№ 490
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501557 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. К. М. срещу
решение № 50/28.02.2024г. на ОС- Перник, постановено по гр.д. № 295/23г., с
което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният от него съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Счита, че погрешно е прието, че „МИБУ“
ЕООД е собственик на целия терен от 72 дка, а на практика те са 69дка. На
останалите 3 дка е била собственик „Стомана Рома“. Именно от него чрез
давностно владение е придобит имота, като владението е осъществявано
непрекъснато в последните тридесет години. Никога „МИБУ“ ООД не е
притежавало сградата и прилежащия й терен и ЧСИ погрешно е присъдил
имота и е наложила възбрана без никакво правно основание. Ответникът не е
изявявал претенции относно вписването и първоинстанционния съд се е
произнесъл за това извън правомощията си.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови
друго, с което да уважи предявения иск.
1
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител „Уеб Финанс
Холдинг“ АД оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. С оглед направеното уточнение на
исковата молба пълномощникът на дружеството е заявил, че няма нотариален
акт, който да сочи, че собственик на процесния имот е ТПК „Стомана“.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК. В исковата молба и молбата – уточнение от 07.02.2025г. ищецът М. М.
твърди, че с нот. акт № 165/02.09.2016г., удостоверяващ договор за покупко-
продажба, с продавачи родителите му К. К. и Е. К., е придобил правото на
собственост върху самостоятелен производствен обект в промишлена сграда
с идентификатор 55871.510.16.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. с
предназначение: други нежилищни, с площ от 411 кв.м. и 1/1 ид.ч. от правото
на строеж, намиращ се в кв. „Караманица“ № 106, съгласно скица на ПИ №
15-272230/06.08.2014г. на СГКК-Перник при съседи: ПИ с идентификатор
55871.510.15, ПИ 55871.510.18 и ПИ 55871.510.17 със застроена площ от 309,
43кв.м. на един етаж. Неговият баща К. К., заедно с Й. Я. Т. и А. С. В. са
придобили по давност едноетажна сграда със застроена площ от 452 кв.м.,
построена в северозападната част и първи етаж от сграда с площ от 561 кв.м.,
построена в югоизточната частна парцела, заедно със съответното право на
строеж върху ПИ, в който са построени с площ от 2 891 кв.м. Последният се
намира в кв. „Караманица“, гр. Перник и е с пл. № 8255 в кв.553 по
кадастралния план на гр. Перник при граници на ПИ: от югозапад- улица и
поземлен имот, от северозапад-парцел III от североизток и югоизток парц. IV.
До този момент собственик на имуществото е ТПК „Стомана“, която се е
легитимирала като такъв с нотариален акт, вписан на 25.11.1994г. по дело №
3768/94г., т.VIII, стр.166. Кооперацията е преустановила дейността си и в
имота са се настанили горните физически лица. Тяхното право на собственост
на основание давностно владение е признато с нот. акт № 65/14.06.2007г. С
нот. акт № 161/15.08.2014г. между тях е извършена доброволна делба, като К.
К. е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор
2
55871.510.16.1.4. В началото на 2021г. е направил справка в АВ и е установил,
че ЧСИ С. Д. е продала на публична продан на ответника ПИ с
идентификатор 55871.510.16. в едно с построената в него сграда с
идентификатор 55871.510.16.1 и сграда с идентификатор 55871.510.16.2, като
част от едната сграда е собственост на ищеца. Счита, че на основание чл.496,
ал.2 от ГПК стабилитетът на публичната продан не настъпва, ако се продаде
чужд имот. Ищецът не е бил длъжник по изпълнителното дело и купувачът не
може да придобие права, които не е притежавал длъжникът. Затова моли
съда да признае за установено по отношение на „Уеб Финанс Холдинг“ АД, че
е собственик на описания по- горе недвижим имот.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът „Уеб
Финанс Холдинг“ АД оспорва иска. Твърди, че исковата молба е нередовна.
Ищецът заявява, че е собственик на процесния имот като правото на
собственост се манифестира с констативен нотариален акт № 65 /2007г. и
издадения в основа на него нот. акт № 161 за доброволна делба. Прави
възражение за липсата на идентичност процесния имот и описания в
констативния нотариален акт № 65/2007г. и този за доброволна делба. Няма
доказателства за идентичност между процесния имот и този по
Постановлението за възлагане. Ответникът поддържа, че е придобил правото
на собственост на основание Постановление за възлагане от 04.05.2018г., в
влязло в сила на 20.11.2018г., издадено по изп. д. № 844 на ЧСИ С. Д.,
образувано за събиране на вземания от длъжника „МИБУ“ ООД. В отговора
се поддържа, че именно това дружество е собственик на процесния имот.
Позовава се на преобразуване на ОбП „МИБУ“ с общинско имущество в
ЕООД на основание решение на ОБНС. Сочи, че този имот е бил ипотекиран,
учредена от дружеството в полза на „ Международна банка за търговия и
развитие“ АД. По отношение на правото на собственост е имало гражданско
дело между Община Перник и „МИБУ“ ЕООД, като искът на общината е бил
отхвърлен. Вземането на банката е преминало при ответника по силата на
договор за цесия от 17.12.2007г., сключен между „ЦКБ“АД, правоприемник
на „МБТР“ АД/н/ и „Финанс консултинг“ ЕАД със сегашно наименование
„Уеб Финанс Холдинг“ АД. Вземането е било обезпечено с договорна
ипотека. Върху имота е учредена възбрана, вписана с № 1481/14.11.2005г. Тя
е била действаща към издаването на констативния нотариален акт. Ответникът
е оспорил КНА № 65/07г. и нот. акт № 161/14г. за доброволна дела. Моли
3
същите да бъдат отменени на основание чл.537, алл.2 от ГПК.
За да обоснове своето право на собственост ищецът е представил нот.
акт № 65/14.06.2007г., с който Й. Т., А. В. и К. К. са признати за собственици
на основание давностно владение на едноетажна сграда със застроена площ
от 452 кв.м., построена в северозападната част и първия етаж от двуетажна
сграда със застроена площ от 561 кв.м., заедно с правото на строеж върху ПИ,
в който са построени, представляващо дворно място с площ от 2891 кв.м.
С нот. акт № 161/15.08.2014г. тримата съсобственици са извършили
доброволна делба като в дял на К. К. и Е. К. е възложен самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.510.16.1.4. в сграда с площ от 309, 43кв.м.,
разположен в сграда 1, нива на обекта- едно.
Не се спори, че с нот. акт № 165/02.09.2016г. К. К. и Е. К. са продали на
М. М. собствения си имот, придобит при доброволната делба.
Към исковата молба е представен договор за разпределение на
ползването на недвижим имот от 15.08.2014г., скици към него.
Безспорно е, че с Постановление за възлагане от 04.05.2018г. на
основание публична продан е възложен на „Уеб Финанс Холдинг“ АД ПИ с
идентификатор 55871.510.16, заедно със сградите в него. Постановлението е
влязло в сила на 20.11.2018г. и е вписано в АВ- СВ на 14.08.2019г.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства,
с оглед твърденията в него, установяващи правото на собственост върху
процесния имот на „МИБУ“ ЕООД, договори за приватизация на същото,
нот.акт № 138/30.12.2003г. за учредяване на договорна ипотека от „МИБУ“
ООД в полза на „МБТР“ АД, доказателства за вписване на възбрана, наложена
от съдебния изпълнител върху процесния имот, предмет на принудителното
изпълнение, АЧОбС № 696/97г., АЧОбС № 726/97г., АЧОбС № 788/97г. и
АЧОбС № 790/97г., съдебни решения.
От удостоверение от ЧСИ С. Д. се установява, че възбраната върху
процесния имот е вписана на 14.11.2005г.
Ищецът е представил схема за процесния имот от 06.12.2023г. от СГКК-
гр. Перник.
В хода на съдебното дирене са приети и други доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
4
По делото е прието заключение на техническа експертиза, според което
имот с пл. № 8255, кв.553, кв. „Караманица“ е идентичен с имот с
идентификатор 55871.510.16 и е частично идентичен като попада в парц. IV- „
За МИБУ“, кв.553, кв. „Караманица“ и в контура на имота, описан в АЧОС №
696/1997г. с площ от 73 015 кв.м. Самостоятелен обект с идентификатор
55871.510.16.1.4 е на първия етаж на сградата с идентификатор
55871.510.16.1, разположена в югозападната част на ПИ с идентификатор
55871.510.16 и е идентична със сградата, разположена в югозападната част на
имот с пл. № 8255 като попада в контура на имота, описан в АЧОС №
696/1997г. с площ от 73 015 кв.м.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно,
обосновано и безпристрастно, основано на доказателствата по делото и тези,
съдържащи се в общинската администрация.
Въз основа на събраните доказателства предявеният иск е приет за
неоснователен и е отхвърлен.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е положителен установителен
иск за право на собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269
от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Предпоставка за съществуването и упражняването на установителния
иск е наличието на правен интерес. Той трябва да бъде налице както към
момента на предявяването му, но така също и към момента на постановяване
на съдебния акт по съществото на спора. Ищецът извежда правния си интерес
от правото си на собственост върху процесния имот, което е засегнато от
Постановлението за възлагане, признаващо същото право, но в полза на
ответника. Това обуславя правния му интерес от предявяване на иска, за да
установи, че той е негов собственик. Искът е с правно основание чл.124, ал.1
5
от ГПК- положителен установителен иск и не следва да се основава на
чл.496, ал.2 от ГПК. В случая конкуренцията на права е възникнала след
приключването на принудителното изпълнение. Предявеният иск не е и с
правно основание чл.498, ал.2 ГПК, доколкото по делото не се твърди и не се
установи срещу ищеца да е осъществен въвод във владение в полза на
ответника- купувач на публична продан.
Ищецът черпи своето материално субективно право от
правопораждащия юридическия факт на договор за покупко- продажба.
Твърди, че неговите праводатели са собственици на основание давностно
владение и доброволна делба. Той е активно материално легитимиран да
предяви иск за защита на правото си, накърнено от ответника.
Пасивно легитимиран да отговоря по положителния установителен иск
е лицето- физическо или юридическо, противопоставящо свое право на
ищеца върху същия имот. Ответникът противопоставя свое конкуриращо
право на собственост, произтичащо от влязло в сила Постановление за
възлагана след проведена публична продан.
На основание чл.154 от ГПК в тежест на всяка страна е да докаже онези
факти, от които черпи за себе си правни последици. В случая и двете страни
се легитимират с документи, удостоверяващи правото им на собственост-
нотариален акт и постановление за възлагане, поради разпределението на
доказателствената тежест при оспорване е всяка страна да докаже своето
право, т.е. фактическия състав на съответното придобивно основание. При
оспорено право на собственост, произтичащо от констативен нотариален акт
намира приложение Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по
т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за липсата
на идентичност между имота, описан в констативния нотариален акт с този за
доброволна делба и в Постановлението за възлагане. От заключението на
техническата експертиза се установява идентичност на процесния имот с
този с Постановлението за възлагане и нотариалният акт, на ищеца, както и
тези на неговите праводатели.
При направеното оспорване от страна на ответното дружество на
правото на собственост, удостоверено от нотариуса в нот. акт №
65/14.06.2007г. и изложените твърдения в отговора на исковата молба,
6
възниква конкуренция на права между праводателите на страните по делото. В
тежест на ищеца е да докаже, че праводателите му по договора за покупко-
продажба са били собственици на продадения му имот. В исковата
молба/молбата уточнение/ се твърди, че процесният имот е бил
собственост на ТПК „Стомана“ и върху него К. К., Ан. В. и Й. Т. са
упражнявали фактическа власт и са го придобили по давност за период от 30
години. По делото няма ангажирани доказателства, които да установяват тези
твърдения. За да се придобие едно право чрез правна сделка прехвърлителят
трябва да е негов собственик, за да може приобретателят да го придобие в
своя патримониум. Ищецът не е установил, че К. К. и Е. К. са били
собственици на процесния имот.
От друга страна ответникът като взискател и купувач в проведеното
принудително изпълнение се позовава на право, произтичащо от
Постановление за възлагане. То има вещноправно прехвърлително
действие и е деривативно основание за придобиване на собственост. С
влизане в сила на възлагателното постановление купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота – чл.496, ал.2 от ГПК. / ТР №
5/18.05.2017г. на ВКС, ОСГК/ От съдържанието на постановлението се
установява, че заедно с поземления имот на купувача са възложени и
построени в него сгради, в една от които се намира процесният имот. В
тежест на ответника е да докаже, че длъжникът, негов праводател- „МИБУ“
ООД, е притежавал правото на собственост върху сграда, в която се намира
процесният самостоятелен обект. За да установи този положителен факт, от
който черпи за себе си благоприятни правни последици, дружеството е
представило писмени доказателства.
Актът за общинска собственост, съгласно чл.5, ал.1 от ЗОС,
удостоверява възникването, изменението и погасяване на правото на
собственост на държавата върху недвижими имоти. Той е официален
документ по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОС, но въпреки това няма
правопораждащо действие. Т.е. той само констатира права, но не ги поражда.
Затова има само констативно действие, но не и конститутивно. За да се ползва,
като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият
следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и
7
посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е
придобит от общината. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение
№ 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно
доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл.
179, ал. 1 ГПК актът за общинска собственост се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за
собствеността на държавата/общината следва да му се признае легитимиращо
действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска
собственост, до доказване на противното, като общината не носи тежестта да
доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост.
Обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по
надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Т.е.
от АЧОС № 696/97г., № 726/97г., № 788/97г. и № 790/907г. се установява, че
имот с идентификатор 55871.510.16 е идентичен с имота от 73 015 кв.м. от
кв.553 от АЧОС № 696/97г. Тези актове за частна общинска собственост не
са оспорени от ищеца. В тях се съдържа отбелязване, че имотът е
предоставен за стопанисване и управление ма „МИБУ“ ЕООД. От
доказателствата се установява, че с решение по протокол № 11/13.10.1989г.
на ОбНС- гр. Перник, ОК на ОФ, ОС на БПС и ОК на ДКМС е образувана
общинска фирма в търговията и услугите „Елея“ с държавно имущество и
фирма „Метални изделия и битови услуги“ с държавно имущество. Това
решение е взето на основание Указ № 56 за стопанската дейност. С решение
от 27.10.1988г. на РС-Перник е вписано дружествено предприятие „Елея“ . С
влизане в сила на ЗМСМА е въведено разграничение на собствеността на
държавна и общинска, основаващо се на Конституцията от 1991г. И двете
фирми при образуването си към 1989г. са били с държавно имущество, което
им е било предоставено за стопанисване и управление. По аргумент от пар.7,
ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, имуществото, включено в капитала на двете
общински фирми е станало общинска собственост. На основание решение
по Протокол № 6/23.04.1992г. на ОС- гр. Перник е взето решение за
образувана на ООД с наименование „ МИБУ“ от ОФ „МИБУ“ и ОФ “Елея“
като и двете са с общинско имущество. Към този момент в баланса на двете
общински фирми и в имуществото им са е включвал и процесният имот в кв.
„Караманица“/Куцяни“. С решение № 1047/08.05.1992. е било вписано
„МИБУ“ ЕООД с общинско имущество. Към момента на преобразуване на
8
общинската фирма във еднолично търговско дружество с общинско
имущество, имотът, в който се намира процесната сграда, е бил включен в
капитала му и са били налице предпоставките на чл.17а от ЗППДОбП/отм/.
Включените във фактическият състав са три: държавата/общината да е
собственик на конкретното имущество, то да е било предоставено за
стопанисване и управление на държавно/общинско предприятие и с акта на
компетентен орган за преобразуването му в търговско дружество това
имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество/ т.2Г от ТР № 4/2014/14.03.2016г. на ОСГК
на ВКС, Р № 38/ 30.05.2013г. по гр.д. № 673/12г., ВКС, II г.о./. При наличието
на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество и от момента на възникването му. Поради което следва да се
приеме, че имот с идентификатор 55871.510.16 и построените в него сгради са
станали собственост на „МИБУ“ ЕООД. След приватизиране на 51% от
капитала му, то е придобило правноорганизационна форма на ООД, в чиито
капитал е бил включен и горният имот и сградите в него, респективно
процесният самостоятелен обект. С договор от 06.11.2003г. „Елея 98“ ООД е
придобило правото на собственост върху имуществото на „МИБУ“ ООД,
притежавано от община Перник. Към момента на вписване на възбраната -
14.11.2005г. върху имот с идентификатор 55871.510.16 и сградите построени в
него, правото на собственост е било на длъжника „МИБУ“ ООД. Тя обаче не
може да се противопостави нито на ищеца, нито на неговите праводатели.
Първият не е придобил правото на собственост от „МИБУ“ ООД, за да се
разпростират върху сделката правните последици на чл.452, ал.1 от ГПК. По
отношение праводателите му, легитимиращи се като собственици на
основание давностно владение, възбраната също няма отношение и не е
пречка за придобиване на давност на недвижим имот. Ответникът доказа
при условията на пълно и насрещно доказване, че длъжникът „МИБУ“ ООД е
бил собственик на процесния имот и той е придобил правата си от него,
поради което постановлението за възлагане го легитимира като негов
собственик.
Въпреки, че възбраната не е противопоставима на ищеца, той не
установи при пълно и главно доказване, че праводателите му са били
собственици на процесния имот, поради което и той не е могъл да придобие
9
правото на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното
основание.
Поради изложеното предявеният иск е неоснователен.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски както
за първоинстанционното, така и за въззивното производство.
Ответникът не е направили искане за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/28.02.2024г. на ОС- Перник,
постановено по гр.д. № 295/23г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10