Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 19.02.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 188 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

          Ищецът „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.с.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от Г.Б.– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б.Ю. е предявил против ответницата Б.И.И., ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК в размер на 2 580.14 / две хиляди петстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки / лева, ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

          В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот – апартамент № 114, находящ се в гр. С., община Н., ж. к. „Т.” бл. 48, вх. „Ж” , ет. 2, абонатен № 056030. Същите са  използвали доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2017 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

          Поддържа се още, че  ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 73231 / 2017 г. по описа на РС – гр. С., което е изпратено по подсъдност на РС – гр. К. и е образувано ч. гр. д. № 1079 / 2017 г. по описа на РС – гр. К., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

          Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи общата сума от 2 580.14 / две хиляди петстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки / лева, от които 2 216.79 / две хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 289.05 / двеста осемдесет и девет лева и пет стотинки / лева, за периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., сумата от 74.30 / седемдесет и четири лева и тридесет стотинки / лева – сума за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г.,  ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

           Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител. Преди съдът да отмени хода по същество същият беше депозирал молба с вх. № 2400 / 07.06.2018 г., с която поддържа така предявения иск и моли съда да уважи исковата молба изцяло, като е заявил изрично в исковата молба, както и в настоящата молба, че претендира така направените разноски по делото и е приложил списък по чл. 80 от ГПК за направените по делото разноски. 

          Ответникът редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК / л. 42 – 45 / ответникът оспорва иска и е направил възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за периода от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г.   

          Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител, но е депозирало молба вх. № 2413 / 08.06.2018 г., с която заявява, че не оспорва така предявения иск. Счита същият за основателен и доказан и представя писмени доказателства относно дяловото разпределение на аб. № 056030.  

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          Като доказателство по делото е приложен и заверен препис от Договор от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация С.“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.с.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от П.М. – изпълнителен директор – възложител  и „Техем сървисис“ ЕООД, представлявано от М.С.– управител – изпълнител със съответните права и задължения на изпълнителя.

Приложен е и договор № 2463 / 02.07.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД – изпълнител и етажна собственост, с адрес : гр. С., ж. к. „Лев Т.“, бл. 48, вх. „Ж“, ет. 2 ап. 114.

Като доказателство по делото е приложен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда за Наредбата за държавните имоти от 29.04.1988 г., от който е видно, че държавата продава на Ж.А.В. – 1 / 2 ид. ч. и на  Б.И.И. – 1 / 2 ид. ч. от апартамент, находящ се в землището на гр. С., ж. к. „Лев Т.“, бл. 48, вх. „Ж“, ет. 2 ап. 114.

По делото като доказателство са приложени и посочените в исковата молба издадените фактури, относно абоната / л. 26 – 28 /.  

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че цената на иска съгласно заключението е 2 580.14 лева.

Тъй като имаше направено възражение от страна на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност за периода от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., съдът допусна допълнителна съдебно счетоводна експертиза. От заключението на същата е видно, че разходът на топлинна енергия, като се изключи периода, за който има направено възражение за изтекла тригодишна давност, а именно : 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г. е 2 402.57 / две хиляди четиристотин и два лева и петдесет и седем стотинки / лева.   

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между топлофикационното дружество  от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. Ответникът е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес :   гр. С., ж. к. „Л. Т.“, бл. 48, вх. „Ж“, ет. 2 ап. 114, абонатен № 056030.

Също така съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок дължимата сума, посочена в заключението и допълнителното заключение на вещото лице. 

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 2 402.57 / две хиляди четиристотин и два лева и петдесет и седем стотинки / лева, от които 2 071.23 / две хиляди седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., като е изключен периодът от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 268.37 / двеста шестдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки / лева, за периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., сумата от 62.97 / шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки / лева – сума за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г.,  ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ  иска до пълния предявен размер от 2 580.14 / две хиляди петстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки / лева, като неоснователен.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно :  сумата от 44.33 лева – заплатена ДТ, сумата от 51.60 лева – ДТ в заповедното производство,  сумата от 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице, сумата от 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице за изготвената допълнително ССЕ и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.И., ЕГН ********** *** вземането на „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.с.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от Г.Б.– изпълнителен директор в общ размер на 2 402.57 / две хиляди четиристотин и два лева и петдесет и седем стотинки / лева, от които 2 071.23 / две хиляди седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., като е изключен периодът от 01.05.2014 г. до 12.10.2014 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 268.37 / двеста шестдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки / лева, за периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., сумата от 62.97 / шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки / лева – сума за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г.,  ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 580.14 / две хиляди петстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки / лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.с.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от Г.Б.– изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 44.33 лева – заплатена ДТ, сумата от 51.60 лева – ДТ в заповедното производство,  сумата от 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице, сумата от 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице за изготвената допълнително ССЕ и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :