№ 12554
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д. СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело №
20211110139768 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
А. И. П.: сумата от 553.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 46,
находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. 265, вх. Б, ет. 8, сумата от 94.28 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 17.06.2021г., сумата от 10.28 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.55 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 17.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 07.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Д. И. П.: сумата от 553.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 46,
находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. 265, вх. Б, ет. 8, сумата от 94.28 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 17.06.2021г., сумата от 10.28 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.55 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 17.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 07.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
1
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в
сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения клиентите
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените искове поради извършено от тях
плащане на процесните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая ответниците са заплатили предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, законната лихва, изтекла за периода от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до датата на
плащането, както и заплатената за разглеждане на исковете държавна такса, като последното
е потвърдено от ищеца, а и се установява от представения фискален бон, приложен на л. 46
от делото и надлежно приобщен като писмено доказателство. Извършеното извънсъдебно
погасяване на процесните задължения представлява по правната си същност конклудентно
признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен и на
акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в
същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти представлява едно от най-
надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено
по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по-
горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
2
във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за
надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави,
пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.
Наред с горното, с оглед конкретните твърдения и доводи в отговора на исковата
молба с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи
спорното материално право обстоятелства.
По делото не се спори относно датата на извършените плащания- 18.07.2022г.- след
образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал.
3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в
цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на
това и доколкото от представения документ за плащане не се установява погасяване на
вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а
такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт за настоящото производство,
определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените
от процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за
обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, сумите, както следва:
А. И. П., ЕГН **********: сумата от 553.57 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 46, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. 265, вх. Б, ет. 8, сумата от 94.28 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 17.06.2021г., сумата от 10.28 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.55 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 17.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 07.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Д. И. П., ЕГН **********: сумата от 553.57 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 46, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. 265, вх. Б, ет. 8, сумата от 94.28 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
3
времето от 15.09.2018г. до 17.06.2021г., сумата от 10.28 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.55 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 17.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 07.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, и Д. И. П., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 100.00 лева (по 50.00 лева
всяка)- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4