№ 13269
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110110373 по описа за 2024 година
П. Т. К. е предявила срещу С. община иск с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 15.89 лева- законна
лихва върху сумата от 100 лева за периода от 01.04.2021 до 24.10.2022.
Твърди, че е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу С. община за сумата от 100 лева, получена без основание чрез
изпълнителни действия по ИД20208490403048 по описа на ЧСИ А. П..Твърди,
че С. община е депозирала възражение, след което ищцата е подала
установителен иск, по който е образувано гр.дело №3406/2022, 138 състав,
СРС.Твърди, че спорът е решен с влязло в сила Решение №7915/11.07.2022, с
което е установено, че С. община дължи на ищцата сумата в размер от 100
лева. В производството по ч.гр.дело №18780/2021, 138 състав, ищцата не е
претендирала законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.Твърди, че по настоящото дело началната дата, от
която се претендира законна лихва е от 01.04.2021.Поддържа, че
депозираното заявление на 01.04.2021, по което е образувано ч.гр.дело
№18780/2021, 138 състав представлява покана до С. община за плащане на
сумата на главницата от 100 лева и тъй като длъжникът не е погасил
1
задължението си до 24.10.2022, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на 15.89 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. община не представя отговор
на исковата молба.Във възражението по чл.414 от ГПК излага твърдения, че
става въпрос за предприети законосъобразни действия по принудително
събиране на действително съществуващи задължение.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №7915 от 11.07.2022 по гр.дело №3406/2022, СРС, 138
състав е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че С. община
дължи на П. Т. К. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 100 лева,
представляваща получена без основание сума чрез изпълнителни действия по
изпълнително дело №20208490403048 по описа на ЧСИ А. П., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №18780/2021, СРС, 138 състав.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По отношение на допустимостта
След като претенция за законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД изобщо не е
предявена, то е несъмнено правото на ищцата да претендира заплащането на
това обезщетение за забава в отделно производство.След като не е заплатено
присъденото обезщетение ищцата може да претендира присъждане на
законната лихва върху него от датата на завеждане на делото до момента на
окончателното плащане.Претенцията е допустима и в първоначалното
производство, а също и като предявена чрез отделен иск. В този смисъл е
Определение №305 от 9.11.2015 по гр.дело №5086/2015, ВКС, II ГО.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е допустим.
По основателността
С Решение №7915 от 11.07.2022 по гр.дело №3406/2022, СРС, 138
състав е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че С. община
дължи на П. Т. К. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 100 лева,
представляваща получена без основание сума чрез изпълнителни действия по
2
изпълнително дело №20208490403048 по описа на ЧСИ А. П., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №18780/2021, СРС, 138 състав.
Видно от представеното решение ответникът дължи на ищцата сумата
от 100 лева, представляваща получена без основание сума.Ответникът не е
ангажирал доказателства процесната сума да е заплатена.Видно от
представеното решение законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане не е предмет на гр.дело №3406/2022, СРС, 138
състав.
С оглед на което е допустима претенцията за законна лихва.Законната
лихва се дължи от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.Искът по чл.422, ал.1 от ГПК се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението, поради което от този момент се дължи законна
лихва.Не е спорен периода, за който се претендира лихва за забава, а именно:
01.04.2021 до 24.10.2022.
Лихвата за забава върху сумата от 100 лева за периода от 01.04.2021 до
24.10.2022 възлиза в размер от 15.89 лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 25 лева за държавна такса.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева.С
оглед съдебната практика на СЕС съдът може да определя адвокатско
възнаграждение и под установените минимални размери. Воденето на дела с
нисък материален интерес, при които се иска присъждане на адвокатски
възнаграждения несъразмерно високи с цената на иска представлява
злоупотреба с право по чл.3 от ГПК. Присъждането на адвокатско
възнаграждение в пълен размер би създало предпоставки за неоснователно
обогатяване.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Т. К.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. Д. Г.”№34, ап.13, със съдебен адрес:гр.С.,
ул. „Г.”№31, ет.1, офис партер, чрез адв. Б., срещу С. община, ЕИК..., с
адрес:гр.С., ул. „М.”№33, иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. община дължи на П. Т. К. сумата от 15.89 лева-
законна лихва върху сумата от 100 лева за периода от 01.04.2021 до
24.10.2022.
ОСЪЖДА С. община, ЕИК..., с адрес:гр.С., ул. „М.”№33, да заплати на
П. Т. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. Д. Г.”№34, ап.13, със съдебен
адрес:гр.С., ул. „Г.”№31, ет.1, офис партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 25 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА С. община, ЕИК..., с адрес:гр.С., ул. „М.”№33, да заплати на
адв. К. И. Б., процесуален представител на П. Т. К., адрес:гр.С., ул. „Г.”№31,
ет.1, офис партер, на основание чл.38 от ЗА сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4