М О Т И В И
по присъда № 29 от 08.02.2017г.
по НОХД № 97 по описа на БРС за 2017
г.
Съдебното производство по
делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура- Бургас против
подсъдимия Е.Д.Г. за това, че на неустановена дата през месец
септември 2015г. в град Бургас, кв. „Долно Езерово”, ул., при условията на
опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – електрожен марка „Кра кра” 160 А
на стойност 56.00 /петдесет и шест/ лева; електрожен с неустановена марка, червен
на цвят, на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; електрожен с неустановена марка,
с лого на носорог, на стойност 40.00 /четиридесет/ лева, всичко на обща
стойност 136.00 /сто тридесет и шест/ лева от владението на собственика Н.П.М. ***,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.
„а” от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи
на основание чл.54 от НК, наказание лишаване от свобода за срок две
години, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде определено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да се изтърпи
в затвор, при първоначален строг режим. Не ангажира
нови доказателства.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. Моли за минимално
наказание. Не ангажира доказателства.
Защитникът
–адв.Х. счита, че предвид направеното самопризнание от страна на
подсъдимия, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, младата му
възраст, ниската стойност на предмета на престъпление под размера на една
минимална работна заплата и изразеното от него желание да възстанови стойността
на щетата, следва да му бъде определено наказание, на основание чл.58а, ал.4 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за срок от една година, което да
изтърпи при строг режим. Не ангажира доказателства.
Съдебното
производство е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът счита за установено от правна и фактическа страна следното:
Подсъдимият
Е.Д.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем в
Затвора-гр.Бургас, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелите Н.П. и Гергана Владимирова живеели в
двуетажна къща, находяща се в гр.Бургас, кв. Долно Езерово, ул. на първия етаж.
Свидетелката от средата на лятото на 2015г. до края на месец септември същата
година живеела в къщата, на втория етаж с подсъдимия Е.Г.. Зад къщата имало и
пристройка - навес със стая, чиято входна врата свидетелят П. не заключвал.
Тази пристройка се ползвала само от свидетеля П., тъй като си държал в нея свои
инструменти.
В края на месец септември свидетелката Иванова и
подсъдимия се разделили и той напуснал къщата, вземайки намиращите се в незаключената
пристройката зад къщата инструменти на свидетеля П., а именно електрожен марка
„Кра кра” 160 А, електрожен с неустановена марка и електрожен с неустановена
марка, с лого на носорог. След това си поръчал такси и се тръгнал. Продал
вещите на случаен човек за сумата от около 200,00 лева.
На 07.10.2015, около 15,00ч. свидетелят П. установил
липсващите инструменти и подал жалба в
полицията. Междувременно подсъдимият Г. се обадил на свидетелката, заявявайки
й, че ще върне вещите отнети от дома им, което затвърдило подозрението, че
вещите е отнел подсъдимия.
По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза,
която установява стойността на процесните вещи, а именно 136,00 лева.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите на свидетелите Н.М.
/л. 10-12 от ДП/, /л. 13-14 от ДП/, /л. 15-17 от ДП/, /л. 18-19 от ДП/, /л.
47-48 от ДП/, /л. 73-74 от ДП/, обясненията на подсъдимия /л. 72, препис - л.
86-87 от ДП/, съдебно-оценъчна експертиза /л. 21-22 от ДП/, справка за съдимост /л. 26-28 от ДП/, справка peг. № 4134 от
01.04.2016 г. от ГД „ИН" гр. София за изтърпени наказания /л. 32 от ДП/ и от друга
страна пълните самопризнания от подсъдимия на изложените обстоятелства в
обвинителния акт. Свидетелските показания подкрепят изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт като взаимно се допълват, предвид
различните елементи от обективната страна на деяния, които са възприели. Същите
са последователни и непротиворечиви, поради което Съдът изцяло ги кредитира.
Самопризнанията на подсъдимия изцяло кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал.
Деянието на подсъдимия Е.Д.Г. от обективна и субективна страна осъществява
състава на престъпление по престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” от НК за това, че на неустановена дата през месец
септември 2015г. в град Бургас, кв. „Долно Езерово”, ул., при условията на
опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – електрожен марка „Кра кра” 160 А
на стойност 56.00 /петдесет и шест/ лева; електрожен с неустановена марка,
червен на цвят, на стойност 40.00 /четиридесет/ лева; електрожен с неустановена
марка, с лого на носорог, на стойност 40.00 /четиридесет/ лева, всичко на обща
стойност 136.00 /сто тридесет и шест/ лева от владението на собственика Н.П.М. ***,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Квалификацията опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.„а” от НК се обуславя от предходните осъждания за извършени тежки
умишлени престъпления от общ характер, а именно: С Определение, влязло на 08.03.2014 г. в
сила по НЧД № 40/2014 г.
по описа на БРС, на основание чл. 23-25 от НК е наложено едно общо най - тежко
наказание по НОХД № 4357/2012 г. и НОХД № 685/2013 г., двете по описа на PC - Бургас, а именно
„лишаване от свобода" в размер на 2 години при първоначален „строг"
режим в затвор, което обстоятелство обуславя квалифициращ признак „опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Това наказание се
търпи понастоящем в Затвора Бургас, считано от 08.10.2015 г.
По отношение осъжданията на подсъдимия Г. по НОХД №
2812/2009 г., НОХД № 3908/2009 г., НОХД № 878/2010 г. и НОХД № 1804/2010 г.,
всички по описа на PC - Бургас, за които е определено общо за срок
от 6 месеца „лишаване от свобода" при първоначален „общ" режим в
затворническо общежитие от открит тип, не следва да се взема предвид при
определяна на правната квалификация на настоящото деяние, тъй като наказанието
е изтърпяно на 06.07.2010 г. и е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 от НК 5 -
годишен срок.
Предвид изложените аргументи е
налице хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, тъй като деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и
изпълнението на наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК. В настоящия
случай следва да се има предвид, че се има предвид осъждане, а не отделна
присъда, както е посочено в Постановление №2 от 27-29.04.1970г., Пленум на ВС,
изм. и доп. с Постановление №6 от 12.04.1983г. и Постановление №7 от 26.07.1987г., поради което
е налице само хипотезата на чл.29,ал.1, б.»а» от НК.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез “действие”-отнеме. Подсъдимият е съзнавал, че вещите са чужда
собственост и ги взема без знанието и съгласието на лицето, което ги владее.
Впоследствие подсъдимият е осъществил фактическа власт спрямо вещите, като се
разпоредил с тях като със свои и ги продал на неустановено по делото лица.
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
обществено -опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел, че вещите са чужда
собственост, но независимо от това обстоятелство ги е отнел с намерението да ги
продаде и така да се облагодетелства противоправно.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия Е.Д.Г., съдът съобрази
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която при провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК наказанието се определя при
условията на чл. 58а ал.1 от Наказателния кодекс. В настоящия случай Съдът
счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния
размер. За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК разпоредбата предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
Смекчаващи вината обстоятелства: Подсъдимият
е на млада възраст, съдействал е на полицията при досъдебното производство,
направил е пълни самопризнания в досъдебното производство, изразява съжаление
за извършеното, много ниската стойност на предмета на посегателството.
Отегчаващи вината обстоятелства:
осъждан, извън квалификацията «опасен рецидив», включително и обстоятелството,
че се е възползвал от доверието на свидетелите-Иванова, М., Владимирова, които
са го приели да живее в дома им, което мотивира извода за деец с повишена
степен на обществена опасност.
Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
налага на подсъдимия Е.Д.Г. на основание чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. вр.чл.29 ал.1 б. «а» от НК лишаване от свобода за срок от две години.
Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, тъй като производството е по реда
на чл.371 т.2 от НК следва обределеното наказание според правилата на общата
част от НК да се намали с 1/3, поради което крайния размер на определеното по
този начин наказание е ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.61
т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
За подсъдимия не са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК, тъй като е
осъждан към момента на извършване на настоящото деяние на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер.
Съдът счита, че не са налице
многобройни или изключително смегчаващо вината обстоятелство, които да
мотивират съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Изброените от защитника
на подсъдимия обстоятелства- самопризнание и оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, младата му възраст, ниската стойност на предмета на
престъпление под размера на една минимална работна заплата и изразеното от него
желание да възстанови стойността на щетата по своя характер са смегчаващи
вината обстоятелства, но не многобройни, нито изключителни, с оглед
приложението на чл.55 от НК, а единствено водят до извод за определяне на
наказание в минималния предвиден от закона размер.
Съдът като взе предвид, че
настоящата престъпна деятелност е извършена в изпитателния срок, в който е
отложено наказанието по НОХД №685/2013г. по описа на Районен съд-гр.Бургас
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, влязла в сила на 28.12.2013г.,
счита че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, поради което посоченото
наказание следва да бъде приведено в изпълнение.
Съдът се произнесе по
направените по делото разноски като осъди подсъдимия на основание чл.189 ал.3
от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 28,98лв.
за изготвяне на експертиза, които следва да бъдат заплатени в полза на бюджета
на ОД МВР-Бургас по сметка на ОДМВР-Бургас,
както и 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-град Бургас.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева