Определение по дело №406/2024 на Административен съд - Плевен

Съдебното производство е образувано по касационна жалба на „Транслоджистикс София“ АД, [ЕИК], [населено място], [улица], офис 306 чрез представляващ В. Б. срещу решение № 145/18.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 1893/2023 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърден ЕФ № ********** на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер [рег. номер]. на дружеството на осн. чл. 187а ал.2 т.3 вр. 179 ал.3б ЗДвП за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП – незаплатена пътна такса от тежкотоварен автомобил по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.

На настоящия касационен състав е служебно известно, че с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. Административен съд - Хасково е спрял производството по делото като е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267, първи параграф, буква „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС със следния въпрос:

Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.

Производството пред Административен съд – Хасково по КАНД № 997/2022 г. по описа на Адм. съд- Хасково е със сходен предмет с настоящото дело и съгласно чл. 633 ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и е правно обвързващо за настоящия съд при произнасяне по казуса.

Формулираният в преюдициалното запитване правен въпрос има значение за правилното приложение на материалния закон при разрешаване на настоящия правен спор и затова делото следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023г. на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр.с чл.63в ЗАНН и чл.228 АПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Спира производството по КАНД № 406/2024 г. на Административен съд - Плевен до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Деловодителят на състава да прави ежемесечна проверка за хода на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, да ги докладва на съдията- докладчик и да ги прилага по делото.

При приключване на производството по образуваното дело на СЕС: С-61/2023, настоящото дело да се докладва незабавно на съдия – докладчика за възобновяване на производството.

Препис от определението да се връчи на страните.