Решение по дело №591/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред БлОС е образувано по повод постъпила жалба от Д. Х. Д. против определение №3399 от 21.04.2012г., постановено по нчхд №1035/2011г. по описа на РС Б., с което жалбоподателят Д. е осъден да заплати на Д. М. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като до приключване на делото пред въззивната инстанция ново пълномощно не е представено, не е поискано възлагане на разноските, видно от протокола и решението.Действително сторените по делото разноски са били присъдени за заплащане на частния тъжител, тъй като те са били поискани още пред първата инстанция. Молбата за присъждане на разноски е депозирана след влизане на въззивното решение в сила, съгласно ГПК разноските се искат до приключване на последното заседание пред съответната инстанция и то със списък. След като в самото съдебно заседание не са претендирани разноски, не се касае за пропуск на въззивния съд, не са били представяни доказателства в такава насока, към молбата е представено копие от договор за правна помощ, а пълномощното не е подписано от М.. Датата също буди съмнение относно достоверността си. По тези съображения се иска отмяна на определението.

След съобразяване на жалбата и извършването на служебна проверка на определението, настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

С определение от 21.04.2012 година, постановено по нчхд №1035/2011г на Районен съд Б. частният тъжител Д. е бил осъден да заплати на подсъдимия М. сумата от 500 лева, представляваща направени в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение. За да се произнесе, съдът е бил сезиран с молба от Д. М., в която е посочено, че се иска присъждане на разноски, направени пред въззивната инстаниця по внчхд №39/2012г., като е приложено копие от пълномощно. Самото пълномощно е с №4297, договорът за правна защита и съдействие е от дата 27.03.2012г., договореното е възнаграждение от 500 лева за процесуално представителство по внчхд №39/2012г. на ОС Б., а самото пълномощно не е подписано от М..В съдебно заседание на 28.03.2012г. по делото пред състав на ОС Б. подсъдимият е бил представляван от адв.С., за което е прието, че е редовно упълномощена, тъй като по първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие и подписано пълномощно, с което тя е упълномощена на представлява М. по нчхд №1035/2011 г. по описа на РС Б. до приключването му пред всички инстанции, с всички възможни права на защитника, посочени в бланковото пълномощно /тъй като липсва изрично отбелязване или зачертаване в него/. Именно поради това е било прието, че няма нужда да се депозира друго, отделно пълномощно пред втората инстанция и адв.С. е представлявала подсъдимия в последното заседание пред ОС. В него тя не е депозирала ново, изрично пълномощно за пред втората инстанция, нито е направила искане за присъждане на разноски, направени в такава връзка.Делото е приключило с влязло в сила решение на 06.04.2012 г., с което присъдата е била потвърдена изцяло, включително и в частта, с която от първата инстанция са били присъдени разноски в полза на подсъдимия във връзка с упълномощаването на защитник, така както са били поискани от защитника му пред първата инстанция.

При съобразяване на изложеното въззивният съд намира, че са налице основания за отмяна на проверяваното определение, тъй като същото е незаконосъобразно поради следните съображения:

Не може да се приеме, че тъжителят следва да заплати на подсъдимия разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред втората инстанция, тъй като не е безспорно доказано тези разноски да са били направени с такава цел. Така както за пръв път договор за правна защита и съдействие и неподписано пълномощно са били представени едва след влизане в сила на присъдата, а именно с молба с входящ номер от 20.04.2012г., не може да се приеме, че този документ е бил създаден на посочената в него дата 27.03.2012 г. Това е така, защото в съдебното заседание на 28.03.2012 г. пред въззивния съд такова пълномощно не е представяно, нещо повече, дори не е направено искане за присъждане на разноски, направени за процесуално представителство по внчхд №39/2012г. М. е бил представляван по силата на пълномощно, депозирано на л.14 от делото пред първата инстанция с дата 08.10.2011г., важащо до приключване на наказателното производство и липсват каквито и да било основания да се приеме, че е било необходимо съставяне на второ пълномощно за представителство пред въззивния съд.Такова пълномощно не е представяно в последното съдебно заседание на 28.03.2012г. По принцип липсва законна пречка това да бъде сторено, но пълномощното следва да се представи до последното съдебно заседание, преди приключване на делото по същество и преди постановяване на решението, като се отправи и съответно искане до съда за произнасяне в тази насока.Тъй като такова пълномощно не е било представено и няма искане въззивната инстанция да се произнесе за тези разноски, възниква съмнение, че документът е съставен с оглед резултата от делото, а именно постановеното на 06.04.2012г. решение. Още повече, че не е било необходимо за валидно процесуално представителство съставяне на второ пълномощно, което дори не е подписано от упълномощителя.

Поради горните съображения постановеното от първата инстанция определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 от НПК Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение от 21.04.2011 г., постановено по н.ч.х.д. № 1035/2011 г. по описа на РС Б..

Определението е окончателно.

Председател: Членове: