Р Е Ш Е Н И Е
гр.Етрополе, 04.04.2022 год.
в името
на народа
Етрополски районен съд І-ви състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мая Николова
При секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на прокурора:……………… като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 00373 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
БАНКА
ДСК” ЕАД, гр.София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***9,
представлявана от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и
Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощника си: юрк.Емил
Гайтанджиев е предявило иск срещу М.П.М. и Т.М.Ц.,***, с правно основание
чл.422 от ГПК и цена на иска общо в размер на 6 043.03 лева. Твърди, че на
06.08.2008г. БДСК ЕАД, чрез клон Етрополе, като кредитор и ответникът М., като
кредитополучател, са сключили Договор за кредит за текущо потребление за сума в
размер на 8000.00 лева. Вторият ответник Ц. е сключил договор за поръчителство.
Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита. Поради
неплащане в срок на дължимите вноски БДСК ЕАД е осчетоводила автоматично
предсрочната изискуемост на вземанията и е отнесла кредита като предсрочно
изискуем. Длъжникът и поръчителят са били уведомени за предсрочната изискуемост
на договора, като ответникът М. е получил нотариалната покана на 11.11.2015г.,
а ответникът Ц. – на 04.11.2015г. Твърди, че въз основа на подадено от БДСК ЕАД
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 571/2017г. по описа на ЕРС, като е издадена Заповед и
ИЛ на 18.12.2017г.
Моли са бъде признато за установено по отношение
на М.П.М., ЕГН: **********,*** и Т.М.Ц., ЕГН: **********,*** съществуването на вземания на БДСК ЕАД за сумата в размер на 4083.30 /четири хиляди и осемдесет и три лева и
тридесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от
15.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането; заемни такси в размер на
120.00 /сто и двадесет лева/ лева, редовна лихва – 1529.18 /хиляда петстотин
двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ от 12.06.2015г. до 14.12.2017г.,
наказателна лихва – 310.84 лева /триста и десет лева и осемдесет и четири
стотинки/ от 09.03.2017г. до 14.12.2017г.
Моли ответниците да бъдат осъдени да им заплатят
направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното разноски в размер на
586.66 лева.
Ответникът Т.М.Ц., чрез пълномощника си адв.И.А. от САК, е подал писмен отговор в законоустановения срок
от получаване на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че предявения
иск срещу другия ответник е недопустим, тъй като М. не е подал възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което същата е влязла в
законна сила спрямо него и за кредитора липсва интерес от предявяване на иск.
Твърди, че искът е недопустим и срещу доверителят й, тъй като подаденото от
кредитора заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 571/2018г., не е подписано.
От друга страна твърди, че иска е неоснователен. Твърди, че отговорността на Ц.
е била погасена, поради изтичане на преклузивниуя срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.
Моли искът да се отхвърли, като се присъдят
направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор и от адвокат Даниела
Байданова от САК, в качеството й на пълномощник на ответниците Мариан М. и Т.Ц..
Твърди, че искът е допустим но го оспорва по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, както относно главницата, така и
относно редовната лихва, наказателната лихва, както и таксите за обслужване.
Твърди, че договорът за кредит е сключен от лице без представителна власт и в
този смисъл не може да породи валидна облигационна връзка. Договорът е нищожен
на основание чл.26 ЗЗД във вр.чл.143 от ЗЗП.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител юрк.Гайтанджиев поддържа предявените искове и молят да се уважат
изцяло.
В съдебно заседание ответникът Т.Ц., чрез пълномощника
си адвокат И.А. поддържа изложеното в писмения отговор на исковата молба. Моли
исковете да се отхвърлят. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
В първото по делото с.з. съдът е прекратил
производството срещу ответника М.П.М., с оглед обстоятелството, че последният
не е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 571/17г. по описа на ЕРС.
Определението, като необжалвано от страните, е
влязло в сила.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
В исковата молба се твърди, че кредиторът е изпратил до длъжниците
нотариални покани, с който ги уведомява, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Твърди се още, че въз основа на допусната
забава в плащанията и изпратените уведомления кредиторът е трансформирал
кредита в предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък. В исковата молба е
изрично посочен размера на пълния остатък на задължението към Банката.-
главница, ведно със законова лихва от 15.12.2017 год.; заемни такси; редовна
лихва, считано от 12.06.2015 год. до 14.12.2017 год.; наказателна лихва,
считано от 09.03.2017 год. до 14.12.2017 год.
Съдът намира, че отговорността на ответника Ц., като поръчител, е била погасена, поради изтичане на преклузивния срок
по чл.147 ал.1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая,
когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на
главното задължение.
Налице е създадена задължителна съдебна практика по въпроса за началния
момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като е прието, че отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на предявяване на иска е
изтекъл 6-месечният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е
достигнала до длъжника - кредитополучател и то, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока, в този смисъл е и съдебната практика: Решение
№ 40/17.06.2015г. по т. д. № 601/2014г. на ВКС, I т. о., Решение №
23/24.03.2015г. по т. д. № 1717/2013г. на ВКС, I т. о. и Решение № 175 от
25.02.2016г. на ВКС по т. д. № 2602/2014г., II т. о., ТК.
С приложена към заявлението нотариална покана, адресирана
до кредитополучателя –длъжник по договора М. П.М., връчена срещу разписка
на 11.11.2015 год., получена лично от длъжника /и двете приложени по ч.гр.д.№
571/2017 г. по описа на РС Етрополе/ от „Банка ДСК" се установява, че
банката е обявила остатъка от кредита по процесния договор за кредит за текущо
потребление от 06.08.2008г. в предсрочно изискуем и е уведомила за това
длъжника – кредитополучател. Поканата е с дата 30.10.2015г., на 11.11.2015 год.
редовно връчена на кредитополучателя. Към посочената в нея дата
- 30.10.2015г., е изпълнено изискването на чл.19, ал.2 и чл.20.1. от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на Банка ДСК ЕАД
от процесния договор, тъй като е налице просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 90 дни. Съгласно извлечението от
счетоводните книги, месечната падежна дата по кредита е 30 число. В т.
2.12 от същото извлечение от
счетоводните книги се установява, че не са погасени общо 29 броя погасителни
вноски, изброени подробно, начиная първата от тях на 30.07.2015 год.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника - кредитополучател на волеизявлението на банката -
кредитор, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубването преимуществото на срока.
Установява се, че от дата - 11.11.2015г. длъжникът кредитополучател М. е бил уведомен от кредитора, че процесния
кредит е станал предсрочно изискуем.
В чл.19.2. на представените Общи условия за потребителските кредити на
„Банка ДСК'' АД е записано, че при допусната забава в плащането на главницата
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Същевременно в извлечението от счетоводните книги, приложено към
заявлението по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК" АД е видно, че е имало
допусната забава в плащанията на главницата и/или лихви над 90 дни от страна на
длъжника - кредитополучател М., съответно на вноските по кредита с падежни дати
– 30.07.2015 г., 30.08.2015 г., 30.09.2015 г., 30.10.2015 г., 30.11.2015 г.,
30.12.2015 г.,30.01.2016 г. , 30.02.2016 г.
, 30.03.2016 г., 30.04.2016 г. ,
30.05.2016 г., 30.06.2016 г., 30.07.2016
г., 30.08.2016 г., 30.09.2016 г., 30.10.2016 г., 30.11.2016 г., 30.12.2016 г., 30.01.2017 г., 30.02.2017 г., 30.03.2017 г., 30.04.2017 г.,
30.05.2017 г., 30.06.2017 г., 30.07.2017 г., 30.07.2017 г., 30.08.2017 г.,
30.09.2017 г., 30.10.2017 г. и 30.11.2017 г. Тоест налице е била визираната в
т.19.2 от Общите условия на банката, обективната предпоставка за изгубването
преимуществото на срока от страна на длъжника - кредитополучател.
Същевременно чрез изпращането от банката до длъжника -кредитополучател на
уведомление с изх.№ 10-20-03397/30.10.2015г. банката е упражнила правото си да
направи кредита на длъжника предсрочно изискуем и с получаването на това
уведомление лично от длъжника на дата – 11.11.2015г., удостоверено връчване от
нотариус Я.Донкова на 12.11.2015 год. на екземпляр от тази покана се е
реализирала и субективната предпоставка за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита.
От този момент започва
да тече 6 - месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, в който, за да запази правата си
срещу поръчителя, банката следва да предяви иск против кредитополучателя.
Настоящия иск е предявен на 27.08.2018г., т. е. след изтичане на преклузивния 6
- месечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, което е довело до прекратяване на
поръчителството и съответно до погасяване акцесорната отговорност на
поръчителя за дълга на кредитополучателя М.П.М..
Действието по връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочната
изискуемост на процесния кредит на поръчителя /приложена къч ч.гр.д. № 571/2017
год. на ЕРС/, няма правни последици поради акцесорността на договора за
поръчителство, а има характер само на уведомяване на поръчителя, че процесния
кредит е изискуем.
На 15.12.2017г. /след повече от две години от датата на обявената
предсрочна изискуемост на процесния кредит/ Банка ДСК ЕАД е депозирала пред РС
Етрополе, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника - кредитополучател М. и поръчителя Ц..
Банката кредитор не е предприела действия по събиране на вземането си по–рано от тази дата.
В Решение № 83/26.05.2017г. на ВКС по търг. дело № 50394/2016г., ГК, IV
г.о. се приема, че датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника (и то ако са били
налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока), е и
моментът, в който целият или неплатеният остатък по кредита става изискуем
както по отношение на главния длъжник, така и по отношение на поръчителя и
моментът, в който започва течението на
шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би
отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срокът е изтекъл и отговорността на поръчителя е погасена.
С оглед на горното предявения иск ще следва да се отхвърли, като
неоснователен.
С оглед изхода на делото БДСК ЕАД ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника Ц. направените от последния разноски в размер на 700.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от БАНКА
ДСК” ЕАД, гр.София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***9,
представлявана от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и
Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, иск срещу Т.М.Ц., ЕГН: ********** ***, за
признаване за установено, че дължи на Банката следните суми: сумата в размер на 4083.30 /четири хиляди и осемдесет и три лева и
тридесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от
15.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането; заемни такси в размер на
120.00 /сто и двадесет лева/ лева, редовна лихва – 1529.18 /хиляда петстотин
двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ от 12.06.2015г. до 14.12.2017г.,
наказателна лихва – 310.84 лева /триста и десет лева и осемдесет и четири
стотинки/ от 09.03.2017г. до 14.12.2017г.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София, ЕИК: *********, да заплати на Т.М.Ц., направените по делото
разноски в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на преписите от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: