Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 12.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІIІ Б въззивен състав в закрито заседание на дванадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова
в.гр. дело № 6765 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Служебно производство по реда на чл. 247 от ГПК.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Софийски
районен съд, по гр.д. № 12557/2012г., се
е произнесъл по предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2, изр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на следните суми:
25 000 лева, представляващо
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл. 26,
ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК, както и суми, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение по чл. 202, ал.
2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1 и
чл. 2, ал. 2 от НК, а именно 1. 21797.67 лева, представляващи внесените
от ищцата в полза на „ДЗИ“ АД и „ДЗИ О.З.“ АД, суми по обвинението за
длъжностно присвояване в размер на щетите по това обвинение и 25000 лева, представляващи част от
дължимото обезщетение за забавено плащане в общ размер на 27437.22 лева; 2. 17330 лева, представляващи разликата
между продажната цена на недвижим имот, както и обезщетение за забава върху
тази сума в размер на 21776.43 лева
за период от датата на продажбата – 08.04.2002г до предявяване на исковете – 13.03.2012г.;
3. 1928 лева, представляващи разходи по повод наказателно производство за пътни
и дневни и в размер на 25 000 лева, представляващи разходи за наем на
жилище за периода от 01.09.2002г. до 29.02.2012г., които ищцата е била
принудена да направи в резултат на незаконното обвинение и 4. 5359.36 лева, представляващи пропуснати
ползи от трудово възнаграждение за периода 08.04.2002г.-14.01.2004г., както и
обезщетение за забавено плащане върху тази сума в размер на 5562.19 лева за периода от 08.04.2002г.
до 13.03.2012г., като ги е отхвърлил изцяло.
След
подаване на въззивна жалба от страна на ищцата, въззивният съд в мотивите на решение
№ 3454 от 18.05.2017г., постановено по в.гр.д. №6765/2016г. по описа на
Софийски градски съд, е приел, че исковите претенции за заплащане на
неимуществени вреди и за заплащане на имуществени вреди, представляващи разходи
за транспорт, сторени в следствие на незаконното обвинение, са частично
основателни. За останалите искове, съставът е преценил, че същите правилно са били
отхвърлени от Софийски районен съд. Предвид изложеното, въззивният състав с посоченото
решение, е отменил решение от 26.03.2014г., постановено по гр.д. № 12557/2012г.
на Софийски районен съд, І ГО, 118 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.К.Ц. срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата до 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.
202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл. 26,
ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от 08.04.2009г. до окончателното
заплащане, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.К.Ц. срещу П.на
Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, , т. 2 пред. 1 от ЗОДОВ за заплащане
на сума до 200 лева, представляваща обезщетение да претърпени имуществени вреди
за разходи за транспорт от незаконното обвинение за извършено престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл.
26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от 13.03.2012г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която ищцата е осъдена на основание
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ да заплати по сметка на СРС сумата от 640 лева –
разноски. В решението си съдът е пропуснал да се произнесе с изричен
диспозитив, с който да потвърди първоинстанционното решение в неотменената
част.
Настоящият
състав счита, че този пропуск представлява очевидна фактическа грешка. Съгласно
константната съдебна практика, за да е налице основание за поправка на явна
фактическа грешка е необходимо да се установи несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, както и когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе
напълно формираната своя воля. В разглеждания
случай, съдът в мотивите си е формирал воля по въпроса в каква част въззивната
жалба на Д.К.Ц. е уважена и в каква част е отхвърлена, следователно и в каква
част първоинстанционното решение е правилно.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 247, ал. 1
от ГПК за извършване на поправка на допусната в решението очевидна фактическа
грешка по инициатива на съда, като в диспозитива на въззивното решение се
добави изразът „ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3454
от 18.05.2017г., постановено по в.гр.д. №6765/2016 по описа на Софийски градски
съд, ІІІ Б въззивен състав, в останалата обжалвана част.“
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1 от ГПК в решение № 3454 от
18.05.2017г., постановено по в.гр.д. №6765/2016 по описа на Софийски градски
съд, ІІІ Б въззивен състав, като след диспозитива „ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Д.К.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ /ДВ бр. 38/2012 г./ сумата от
6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1 и чл.
2, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 08.04.2009 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 200 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди за разходи за транспорт от незаконното обвинение за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1 и чл.
2, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 13.03.2012 г. до окончателното
плащане.“ да се чете „ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3454
от 18.05.2017г., постановено по в.гр.д. №6765/2016 по описа на Софийски градски
съд, ІІІ Б въззивен състав, в останалата обжалвана част.“
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.