№ 827
гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101062 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на СВ. К. ЕН. против Решение № *** г. на
Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново.
Жалбоподателката твърди, че в лично качество и като пълномощник на М. И. И. е
подала заявление относно обезщетение чрез предоставяне на имот № *** по КККР на
гр. Велико Търново, като в отговор е получила писмо от Началник Общинска служба
„Земеделие“ - Велико Търново, че процедурата по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ вече е
започната. Заявява, че е получила Решение № *** г., съгласно което се предоставя
обезщетение, представляващо 460/3359 ид. ч. от имот с идентификатор № *** по КККР
на с. Присово, представляващ нива в местността „Е.“, останалите идеални части от
който имот са собственост на Община Велико Търново, както и че в мотивите на
решението е записано, че обезщетението се предоставя на основание Решение № ***
на Общински съвет - Велико Търново. Твърди, че няма как предложението на
Началника на Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново да предхожда
подаденото от нея заявление за обезщетение и няма как същия да постанови
обжалваното решение, тъй като то се позовава на друг акт на административен орган,
какъвто е Общински съвет Велико Търново. В този ред на мисли, счита, че не са
изпълнени изискванията на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е уведомена по
реда на АПК, поради което решението на Общински съвет Велико Търново не е влязло
в сила и няма как Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново да постанови
последващ административен акт. Отделно от това, твърди, че е обобществен
самостоятелен имот, а се възстановява имот в идеални части, при това в съсобственост
1
с Община Велико Търново, което означава, че е невъзможно обезщетените да се
разпореждат с имота, да го ползват по предназначение и да поискат извършването на
делба, тъй като чл. 72 от Закона за наследството не позволява делба на нива, при която
дяловете са по-малки от 3 дка.
Ответникът по жалбата Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново изразява
становище за недопустимост и неоснователност на същата. Заявява, че
жалбоподателката не е страна и адресат на актовете по реституционната процедура,
тъй като не е наследник на М. И. Е., както и че обжалваното решение е положителен
акт, с който не се засягат права и законни интереси, а напротив – предоставят се
такива. Твърди, че с оглед невъзможността възстановеният имот да бъде реституиран в
стари реални граници, които е следвало да бъдат посочени от заявителя, но на практика
няма как да се определят, тъй като имотът попада в площта, заемана от язовир „Е.“,
жалбоподателката е подала заявление Вх. № ***, в което е заявила желание
процедурата да приключи с обезщетение с имот по чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочи, че
същевременно с писмо изх. № *** до кмета на Община Велико Търново е отправено
искане на основание чл. 45ж ППЗСПЗЗ за предоставяне на имот с идентификатор *** в
землището на с. Присово, местността „Е.“ с цел приключване на процедурата по
обезщетяване. Счита, че обжалваният акт е съобразен с правилата за обезщетяване в
реституционното производство, разписани в чл. 19а, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 23а, т. 1
ППЗСПЗЗ. Твърди, че Решение № *** на Общински съвет - Велико Търново от
25.11.2021 г. по служебен път е изпратено до Общинска служба „Земеделие“ – Велико
Търново, като в придружителното писмо няма данни, от които да се заключи, че
въпросното решение е оспорено по административен или съдебен ред.
Заинтересованата страна Община Велико Търново също изразява становище за
недопустимост на жалбата по аргумент, че с нея се атакува позитивен акт, а по
същество – и за нейната неоснователност.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на Община Велико Търново поддържа заявеното
оспорване и моли жалбата да бъде приета за недопустима, а евентуално – за
неоснователна.
Ответникът по жалбата Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано за това лице.
Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни и имайки в предвид
многобройните производства, инициирани по жалби на СВ. К. ЕН. срещу актове по
2
процесната реституционна преписка и приключили с влезли в сила съдебни решения,
тези възражения не следва да бъдат допълнително обсъждани.
По същество:
С обжалваното Решение № *** г. на Общинска служба „Земеделие“ - Велико
Търново наследниците М. И. Е. са обезщетени чрез предоставяне в съсобственост на
0.460 дка земеделски земи на обща стойност 384.00 лева, а именно – с 0.460 дка,
представляващи 460/3359 ид. части от ПИ № ***, представляващ нива от 3.359 дка,
находяща се в местността „Е.“. В решението е посочено, че предоставеният в
обезщетение имот е съсобствен с Община Велико Търново, както и че същото е прието
въз основа на Решение № *** на Общински съвет - Велико Търново от 25.11.2021 г.
След извършена преценка на съдържащите се по делото документи, съдът приема,
че атакуваното решение представлява валиден административен акт - издаден от
компетентен орган и съдържащ всички необходими по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
Разгледано по същество решението е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, макар и не по изложените от жалбоподателя аргументи.
Както ясно е посочено във влязлото в сила решение по адм. д. № 796/2020 г. на
Административен съд – Велико Търново, към датата постановяване на съдебния акт
реституционната процедура по заявление Вх. № *** е на етап установяване границите
на имота, подлежащ на възстановяване. Именно такива указания са дадени на
жалбоподателката с писмо изх. № *** на Общинска служба „Земеделие“ - Велико
Търново, като по делото няма данни същите да са изпълнени, включително след
постановяване на решението по адм. д. № 796/2020 г. на Административен съд –
Велико Търново. С оглед на това към датата на изпращане мотивираното искане до
кмета на Община Велико Търново хипотезата на чл. 45ж ППЗСПЗЗ, вр. § 27, ал. 2 ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ все още не е била налице и Общинска служба „Земеделие“ - Велико
Търново не е следвало да изпраща такова искане до кмета, който пък да го внесе за
разглеждане в общинския съвет по реда на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Твърдяната от
ответника по жалбата невъзможност за определяне границите на реституирания имот,
тъй като последният попада в площта, заемана от язовир „Е.“, е следвало да бъде
установена по реда на чл. 45е, ал. 1 и удостоверена в протокол по ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Вместо това обаче, административният орган, въпреки становището по адм. д. №
796/2020 г. на Административен съд – Велико Търново, е пропуснал този етап от
процедурата и директно е представил на кмета искане по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Но
дори да се приеме, че това е сторено с цел ускоряване на проточилата се във времето
процедура и при преценка, че липсва спор относно невъзможността за възстановяване
на реституирания имот в стари реални граници, то е налице друг съществен пропуск,
който по аргумент от чл. 45ж, ал. 2, изр. 2 ППЗСПЗЗ не може да се вмеси във вина на
административния орган и изразяващ се в невръчването на Решение № *** на
3
Общински съвет - Велико Търново от 25.11.2021 г. на всички заинтересовани страни - в
частност на жалбоподателката. В този ред на мисли, разпоредбата на чл. 45ж, ал. 2,
изр. 2 ППЗСПЗЗ е ясна и според същата решението на общинския съвет е следвало да
се връчи по реда на АПК на лицата по чл. 45д, ал. 2 ППЗСПЗЗ. На свой ред, решението
по ал. 2 е следвало да влезе в сила и едва след това да се постанови атакуваното
понастоящем решение. Предвиденото задължение за връчване на решението на
общинския съвет на заинтересованите страни и неговото влизане в сила преди
постановяване на решението по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ не е случайно и същото
очевидно цели гарантиране интересите на заинтересованите и избягване на случаи, при
които решението по ал. 2 се узнава от последните едва с приключващия процедурата
административен акт.
Предвид на горното, съдът намира, че Общинска служба „Земеделие“ - Велико
Търново е действала незаконосъобразно като е обезщетила наследниците М. И. Е. чрез
предоставяне на 0.460 дка от нива с площ от 3.359 дка, находяща се в местността „Е.“ в
землището на с. Присово, поради което решението, с което това е сторено, следва да
бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да се присъдят направените
разноски в размер на 500.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № *** г. на Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново,
с което наследниците М. И. Е. са обезщетени чрез предоставяне в съсобственост на
0.460 дка земеделски земи на обща стойност 384.00 лева, а именно – с 0.460 дка,
представляващи 460/3359 ид. части от поземлен имот № ***, представляващ нива от
3.359 дка, трета категория, находяща се в местността „Е.“, целият на стойност 2 805.00
лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново да заплати на СВ. К.
ЕН., ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4