Определение по дело №224/2019 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№    354                                  25.02.2019 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                       

                                2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 224 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез пълномощника Зорница Димитрова – прокурист, упълномощена от Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока чрез юрисконсулт Камелия Тодорова с адрес за връчване: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 срещу Решение № 2263/12.11.2018г. постановено по гр.д. № 1882/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с докладване на делото и подлежащите на установяване от страните релевантни за спора факти. Сочи, че искът е отхвърлен поради обстоятелството, че РС Бургас е приел, че не е влязъл в сила Договор за прехвърляне на вземания от 25.02.2015г. сключен между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД (цедент) и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД (цесионер). Съдът не приел за достатъчно потвърждение за извършена цесия на договор № 1337245 на основание чл. 99 ЗЗД, че цедентът е получил от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД договорената цена за прехвърляне на вземания по договор № 1337245. Твърди, че с доклада РС Бургас не указал на ищеца, че не ангажира доказателства или че не ангажира достатъчно доказателства за заплащането на покупната цена и влизането в сила на Договор за прехвърляне на вземания от 25.02.2015г., поради което е нужно да посочи нови доказателства за това. Предвид твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения моли да се приеме като доказателство на основание чл. 266 ГПК Потвърждение от цедента „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД относно това, че е налице пълно плащане на покупната цена от цесионера по Договор за цесия от 25.02.2015г., поради което т. 2.3. от Договора била спазена и същият влязъл в сила.

Прави уточнения като счита, че договорът за цесия е валиден като били представени доказателства, че са прехвърлени вземанията по процесния договор. Сочи, че договорът за цесия е консенсуален договор и плащането на цената не било елемент от предопределяне на момента на влизане в сила.  Отделно от това Ч.М. бил надлежно уведомен за извършената цесия и знаел кой е неговия кредитор.  Всички други уговорки засягали само страните по договора за цесия цедент и цесионер и нямали значение за длъжника. Ч.М. не бил страна по договора за цесия и затова нямал правен интерес да установява недействителност на договора, така и изпълнението на този договор от сключилите го страни – сочи съдебна практика.  Отделно счита, че представеното пред първа инстанция потвърждение за извършена цесия на договор №1337245 на основание чл.99 ЗЗД доказвало, че договорът за цесия е породил действие за това вземане, потвърждението се отнасяло за конкретния договор за кредит, вземането по който било прехвърлено. Поддържа, че пред първа инстанция са събрани доказателства, от които да се направи извод за извършеното прехвърляне като тълкува клаузите на договора и представените доказателства. Съгласно т. 2.4 след влизане в сила на договора страните съставяли приемо-предавателен протокол Приложение № 2, който бил неразделна част от договора и удостоверявал предаването на всички налични документи по кредитното досие на всеки договор по цедираните вземания. Сочи, че щом е представен като доказателство, то е настъпило условието – договорът е влязъл  в сила. 

Моли да се отмени решението на РС Бургас и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 25 000 лева, представляваща част от главница по непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № 1337245, цялото в размер на 41383,51 лева, от които 39458,42 лева – остатък неизплатена главница и 1925,09 лева – остатък възнаградителна лихва за периода 09.12.2013г. – 25.02.2015г., ведно със законната лихва от върху сумата от 25000 лева от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност относно разноските на ответната страна.

Заявява особено искане да се укаже на въззиваемата страна да посочи банкова сметка, *** нейна полза суми.

Представя писмени доказателства – потвърждение от цедента „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, че е налице пълно плащане на цената от цесионера по договор за цесия от 25.02.2015г.; приложение № 2 към договора за цесия от 25.02.2015г., което вече се намира по делото като моли потвърждение от цедента да се приеме като доказателство на основание чл. 266 ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия на 30.01.2019г. като в законния срок на 12.02.2019г. е постъпил писмен отговор от Ч.М. чрез адв. К.К.. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на РС Бургас. Оспорва твърдението за допуснати процесуални нарушения от първа инстанция като с изготвения по делото доклад било указано на страните кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест. Твърди, че пред първа инстанция са оспорени представените уведомление за извършено прехвърляне на вземания, заедно с приложенията към него  - договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.02.2015г., Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. Съдът указал на ищцовото дружество да представи в оригинал оспорените документи, но до приключване на делото те не били представени. Съдът дал два пъти указания  за представяне на доказателства, че договорът за цесия е влязъл в сила, но това не било сторено, а въззивното дружество предпочело да представи друг документ, наречен потвърждение от дружеството –цедент. Намира, че правилно съдът е приел, че договорът за цесия не е влязъл в сила, поради което за ищеца не са възникнали права да претендира плащане от длъжника по договора за кредит. Оспорва да е извършено плащане по договора за цесия като сочи, че липсват доказателства в тази насока, още повече, че ако е извършено плащане то е трябвало да бъде по банков път с оглед Закона за ограничаване на плащанията в брой. Намира, че представените с въззивната жалба доказателства не следва да бъдат приемани, тъй като не се касае за новооткрити доказателства и новонастъпили факти. Сочи, че представеното потвърждение е частен документ без достоверна дата.

Моли да се потвърди решението на РС Бургас.

Претендира разноски  като представя договор за правна защита и съдействие за заплатено адв. възнаграждение в размер на 950 лева.

РС Бургас се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания:

С доклада по делото първа инстанция е възложила в тежест на ищеца да установи наличието на валидно облигационно отношение между ответника и между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, по което последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума в заем на ответника точно, наличието на възникнало в полза между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната сума на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок. В негова тежест е възложено да установи и че ответникът е уведомен за цесията от предходния кредитор съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С проекта за доклад на основание чл. 183 ГПК съдът е задължил ищеца да представи в оригинал договор за отпусне на потребителски паричен кредит; уведомление за прехвърляне на вземания; договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.02.2015г., Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД; Приложение № 2, както и пълномощно от изпълнителния директор „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. На основание чл. 190 ответната страна е задължена да представи рамков договор от 05.12.2013г.

С молба от 02.07.2018г. ищцовото дружество не е изпълнило точно дадените с проекта за доклад указания, а вместо това е представило документи, с които сочи, че уважава аналогичното искане на другата страна, а именно представя: в оригинал потвърждение за извършена цесия на вземанията, произтичащи от договор за кредит 1337245, издадено от цедента, в което била посочена подробна информация за цедираните вземания, потвърждение от цедента за платена цена, потвърждение за издадено пълномощно. Изрично е посочено, че потвърждението е издадено за послужване в съдебното производство и във връзка с постановеното определение за представяне на документи в оригинал. Представя в оригинал договор за потребителски кредит № 1337245. Моли да не се прилагат последиците на чл. 183 ГПК. Не представя рамков договор, тъй като счита, че няма връзка с фактическите твърдения на ответника, а съдържало информация относно вземанията, които конкретно биха били предмет на бъдещи сключени договори за цесия, като целта била да се улесни сключването на множество еднотипни сделки.

В проведеното първо съдебно заседание процесуалният представител на ответника не е оспорил представените в оригинал документи като поддържал искане договор за цесия да се изключи от представените доказателства поради неизпълнение на указанията да го представи в оригинал.

Въззивната инстанция намира, че действително с доклада на първа инстанция не е указано, че ищецът следва да установи валидно облигационно отношение по договор за цесия, което да го обвързва. В същото време със съдебното решение съдът е приел, че тъй като не е установено влизане в сила на договора за цесия, е отхвърлил иска. Ето защо настоящият състав намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК следва да допусне исканото пред въззвина инстанция доказателство – оригинал на потвърждение за наличието на пълно плащане на покупна цена по договор за цесия от 25.02.2015г., издадено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД.

Относно искането да се укаже на въззиваемата страна да посочи банкова сметка, *** нейна полза суми:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК сметка, по която  да се преведат суми, трябва да посочи ищецът и то при условията на предявен осъдителен иск. В случая предявеният иск е за установяване на вземания по заповедта като липсва предвидена в закона възможност да се задължи ответникът да посочи сметка за изпълнение на евентуално, хипотетично, възникнало в негова полза вземане за разноски. Предвид посоченото искането се оставя без уважение. 

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез пълномощника Зорница Димитрова – прокурист, упълномощена от Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока чрез юрисконсулт Камелия Тодорова с адрес за връчване: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 срещу Решение № 2263/12.11.2018г. постановено по гр.д. № 1882/2018г. по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.

ДОПУСКА писмено доказателство оригинал „потвърждение за наличието на пълно плащане на покупната цена по договор за цесия от 25.02.2015г.“, издадено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да се укаже на въззиваемата страна да посочи банкова сметка, *** нейна полза суми.

ВНАСЯ в.гр.д. № 224/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 27.03.2019г. от 10,10 часа.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

          

       

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2. мл.с.