Решение по дело №154/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 648
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20221720100154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К. Г. Л., ЕГН **********, Г. Г. Л., ЕГН
**********, и Л. Г. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК да се
признае за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника принудително изпълнение
на по 1/3 част от следните вземания: сумата 5111,43 лв. – представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1942,17 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 07.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 266,07 лв. – разноски в
заповедното производство, за които срещу наследодателя им Г.Л. Г. е издаден изпълнителен
лист от 07.01.2010 г. по ч. гр. д. № 3623 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, и
образувано изп.д. № 3095/2021 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на действие ОС-Перник, поради
погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника срещу наследодателя на ищците - Г.Л. Г., въз основа на който е
образувано изп. дело № 50/2010 г., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
впоследствие изп. д. №3095/2021 г. на ЧСИ СТ.Б.. Твърдят, че не дължат принудително
изпълнение на процесните вземания, тъй като същите са погасени с изтичане на
1
предвидения в закона давностен срок. Молят за уважаване на предявените искове и
осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди,
че давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп. дело № 50/2010 г. на ЧСИ А.В.
и е спряла да тече на основание Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС до
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., а след това е прекъсвана с извършваните изпълнителни
действия по преобразувано при ЧСИ СТ.Б. под № 2213/2018 г. и изп. дело № 3095/2021 г.
Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността
като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложената за послужване Заповед от 16.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3623 по описа за
2009 г. на РС-Перник, се установява, че на 07.01.2010 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на „Топлофикация Перник“ АД за заплащане от Г.Л. Г. на сумата 5111,43 лв. –
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата
1942,17 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените разноски по делото в размер на 266,07 лв.
От удостоверение за наследници с изх. № 21/ГРС-8046/24.11.2021 г., издадено от
Община Перник, се установява, че Г.Л. Г., ЕГН **********, е починал на 06.12.2018 г., като
е оставил наследници по закон: К. Г. Л., ЕГН **********, Г. Г. Л., ЕГН ********** и Л. Г.
Л., ЕГН ********** – синове.
От приложения заверен препис на изп.д. № 50/2010 г. по описа на ЧСИ А.В. се
установява, че е образувано по молба с вх. № 483/17.02.2010 г. на „Топлофикация - Перник”
ЕАД с приложен изпълнителен лист от 07.01.2010 г. за сумите по влязлата в сила Заповед от
16.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3623 по описа за 2009 г. на РС-Перник. С цитираната молба е
направено искане да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и наложен запор
върху банковите му сметки и секвестируеми доходи, възбрана върху недвижими имоти и
спиране на МПС от движение за срок от три месеца.
По изпълнителното дело е извършена справка за трудови договори и банкови сметки,
МПС и недвижими имоти на длъжника и е изискана информация от ТД на НАП-Перник за
публични задължения на длъжника. На 16.03.2010 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, за която е залепено уведомление на адреса на 06.04.2010 г.
С молба с вх. № 5190/15.05.2014 г. на „Топлофикация - Перник” АД е направено
2
искане до съдебния изпълнител да бъдат извършени справки в ТД на НАП-Перник и ТД на
НОИ-Перник за установяване наличие на пенсия или регистриран трудов договор и в
случай, че размерът им е над гарантирания минимален доход за страната, да се наложи запор
върху вземанията на длъжника.
Със съобщение от 20.05.2014 г. е изискана информация от ТД на НАП-Перник за
банковите сметки на длъжника, декларирани МПС и недвижими имоти, трудови договори и
доходи.
На 20.05.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „*****“ ООД за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено от третото лице на 22.05.2014 г.,
както и запорно съобщение до ТП на НОИ-Перник за налагане на запор върху пенсията на
длъжника, получено на 21.05.2014 г.
С писмо, постъпило с вх. № 5615/26.05.2014 г., „*****“ ООД уведомява съдебния
изпълнител, че на длъжника ще бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение от
м.май 2014 г., тъй като е в продължителен болничен от м.09.2013 г. до м.04.2014 г., както и
че върху възнаграждението вече има наложен запор по друго изпълнително дело.
На 22.07.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „*****“ за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, без данни за получаването му от третото лице.
С постановление на съдебния изпълнител от 10.12.2016 г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От приложения препис на изп.д. № 3095/2021 г. по описа ЧСИ СТ.Б. се установява, че
е образувано по молба с вх. № 44955 от 28.10.2021 г. от „Топлофикация - Перник” АД за
събиране на сумите по изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3623/2009 г.
на РС-Перник, като са посочени способи за принудително изпълнение – налагане на запор
върху доходите и банковите сметки на длъжника, и са възложени правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ.
Изпратено е искане от съдебния изпълнител до ТД на НАП-Перник за предоставяне на
информация за публични задължения на длъжника, до БНБ за банковите му сметки и
сейфове, до ДАЕУ-София за трудови договори, пенсии, осигурени лица на длъжника,
извършена е справка в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на длъжника;
изискано е от Община Перник удостоверение за наследници на длъжника. С постановление
от 30.11.2021 г. на съдебния изпълнител в качествтото на длъжник в изпълнитленото
производство са конституирани К. Г. Л., Г. Г. Л. и Л. Г. Л.. На 02.12.2021 г. са изпратени
покани за доброволно изпълнение до длъжниците.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
3
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради
което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок, е 2707.01.2010 г. – датата на издаване на изпълнителния лист,
към който момент няма спор, че заповедта е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 50/2010 г. на ЧСИ А.В.
приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., съгласно
което погасителната давност за вземанията вземанията е прекъсната на 17.02.2010 г. и е
спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
4
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая след подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело не са поискани и предприети изпълнителни действия, поради което
изп.д. № изп.д. № 50/2010 г. на ЧСИ А.В. е прекратено на 18.02.2012 г. по силата на закона,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на приложимото към това
принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от този момент започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно признати
вземания.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато
длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“
на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по
в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021
г. на ОС-Перник/. Поради това с молбата от 15.05.2014 г., с искане за налагане на запор
върху вземанията на длъжника, изпращането на запорните съобщения на 20.05.2014 г. до
„*****“ ООД и НОИ-Перник, и на 22.07.2016 г. до „*****“. прекъсват давността,
независимо че са предприети в условията на прекратено изпълнително производство.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е
спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е
5
продължил да тече. Следователно. към петгодишния срок, който, считано от 22.07.2016 г.
/датата, на която е извършено последното изпълнително действие по изп.д. № 50/2010 г. на
ЧСИ А.В./ е следвало да изтече на 22.07.2021 г., следва да се прибави периодът от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е
спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 30.09.2021 г.
Молбата, въз основа на която е образувано изп.д. № 3095/2021 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б., е подадена на 28.10.2021 г., след като вземанията са погасени по давност, поради
което извършените по същото изпълнителни действия не следва да бъдат обсъждани.
По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, по делото е заплатена държвна такса в размер 292,79 лв. - държавна
такса, от която следва да бъде присъдена по 1/3 на всеки ищец, т.е. по 97,60 лв. на всеки.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно цената на иска, на основание чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в размер на
695,99 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Г. Л., ЕГН **********, Г. Г. Л., ЕГН
**********, и Л. Г. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, НЕ ДЪЛЖАТ на
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на по 1/3 част от
следните суми: сумата 5111,43 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1942,17 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 266,07 лв. – разноски в заповедното производство, за
които срещу наследодателя им Г.Л. Г. е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. по ч. гр.
д. № 3623 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, и образувано изп.д. № 3095/2021 г.
на ЧСИ СТ.Б., с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *****, сумата 97,60 лв. /деветдесет и седем лева и
6
шестдесет стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *****, сумата 97,60 лв. /деветдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *****, сумата 97,60 лв. /деветдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М. от АК-
Перник, със съдебен адрес: гр. ***** сумата 695,99 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева
и деветдесет и девет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за производството по делото,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
След влизане в сила на решението Заповед от 16.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3623/2009 г. на
Районен съд - Перник да се върне в Служба „Архив“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7