№
гр.София, ……...2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
VIII въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Мумджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Костадинка
Костадинова
2. Иван Киримов
при участието на секретаря Татяна Шуманова и прокурора Анна Каменова, разгледа
докладваното от съдия Костадинова ВНЧД №842
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С определение от 06.02.2020г. по НЧД № 708/2020г.
по описа на СРС, НО, 11 състав, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК,
съдът е определил на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 НК
едно общо най-тежко наказание на осъдения Б.А.Р., ЕГН **********, измежду
наложените по НОХД № 20212/2019г., по описа на СРС, НО, 11 състав и НОХД №
19009/2019г. по описа на СРС, НО, 22 състав, а именно — „ЛОС“ за срок от 10
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил размера на така
определеното общо наказание с 5 месеца „ЛОС“, които да бъдат изтърпяни при
първоначален общ режим.
Съдът на основание чл. 25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК е
приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъдения е изтърпял
наказанията по кумулираните съдебни актове и
времето, през което осъденото лице е било задържано, вкл. по реда на
ЗМВР и с МН „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.
Адв. Й. -
сл.защитник на осъдения Б.А.Р., е депозирал жалба срещу цитираното определение,
в частта му, с която е приложен чл. 24 от
НК.
Във въззивната жалба се излагат доводи,
че приложението на чл.24 от НК е незаконосъобразно, не отговаря на обществената
опасност на извършените престъпления и противоречи на целите по чл.36 НК.
Иска се отмяна на определението,
в частта му, с която е приложен чл. 24 от
НК и определеното едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ е увеличено с 5 месеца лишаване от свобода. Не се правят искания по
доказателствата.
В закрито съдебно заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага и
ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд, защитата моли жалбата да бъде уважена.
Осъденият Р. се присъединява към искането на адв. Й.. В
последната си дума заявява, че е изтърпял наказанието от 10 месеца лишаване от
свобода. Правилно е определено едно общо най-тежко наказание
измежду тези наложени му по двете нохд, приключили
със споразумение, изразява несъгласие това общо най-тежко наказание да бъде увеличено
с още пет месеца. Добавя, че поддържа добри контакти със съпругата си, виждат
се и няма други противообществени прояви.
Прокурорът предлага определението да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното:
Въззивният съд, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка, която съвпада с приетата от първата инстанция, но обосновава
различни правни изводи по приложението на материалната разпоредба на чл.24 от НК. Настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Б.А.Р. е роден на ***г***, български
гражданин, с висше образование, работи,
ЕГН **********, осъждан както
следва :
По НОХД № 19009/2019г., споразумение в сила от
03.12.2019г. на наказание “лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, при
първоначален общ режим за извършено на 24.05.2019г. престъпление по чл. 144, ал.3, пр1 и пр.3,вр.ал.1 от НК.
По
НОХД №20212/2019г., споразумение в сила от 23.12.2019г. на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца при първоначален общ режим за извършено в
периода 11.06.2019г. до 21.06.2019г.
престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.2, вр. ал.1 от НК.
Първостепенният съд е направил правилния и
законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.23 и
чл.25 от НК за определяне на осъдения Р.
едно общо най-тежко наказание за извършените от него две престъпления, за които
е бил осъден с одобрените от съда
споразумения.
Очевидно
най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, каквото е било наложено
на осъдения Р., като правилно е определен първоначален общ режим.
В съответствие с нормите на чл.25
ал.2 и чл.59 ал.1 от НК първостепенният съд правилно е приспаднал от така определеното
общо наказание времето, през което осъдения е изтърпявал наказания по кумулираните съдебни актове
и времето, през което осъденото лице е
било задържано, вкл. по реда на ЗМВР и с МН „Задържане под стража“ и „Домашен
арест“.
Въззивният
съд провери обстойно обжалваното определение в атакуваната му част, с която на
основание чл.24 от НК е било увеличено общото най-тежко наказание с 5 месеца и прецени, че тази част на съдебния акт е
неправилна и незаконосъобразна.
Първоинстанционният
съд е приел, че в казуса може да бъде приложена правната норма на чл.24 от НК,
която предвижда възможност в идентична хипотеза, когато наложените наказания са
от един и същи вид, съдът да увеличи общото най-тежко наказание най-много с
една втора, като така увеличеното наказание не следва да надминава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание.
Първата инстанция е мотивирала конкретното
завишаване на общото наказание с пет месеца лишаване от свобода с това, че деянията по тях са
извършени в кратък период от време, съпроводени са с фиксация върху едно и също
пострадало лице, квалификациите са закани за убийство, съпроводени, както с
физическа, така и с вербална агресия, поради което съдът е приел, че акцент
следва да бъде поставен върху
превъзпитаващия и възпиращ ефект, който посредством определеното по-тежко
наказание не би могъл да бъде постигнат, а с оглед интензитета на заканите, чл.
24 НК следва да бъде приложен в максимално позволения от закона размер.
Тези обстоятелства обаче са били
преценени при индивидуализацията на всяко от двете отделно наложени наказания и
тяхното повторно отчитане с цел увеличаване на общото наказание е неприемливо.
Въззивната инстанция се дистанцира от
изложеното становище на първата такава по коментирания въпрос и счита, че
спрямо осъдения Р. не са налице предпоставки за завишаване на общото му
наказание с пет месеца лишаване от свобода. Определеното общо наказание,
съобразно неговия вид, размер и начин на изтърпяване е достатъчно ефикасно за
резултатното поправяне и превъзпитание на осъдения и не е необходимо да се
проявява към същия по-голяма строгост чрез увеличаване на общото наказание.
Константната съдебна практика също приема, че при кумулиране само на две
наказания лишаване от свобода с невисоки размери, в случая от порядъка на месеци, не следва да
се прилага нормата на чл.24 от НК и не следва да се увеличава определеното общо
наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл института на „определяне
на общо наказание" и практически се стига до резултат, равнозначен на
поотделно изтърпяване на всяко от двете кумулирани наказания.
Предвид на това, въззивният съд прие ,че
следва измени първоинстанционното определение, като отмени частта му досежно
увеличаването на общото наказание на осъдения с пет месеца лишаване от свобода.
В останалите му части, то следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от
изложеното, СЪДЪТ
РЕШ:
ИЗМЕНЯ
определение от
06.02.2020г. по НЧД № 708/2020г. по описа на СРС, НО, 11 състав,
като ОТМЕНЯ ЧАСТТА му, с която на основание
чл.24 от НК е увеличен размера на
определеното общо наказание с пет месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от
06.02.2020г. по НЧД № 708/2020г. по описа на СРС, НО, 11 състав
в останалите му части.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.