№ 402
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20221800100533 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. В. Х.
срещу В. Т. Х. за оборване на произхода на ищцата от ответника.
Ищцата твърди, че е родена на 10.10.2003г. в град И., за което
обстоятелство й е издадено удостоверение за раждане от 16.10.2003г. въз
основа на акт за раждане № 194/16.10.2003г., в който като неин баща е вписан
ответникът В. Т. Х..
Независимо от това, ищцата твърди, че ответникът не е неин
биологичен баща. Поддържа, че майка й Ц. Л. Х. е имала законен граждански
брак с него, прекратен с Решение № 50/22.05.2008г. по гр. дело № 9/2008г. на
PC - И., влязло в законна сила на 10.06.2008г. Гражданският брак бил
сключен на 30.06.1996г., но много скоро след това последвала фактическа
раздяла между съпрузите. Ищцата била родена след настъпилата раздяла, но
преди влизане в сила на решението за прекратяване на брака. Твърди, че
действителният й биологичен баща е К. П. Л., с когото майка й е живяла на
семейни начала по време на неразтрогнатия с ответника граждански брак,
считано от м. февруари 2002г. Подчертава, че единствената причина,
ответникът да бъде вписан като неин баща в акта за раждане, е фактът, че
майка й е била във формален граждански брак с него.
Моли съда да признае за установено, че П. В. Х., родена на 10.10.2003 г.
от майка Ц. Л. Х., за което е издадено Удостоверение за раждане от
16.10.2003г. въз основа на акт за раждане № 194/16.10.2003г. на гр. И., общ.
И., обл. С., не е била зачената от ответника и същият не е неин баща.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
ответника и на майката на ищцата, но в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
не са постъпили отговори.
В открито съдебно заседание на 23.06.2023г. ищцата се явява лично и
1
моли съда да уважи исковата молба.
В открито съдебно заседание на 23.06.2023г. ответникът В. Т. Х. се
явява лично, не възразява да се даде ход на делото въпреки нередовното му
призоваване, и заявява, че не е баща на ищцата.
В открито съдебно заседание на 23.06.2023г. майката на ищцата – Ц. М.
– моли съда да вземе решение по исковата молба на П. Х..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка.
Съгласно удостоверение за раждане № 548789/16.10.2003г., издадено
въз основа на акт за раждане № 194/16.10.2003г. на П. В. Х. с ЕГН **********
(л. 6 от делото), родители на последната са Ц. Л. Х. и В. Т. Х..
Видно от завереното копие от Решение № 50/22.05.2008г. по гр.д. №
9/2008г. на РС – И., влязло в сила на 10.06.2008г., с него е прекратен
сключеният на 30.06.1996г. граждански брак между В. Т. Х. и Ц. Л. Х..
Съгласно т. 10 от утвърденото с решението споразумение между съпрузите,
след прекратяването на брака, бившата съпруга Ц. Л. Х. ще носи
предбрачното си фамилно име М..
Според приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
по делото ДНК- експертиза (л. 34 – 36 от делото), В. Т. Х. не може да бъде
биологичен баща на П. В. Х. с майка Ц. Л. М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 62, ал. 4 от СК.
Искът е допустим, тъй като е предявен от процесуално легитимирано
лице и в срока по чл. 62, ал. 4 от СК.
В тежест на ищцата е да обори презумпцията за бащинство по чл. 61, ал.
1 от СК, доколкото, въз основа на нея и с оглед датата на сключване на
гражданския брак между В. Т. Х. и Ц. Л. Х. (30.06.1996г.), датата на неговото
прекратяване (10.06.2008г.) и датата на раждане на ищцата П. В. Х.
(10.10.2003г.), именно Х. е вписан в акта за раждане на последната като неин
баща.
В случая заключението на ДНК- експертизата е категорично, че В. Т. Х.
не може да бъде биологичен баща на П. В. Х. с майка Ц. Л. М..
В открито съдебно заседание по делото вещото лице е потвърдило
заключението си.
В същия смисъл са и съвпадащите изявления на ищцата и ответника по
делото.
Поради това съдът намира, че законовата презумпция по чл. 61, ал. 1 от
СК е опровергана.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правна квалификация чл.
62, ал. 4 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае
за установено, че В. Т. Х. не е биологичен баща на детето П. В. Х., родено от
майка Ц. Л. М. (Х.).
На основание чл. 73 - 75 от ЗГР, след влизане на настоящото решение в
сила, препис от същото следва да се изпрати на Община И. - за вписване на
така постановената промяна в акта за раждане на П. В. Х..
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 62, ал. 4 от СК, че
В. Т. Х. с ЕГН ********** не е биологичен баща на П. В. Х. с ЕГН
**********, родена на 10.10.2003г. от майка Ц. Л. Х. с ЕГН **********.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати
на Община И. за вписване на промяна в акта за раждане на П. В. Х. с ЕГН
********** по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3