Р Е
Ш Е Н
И Е № 99
гр.Кюстендил,
26.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№362/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
„Р.“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адвокат С.Б. оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане №01/2600/6540 21 08.07.2020г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акт, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и разпоредбите на
сключения между дружеството и ДФЗ договор. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въз основа на заявление за
подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и одобрен
бизнес план “Изграждане на къща за гости в с., община Рила“ между „Р.“ ООД ***
/ползвател/ и ДФ „Земеделие“ /фондът/ е сключен договор №10/311/00774 от
07.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони.
В одобрения бизнес план са заложени
финансови показатели, на базата на които проекта е определен като допустим –
съгласно приложение ІV „Финансово-икономически статус“, планираните приходи са
общо в размер на 59880 лв. за 2016г., 68 644.80 лв. за 2017г.,
81 426.60 лв. за 2018г., 96 941.88 лв. за 2019г., 123 142.92 лв.
за 2020г., 153 472.80 лв. за 2021г., 161 133.96 лв. за 2022г., 169 181.88
лв. за 2023г., 177 641.28 лв. за 2024г. и 186 540.24 лв. за 2025г.
При извършени извънредна
проверка на място след плащане в периода 24.06.2019г. – 26.06.2019г. и
допълнителни административни проверки, е установено за три пълни финансови
години – 2016г., 2017г. и 2018г. изпълнение на бизнес плана средно аритметично
от 27.82% от заложените приходи, както следва: за 2016г. – 32.73% /общ размер на приходи в размер на 19 600 лв./, за 2017г. – 29.57% /общ размер на приходи
в размер на 20 300 лв./, за 2018г. – 22.72%
/общ размер на приходи в размер на 18 500 лв./.
С писмо изх.№01-2600/6540 от 28.10.2019г. ДФЗ е
уведомила жалбоподателя за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност за представяне на допълнителна
информация в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК и възражение. Депозирано е
възражение от кандидата с вх.№01-2600/6540/11.11.2019г.
Издаден е оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане №01/2600/6540 21 08.07.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - София на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл.162,
ал.2, т.8 и 9 от ДОПК във вр. чл.46, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2 и чл.2 от
Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. С него е
установено задължение на дружеството за неизпълнение на финансовите показатели
в бизнес плана в размер на 39 359.73 лв. /определено на основание т.30 от
Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г./. Основните мотиви на органа са свързани с неизпълнение на поети от ползвателя
нормативни и договорни задължения съгласно т.4.12 и т.4.18 от договор
№10/311/00774 от 07.11.2014г., а на чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. се
е позовал за правото си да иска връщане на вече изплатените суми.
По делото е изготвено и прието като неоспорено
заключение вх.№1247/08.03.2021г. на в.л. М.В.. Посочен е размерът на заложените
приходи от субсидираната дейност и размерът на реализираните приходи, както
следва: за 2016г. – изпълнение на приходите 32.73%; за 2017г. – изпълнение на
приходите 29.57%; за 2018г. – изпълнение на приходите 22.72%.
Средноаритметичното изпълнение е определено на 28.34%. Санкцията е определена
на основание т.30 от Приложение към Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения.
В заключението по искане на оспорващия е посочено, че
стойностите от показател „приход от дейност“, посочени в бизнес плана са
включени в определянето на нетния паричен потока, който участва в показатели за
оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели; че при
извършената проверка на място не са констатирани несъответствия и/или
неизпълнение на инвестицията; че реализираните приходи са от предоставяне на
услуги, които са пряко свързани с инвестицията, като по-ниския размер на
приходите се дължи на неизпълнение в пълен обем на производствената и
търговската програма за периода на бизнес плана; че заложената инвестиция е в
съответствие с целите на мярка 311. Посочено е, че прогнозните приходи се залагат
еднократно в бизнес плана – при подаването му и не се променят след
одобряването му.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК
и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Същият е в писмена форма и съдържа изложение на фактически и
правни основания, които обективират волята на административния орган ясно и
безпротиворечиво.
Анализът на доказателствата на основата на приложимата
правна уредба обуславя извод за постановяване на акта при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определени в съответния закон. Оспореният в настоящото
производство АУПДВ е издаден на 21.08.2020г., т.е. при действието на новите
разпоредби на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019г. в сила от
28.06.2019г./. Съгласно нормата
на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по
чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. А в
разпоредбата на ал.7 е предвидено, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на АУПДВ по реда
на ДОПК. С чл.20а, ал.5 от ЗПЗП /в сила от 28.06.2019г./ компетентността за
издаване на административния акт и в двата случая, е предоставена на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Дадената правна регламентация сочи,
че след изменението на ЗПЗП, считано от 28.06.2019г. се прави разграничение на
хипотезите, при които за дължимост на подлежаща на възстановяване финансова
помощ се издава АУАДВ и за кои - решение за финансова корекция.
Видно от съдържанието на оспорения акт фактическото
основание за издаването му е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план
на „Р.“ ООД *** приходи за
периода 2016г., 2017г. и 2018г. Тези фактически констатации се потвърждават от
заключение вх.№1247/08.03.2021г. на в.л. М.В., като за безспорно установено
съдът приема неизпълнение на показателите за приходите от дейност, заложени в
бизнес плана на дружеството. Изхождайки от даденото разграничение в чл.27, ал.6
и ал.7 от ЗПЗП съдът счита, че заложените в бизнес плана финансови показатели представляват
по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и
подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране
размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори. Следователно
трябва да се издаде решение по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл съдът
счита, че административния орган неправилно е приложил реда по ЗПЗП, тъй като
след изменението на закона с въвеждането на чл.27, ал.6 и ал.7 се явява
неприложима разпоредбата на §4, ал.3 от ПЗР ЗУСЕСИФ. Неприложима е и разпоредбата
на §12 от ПЗР ЗИДЗПЗП /бр.2/2018г./, тъй като периодът на мониторинг по
процесния договор за безвъзмездна финансова помощ е изтекъл на 07.11.2019г.
/срав. контролен лист – л.585/. Новите норми изрично препращат към ЗУСЕСИФ,
както по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова
корекция - по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, така и по отношение вида на
административния акт – решение за налагане на финансова корекция и реда за
неговото издаване - чл.73 от същия закон.
Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АУПДВ на
изпълнителния директор на ДФЗ за незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения във връзка с вида на акта
и реда за неговото издаване. Порокът засяга и материалноправните основания за
установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда
на жалбоподателя разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 50 лв.
държавна такса, 1800 лв. адвокатско възнаграждение и 310 лв. възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане №01/2600/6540 21
08.07.2020г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който на „Р.“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е определено за
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
39 359.73 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на „Р.“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** съдебни разноски в размер на 2 160 лв. /две хиляда
сто и шестдесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: