№ 204
гр. Стара Загора, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530203092 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление №22-1228-003398/27.10.2022 г.
на Началник Група при ОДМВР град Стара Загора сектор „ Пътна Полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени.Мотивира се,че не е извършено административно
нарушение .
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Д. поддържа жалбата.
ВъззИ.емата в с.з. чрез юрисконсулт М. взема становище, че жалбата е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства –показанията на свидетелите , писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима
.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 03.04.2022 г.
1
година около 10.45 часа в град Стара Загора на бул. „ Цар Симеон Велики „
до № 288 в посока запад-изток управлява лек автомобил Форд с рег. № СТ
6271 РМ като при ясно подаден сигнал със стоп палка по образец тип МВР
водачът възприема сигнала, но не спира на посоченото място от контролния
орган, а продължава движението си в посока изток. Спира на около 100 метра
на бензиностанция, където е установен.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. М. /актосъставител/, К Г.а, Т. К., Г. П., Д. П., Справка от ЕЕН
112.
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 103 ЗДП и съответно е наложил
административно наказание – на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 ЗДП– глоба 100
лева и 1 месец лишаване от право да управлява МПС .
Показанията на свидетелите Д. П. / очевидец /, кореспондират из цяло с
показанията на свидетелите Г. П., М. М. /актосъставител/ и Т. К. и взаимно се
допълват. Те не съдържат никакво противоречие, , което ги прави убедителни
и съдът ги кредитира с доверие.
Свидетелят Д. П. установява, че изпълнявайки служебните си
задължения е подавал сигнал със стоп-палка по образец тип МВР за спиране
на всички преминаващи автомобили, водачите са им изпълнявали
разпореждането, но единствено жалбоподателят М. Г. не е изпълнил
задължението да спре и е продължил движението си.Същият ясно е възприел
подаденият сигнал за спиране тъй като стоп-палката е била вдигната високо, а
и преди него всички автомобили са спирали.
Неговата цел е била не да се укрИ. от контролните органи, а да
продължи движението си към съответната цел – бензиностанцията.По повод
вече възникналия конфликт на бензиностанцията е подаден сигнал на ЕЕН
112 /за което има съставен акт по УБДХ/. В тази връзка възраженията на
защитника в с.з. за липса на житейска логика са несъстоятелни.
Свидетелката К Г.а / съпруга на жалбоподателя/ твърди, че не е видяла
стоп-палка, но потвърждава факта, че движението е продължено и е спряно на
бензиностанцията.Същата не е била водач на автомобила, не е следила пътя и
указанията на контролните органи, а е била на задна седалка с бебе.
Следователно обстоятелството, че св. Г.а не е видяла подаден сигнал
със стоп-палка не означава, че не имало такъв и тя по никакъв начин не
опровергава показанията на посочените по-горе свидетели.
По изложените съображения и въз основа на анализа на
доказателствения материал съдът приема посочената в обстоятелствената част
на наказателното постановление фактическа обстановка за доказана.
2
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да направи следните изводи в няколко
насоки :
- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 103 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 175 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят
е съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че управлява
МПС, че му е подаден сигнал от полицейски орган за спиране, който е
възприел/, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им/ въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението е продължил да управлява МПС и не е изпълнил
разпореждането на полицейските органи.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.103 ЗДП.
Полицейският орган, който е бил с униформа и е изпълнявал служебни задължения /показанията на св. Г. Петров/ със стоп-палка по образец е издал разпореждане на жалбоподателя да спре автомобила. Същият въпреки, че е възприел сигнала не е спрял , а е продължил движението. Обстоятелството, че не е имало полицейски автомобил с отличителни знаци се явява правно ирелевантно, тъй като задълженията по чл.103 ЗДП произтичат от разпорежданията на полицейските органи, а не от наличието или липса на полицейски автомобил.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл.103 ЗДП.
Наложеното административно наказание е в абсолютния минимум и същото е в съответствие със санкционната норма на чл.175, ал.1 т.4 ЗДП и няма основание за изменението му.
В атакуваното наказателно постановление са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение. Деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му и е посочена съответната правна квалификация.Спазена е формата на чл.57 ЗАНН и е гарантирано правото на защита.В тази връзка възраженията на защитника за пороци относно формата и съдържанието на наказателното постановление се явяват неоснователни.
Следователно няма допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до отмяна на наказателното постановление,не е нарушен материалния
закон, а е приложен правилно, поради което същото следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззИ.емата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63Д от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на
въззИ.емата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
3
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-1228-003398 от
27.10.2022 година на началник група при ОДМВР град Стара Загора сектор
„Пътна Полиция“, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 100 лева и 1 месец лишаване от право да управлява МПС на М.
Д. Г. от град Стара Загора, ул.„В.В„ ***, ЕГН ********** и съдебен адрес –
град Стара Загора, ул.„ГС„ №**** /адв. М. Т./.
ОСЪЖДА М. Д. Г. да заплати на ОД на МВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4