О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..……./ …..12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Маринов
търговско
дело № 1941 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, чрез юриск. Ирена Станчева, срещу Определение № 12446/24.09.2019 г. по гр.д. № 10210/19 г. по описа на ВРС, с което исковата молба на жалбоподателя е върната, а производството по делото е прекратено в частта, с която са предявените от жалбоподателя в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответницата С.Т.И., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2657178, одобрен на 21.03.2017 г. и подписан на 22.03.2017 за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните неизплатени по процесния договор суми: 18 376,38 лв. /осемнадесет хиляди триста седемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ -представляваща неизплатената главница по неплатените месечни погасителни вноски за периода от 01.11.2017 г. до 01.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга;788,28 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.11.2017 г. до 20.06.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/;627,39 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
Жалбоподателят излага твърдения, че обжалваното определение противоречи на процесуалния закон и на трайната съдебна практика, тъй като в чл. 124, ал. 2 от ГПК законодателят изрично е предвидил възможност за предявяване на иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението, като излага и твърдения относно настъпването на предсрочна изискуемост. Позовавайки се на приетото в т. 11 б от TP № 4 от 18.06.2014 г. по TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сочи, че тъй като в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, ищецът може да стори с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с чл. 210 ал.1 ГПК /т.е. с исковата молба/. Твърди още, че включително е допустимо кумулативно обективно да поиска присъждане на разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането си, настъпило след момента на подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото му, излизащо извън предмета на издадената заповед. В заключение сочи, че обективното съединяване на установителния с осъдителни искове в производството по чл. 422 ГПК не е недопустимо, ако главният иск е установителният, щом кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410/417 ГПК, а осъдителният е евентуално заявен за разглеждане при отхвърлянето на главния иск, което изискване за допустимостта на обективно заявените искове счита за спазено в настоящия случай. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното прекратително определение и продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.Т.И., чрез адв. Людмил Петков, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли оставянето и́ без уважение.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* срещу С.Т.И., ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване следните искове:
Установителни искове, с които се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че С.Т.И., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2657178, одобрен на 21.03.2017 г. и подписан на 22.03.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, присъдените в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5197/2019 г. на 51 с-в, ГО на Районен съд - гр. Варна, суми в размер на 1.) 18 376,38 лв. /осемнадесет хиляди триста седемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ -представляваща неизплатената главница по неплатените месечни погасителни вноски за периода от 01.11.2017 г. до 01.03.2023 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга; 788,28 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.11.2017 г. до 20.06.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 627,39 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
В условията на евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени, ищецът е отправил изявление към ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на непадежиралите към 28.06.2019 г. главници по вноски от № 28 до № 72 по погасителния план към Договора, като е предявил осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати посочените суми.
Съгласно задължителните постановки на т. 11 б от
TP № 4 от 18.06.2014 г. по TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при
условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.
Уведомлението
на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, но след издаване на заповедта за
изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност, с оглед на което обжалваното първоинстанционно
определение, с което исковата молба е върната, а производството прекратено по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове е неправилно, и като
такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С
оглед факта, че с настоящото определение не се слага край на правния спор по
предявените искови претенции, а висящността на същите се възобновява, по арг.
на чл. 81 от ГПК не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя, а по
отговорността за разпределение на същите ще се произнесе исковият съд с
постановения акт по същество.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 12446/24.09.2019 г. по гр.д. № 10210/19 г. по описа на ВРС, с което исковата молба на жалбоподателя е върната, а производството по делото е прекратено в частта, с която са предявените от жалбоподателя в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответницата С.Т.И., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 2657178, одобрен на 21.03.2017 г. и подписан на 22.03.2017 за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните неизплатени по процесния договор суми: 18 376,38 лв. /осемнадесет хиляди триста седемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ -представляваща неизплатената главница по неплатените месечни погасителни вноски за периода от 01.11.2017 г. до 01.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга; 788,28 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.11.2017 г. до 20.06.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 627,39 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
ВРЪЩА
делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, при
съобразяване с изложеното в мотивната част на определението.
НЕ ПРИСЪЖДА разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: