РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 728
гр. Пловдив, 29 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното
от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2517 по описа
за 2018 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от Г.З.Д., с адрес ***, чрез адв. В.С.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и
принуда да търпи и върши неща, противни на волята за периода от 01.10.2016 г.
до 06.08.2018 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив и в
Затвора гр. Пазарджик, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендират се
сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. В.С., съгласно чл. 38
от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. По делото е постъпила
справка от Затвора гр. Пазарджик /л.30-31/, според която ищецът Г.З.Д. е постъпил
в Затвора гр. Пазарджик на 21.12.2016 г. с присъда /одобрено споразумение/ от
20.12.2016 г. по НОХД № 917/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, с
което на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 29 от НК е осъден на
4 години лишаване от свобода.
През време на
престоя си там е пребивавал последователно в следните спални помещения:
- в периода
21.12.2016 г. – 29.12.2016 г. в приемна; спално помещение № 203; квадратура без
санитарен възел 19,61 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,39 кв.м.;
наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 8; брой настанени
лишени от свобода – 3;
- в периода
29.12.2016 г. – 31.12.2016 г. в 05 отделение; спално помещение № 508;
квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел –
1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой
настанени лишени от свобода – 10;
- в периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. в 05 отделение; спално помещение
№ 508; квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен
възел – 1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода –
20; брой настанени лишени от свобода – 10;
- в периода
01.02.2017 г. – 28.02.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508;
квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел –
1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой
настанени лишени от свобода – 11;
- в периода
01.03.2017 г. – 31.03.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508; квадратура
без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,71 кв.м.;
наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой настанени
лишени от свобода – 15;
- в периода
01.04.2017 г. – 25.04.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508;
квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел –
1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой
настанени лишени от свобода – 13.
В спалните
помещения, в които е настаняван ищецът, освен тоалетните помещения и течаща
вода, според дадената справка, се намира и общ санитарен възел за отделението,
който е със свободен достъп. Посочва се, че от доклада за стандарти на КПИ за
жилищна площ на затворник в затворническите институции, нетната площ изключва
единствено площта на санитарния възел. Размерите на всяко легло са 70/190 см
или 1,33 кв.м/бр., като всеки лишен от свобода има персонално такова. В затвора
е налице централно парно отопление за всяко едно помещение, като достъпът до
чист въздух и светлина в килиите се осъществява чрез прозорци.
6. От постъпили Докладна
записка от 27.08.2018 г. /л. 26-27/, Становище рег. № 970/26.11.2018 г. /л.
41/, Докладна записка от 18.12.2018 г. /л. 49/ и Становище рег. № 210/17 от 11.12.2018
г. /л. 53-54/ се установява, че Г.З.Д. е постъпил в Затвора Пловдив на 28.04.2017
г., като през време на престоя си там е пребивавал последователно в следните
спални помещения:
- в периода
28.04.2017 г. – 16.03.2018 г., пост № 6; спално помещение № 4; квадратура без
санитарен възел 27,6 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 2,71 кв.м.; наличие
на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода между 4 и 7,
както следва: 28.04.2017 г. – 14.05.2017 г. – 7
л.с.; 15.05.2017 г. – 6 л.с.; 22.05.2017 г. – 6 л.с.; 30.05.2017 г. – 6
л.с.; 02.06.2017 г. – 7 л.с.; 04.06.2017 г. – 7 л.с.; 06.06.2017
г. - /няма данни/; 08.06.2017 г. – 6 л.с.; 22.06.2017 г. – 04.07.2017 г. – 7
л.с.; 05.07.2017 г. – 29.11.2017 г. - /няма данни/; 30.11.2017 г. – 11.01.2018
г. – 6 л.с.; 12.01.2018 г. – 14.01.2018 г. – 5 л.с.; 15.01.2018 г. – 31.01.2018
г. - 7 л.с.; 01.02.2018 г. – 08.03.2018 г. – 6 л.с.; 09.03.2018 г. – 12.03.2018
г. – 5 л.с.; 13.03.2018 г. – 15.03.2018 г. – 4 л.с., със съответния брой легла
с размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см;
- в периода
16.03.2018 г. – 02.04.2018 г., пост № 3; спално помещение № 24; квадратура без
санитарен възел 27,4 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 4,51 кв.м.; наличие
на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода между 5 и 7,
както следва: 16.03.2018 г. – 02.04.2018 г. – 7 л.с.; 02.04.2018 г. – 5 л.с.,
със съответния брой легла с размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см;
- в периода
03.04.2018 г. – 04.04.2018 г., пост № 3; спално
помещение № 23; квадратура без санитарен възел 29,2 кв.м.; квадратура на
санитарен възел – 3,80 кв.м.; наличие на санитарен възел; брой настанени лишени
от свобода в периода 7 л.с., със съответния брой легла с размери 90х180 см и
шкаф с размери 45х50 см;
- в периода
05.04.2018 г. до 06.08.2018 г. (датата на завеждане на исковата
молба), пост № 3; спално помещение № 22; квадратура без
санитарен възел 25 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 3,79 кв.м.; наличие
на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода между 7 и 9,
както следва: 05.04.2018 г. – 12.04.2018 г. – 7 л.с. при налични 8 бр. легла; 13.04.2018
г. – 26.04.2018 г. – 8 л.с.; 27.04.2018 г. – 02.05.2018 г. – 7 л.с.; 03.05.2018
г. – 08.05.2018 г. – 8 л.с.; 09.05.2018 г. – 9 л.с.; 10.05.2018 г. – 17.05.2018
г. – 8 л.с.; 18.05.2018 г. – 28.05.2018 г. – 7 л.с.; 29.05.2018 г. – 07.06.2018
г. – 8 л.с.; 08.06.2018 г. – 21.06.2018 г. – 9 л.с.; 22.06.2018 г. – 16.07.2018
г. – 8 л.с.; 17.07.2018 г. – 02.08.2018 г. – 7 л.с.; 03.08.2018 г. – 06.08.2018
г. – 8 л.с., със съответния брой легла с размери 90х180 см и 11 бр. шкафове с
размери 45х50 см.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са представени.
ІІІ. За правото:
7. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрациите на Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Д. е постъпил в Затвора гр.
Пазарджик на 21.12.2016 г., а не на 01.10.2016 г., както се твърди в исковата молба. Освен
това, данните по делото сочат също така, че е пребивавал в Затвора гр.
Пазарджик до 25.04.2017 г., а е настанен в Затвора гр. Пловдив на 28.04.2017
г., като няма данни, а и липсва посочване от ищеца къде се е намирал в този
период.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от Д. ще следва да бъдат разглеждани за Затвора гр. Пазарджик в периода
от 21.12.2016 г. до 25.04.2017 г. и за Затвора гр. Пловдив в периода от
28.04.2017 г. до 06.08.2018 г. Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
Следва, с оглед възражението на процесуалния представител
на ответника да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени,
като противоправни с административен или съдебен акт.
8. Според чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
9. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че в периодите от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. вкл. и от
01.04.2017 г. до 25.04.2017 г. вкл., когато е пребивавал в Затвора гр.
Пазарджик, както и от 28.04.2017 г. до 14.05.2017 г. вкл., от 22.05.2017 г. до
29.05.2017 г. вкл., от 02.06.2017 г. до 07.06.2017 г. вкл., от 22.06.2017 г. до
29.11.2017 г. вкл., от 15.01.2018 г. до 31.01.2018 г. вкл., от 16.03.2018 г. до
01.04.2018 г. вкл. и от 05.04.2018 г. до 06.08.2018 г. вкл., когато е пребивавал
в Затвора гр. Пловдив, т.е. за 406 дни, Д. е обитавал помещения, в които за
всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива следва да се приемат и помещенията, за които от страна на
ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през
периодите от 06.06.2017 г. до 07.06.2017 г. и от
05.07.2017 г. до 29.11.2017 г., въпреки, че за това същият бе няколкократно изрично
задължен от съда.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание Д. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Д. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
10. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането (посочените по-горе периоди, през които ищецът е
претърпял обсъдените вече неимуществени вреди), характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 20 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2018 г. – датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
11.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 40 лв., съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21 да заплати на Г.З.Д., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 700,00 лв.
за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. вкл.,
от 01.04.2017 г. до 25.04.2017 г. вкл., от 28.04.2017 г. до 14.05.2017 г. вкл.,
от 22.05.2017 г. до 29.05.2017 г. вкл., от 02.06.2017 г. до 07.06.2017 г. вкл.,
от 22.06.2017 г. до 29.11.2017 г. вкл., от 15.01.2018 г. до 31.01.2018 г. вкл.,
от 16.03.2018 г. до 01.04.2018 г. вкл. и от 05.04.2018 г. до 06.08.2018 г.
вкл., както и законовата лихва върху тази сума, считано от
06.08.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й размер от 20 000 лева за останалите периоди в обхвата
на претендирания - 01.10.2016 г. до 06.08.2018 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21 да заплати на Г.З.Д., ЕГН **********,*** сумата от 10 лв., представляваща заплатената
държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати в полза на адвокат В.С. ***, сумата от 40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 2517 по описа
за 2018 г. на Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: