№ 1651
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203445 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е след връщане на делото за ново разглеждане от касационната
инстанция като съдът е сезиран с жалба срещу наказателно постановление (НП) № 21-
1030-009631 от 08.10.2021 г., издаден от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Пловдив, с който на Д. Р. Р. с ЕГН ********** и с адрес **** на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се
твърди, че жалбоподателя не бил спиран, АУАН бил нечетлив, оспорват се
направените в АУАН и постановлението констатации, и се излагат възражения за липса
на компетентност на издаващия орган и неспазване на предвидените в чл. 34 от ЗАНН
срокове. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендират се разноски. В съдебно заседание, жалбоподателя не
се явява, представлява се от процесуален представител, който е депозирал писмено
становище и в което развива доводите си за нарушено право на защита на
жалбоподателя чрез нечетливостта на АУАН, изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН и
неосъществяване на фактите, описани по нарушението
Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата, с което поддържа
законосъобразността и правилността на издаденото НП. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 06.02.2021 г. около 17:08 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ № 83,
с посока на движение от север към юг, при въведено ограничение на скоростта за
населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в
ползва на водача МПС, лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № **** се е движил със
скорост от 112 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и това е
установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) CORDON-M2
№ MD 1196. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от
116 km/h. както и автомобилът да е собственост на жалбоподателя. За нарушението
била съставена снимка от 06.02.2021 г., а за използването на АТСС протокол рег. №
1030р-4080/08.02.2021 г.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 21.02.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
същата дата.
От собственика на автомобила, а именно жалбоподателя Д. Р. Р. била съставена
декларация по чл. 188 от ЗДвП на 21.07.2021 г., в която същият посочил, че за датата и
часа на нарушението автомобилът е бил управляван от него.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА № 012440/20.09.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят не е
отразил, че възразява. Актът му бил предявен за запознаване, като ***я – свид. Г., му
разяснил нарушението, за което и жалбоподателя подписал АУАН. Било му връчено
копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 800 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на З.Г. – ***, и от писмените доказателства по делото – протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-4081 от 08.02.2021 г., снимков материал на
разположението на АТСС, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. от БИМ,
писмо от БИМ от Дирекция „ИСИУС“, снимковия материал от автоматизираното
техническо средство към АУАН, справка от информационните масиви на КАТ,
декларация по чл. 188 от ЗДвП, покана до жалбоподателя Р. за съставяне на АУАН,
справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018
г. и рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, копие на АУАН.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. потвърждава авторството на АУАН.
В допълнение пояснява, че е запознал жалбоподателя с нарушението и му е разяснил
правото в тридневен срок да подаде възражения изяснява процедурата за съставяне на
АУАН. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то.
Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на
2
жалбоподателя било нарушено, тъй като връчения АУАН бил нечетлив. Съдът намира
,че макар и действително представения по делото препис да затруднява разчитането на
всеки реквизит от АУАН, то правото на защита на жалбоподателя не е нарушено,
доколкото същият е знаел за какво точно нарушение се ангажира отговорността му,
тъй като на първо място е бил запознат със съдържанието му, а на следващо е
попълнил декларация че е управлявал автомобила в посочения ден и час, като четливия
оригинал на АУАН му е бил предявен за запознаване и същият го е подписал.
Актът е съставен от компетентно лице видно от т. 1.3 Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от
ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е
съставен в присъствието на един свидетел и нарушителя.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно т. 2.11 от представената заповед, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушителят е
станал известен на административнонаказаващия орган едва след попълването на
декларацията по чл. 188 от ЗДвП, АУАН е изготвен в едногодишния срок от
извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, което е станало едва на 21.07.2021 г. или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, което било извършено на 02.06.2021г. Поради
изложените съображения съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на
жалбоподателя за изтекъл давностен срок.
В съдържанието на НП се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
По отношение на законосъобразността на използването на АТСС съдът намира
следното: Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с
АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък
от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. За законосъобразност на установяването на нарушенията е достатъчно
да е установено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства
или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
3
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
CORDON M2 MD1196.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, статичността на режима на
измерване, началото и края на работата по час и минута и броя на установените
нарушения. Тъй като върху изображенията от АТСС липсва номер, затова не е и
посочен номер на първо и последно статично изображение, което тъй като това са
технически характеристики на конкретните АТСС, не представлява нарушение на
процесуалните правила.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № **** се е
движил в гр. Пловдив на бул.„Асеновградско шосе“ № 83 в посока на движение от
север към юг със скорост от 112 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50
km/h за градски условия с 62 km/h. Извършвайки деянието предмет на издаденото
постановление, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС
с 62 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че не се установява фактическата обстановка описана в АУАН,
напротив, именно такава фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Същите са събрани законосъобразно и не съдържат противоречия
помежду си. Правилно е определено и субекта на адимнистративнонаказателната
отговорност. Съгласно чл. 188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
4
понесе нарушителят - глоба в размер от 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 km/h.
Наказанието е фиксирано, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на
нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
като същата не отправя такова искане и не представя доказателства за сторени такива,
поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-1030-009631 от
08.10.2021 г., издаден от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на Д. Р. Р. с ЕГН ********** и с адрес **** на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5