Р Е Ш Е Н И
Е № 28
Гр. Сливен, 25.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 477 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 13 ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане.
Образувано е по жалба
от И.Х. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/7473/07.10.2019 г., издадена от
Упълномощено лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, с която е
отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2019 – 2020 г.,
жалбата против която заповед е отхвърлена от Директора на РД „Социално
подпомагане“ – Сливен с Решение № 20-РДОС-0010/30.10.2019 г. и срещу Решение №
20-РД06-0011/30.10.2019 г. на Директора на РД „Социално подпомагане“ – Сливен,
постановено по жалба на В. срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/24/02.10.2019 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, с което решение на
горестоящия орган на основание чл. 97 ал. 2 от АПК е върната преписката на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен за преразглеждане и
издаване на нова заповед след изясняване на всички обстоятелства от социален,
семеен, битов и здравен характер.
В жалбата се
релевират оплаквания за противоречие на обжалваните административни актове с
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че са отказани помощи за отопление и
месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради промени в обстоятелствата, изразяващи
се в нов настоящ адрес и покупка на жилище. Заявени са доводи от социален и
битов характер и се моли съда да отмени атакуваните две административни
решения.
В с.з. оспорващата,
редовно и своевременно призована, се явява лично и поддържа жалбата.
В с.з. административният
орган, чрез п. по п. юрк. К. Т. оспорва
жалбата. Твърди, че жалбоподателката не е уведомила своевременно за настъпили
промени и за обстоятелствата, предвидени в чл. 12 ал. 2 от ЗСП. В случая имало
три настъпили промени – покупка на жилище, нов постоянен и настоящ адрес и
сключване на граждански брак. На основание необявяването на тези обстоятелства
е прекратена помощта. Моли съда да остави без уважение жалбата.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 26.09.2019 г. И.Х.
В. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен Заявление за
отпускане на целева помощ за отопление с вх. № СН 7473, в която декларирала
настоящ адрес ***, семейно положение „о.“, както и обстоятелството, че на
12.07.2019 г. е закупила за сума от 3 200 лв. жилище – едноетажна паянтова
жилищна сграда в с. Т.. На 30.09.2019 г. В. подала Заявление до Д „СП“ –
Сливен, съгласно което къщата е закупена съвместно с н. б. Х. И. В., като средствата
са от пенсията на б. ѝ, спестени пари на с. и н. с. и лични средства.
По подаденото
заявление на 07.10.2019 г. Упълномощено лице от Дирекция „Социално подпомагане“
– Сливен издало Заповед № ЗСП/Д-СН/7473, с която на основание чл. 13 ал. 2 от
Закона за социално подпомагане (ЗСП), чл. 4 ал. 4 и чл. 3 ал. 3 от Наредба № РД
07-5/2008 г. бил постановен отказ за отпускане на социална помощ за отопление с
твърдо гориво. Заповедта била обжалвана от В. по административен ред пред
горестоящия орган Директор на РД „СП“ – Сливен, като последният отхвърлил
жалбата с Решение № 20-РДОС-0010/30.10.2019 г.
Със Заповед №
ЗСП/Д-СН/24/02.10.2019 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Сливен прекратил месечната социална помощ на В. по чл. 9 от ППЗСП. Тази заповед
била обжалвана пред горестоящия административен орган, който се произнесъл с
Решение № 20-РД06-0011/30.10.2019 г., с което върнал преписката на директора на
Д“СП“ – Сливен за преразглеждане и издаване на нова заповед, след изясняване на
всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се
до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лицата, задължени по закон да
осигурят издръжка, както и тези по чл. 12 ал. 2 от ЗСП и по чл. 10 и чл. 11 от
ППЗСП, като органът постановил, след изясняване на тези обстоятелства, да се
извърши преценка на правото на лицето да получи месечна помощ по чл. 9 от
ППЗСП.
Към доказателствата
по делото е приобщен Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан под №
57, том XV, дело № 2542/12.07.2019 г., удостоверяващ,
че с. на настоящата оспорваща В. – А. Б. В. е закупил следния недвижим имот,
находящ се в с. Т., о. С.: застроено дворно място с площ 1550 кв.м., ведно с
построените в същото едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 59
кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 28 кв.м.
Жалбата срещу
горните актове е депозирана в съда на 14.11.2019 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от И.Х.И. срещу два административни акта: Заповед на упълномощено лице от
Дирекция за социално подпомагане - гр. Сливен № ЗСП/Д-СН/7473/07.10.2019 г.,
оспорена по административен ред и потвърдена с решение на горестоящия
административен орган – Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
– Сливен и Решение № 20-РД06-0011/30.10.2019 г. на Директора на РД „Социално
подпомагане“ – Сливен, с което по жалба от И. преписката по издаване на заповед
на директора на Д“СП“ – Сливен е върната за ново разглеждане на основание чл. 97
ал. 2 от АПК.
Оспорването е
направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на
законовия 14 – дневен срок и срещу административни актове, които подлежат на
съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява неоснователно в частта, с която се обжалва Заповед
на упълномощено лице от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Сливен №
ЗСП/Д-СН/7473/07.10.2019 г., оспорена по административен ред и потвърдена с
решение на горестоящия административен орган – Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане – Сливен и следва да бъде отхвърлено. В частта, с която
се оспорва Решение № 20-РД06-0011/30.10.2019 г. на Директора на РД „Социално
подпомагане“ – Сливен жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
недопустима, поради липса на правен интерес и следва да се остави без
разглеждане.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
По оспорване на Заповед
№ ЗСП/Д-СН/7473/07.10.2019 г., издадена от Упълномощено лице от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Сливен, с която е отказано отпускане на целева помощ
за отопление за сезон 2019 – 2020 г., жалбата против която заповед е отхвърлена
от Директора на РД „Социално подпомагане“ – Сливен с Решение №
20-РДОС-0010/30.10.2019 г:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед
е издадена от името на Директора на Дирекция за социално подпомагане гр. Сливен
от оправомощено длъжностно лице със Заповед № 2003-РД01-0130/14.08.2019 г. на
Директора на Дирекция за социално подпомагане - гр. Сливен, т.е. при наличие на
материална и персонална компетентност и при спазване на териториалните предели
на предоставените правомощия. При издаването на процесната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата
е резултат от предшестващи я, нормативноустановени и законосъобразни действия и
процедури. Наведеното в тази връзка твърдение от оспорващата страна за допуснати
от административния орган съществени нарушения на
административнопроизводствените правила съдът намира за неоснователно. Освен
процесуално законосъобразна, съдът преценява оспорената заповед и като издадена
в съответствие с относимите материалноправни норми, при следните съображения:
Оспореният
административен акт по същество обективира отказ на административния орган да
предостави целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2019/2020 г., като мотивите на административния орган се, че не са изчерпани
всички възможности за издръжка и самоиздръжка на семейството. Съгласно чл. 2
ал. 1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съобразно чл. 11 ал. 2 от ЗСП, социални
помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. От
доказателствата се установява, че на 12.07.2019 г. с. на И.И. е закупил жилище
на стойност 3 200 лв., въпреки че през предходните шест месеца двамата са
били безработни и не са декларирали получени доходи. Следователно, правилен е
изводът на административния орган, че не са изчерпани всички възможности на
семейството за издръжка и самоиздръжка. Жалбата срещу тази заповед се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По оспорване на
Решение № 20-РД06-0011/30.10.2019 г. на Директора на РД „Социално подпомагане“
– Сливен:
От съдържанието на
административния акт се установява, че същият е постановен по жалба на И.Х.И.
(В.) срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/24/02.10.2019 г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Сливен. С обжалваното решение жалбата не е
отхвърлена, а преписката е върната на директора на Д“СП“ – гр. Сливен за
преразглеждане и издаване на нова заповед след изясняване на всички
обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до
възможността за самоиздръжка и/или помощ от лицата, задължени по закон да
осигурят издръжка, както и тези по чл. 12 ал. 2 от ЗСП и по чл. 10 и чл. 11 от
ППЗСП. Горестоящият орган е указал, след изясняването на тези обстоятелства, да
се извърши преценка на правото на лицето да получи месечна помощ по чл. 9 от
ППЗСП. Следователно, за оспорващата липсва правен интерес от обжалване на тази
заповед, поради което са налице условията по чл. 159 т. 4 от АПК за оставяне на
жалбата без разглеждане в тази ѝ част и прекратяване на производството в
тази част.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 159 т. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.И.
(В.) срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/7473/07.10.2019
г., издадена от Упълномощено лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен,
с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2019 – 2020
г., като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Х.И.
(В.) срещу Решение № 20-РД06-0011/30.10.2019 г. на Директора на РД „Социално
подпомагане“ – Сливен, постановено по жалба на В. срещу Заповед №
ЗСП/Д-СН/24/02.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Сливен, с което решение на горестоящия орган на основание чл. 97 ал. 2 от АПК е
върната преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен за
преразглеждане и издаване на нова заповед след изясняване на всички
обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението в частта,
с която жалбата е отхвърлена не подлежи на обжалване, съобразно чл. 13 ал. 6 от ЗСП.
Решението, в частта
му на определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване
пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: