№ 518
гр. Благоевград, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20201200100718 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Настоящият съдебен процес е образуван по искова молба на ИВ. ИЛ. Ш., ЕГН
**********, Ж. ИЛ. Ш., ЕГН **********, Ш. ИЛ. Ш., ЕГН **********, и ИЛ. В. Ш.,
ЕГН **********, всички с адрес с. ..., общ. Г., обл. Благоевград, подадена срещу ЗК
„****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71. Ищците твърдят, че на 12.04.2015 г., около
21:00 ч., на 10-тия км от националния път, водещ от Д. до Е., Република Г., лек
автомобил с peг. № РМТ ..., собственост на М.А.Ц. и управляван от В.Г.М., роден на
11.03.1965 г. в с. П., окръг Д., движейки се от Е. към Д., е блъснал пешеходеца Н.А.Ш.,
ЕГН **********, причинявайки смъртта му. Починалият бил дядо на ищците Иво,
Живка и Шенол, и тъст на ищеца Илия. Отговорността на виновния водач М. се
покривала от полица, издадена от гръцката застрахователна компания „****“. По повод
настъпилото в Г. ПТП, в българското дружество, действащо като кореспондент на
гръцката застрахователна компания, била заведена щета, по която до момента нямало
определено и изплатено застрахователно обезщетение. Ищците били в постоянен стрес
и скръб от нелепата и внезапна загуба на Начо. Между него и внуците му Иво, Живка и
Шенол имало много близки отношения на обич, разбирателство и привързаност. Със
зетя Илия също били в хармонични отношения, като Илия разчитал изцяло на тъста си
за отглеждане на децата, както и получавал морална и финансова подкрепа от него.
Правото на обезщетение на ищците произтичало от Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В.Р.. Моли се за
осъждане на гръцкия застраховател да заплати по 30 000 /тридесет хиляди/ лева на
1
всеки от ищците, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди -
болки и страдания, свързани със загубата на дядо им/тъста му Н.А.Ш., заедно със
законната лихва, считано от датата на процесното ПТП.
В срок е постъпил отговор от ответника. С него той оспорва предявените искове. Сочи,
че гръцкият материален закон не съдържа презумпция за вина, предвидена в чл. 45, ал.
2 от българския ЗЗДог, а също така и не познава понятието „съобразена скорост“ така,
както то е формулирано и се прилага у нас. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Поддържа, че водачът няма вина за настъпването на процесното ПТП. По
отношение на него въобще не било образувано наказателно производство, нито му
били наложени административни мерки и/или санкции. ПТП станало в резултат на
умишленото действие на пострадалия, предприето поради лоша преценка на
ситуацията, дължаща се и на високата степен на алкохолно опиянение, в което същият
се намирал. Водачът се движел с позволена скорост и не бил употребил алкохол.
Автомобилът бил с добре функциониращи системи за управление, осветление и
спиране. Гумите му били в отлично състояние. Непредвидимото и внезапно действие
на пострадалия поставило водача в невъзможност да избегне удара. Не била налице
причинно-следствена връзка между поведението на водача и вредоносния резултат.
Пострадалият бил изключително виновен за инцидента. При условията на
евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване, като заявява, че
приносът на пострадалия за получаване на вредоносния резултат бил поне 90 %. В
случая не били налице обстоятелства, даващи право на Начо Шопов да навлезе,
бягайки, на платното за движение. С това той проявил груба небрежност. Ако
поведението му на пътя не било толкова неразумно, въпросното ПТП нямало да се
случи. Исковете били предявени в завишен размер. В подобни казуси се присъждали
значително по-малки обезщетения. Възрастта на ищците и местоживеенето на
пострадалия в друга държава сочели, че между тях не е имало близки отношения.
Според приложимия гръцки закон, лихва за забава се присъждала от връчването на
иска, а не от датата на ПТП. Исковете били неоснователни до размера на платеното от
НББЗ, ако имало такова плащане. Евентуално изплатените суми следвало да бъдат
приспаднати от евентуално присъдените. Моли се за отхвърляне на претенциите на
Ш.и.
Казусът е с международен елемент. Причинена е смърт на български гражданин на
територията на Република Г.. Ответникът по делото е гръцки застраховател.
Международната компетентност на българския съд произтича от разпоредбите на чл.
13, § 2 вр. чл. 11, § 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г. Пострадалите лица са
предявили искове направо срещу застрахователя пред съда по тяхното местожителство
в държава-членка, като такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на
управление на територията на друга държава-членка.
2
Приложимо в казуса е гръцкото материално право. Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент №
864/2007 г., приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава
са се проявили непреките последици от този факт. Вредоносният резултат в случая е
смъртта на Н.А.Ш., настъпила на територията на Република Г., а непреките последици
- болки и страдания, търпени от близките на починалия, са настъпили в Република
България.
Относимите към делото нормативни актове са Гръцкият граждански кодекс, уреждащ
отговорността при непозволеното увреждане, Президентски указ № 237/1986 г.,
уреждащ въпросите във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“, и Закон
№ 2696/1999 г. за правилата за движение по пътищата.
Ищците трябваше да докажат, че са част от семейството на жертвата и че в причинна
връзка с противоправното деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, са им нанесени претендираните по вид и
размери вреди, а ответникът следваше да докаже основателността на възраженията си
за липса на застрахователно събитие, липса на вина на водача, случайно деяние,
съпричиняване, несправедливост на претендираните обезщетения, неоснователност на
иска за лихва до връчването на исковата молба и изплащане на обезщетения от НББЗ.
В хода на процеса се приобщиха писмени и гласни доказателства, както и заключения
на вещи лица.
Исковете са редовни и допустими, поради което трябва да бъдат разгледани по
същество. Гръцкото право /чл. 10 от Президентски указ № 237/1986 г./ урежда пряката
претенция срещу застрахователя. Съгласно чл. 932 от Гръцкия граждански кодекс, при
деликт съдът може да присъди разумно, по негова преценка, парично удовлетворение
за морална вреда. При причиняване на смърт на лице, това парично удовлетворение
може да бъде присъдено на семейството на жертвата поради психическо страдание.
Имащите право на парично обезщетение поради психична травма са съпругът,
роднините по възходяща или низходяща линия, братята /дори да не са живеели заедно
с починалия/ и близките роднини по съребрена линия /сват, сватя, девер, зет и др./, при
положение, че действително са претърпели такава травма. Сумите, които гръцките
съдилища присъждат като парично обезщетение поради психична травма, са различни.
Разпоредбата на чл. 914 от Гръцкия граждански кодекс гласи, че лице, ощетило
незаконно и виновно друго лице, има задължение да го обезщети. Предпоставките за
деликтната отговорност са незаконно и виновно човешко поведение, настъпване на
щета и причинно-следствена връзка между тях. Виновността е необходим елемент за
установяването на деликта. Тя не се предполага и има 2 степени - измама и
небрежност. Небрежността може да бъде лека или тежка. Степента на вината не се
3
отразява върху определянето на обезщетението.
В случая не се спори, че лекият автомобил, с който е причинен ударът, е застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, че вследствие на пътния
инцидент е починал Н.А.Ш. и че последният е бил дядо на ищците Иво, Живка и
Шенол, а ищецът Илия е техен баща и живее на съпружески начала с майка им, което
обуславя активната легитимация по предявените искове.
Механизмът на ПТП се установява по несъмнен начин от неоспореното заключение на
САТЕ. Инцидентът е станал в тъмната част на денонощието, без изкуствено
осветление, по прав двулентов път, по една лента във всяка посока, по който няма
пешеходна пътека, с широчина на пътната настилка от 8,30 м, извън населено място,
по пътя от Д. за Е., с ограничение на скоростта от 90 км/ч. Пешеходецът е бил с 1,18
промила алкохол в кръвта. Скоростта на автомобила е била от порядъка на 91 км/ч. В
даден момент пешеходецът е започнал да пресича косо платното за движение, под ъгъл
от около 111 ° от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, със
скорост от 9,6 км/ч. Последвал е удар между предната лява част на бронята и левия фар
на лекия автомобил и десния крак на пешеходеца. В резултат на удара, тялото било
качено по диагонал на предния капак, главата достигнала до челното стъкло и го
счупила. Вследствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила и
отклоняването на последния вдясно, тялото на пешеходеца е паднало на банкета на
около 27-28 м след удара, продължило е движението си през близката нива,
изминавайки около 15 м, и се е установило на мястото, на което е намерено по време на
огледа. Ударът е станал на 5,80 - 5,90 м вдясно от левия край на платното, гледано по
посоката на движение на лекия автомобил. Той е бил непредотвратим за водача, тъй
като е попадал в опасната зона за спиране. Максимално възможната скорост на
автомобила, при която водачът му е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
е 57,26 км/ч. Пострадалият пешеходец е могъл да предотврати произшествието, като
предприеме пресичане на платното след преминаването на автомобила, а не преди
това.
От заключението на СМЕ, което също не е оспорено от страните, се изяснява, че
смъртта на Н.А.Ш. се дължи на множество несъвместими с живота комбинирани
травми – черепно-мозъчна, гръдна и коремна, както и на травматичната ампутация на
част от десния долен крайник. Всяка от тях самостоятелно също би причинила смърт.
Те са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и са били получени при
блъскането на пешеходеца от лекия автомобил.
В подкрепа на извода, че водачът на застрахования автомобил не е виновен и липсва
противоправно поведение, както и че случилото се е „случайно събитие“,
застрахователното дружество е представило две решения на първоинстанционни
гръцки съдилища, по които преките искове срещу застрахователите са отхвърлени
4
поради недоказаност на виновността на водачите на МПС. Първото решение е за ПТП
от 2013 г., при което е починала пешеходка на 85 г., предприела пресичане на
четирилентово пътно платно, нощно време, при интензивен трафик, от ляво надясно на
застрахования автомобил, който се е движел със 70 км/ч, при разрешена за участъка от
50 км/ч. Въпреки превишената скорост, съдът е приел, че водачът не е имал време да
реагира по ефективен начин с маневра за избягване на инцидента, тъй като
пешеходката се е озовала на пътното платно съвсем внезапно и на малко разстояние от
автомобила. Прави впечатление, че по делото не е ползвано експертно заключение,
което да отговори дали при спазване на разрешената за участъка скорост от 50 км/ч
ударът е бил предотвратим. Без обосноваване остава изводът на гръцкия съд, че
превишаването на скоростта не представлява виновно и противоправно поведение от
страна на водача на МПС. Второто решение касае установен от съда механизъм на
ПТП, съществено различаващ се от процесния - пешеходецът е пресичал при червен
светофар и при неустановена скорост на мотоциклетиста, поради което не може да се
ползва от българския съд като относима за случая практика на чуждия съд. Тези 2
съдебни решения не установяват по категоричен и убедителен начин практиката на
гръцките съдилища по приложимите в казуса гръцки закони.
Съгласно чл. 12, т. 1, изр. 2 от приложимия към 12.04.2015 г. Закон № 2696/1999 г. за
движение по пътищата, водачите са длъжни да шофират благоразумно и с постоянно
изострено внимание. Конкретните изисквания към тях са следните: 1 - да имат пълен
контрол над автомобилите си, така че да могат да извършват по всяко време
необходимите маневри, 2 - да регулират скоростта на превозното си средство, като
непрекъснато вземат предвид господстващите условия и конфигурацията на терена,
състоянието и характеристиките на пътя, климатичните условия и условията на
трафика по такъв начин, че да са в състояние да прекратят движението на превозното
си средство пред всякакво препятствие, което може да бъде предвидено и което се
намира във видимата за тях предна част на пътя, 3 - да намаляват скоростта на
превозното си средство при нужда и да спират движението му, когато обстоятелствата
налагат това, и 4 - да намаляват скоростта на превозното средство в части от пътя с
ограничено поле на видимост, на завоите, в нощните часове, както и при всеки друг
специфичен случай, налагащ намаляване на скоростта. Тълкуването на посочените
текстове логично води до извода, че на водачите на пътните превозни средства по
гръцкия закон е вменено задължението при избора на скоростта да се съобразяват с
конкретната пътна обстановка, настилка, климатични особености, видимост и др., като
в случай, че не го направят, скоростта им ще бъде несъобразена. Дори и да е вярно
твърдението на процесуалния представител на гръцкото дружество, че техните закони
и съдилища не познават и не ползват понятието „съобразена скорост“, важен е
вложеният смисъл, като ползваната терминология е въпрос на езиково изразяване.
Преценено след прилагане на гръцкия закон, поведението на водача на мерцедеса е
5
било в нарушение на вмененото му задължение да намали скоростта поради
ограничената видимост, обусловена от обстоятелството, че е пътувал в тъмната част на
денонощието и без изкуствено улично осветление. Очевидно той не е допускал
настъпването на вредните последици, но е бил длъжен да го стори. Не е налице
„случайно събитие“. Водачът е проявил небрежност в поведението си, като е
управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и е бил длъжен да
допусне, че може да се стигне до вредоносни последици, тъй като подобни пътни
инциденти не са изключение и на гръцка територия.
Възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от страна на пешеходеца се
явява основателно, макар и не в сочения %. По силата на разпоредбата на чл. 38, ал. 4,
б. „д“ от Закон № 2696/1999 г. за движението по пътищата, ако на пътната настилка
няма пешеходни пътеки, пешеходците не следва да слизат на нея, без да се уверят, че
няма да попречат на движението на превозните средства, а след това трябва да
пресекат пътната настилка вертикално на оста й. Установеното по делото поведение на
пострадалия пешеходец е в нарушение на цитираната законова норма. Шопов е
предприел пресичане на платното за движение на необозначено за преминаване място,
без да се съобрази със скоростта и видимостта на приближаващото превозно средство,
в тъмната част от денонощието, облечен с тъмни дрехи, в неосветен участък на пътя,
пресичал е косо, а не вертикално на осевата линия и е бил повлиян от алкохол. След
преценка на поведението и на двамата участници в инцидента, независимо от по-
строгите изисквания към водачите на превозните средства, в случая се налага изводът,
че приносът на пешеходеца е значително по-висок. Той е допуснал повече нарушения
на закона. Появяването му на пътя е било внезапно за водача на автомобила. С бърз
ход Шопов косо е навлязъл в платното за движение на мерцедеса, като ударът е станал
на около 1,5 м, което са 3-4 човешки крачки, от осевата линия от ляво надясно на
посоката на движение, при което никаква човешка реакция не би могла да предотврати
сблъсъка. Ето защо настоящият съдебен състав определя приноса на пешеходеца на 70
%.
Както вече се посочи, внуците и зетят попадат в кръга на лицата, които имат право на
парично обезщетение за нанесените им в резултат на смъртта на Н.А.Ш. психични
травми, според гръцкия закон, при положение, че докажат, че действително са
претърпели такива. В тази връзка по настоящото дело са ангажирани показанията на
един свидетел. От последните се установява, че внуците наис. страдат от загубата на
дядо си, който се е грижел за тях през летата, често си спомнят за него, тъжно им е и
плачат. В този смисъл следва да се приеме, че при тях са налице душевни травми,
обуславящи присъждане на съответните парични обезщетения. Гръцките съдилища
определят подобни обезщетения в широки граници - от 10 000 до 20 000 евро /видно от
информацията на лист 334 от делото/. Понеже в случая не са доказани болки и
страдания извън обичайните при този вид загуба, съдът намира, че сумата от 10 000
6
лева за всеки от тримата внуци се явява справедливото за процесния период
обезщетение. За да слезе под минималния размер, присъждан от гръцките съдилища,
съдът съобрази и големия брой лица, легитимирани по гръцкото законодателство да
получат обезщетение в случая - починалият има 4 деца, преживяла съпруга и баща,
както и 8 братя и сестри и още повече внуци, които също са правоимащи по гръцкия
закон, действал към 2015 г. Така определените обезщетения на внуците, на основание
чл. 300 от Гръцкия граждански кодекс, следва да бъдат редуцирани с приетия процент
на съпричиняване, в резултат на което исковете се оказват основателни за по 3000 лева.
Претенцията на зетя пък изцяло подлежи на отхвърляне, защото в хода на процеса не
се доказа той да е получил психични травми от смъртта на тъста си. Фактът, че Илия е
бил в добри отношения с Начо и е нямало караници и/или недоразумения между тях,
по думите на свидетеля, не означава, че автоматично се следва и съответното
обезщетение. Не се събраха доказателства за претърпени от този ищец душевни
страдания.
Не се установи НББЗ да е платило обезщетения на внуците, поради което намаляване
на размерите на определените им сега такива не следва да бъде правено.
Според приложимите в казуса гръцки материалноправни норми, погасителната давност
за вземанията е 5 години. ПТП е станало на 12.04.2015 г. Исковата молба е подадена по
куриер в СГС на 10.04.2020 г. /лист 2 от приложеното дело на СГС/. Давността не е
изтекла.
Върху обезщетенията на внуците следва да се присъди законната лихва за забава,
считано от сезирането на съда с техните претенции /10.04.2020 г./. Липсват данни те да
са поискали от застрахователя да ги обезщети в някакъв по-ранен момент.
Адвокатът на ищците претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Такова обаче не му се следва. В случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ, съдът трябва да прецени и наличието на още една допълнителна предпоставка
за присъждане на адвокатско възнаграждение, и това е съществуването на договор, с
който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на
чл. 38, ал. 1 от ЗА - Определение № 60468 от 14.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
2495/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Татяна Върбанова, Определение № 60429
от 30.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 308/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Вероника Николова, Определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1590/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, Определение № 60157
от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена
Даскалова, и др. По настоящото дело не са представени договори, с които е уговорено
осъществяване на процесуално представителство на ищците при условията на чл. 38,
ал. 1 от ЗА. Това е причината, поради която претендираното адвокатско
възнаграждение няма да бъде присъдено.
7
На ответника се следват направените разноски съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК, изчислени съразмерно с отхвърлените части от исковете /чл. 78, ал. 3 от
ГПК/. Отговорността за разноските е солидарна, тъй като е деликтна по характер.
Приложение трябва да намери и нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71, да заплати на ИВ. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, адрес с. ..., общ. Г., обл. Благоевград, сумата от 3000 /три хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпяните неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, от смъртта на дядо му Н.А.Ш., ЕГН **********, починал в
резултат на ПТП, станало на 12.04.2015 г., около 21:00 ч., на 10-тия км от националния
път, водещ от Д. до Е., Република Г., с лек автомобил с peг. № РМТ ..., собственост на
М.А.Ц. и управляван от В.Г.М., роден на 11.03.1965 г. в с. П., окръг Д., заедно със
законната лихва върху тази главница от 3000 лева, считано от подаването на исковата
молба в съда - 10.04.2020 г., до изплащането на главницата, като ОТХВЪРЛЯ исковете
на ИВ. ИЛ. Ш. срещу ЗК „****“ за разликата между присъдените 3000 лева и
претендираните 30 000 лева и за законната лихва за периода 12.04.2015 г. - 09.04.2020
г.
ОСЪЖДА ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71, да заплати на Ж. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, адрес с. ..., общ. Г., обл. Благоевград, сумата от 3000 /три хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпяните неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, от смъртта на дядо й Н.А.Ш., ЕГН **********, починал в резултат
на ПТП, станало на 12.04.2015 г., около 21:00 ч., на 10-тия км от националния път,
водещ от Д. до Е., Република Г., с лек автомобил с peг. № РМТ ..., собственост на
М.А.Ц. и управляван от В.Г.М., роден на 11.03.1965 г. в с. П., окръг Д., заедно със
законната лихва върху тази главница от 3000 лева, считано от подаването на исковата
молба в съда - 10.04.2020 г., до изплащането на главницата, като ОТХВЪРЛЯ исковете
на Ж. ИЛ. Ш. срещу ЗК „****“ за разликата между присъдените 3000 лева и
претендираните 30 000 лева и за законната лихва за периода 12.04.2015 г. - 09.04.2020
г.
ОСЪЖДА ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71, да заплати на Ш. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, адрес с. ..., общ. Г., обл. Благоевград, сумата от 3000 /три хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпяните неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, от смъртта на дядо му Н.А.Ш., ЕГН **********, починал в
резултат на ПТП, станало на 12.04.2015 г., около 21:00 ч., на 10-тия км от националния
път, водещ от Д. до Е., Република Г., с лек автомобил с peг. № РМТ ..., собственост на
8
М.А.Ц. и управляван от В.Г.М., роден на 11.03.1965 г. в с. П., окръг Д., заедно със
законната лихва върху тази главница от 3000 лева, считано от подаването на исковата
молба в съда - 10.04.2020 г., до изплащането на главницата, като ОТХВЪРЛЯ исковете
на Ш. ИЛ. Ш. срещу ЗК „****“ за разликата между присъдените 3000 лева и
претендираните 30 000 лева и за законната лихва за периода 12.04.2015 г. - 09.04.2020
г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ИЛ. В. Ш., ЕГН **********, адрес с. ..., общ. Г., обл.
Благоевград, срещу ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71, за присъждане на
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяните
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, от смъртта на тъста му Н.А.Ш.,
ЕГН **********, починал в резултат на ПТП, станало на 12.04.2015 г., около 21:00 ч.,
на 10-тия км от националния път, водещ от Д. до Е., Република Г., с лек автомобил с
peг. № РМТ ..., собственост на М.А.Ц. и управляван от В.Г.М., роден на 11.03.1965 г. в
с. П., окръг Д., заедно със законната лихва върху тази главница от 30 000 лева, считано
от датата на настъпване на въпросното ПТП - 12.04.2015 г., до изплащането на
главницата.
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Ш., ЕГН **********, Ж. ИЛ. Ш., ЕГН **********, Ш. ИЛ. Ш.,
ЕГН **********, и ИЛ. В. Ш., ЕГН **********, всички с адрес с. ..., общ. Г., обл.
Благоевград, солидарно да заплатят на ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71,
чрез представителя й в Република България - „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление гр. София, район „...“, ул. „...“ № 92, вх. 1, ет. 2, ап. 3, представлявано от
А.И.И-К, частта от направените по делото от страна на застрахователя разноски,
съответстваща на отхвърлените части от исковете им, а именно - 2344,87 лв. /две
хиляди триста четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71, чрез представителя й в
Република България - „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, район „...“, ул. „...“ № 92, вх. 1, ет. 2, ап. 3, представлявано от А.И.И-К, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен
съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса от 360 /триста
и шестдесет/ лева и възнаграждения на вещи лица от 52,50 лв. /петдесет и два лева и
петдесет стотинки/, съответстващи на уважените части от исковете на ИВ. ИЛ. Ш., Ж.
ИЛ. Ш. и Ш. ИЛ. Ш..
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт чрез адвокат К.Д. и адвокат
Тодор Трифонов, като те могат да го обжалват в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9
10