Решение по НАХД №675/2025 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 248
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20251510200675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Дупница, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200675 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0348-000909/18.12.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР - Кюстендил, РУ - Дупница, с което на Я. В. А., с ЕГН **********
с адрес: гр. С.............., ул. З.............. № ..........., на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. Б. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за
неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и
прави възражение за прекомерност на разноски за адвокатското възнаграждение в случай, че
такива се претендират.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.06.2024 г., около 21:20 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Орлинска“ в посока на
движение ул. ,,Саморанска“ срещу дом № 55, жалбоподателят управлявал лек автомобил,
,,М............“ с рег. № .............., собственост на С. Б..
Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите С. и Д., полицейски
служители при РУ гр. Дупница. След извършена справка с ОДЧ било установено, че МПС е
с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За така установеното
нарушение свидетелят С. съставил на водача АУАН, подписан от него и от свидетеля Д.,
като актът бил подписан от жалбоподателят, на който бил връчен и препис срещу подпис.
Прокурор при Районна прокуратура - гр. Кюстендил е постановил на 13.12.2024 г. отказ да
се образува досъдебно производство, прекратил преписка вх. № 4706/2024 г. по описа на РП-
Кюстендил и е разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ за
упражняване на правомощията му по чл. 33 от ЗАНН. След връщане на материалите при
АНО, същият въз основа на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да се образува
досъдебно производство, е издал обжалваното наказателно постановление№ 24-0348-
000909/18.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Кюстендил, РУ - Дупница, с
1
което на Я. В. А., с ЕГН ********** адрес: гр. С.............., ул. З.............. № ..........., на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От постъпилото по делото писмо рег. № 348000-8106/21.08.2025 г. от Началника на
РУ-Дупница се установява, че към дата 20.08.2025 г. процесния лек автомобил е собственост
на лицето В. А. Т. от гр. С..........,ул. З............ № ........; на 05.04.2024 г. в 13:00 ч. в базата
данни за лек автомобил ,,М............“ с рег. № .............. е отразено ,,Служебна промяна на
регистрацията на МПС“, поради регистриране на договор за продажба0-праводаване с №
1197/05.04.24 г. и като предстоящ собственик е отбелязан В. А. Т. с ЕГН **********; от дата
05.04.2024 г. започва да тече предвидения в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП едномесечен срок, в който
новият собственик е длъжен да представи придобитото ППС за регистрация; поради факта,
че В. А. Т. не изпълнява това свое задължение, на 07.06.2024 г. в 13:02 ч. в базата данни за
лек автомобил ,,М............“ с рег. № .............. е отразено ,,Прекратяване по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП – нерегистрирано ПС“.
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът кредитира показанията на св. Наталия А.а, от които се установява, че на
инкриминираната дата и място съпругът й е управлявал лекия автомобил без да знае, че е с
прекратена регистрация. Не е негов собственик, ползвал го на конкретната дата за лична
работа. Приемат се с доверие и показанията на полицейските служители, тъй като същите са
достатъчно последователни, еднопосочни като ясно и логично описват относимите към
предмета на делото обстоятелства и предприетите служебни действия спрямо
жалбоподателя при извършената проверка. Казаното от свидетелите се подкрепя изцяло и от
наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство, като административнонаказващият орган е издал конкретния санкционен акт
в предвидения за това срок и съобразявайки установените в хода на проверката факти.
Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно
установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДРП на Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4,
ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде
изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно
средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. Първо от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
2
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно
наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В разглеждания случай не се спори, че на 22.06.2024 г., около 21:20 ч. в гр. Дупница
по ул. ,,Орлинска“ в посока на движение ул. ,,Саморанска“ срещу дом № 55, жалбоподателят
управлявал лек автомобил, ,,М............“ с рег. № .............., собственост на С. Б..
Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда,
посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва
по силата на закона. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. Т.е. на процесната дата и място,
жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред лек автомобил. Съдът
намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че нарушението за
което е санкциониран жалбоподателят е извършено от обективна страна. Въпреки, че от
обективна страна е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по
делото не се доказа състава на нарушението да е осъществен и от субективна страна.
Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С
оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и НП, би било изцяло
несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било
доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с извършената служебна
дерегистрация на управлявания от него на посочената дата лек автомобил. Няма данни
например да е било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от
собственика свидетелството за регистрация на автомобила. Няма доказателства или дори
твърдения и да са били снети предварително поради служебната дерегистрация
регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма
или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко до
жалбоподателя като водач. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или
непосредствено биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е
надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира
административнонаказателна отговорност от субективна страна водачът следва ясно да
съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от
компетентните контролни органи на пътна полиция, т. е. трябва да е налице пряк умисъл.
Няма как той да знае от коя точно дата контролният орган сам служебно е отбелязал в своята
автоматизирана информационна система прекратяване на регистрацията. С аргумент от
обратното всяко управление на автомобила след изтичане на предвидения в закона срок за
пререгистрация, но на дата преди да е обективно извършено от контролния орган такова
служебно отбелязване в системата би било напълно законосъобразно и несъставомерно като
нарушение по ЗДвП.
Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието
на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на
регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят като водач несобственик е действал в условията на фактическа грешка по
смисъла на чл. 14 НК вр. с чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко
разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е
съставомерно от субективна страна и грубо погазване на общите положения и принципи на
материалното наказателно право обосноваващо личната наказателна
/административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.
Съобразно изложените аргументи обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
3
съобразно разпоредбата на чл. 143 от АПК, такива следва да се присъдят на жалбоподателя,
при прилагане на чл. 144 от АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил
договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000,00 лева. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност,
което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото
практически е разгледано с участието на процесуалния представител на въззивника в едно
съдебно заседание, с оглед обема на извършената от същия работа по делото, съобразявайки
липсата на фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата
страна е основателно и уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв и в който
размер следва да бъде присъдено на въззивника, определено съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0348-000909/18.12.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР - Кюстендил, РУ - Дупница, с което на Я. В. А., с ЕГН **********
с адрес: гр. С.............., ул. З.............. № ..........., на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и ,,лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Кюстендил да заплати на Я. В. А., с ЕГН ********** с
адрес: гр. С.............., ул. З.............. № ........... сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лв.,
представлява разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4