№ 96
гр. Шумен, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630202195 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8035468
на ОДМВР - Шумен, с който на А. С. И., ЕГН ********** от гр.Русе, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита същия
за незаконосъобразен, издаден в нарушение на императивните правила на ЗАНН. Излагат се
и доводи, че до знанието на жалбоподателя не била сведена информация, доказваща
авторството на нарушението, изискванията за годност на техническото средство и
получената чрез него информация. Също така посочва, че липсвала преценка и
произнасяне относно маловажност на случая, излагайки и твърдения, че се касае именно за
маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуален представител. Депозирани са допълнителни съображения към жалбата, чрез
адв. Ц. П., редовно упълномощена, в които се оспорва, че нарушението било извършено при
условията на повторност. Направено е искане за присъждане на направените в
производството разноски.
Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата при
издаване на ЕФ, както и на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 13.08.2023г. в 15.47 часа в обл.Шумен, на път I - 2 км.99+840 /р-н за с.Звегор/ с
АТСС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен
знак В26, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Тойота Корола Версо“ с рег. №
Р 8250 КК - 84 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е
А. С. И., ЕГН ********** от гр.Русе. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил
1
издаден електронен фиш серия „К” № 8035468, в който при текстовото описание на
нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено
ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на
движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 81 км/ч., тъй като била отчетена
допустимата грешка при измерването, превишението от 21 км/ч. Посредством същия, на А.
С. И. на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с
чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от влизане
в сила на ЕФ серия К №4510031. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е
представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е
извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени
и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото
свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените
по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с
показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ЕФ правилно при
текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 60км/ч., пътния знак, с който е въведена, както и
посоката на движение на автомобила, а именно – към гр.Шумен. Административното
нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип
средство за измерване и е било технически изправно видно от представения Протокол от
проверка №133-СГ-ИСИС/09.11.2022г. на БИМ. С оглед гореизложеното съдът намира, че
доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в
посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението чл.21 ал.2, във
вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, санкционирано с процесния електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на жалбоподателя, поради което предвид чл. 188 ал. 1 от ЗДвП,
жалб. И. в качеството му на собственик се явява наказателноотговорното лице, чиято
отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-
наказващия орган лице, на което е предоставено управлението на МПС.
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от
министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които
трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно
и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено. Видно от депозираната жалба, същият възползвал от него в срок.
Доводите за незаконосъобразност на ЕФ, поради липса на преценка от страна на
наказващия орган и произнасяне относно маловажност на случая, и изложените от друга
страна твърдения, че се касае именно за маловажен случай, съдът намира за неоснователни.
С приетата нова разпоредба в ЗДвП - чл. 189з, в сила от 23.12.2021г., за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН, поради което както съдът така и наказващият
орган не следва да извършват преценка и да излагат доводи, за обстоятелство, което предвид
нарушението е неприложимо по силата на закона.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение
2
на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път,
съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за
въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с
пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че не се е съобразил с наличието на пътен знак,
установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч.,извън населено
място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен
друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е
различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за
всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо
от категорията на ППС.
С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на
правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Нарушението е
установено с автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо
стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации. В конкретният случай са спазени изискванията за
използване на АТСС. В административно – наказателната преписка се съдържа както
съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е
било разположено техническото средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10
от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Законосъобразно е издаден ЕФ, доколкото
нарушението е установено от АТСС разположено временно на посочения участък от пътя
на статив при режим на измерване „С“ – стационарен.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на
свидетеля, изисканата и приета от съда схема на пътния участък, по безспорен начин се
установява, че скоростта на автомобилът управляван от жалбоподателят е била фиксирана в
зоната на действие на знак В 26. Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната
на действие на пътните знаци за въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище
или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Към
момента на извършване на нарушението не е имало поставен знак отменящ действието на
забраната, а също така не е имало и поставена допълнителна табела, указваща разстоянието
на въведеното ограничение. В конкретният случай зоната на действие на знака е била до
следващото кръстовище. От схемата се установява, че пътният знак е бил поставен на
км.99+701 метра. Нарушението е извършено на км.99 + 840, което безспорно е в зоната на
действие на знака.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено противоправно
управление на л.а. “Тойота Корола Версо“ с рег. № Р 8250 КК, на посочените в ЕФ дата, час
и място. Доказан е факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш. Доказано е и авторството на нарушението, по отношение на което няма
изложени възражения от жалбоподателя. Правилно е квалифицирано нарушението, което е
било осъществено по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, в условията на повторност. Тази
приложена разпоредба предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по чл.182
ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 налагане на предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т.
6, налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от три месеца. Според разпоредбата на §6 т.33 от ДР на
ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174,ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
3
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В процесния ЕФ серия „К” № 8035468 на ОДМВР - Шумен изрично е посочен ЕФ
обосноваващ повторността, а именно нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №4510031 на 13.06.2023г. Заверено копие на същия е
приложен по преписката и се установява, че същият е издаден от ОДМВР – Ловеч.
Приложена е и разпечатка от АИС – АНД, в която от една страна е отразена дата на влизане
в сила – 13.06.2023г., а от друга страна в графа „статус“ – „обжалва се 13.06.2023г.“. От
страна на жалбоподателя са направени възражения, че е ЕФ серия К №4510031 на ОДМВР –
Ловеч не е влязъл в сила, тъй като е обжалван пред Районен съд гр.Луковит. В хода на
съдебното производство е изискана информация от Районен съд гр.Луковит. Съгласно
изготвената справка, ЕФ серия К №4510031 на ОДМВР – Ловеч е бил обжалван като е
образувано АНД №198/2023г. по описа на Районен съд гр.Луковит, по което към датата на
изготвяне на справката – 31.01.2024г., няма постановен съдебен акт по същество. Изрично е
посочено, че депозираната жалба е процесуално допустима, депозирана в законоустановения
срок. С оглед събраните доказателства по безспорен начин се установява, че ЕФ серия К
№4510031 на ОДМВР – Ловеч, обосноваващ повторността на процесното нарушение, към
момента на извършването му не е бил влязъл в сила, поради което нарушението на чл.21
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, за което е издаден серия „К” № 8035468 на ОДМВР – Шумен,
не е извършено при условията на повторност и жалбоподателят е следвало да бъде
санкциониран на основание на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП предвиждащ административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК,във връзка с чл.84 от
ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не
е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което
нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за
което е предвидено наказание в по – малък размер, т.е. касае за по - леко наказуемо
нарушение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство по делото от В. Д. – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни
заседания, изготвил е и писмено становище, от друга страна делото не се отличава с правна
или фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид изхода на делото, доколкото не се касае за отмяна на НП, а само за
изменение на същото, съдът намира че не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8035468 на
ОДМВР - Шумен, с който на А. С. И., ЕГН ********** от гр.Русе, на основание чл.189 ал.4,
във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.182 ал.2 т.3
от ЗДвП, за което му налага административно наказание “глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5