Присъда по дело №9142/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 116/27.05.2022 г. по НОХД № 9142/2021 г. по
описа на СРС, НО, 108 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС-НО обвинителен акт по
досъдебно производство № 1986/2019 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр.пр. №
49865/2019 г. по описа на СРП, с който е обвинила подсъдимия Н. АНТ. М. за
това, че на 01.09.2019 г., около 04:00 часа, в гр. С., пред дискотека „И.“,
находяща се в ж.к. „********“, ул. „А.М.“ в качеството му на длъжностно
лице – назначен с трудов договор № 105/25.07.2017 г. на длъжността
„охранител“ към „*********“ ЕООД, при изпълнение на службата му –
извършване на охрана на дискотека „И.“, чрез нанасяне на удар с ръка в
областта на главата на М. ЮР. М. му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в: перфорация на лявата тъпанчева мембрана, ангажираща
предногорен и долните два квадранта с кръвонаседнати ръбове, намаление на
слуха повече от 40 децибела на лявото ухо за честотите над 4000-5000 херца,
реализираща медикобиологичния признак „трайно отслабване на слуха на
лявото ухо“ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
Пострадалото лице М. ЮР. М. е упражнил правата си по чл. 76 от НПК
и същият е конституиран като частен обвинител по делото. Същият не е
предявил граждански иск и не е конституиран като граждански ищец в
процеса.
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа
обвинението срещу подсъдимия, като намира, че същото е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Счита, че по категоричен начин е доказан
фактът, че към инкриминираната дата подсъдимият е заемал длъжността
„охранител“ и е изпълнявал служебните си задължения на работното си място
– дискотека „И.“, като след проведен разговор с частния обвинител пред
дискотеката подсъдимият е изблъскал в гърдите пострадалия М. и му е
нанесъл удар с ръка в областта на лявото ухо, вследствие на което му е
причинил средна телесна повреда – трайно отслабване на слуха на лявото ухо.
Според прокурора е налице изискуемата причинно-следствена връзка между
нанесения удар и причиненото увреждане. Представителят на държавното
обвинение застъпва тезата, че е несъмнено, че вторият удар, който е бил
нанесен на пострадалия не е попаднал в областта на ухото му, поради което не
е причинил и съставомерното увреждане. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на наказание около предвидения в закона
минимум, тъй като не са налице обстоятелства, които да отегчават
отговорността на подсъдимия, а единствено смекчаващи такива - чистото
съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст по време на извършване
на деянието. Счита, че в тежест на подсъдимия следва да се възложат
сторените по делото разноски.
1

Частният обвинител М. ЮР. М. анализира обясненията на подсъдимия,
като счита, че е абсурдно твърдението, че той самият /пострадалия/ е участвал
в 10-минутен бой, след приключването на който е бил без никакви
наранявания. Подчертава, че всъщност след едноминутна конфронтация с
охранителя на дискотеката се е оказал със сериозно увреждане. Посочва, че е
искал да влезе в дискотеката, единствено, за да вземе личните си вещи.
Посочва, че първата мисъл, след като е бил ударен и е възприел
приближаващите към него охранител била да се предпази, а не да се хване за
ухото, поради което намира тезата, че не се е хванал за ухото непосредствено
след първия удар за несъстоятелна.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Н.М. – адв. М.П. пледира за
оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Моли съда
да не кредитира показанията на частния обвинител, тъй като същият освен
свидетел е и страна в процеса, а освен това показанията му противоречали на
целия доказателствен материал. Счита, че описанието, което частният
обвинител е дал относно лицето, което го е ударило не съответства на
външността на подсъдимия.
Подсъдимият Н. А. М. поддържа тезата на защитника си.
В правото си на реплика по повод доводите на защитника частният
обвинител застъпва тезата, че колкото по-скоро след инцидент е разпитан
пострадалият, толкова е по-объркан той, поради преживения шок и стрес.
Посочва, че не е свикнал да бъде бит и е нормално докато психиката му
обработва събитията спомените му да са малко по-неясни.
В отговор адв. П. посочва, че се касае за срок от около 4 месеца.
В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде признат за
невинен.
След анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателствата и доказателствени средства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, мнозинството от съдебния състав намери за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н. АНТ. М. е роден на 15.07.1996 г. в гр. *******, ЕГН
**********. Същият е българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, студент, живущ в гр. С., ж.к. „********“, бл. 61, ап. 57 и с
постоянен адрес с. Р., ул. „Н.“ № 10. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
Към 01.09.2019 г. подсъдимият Н. АНТ. М. работел в дружеството
„*********“ ЕООД, като бил назначен на длъжността „охранител“ с трудов
договор № 105/25.07.2017 г. В длъжностната характеристика на обвиняемия,
екземпляр от която същият получил и подписал на 25.07.2017 г. било
посочено, че целта на длъжността била опазване на обекти, имущество,
оборудване, стоки, материали и суровини, собственост на възложителя
/”*******” ЕООД/, а сред задълженията му било опазване на имуществото на
2

обекта, вкл. и от повреди. На 01.09.2019 г. подсъдимият М. бил разпределен
да осъществява охраната на дискотека „И.“, находяща се в гр. С., кв.
„********“, ул. „А.М.“ № 3.
В ранните часове на 01.09.2019 г. пострадалият М. ЮР. М. се намирал в
горепосочената дискотека и празнувал именния ден на своя позната –
свидетелката С. Г.. Около 04:00 ч. М. решил да излезе от дискотеката, за да
подиша чист въздух. След няколко минути преценил, че е време да си тръгва
и поискал отново да влезе в дискотеката, за да си вземе личните вещи, с които
бил дошъл и които останал в дискотеката. На входа обаче един от
охранителите - подсъдимият Н.М. - не позволил на М. да се върне в
дискотеката, като му казал, че М. е искал да се бие вътре. Свидетелят М. му
отговорил, че има грешка, като повторил, че иска единствено да си вземе
личните вещи и да си тръгне. Тогава подсъдимият М. блъснал в гърдите М.,
след което с дясната си ръка му нанесъл един удар в областта на лявото ухо.
Вследствие на удара М. почувствал силна болка в ухото си и не чувал нищо,
освен пищене. Непосредствено след това няколко от останалите охранители
се приближили към свидетеля М. и свидетелят Х.Д. нанесъл удар с ръка в
областта на брадичката на М.. Вследствие нанесения удар с ръка от страна на
подсъдимия в областта на ухото на свидетеля М. на последния била
причинена перфорация на лявата тъпанчева мембрана, ангажираща предно-
горен и долните два квадранта с кръвонаседнати ръбове, намаление на слуха
повече от 40 dB на лявото ухо над 4000-5000 Hz, при наличие на нормален
слух с дясното ухо, което увреждане реализирало медикобиологичния
признак „трайно отслабване на слуха на лявото ухо“.
Било образувано досъдебно производство и Н.А. М. бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, след което срещу него бил внесен и обвинителен акт.
Изложената фактическа обстановка мнозинството от съдебния състав
прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства – обясненията на обвиняемия Н.
АНТ. М., показанията на свидетелите М. ЮР. М., вкл. и дадените в хода на
ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т. 2 пр.2 от НПК, Х. Н. Д.
/вкл. и показанията, дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5
вр. ал. 1 т.1 и т. 2 пр.2 от НПК/, П. Й. Г., Д.Й. Й., ЗЛ. К. Д., вкл. и дадените в
хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т. 2 пр.2 от НПК, С.
Г. Г., заключенията на КСППЕ на пострадалия М., на съдебно-медицинска
експертиза /л. 58-61 от ДП/, на видеотехническа експертиза /л. 85-87 от ДП/,
на лицево-идентификационна експертиза /л. 75-76 от ДП/, на видеотехническа
експертиза /л. 80-81 от ДП/, протокол за освидетелстване, протокол за
разпознаване на лице, трудов договор № 105/25.07.2017 г., сключен между
„*********“ ЕООД и Н. АНТ. М. и длъжностна характеристика за
длъжността „охранител“, график за месец септември 2019 г. на обект
дискотека „И.“, СМУ № 333.09/2019 г., медицинска документация за М. ЮР.
М., в т.ч. епикриза, оперативен протокол, аудиометрично изследване, лист за
3

преглед на пациент, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост
за подсъдимия М., видеозаписи от охранителни камери пред дискотека „И.”
от 01.09.2019 г.
От съществено значение за изясняване на релевантната фактическа
обстановка са показанията на свидетеля М. ЮР. М.. Преди да пристъпи към
техния анализ съдът намира за нужно да обсъди приетата по делото
комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза. Съдът
възприе безкритично нейното заключение, като намира, че същата е
обоснована, компетентно изготвена след лично изследване на свидетеля М. и
от нейното заключение се установява, че свидетелят е психично здрав. Към
момента на деянието той се е намирал в състояние на обикновено /просто/
алкохолно опиване в долните граници на средната степен, което
обстоятелство не е нарушило неговите базисни психични годности, могъл е
правилно да се ориентира във фактическата обстановка и да възпроизвежда
достоверно минали събития и факти и при него е налице базисна свидетелска
годност. Според вещите лица при свидетеля М. не се отчитат тенденции към
хиперболизация и фантастна интерпретация на фактите.
Обстоятелството, че свидетелят М. е конституиран като страна в
процеса – частен обвинител не обуславя априори недостоверност на неговите
показания, а единствено изисква по-внимателния им анализ с оглед възможна
негова заинтересованост от изхода на делото. Мнозинството от съдебния
състав след като прецени дадените от свидетеля показания и ги съпостави с
целия наличен доказателствен материал не констатира основания за
дискредитиране на твърденията му било поради заинтересованост от изхода
на делото, било поради противоречие с други доказателствени източници.
Мнозинството от съдебния състав намери, че показанията на пострадалото
лице са изключително подробни, последователни и логични, намиращи пълна
подкрепа в останалия доказателствен материал, с изключение на част от
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д., но тези
доказателствени средства съдът ще обсъди по-нататък в мотивите. От
показанията на свидетеля М. се извлича информация досежно времето,
мястото и начина на извършване на деянието, както и относно неговия
извършител. Показанията на свидетеля представляват строен и детайлен,
хронологически подреден разказ на осъществилите се събития, без тенденция
за преувеличаване или стремеж за засилване на негативните последици за
подсъдимия, нито хиперболизиране на собствените си страдания, вследствие
на полученото увреждане. Напротив, свидетелят добросъвестно пресъздава
събитията такива, каквито са се случили. В разказа си свидетелят М. посочи
причините, поради които е отишъл в дискотеката, а именно, за да празнува
имения ден на негова позната, С. Г. и тъй като вече бил консумирал алкохол
преди пристигане в дискотеката, там изпил две малки бири. В тази им част
показанията на свидетеля се подкрепят напълно от заявеното от свидетеля С.
Г., която всъщност е празнувала имения си ден на процесната дата в
дискотека „И.”, като свидетелката също посочи, че М. е изпил една или две
4

бири. М. ясно и в детайли разказа за отказа на охранителите да бъде
допуснат в дискотеката след второто му излизане, както и че е бил ударен от
подсъдимия с ръка в областта на главата от лявата му страна. Свидетелят е
категоричен, че именно след този удар е почувствал силна болка в лявото ухо
и цялостна липса на слух. Свидетелят посочва, че действително след това към
него се приближили няколко души от охраната на заведението и един от тях
посегнал да го удари, но тъй като свидетелят вече очаквал неблагоприятно
развитие на ситуацията успял навреме да се отдръпне и този втори удар
попаднал в областта на брадичката му и не му причинил силна болка.
Описанието, което свидетелят М. дава на осъществилите се пред
дискотеката събития се потвърждава напълно от заключенията на приетите
експертизи – две видеотехнически /една от които по съществото си лицево-
идентификационна/ и лицево-идентификационна, както и от извършения
оглед на ВД – видеозаписите от охранителните камери на дискотеката от
процесната дата. Съдът кредитира посочените експертизи като обосновани,
компетентно изготвени и даващи отговори на поставените въпроси. На първо
място съдът ще се спре на видеотхеническата експертиза, обективирана в
протокол № 10/2020 г., приложена на л. 85- 87 от ДП. Експертизата е
изследвала видеозаписи, направени от охранителна камери на клуб „И.“ – С.,
находящ се на ул. „А.М.“ № 3, представени по делото с протокол за
доброволно предаване /л. 138 от ДП/. Видно от заявеното пред съда от вещото
лице видеозаписите не са манипулирани. Същите обхващат едно и също
пространство и едно и също събитие, но заснето от различен ъгъл. В
заключението на експертизата е отразено, че на записите са заснети действия
на лица, условно обозначени като Лице 1, Лице 2 и Лице 3, като действията
им са следните: Лице 1 застава пред служител от охраната, означен като Лице
2. Лице 2 изблъсква с двете си ръце Лице 1 в гърдите, след което нанася удар
с дясната си ръка в главата на Лице 1, което залите назад, а към него се
приближава друг служител на охраната, означен като Лице 3. Лице 3 също
нанася удар в главата на Лице 1. Описаните действия са онагледени с извадки
под формата на статични изображения от записите. От заключенията на
лицево-идентификационна и видеотехническа експертиза /протокол №
267/2020 г. – л. 75- 76 от ДП и протокол №120/2021 г. л.80-81 от ДП/ е видно,
че вещото лице е достигнало до категоричен извод, че изображенията на Лице
2, подробно описано във ВТЕ № 10/2020 и изображението на фотоснимка
сравнителен образец от АИС БДС на Н. АНТ. М. са на едно и също лице и
това е подсъдимият тоест лицето, обозначено във ВТЕ № 10/2020 като Лице 2
е подсъдимият Н.М., а лицето, обозначено като Лице 3 във ВТЕ № 10/2020 е
свидетелят Х. Н. Д.. Изложеното във ВТЕ № 10/2020 напълно се подкрепи
при извършения оглед на приложените по делото видеозаписи, като беше
установено, че на записите се визуализира както изблъскването на
пострадалия, така и нанасянето на удар от страна на подсъдимия в лявата
част на главата на пострадалия, след което пострадалия отстъпва назад и се
хваща за намиращо се наблизо лице. Потвърди се и нанасянето на втори,
5

последващ удар от страна на друго лице, различно от подсъдимия в главата
на пострадалия. Самият подсъдим в обясненията си също потвърди, че
заснетото действително се е случило. В проведения допълнителен разпит
пострадалият също посочи, че е разпознал себе си на видеозаписите като
лицето с бяла тениска, къси панталони и бели маратонки или иначе казано
като лицето, обозначено като Лице 1 във ВТЕ. Мнозинството от съдебния
състав намира за нужно по повод установения втори удар, нанесен от
свидетеля Х.Д. на пострадалия М. да акцентира върху повторно заявеното от
последния, че почувствал силна болка и заглъхване в ухото след първия му
нанесен удар, тоест след удара от страна на подсъдимия, а вторият удар,
нанесен от свидетеля Д. вече е бил очакван от пострадалия, попаднал е в
брадичката му и не му е причинил силна болка. Що се отнася до протокола за
разпознаване, в който пострадалият М. е разпознал по снимка друго лице, а не
подсъдимия М. като лицето, което му е нанесло първия удар мнозинството от
съдебния състав намира, че той не опровергава извода, че именно
подсъдимият е лицето, което е изблъскало в гърдите пострадалия и му е
нанесъл удар в областта на главата, тъй като от ВТЕ и лицево-
идентификационната експертиза се установи по категоричен начин, че това
лице е подсъдимият, който от своя страна не отрече, а потвърди участието си
в конфликта. Неоснователно е възражението на защитника, че външността на
подсъдимия не съответства на даденото от пострадалия описание на лицето,
което го е ударило, тъй като самоличността на лицата, които са нанесли двата
удара на пострадалия /подсъдимия и свидетеля Д./ се установява не от
направено разпознаване от страна на пострадалия, а от заключенията на ВТЕ
и лицево-идентификационна експертиза.
Тук е мястото да се обсъдят обясненията на подсъдимия, дадени
непосредствено след извършване на оглед на приобщените по делото
видеозаписи. Съобразявайки характеристиката на обясненията на подсъдим,
едновременно като източник на доказателства и като средство за защита
мнозинството от съдебния състав намери, че част от заявеното от подсъдимия
заслужава доверие. Мнозинството от съдебния състав прие, че тази част от
обясненията на подсъдимия М., в която посочва, че в процесната вечер е бил
на работното си място като отговорник на охранителите, че достъп на
пострадалия до дискотеката е бил отказан, както и че го избутал с ръце в
гърдите кореспондира с приобщените доказателства по делото, поради което
и следва да се кредитира. Що се отнася до твърденията му, че само опитал да
удари пострадалия, замахвайки с отворена длан, но не е успял да го удари
съдът намира, че същите представляват негова защитна версия и не намират
опора в нито едно доказателство по делото, напротив, както от показанията на
свидетеля М., така и от ВТЕ, а и от огледа на видеозаписите е видно, че
подсъдимият е успял да нанесе удар на пострадалия М. в лявата част на
главата. Видно от извършения оглед след нанасянето на удара от страна на
подсъдимия пострадалият залита, отстъпва няколко крачки назад и се хваща
за намиращо се наблизо лице, което потвърждава извода, че се касае не само
6

за замахване, а за нанасяне на удар и то с немалка сила. Твърденията на
подсъдимия, че не допуснал пострадалия да влезе в дискотеката поради това,
че същият непосредствено преди това се е бил - първо в дискотеката, а след
това и отвън около 10 минути с други две лица не кореспондира с наличните
по делото доказателства и представлява опит за смекчаване на укоримостта
на извършеното от него. Дори и да се възприеме за достоверно това
твърдение на подсъдимия, то в никакъв случай не оправдава нанасянето на
удар в главата на пострадалия.
Съдът се довери напълно и на заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза. Експертизата е изготвена от вещо лице, притежаващо
нужната компетентност, дава убедителен отговор на поставените въпроси и е
мотивирано защитена в хода на съдебното следствие. От експертизата е
видно, че при пострадалото лице е установена перфорация на лявата
тъпанчева мембрана, ангажираща предногорен и долните два квадранта с
кръвонаседнати ръбове, което води до намаление на слуха повече от 40
децибела на лявото ухо за честотите над 4000-5000 херца, при наличие на
нормален слух с дясното ухо, което увреждане трайно е отслабило слуха на
пострадалия. Вещото лице посочи, че при такова разкъсване на тъпанчевата
мембрана от почти 2/3, каквото се констатира при пострадалия при
неизвършване на медицинска интервенция дефектът в слуха не би могъл да се
възстанови сам, а при извършване на медицинската интервенция, слухът би
могъл да се възстанови 1 – 2 месеца след извършването на интервенцията.
Вещото лице освен данни за характера на телесното увреждане посочва и
механизма на причиняването му - удар в областта на ушната мида с широка
удряща повърхност, каквато е и отворената ръка, при което рязко навлиза
голямо количество въздух в ушния канал, което причинява преразтягане и
разкъсване на тъпанчевата мембрана. Мнозинството от съдебния състав
счита, че посоченият механизъм напълно отговаря на установените действия
на подсъдимия М. - нанасяне на удар с отворена ръка в областта на главата,
който удар е попаднал в областта на лявото ухо на пострадалия.
Съдът анализира внимателно показанията на свидетеля Х. Н. Д. и прие,
че в по-голямата си част те не пресъздават по обективен и достоверен начин
събитията от процесната вечер, а чрез тях се цели от една страна да бъде
оправдано поведението на подсъдимия, като се твърди, че инцидент въобще
не е имало, а на следващо място да се фокусира негативно внимание върху
пострадалия, като се сочи, че той е бил причина за сбиване вътре в
дискотеката, поради което е бил изведен от нея. Пред съда свидетелят Д.
заяви, че на инкриминираната дата не е имало проблем между охранителите и
клиент на заведението, нито е имало физически конфликт между подсъдимия
и пострадалия, а подсъдимият не е нанасял удар на клиент. Изнесеното от
свидетеля напълно се опроверга от останалите доказателства по делото, в т.ч.
показанията на пострадалия М., заключенията на ВТЕ и лицево-
идентификационна експертиза, извършения оглед в съдебното следствие на
видеозаписите от процесната дата. Нещо повече, по несъмнен начин се
7

установи, че не само подсъдимият, но и свидетелят Д. е нанесъл удар на
пострадалия и то само 5 секунди, след подсъдимия - от извършения оглед на
видеозаписите е видно, че подсъдимият е нанесъл удара в 04:07:37, а
свидетелят Д. – в 04:07:42 часа. При тези обективно установени факти е
обясним стремежът на свидетеля Д. да омаловажи случилото се, доколкото
той самият има участие в инцидента. В тази им част показанията са
недостоверни и противоречащи на останалата доказателствена съвкупност.
На следващо място пред настоящия съдебен състав свидетелят Д.
посочи, че не е присъствал на сбиване в дискотеката между клиенти, не е
влизал в дискотеката, не е оказвал съдействие на колегите си по повод на
такъв проблем и дори не е разбрал в какво всъщност се състои този проблем.
Същевременно в показанията си, дадени в хода на ДП /и приобщени със
съгласието на страните/ е посочил, че е влязъл в дискотеката, за да окаже
съдействие на колегите си и е възприел сбиване между две компании, като
клиентът, който бил причина за сбиването бил изведен отвън. Впоследствие
той не бил допуснат от подсъдимия да влезе обратно и клиентът и
подсъдимият се „сбутали”. Съдът счете, че твърденията на свидетеля при
разпита му в хода на ДП целят да „прехвърлят” отговорността за процесния
инцидент върху пострадалото лице. Тези твърдения на Д. обаче не намират
подкрепа в останалите доказателства – не се доказа, че пострадалият е
участвал в сбиване в дискотеката, напротив, свидетелката Г., на чиито
празник е присъствал пострадалият е категорична, че не е имало никакви
конфликти в заведението. По изложените съображения съдът намери, че в
обсъжданите части показанията на свидетеля са недостоверни и не отразяват
правдиво осъществилите се събития. Единствено в частта, в която свидетелят
твърди, че на процесната дата 01.09.2019 г. е бил на работа като охранител на
дискотека „И.“ заедно с подсъдимия, който бил шеф на охраната и че
подсъдимият отказал да допусне пострадалия в дискотеката показанията на Д.
се потвърждават от доказателствата по делото, поради което в тази им част
същите бяха кредитирани от съда.
Показанията на свидетелите Д.Й. Й., ЗЛ. К. Д. и П. Й. Г. не съдържат
преки доказателства относно предмета на доказване по делото и процесния
инцидент. Свидетелката Й. е работила като сервитьор в дискотека „И.“ в
процесната вечер, като посочва, че не е присъствала на инцидент пред
дискотеката с участието на охранители, както и че не е забелязала конфликти
или сбивания в самата дискотека. Свидетелката Д. също не твърди да е
възприела каквито и да било инциденти в дискотеката, като единствено в
показанията си, дадени в хода на ДП и приобщени със съгласието на страните
свидетелката твърди, че е имало лице, което е създавало проблеми на другите
клиенти в дискотеката и което било изведено навън от охранители.
Свидетелката обаче не дава описание на това лице, като пред съда посочва, че
не може да го разпознае, поради което не може да се приеме, че лицето, което
е било изведено от охранителите е частният обвинител. Свидетелката Г. заяви
пред съда, че не помни да е имало конфликт в дискотеката, но дори и да е
8

имало, това се случвало толкова често, че самата тя не обръщала внимание.
Съдът намери за лесно обяснима липсата на детайлен спомен у свидетелките
относно събитията от процесната вечер от една страна с изминалия
значителен период от време от датата на инцидента до датата на депозиране
на показания пред съда – около 2 години и половина, а от друга с оглед
трудовата функция на свидетелите - персонал в нощен клуб, посещаван от
значителен брой лица.
От писмените доказателства съществено значение съдът отдаде на
приобщения трудов договор № 105/25.07.2017 г., сключен между „********”
ЕООД и подсъдимия Н. АНТ. М., видно от който последният е бил назначен
на длъжност „охранител” с място на работа обекти на дружеството на
територията на гр. С., а видно от представения график за месец септември
дискотека „И.“ е била сред охраняваните от служители на дружеството
обекти. От представената длъжностна характеристика на подсъдимия М. се
установява, че целта на длъжността му е била опазване на обекти, имущество,
оборудване, стоки, материали и суровини, собственост на възложителя. В
преките отговорности на същия /т. 8 от длъжностната характеристика/ е било
включено съблюдаване за опазване на имуществото на обекта, надопускане
или пресичане на посегателства /кражби, грабежи/ срещу служители или
посетители на обекта, както и за повреди. В писмото от управителя на
„*********“ ЕООД, с което са представени трудовия договор и длъжностната
характеристика е посочено, че график за месец август 2019 г. не е представен,
тъй като дискотека „И.“ не е работила и охранителите са били в неплатен
отпуск. Съдът намира, че изложеното в писмото в тази част се опровергава
категорично от цялата доказателствена съвкупност, доколкото както от
показанията на свидетелите, обясненията на самия подсъдим,
видеотехническата експертиза се установи, че на 31.08.2019 г. /събота/
вечерта до сутрешните часове на 01.09.2019 г. дискотеката е работела, а
подсъдимият М. е изпълнявал служебните си задължения на работното си
място на инкриминираната дата. В графика за месец септември 2019 г. за
охраната на дискотеката е посочено, че на 01.09.2019 г. /неделя/ не е имало
охранители на смяна, но съдът намира, че доколкото инцидентът се е случил
около 04:00 часа на 01.09.2019 г., то всъщност подсъдимият е бил определен
на смяна предишната вечер, която смяна е продължила и до сутринта на
01.09.2019 г. Ето защо съдът намира, че е безспорно установено, че към
процесната дата 01.09.2019 г. подсъдимият е заемал длъжността „охранител“,
имал е качеството „длъжностно лице“ и че по време на инцидента същият е
изпълнявал служебните си задължения на работното си място – дискотека
„И.“, свързани с опазване на чуждо имущество.
От представената справка за съдимост на подсъдимия М. съдът извлече
информация, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, като обективни и
допринасящи за изясняване на релевантната фактическа обстановка.
9

Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намери, че подсъдимият Н. АНТ. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна мнозинството от съдебния състав намира, че в
хода на съдебното следствие се доказа с необходимата категоричност и
безспорност, че на 01.09.2019 г. около 04:00 часа подсъдимият Н. А. М. с
действията си, изразяващи се в нанасяне на удар с ръка в областта на главата
на пострадалия М. ЮР. М. е причинил на последния перфорация на лявата
тъпанчева мембрана, ангажираща предногорен и долните два квадранта с
кръвонаседнати ръбове, което е довело до намаление на слуха на пострадалия
повече от 40 децибела на лявото ухо за честотите над 4000-5000 херца.
Посоченото увреждане покрива медикобиологичния признак„трайно
отслабване на слуха на лявото ухо“, тъй като е отслабило слуха на
пострадалия на лявото ухо повече от 40 децибела за срок по-дълъг от 30 дни
и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал 2 вр. ал. 1 от
НК. Налице е изискуемата причинно-следствената връзка между нанесения
удар и констатираното увреждане – веднага след нанасяне на удара
пострадалият е усетил силна болка и загуба на слух, а на следващия ден
посетил Пирогов, където било констатирано увреждане на тъпанчевата
мембрана, а на 03.09.2019 г. пострадалият бил приет в УМБАЛ „Царица
Йоана – ИСУЛ“, където е била извършена и оперативна интервенция.
Според мнозинството от съдебния състав именно нанесеният от
подсъдимия М. удар е причинил съставомерното увреждане на пострадалия.
Самият пострадал посочи, че след нанасяне на първия удар /който
категорично се установи, че е нанесен от подсъдимия М./ е усетил силна
болка и цялостна липса на слух. От извършения оглед на видеозаписа от
камерите пред дискотеката е видно, че този удар не е бил лек, тъй като след
него пострадалото лице залита, отстъпва назад и се хваща за намиращо се в
близост лице, за да не падне. Самият подсъдим заяви, че само е опитал да
нанесе удар с отворена ръка /както вече беше посочено, установи се, че
подсъдимият не просто е опитал, а е нанесъл удар в главата на пострадалия/, а
видно от заявеното от вещото лице именно при удар с широка удряща
повърхност, каквато може да бъде и отворената човешка ръка е получено
процесното увреждане от пострадалия, тъй като при такъв механизъм рязко
навлиза голямо количество въздух в ушния канал, което причинява
преразтягане и разкъсване на тъпанчевата мембрана. Мнозинството от
съдебния състав счита, че няма вероятност увреждането на пострадалия да се
дължи на удара, нанесен от свидетеля Х.Д., тъй като самият свидетел М.
посочи, че след като е получил първия удар от страна на подсъдимия и е
видял приближаването и на други охранители той е очаквал, че е възможно
отново да бъде ударен, поради което се отдръпнал и ударът на свидетеля Д.
попаднал в брадичката му. М. заяви, че вторият охранител успял да го „закачи
с пръсти“, но ударът не бил силен и не почувствал болка. С оглед изложеното
10

мнозинството от съдебния състав намира, за категорично доказано, че именно
подсъдимият чрез нанасяне на удар с ръка е причинил на пострадалия
съставомерното телесно увреждане, за което му е повдигнато обвинението.
Доколкото беше доказано, че подсъдимият е нанесъл един удар в областта на
главата на пострадалия, а не повече, то той беше оправдан по повдигнатото
му обвинение да нанесъл повече от един удар.
Налице е квалифициращият от обективна страна деянието признак, а
именно деянието е извършено от длъжностно лице при изпълнение на
службата му. Установи се, че подсъдимият М. е заемал длъжността
„охранител“, в чиито задължения се включвало опазване на имуществото на
обекти на възложителя, вкл. и от повреди и други нарушения, поради което е
имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, ал.1 б. „б“ от НК,
като към момента на нанасяне на удара същият е изпълнявал служебните си
задължения, като е охранявал дискотека „И.“.
Съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се
извежда от обективно осъщественото от подсъдимия. Мнозинството от
съдебния състав намира, че деянието на подсъдимия М. е извършено
умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. В случая безспорно е
установено, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че като нанася силен удар в областта на главата на
пострадалия, макар и с отворена длан, е възможно да му причини сериозно
телесно увреждане, но въпреки това е извършил деянието, като се е отнасял
безразлично към възможното увреждане и се е съгласил с евентуалното
настъпване на съставомерния резултат. На следващо място, подсъдимият е
съзнавал длъжностното си качество, както и че ударът е нанесен на
пострадалия по време на изпълнение на служебните задължения на
подсъдимия по охрана на дискотеката.
Относно индивидуализация на наказателната отговорност.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 до 10 години. При определяне наказанието
мнозинството от съдебния състав отчете наличието на следните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства - чистото му съдебно минало,
обстоятелството, че същият е студент, доброто му процесуално поведение.
Същите обаче не са многобройни, нито изключителни, поради което и не са
налице основания за приложение на чл. 55 от НК. Не са установени
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което
мнозинството от съдебния състав счете, че следва да определи наказанието
„лишаване от свобода” в минимален размер, а именно две години, което е
обосновано и справедливо и ще постигне целите на наказанието, посочени в
чл. 36 от НК, като ще въздейства поправително и превъзпитателно на
подсъдимия.
Чистото съдебно минало на подсъдимия и размерът на наложеното
наказание обуславят наличието на формалните предпоставки за
11

приложението на чл.66, ал.1 от НК. Мнозинството от съдебния състав счита,
че за мотивирането на подсъдимия да спазва законите и да не извършва
противоправни деяния не е необходимо наложеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно, а същото следва да се отложи за изпитателен срок от
три години, през който угрозата от евентуално ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание ще оказва възпиращо действие.
По разноските:
Предвид признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът възложи в негова тежест и сторените по делото разноски в
размер на 648,44 лева за възнаграждения за вещи лица за изготвяне на
експертизи на фазата на досъдебното производство, както и сумата от 200
лева, възнаграждения на вещи лица в съдебната фаза на процеса.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………….
/съдия Марина Манолова/

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1…………………
/ Виолета Първанова/

2…………………….
/Константин Стамболов/

12

Номер на акта:	116
Дата:	27 май 2022 г.
Съдия:	Марина Владимирова Манолова Кънева

Дело:	20211110209142
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Присъда по дело №9142/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите