№ 259
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000311 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба срещу решение №159/17.04.2025г. по
електронно дело 20223100900316 ( ТД 316/22г по описа на ОС-Варна), В
ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени на осн.чл.432, ал.1 от КЗ
съединени претенции на въззивниците Д. М. З. и А. М. З. срещу ЗД "БУЛ
ИНС"АД за присъждане на справедлив остатък от обезщетение над размер от
по 120 000лв. до искания справедлив размер от по 200 000лв. за понесени
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майката на увредените лица,
причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист, със съответна законна лихва от уведомяване на
застрахователя и са разпределени разноските.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение
№401/08.07.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на
изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.
Въззивниците Д. М. З. И А. М. З., чрез адв. Д. и Р., считат че
определената от първата инстанция парична компенсация не съотвества на
справедливо остойностяване на преживените страдания на членове на
семейство, внезапно загубили силна духовна и емоционална връзка с
починала при ПТП пътничка (тяхна майка), както не са отчетени всички
значими критерии за оценка на неимуществени щети, обичайно настъпващи
при внезапно и травматично разкъсване на връзка между най-близките преки
роднини-възходящ и низходящи и конкретно негативното отражение на
загубата на майката върху психично-емоционално състояние на синовете,
1
установено с гласните доказателства и икономическите условия, изразени в
лимитите на застрахователните обезщетения и развитието на инфлационни
процеси, включително към момента на стабилизирането на последиците от
деликта в бъдеще, изискващи според съдебната практика завишено
справедливо остойностяване.
В писмени бележки, представителите на въззивниците поддържат
бланкетно същите доводи по същество, като молят за изменение на
постановения акт и уважаване на основателните им претенции в цялост.
Въззиваемият ответник ЗД "БУЛ ИНС"АД, чрез упълномощения
адвокат Г. оспорва жалбата с доводи за правилно постановен акт след пълно
изследване на обстоятелствата относно вредите, понесени от опечалените
синове на увредената при ПТП пътничка, като са отчетени както
индивидуални особености на съществувала приживе връзка на вече
пълнолетни синове, изградили свои семейства с майка, която е работила и
живяла в чужбина, така и на общия стандарт на живот в страната към момента
на причиняването на смъртта й. Позовава се съответствие на определения от
съда имуществен еквивалент с обществено приемлив справедлив размер,
възприеман в практиката на съдилищата за сходни емоционални загуби.
Допълнителни доводи по същество не са излагани, а в писмено
становище представителят пледира за отхвърляне на неоснователната жалба
срещу правилото решение.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство. Въззиваемото дружество е конкретизирало
конкретните разходи в списък по чл. 80 ГПК (л. 44)., а пълномощник на
въззиваемите е обявил искане за определяне на възнаграждение за договорено
безплатно обслужване (л. 41). И двете страни насрещно са заявили бланкетни
възражения за прекомерност на адвокатски хонорари.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на отхвърлена част от предявена пряка претенция на
увредено лице от смърт на пострадал при ПТП пешеходец срещу
застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със съединени искове на две
пострадали лица, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователни
обезщетения, поискани, но неизплатени от ответника като справедлив
еквивалент за причинени неимуществени вреди, остойностени на по 200 000
лв. като справедлив еквивалент на неимуществени вреди по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от уведомяване на застрахователя на 10.02.2022. Ползващите се от
застраховката увредени синове са основали претенции на твърдения за
негативно засягане на психо-емоционалната им сфера в резултат на загубата
на М З.а – тяхна майка, починала в резултат на тежки увреждания, получени
при пътуването й в неправомерно управляван от застрахован водач автомобил
на 11.10.2021г. в района на гр. Букшан, Румъния.
В отговора си по исковата молба, наред с оспорване на отговорността на
2
застрахования(вкл.неправомерното му поведение, вина и връзката на смъртта
с последиците от удара), ответникът е заявил изрично и евентуално
възражение за съпричиняване, поради допуснато от пострадалата като пътник
нарушение на задължение за обезопасяване с колан и съзнателно поемане на
риск при пътуване с неправоспособен водач. Застрахователят конкретно е
оспорил твърденията относно интензитета и съдържанието на прекъснатата
родствена връзка между пълнолетните синове и безработната им майка и
съответствието на размера на поискания паричен еквивалент на сумите,
възприемани в практиката на съдилищата за подобни случаи на понесени
страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди, понесени от опечалените
двама синове в размер, достигащ обжалваната част е било поискано преди
предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента
на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за
престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било
приключено, но пред застрахователя на автомобилиста са бил представени
данни за повдигнато обвинение за престъпно причиняване на смърт с ясно
отразени факти за вредоносно поведение на застрахования водач. Доколкото
застрахователят не е предложил уреждане на претенцията, съдът намира за
установен интересът на неудовлетворените от застрахователя ползващи се от
задължителна застраховка увредени родственици на пострадалата пътничка да
търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на
застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.
Постановеното решение по този спор е допустимо.
Решението не е обжалвано в част, с която е била присъдена сума до
размер от по 120 000лв. като част от справедливо обезщетение за понесени от
двамата сина страдания от загубената връзка с тяхната майка. Въззивният съд
зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на
покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования
автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на
застрахователя за изплащане на това обезщетение. Затова и понастоящем тези
въпроси не се може да пререшават.
Обжалваната допустима част от съдебното решение визира само
приложението на критериите за определяне на справедлив еквивалент на
вредите, за които застрахователя носи отговорност в цялост. Няма оплаквания
по разгледаното възражение за съпричиняване и затова и въпросите по
евентуална редукция на размера с принос на пострадалата остават извън
инстанционния контрол.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред въззивния съд няма оплаквания по механизма на вредоносното
събитие и значението на поведението на всеки от участниците в ПТП,
установени от първата инстанция със заключението на вещи лица и в
съответствие със съставомерните за престъпен състав обективни и субективни
елементи на деянието на осъден за транспортно престъпление водач (присъда
№9/2024г по НОХД № 5355/192/2021г на румънски съд). Затова и въззивният
3
съд възприема установените в първата инстанция факти на противоправното
вредоносно поведение без съпричиняване, както следва: на 11.10.2021г. в
района на гр. Букшан – DN 61, окр. Гюргево, Румъния, ПТП при управление
на л.а. „Форд с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, без да притежава свидетелство за
управление за нито една категория превозни средства, водачът Я Я е причинил
непредумишлено смърт на М З.а, като смъртта й е била пряк резултат от тежка
съчетана травма, включваща водеща за фаталния резултат фрактура на черепа
с разместване и кръвоизливи под мозъчните обвивки и контузия на мозъка.
Безспорна е и се установява от приложените удостоверения за родствени
връзки прякото родство по низходяща линия на починалата на 47г. М З.а и
ищците А. (тогава на 22г.) и Д. (29г.) – нейни двама сина от общо петте й
пълнолетни деца.
Спорни са установените от първата инстанция факти относно
изживените от синовете на починалата емоционални страдания като
неимуществени вреди от загубена връзка с най-близък член на семейството и
правната им оценка по критериите за справедливост. В този предметен обхват
следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2
ГПК.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване
неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители,
деца, съпруг, доколкото се установи, че действително са претърпели вреди
като негативни психически изживявания - емоционални страдания. Между
най-близките родственици и съпрузи такава близост житейски се предполага,
но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща
задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да
удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка между обичащи
се майка и синове (ТРОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС). Такова съдържание на
връзката на пълнолетни низходящи с техен единствен родител предпоставя
пълноценна, постоянна и всестранна хармонична връзка, трайно и
задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич,
доверие и разбирателство, взаимопомощ, изградени в периода на
отглеждането на децата самостоятелно от майката без данни за брачен
партньор и съхранени след отделяне на навършили пълнолетие младежи в
самостоятелни домакинства. При определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди, и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение
за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са
както възрастта на увредения, определяща и презумптивна продължителност
на продължаваща до естествен край на живота емоционално общуване;
общественото му положение, като израз и на икономическия му стандарт на
живот, определящ субективно отношение към парични стойности;
фактическите отношения между пострадалия и претендиращия
обезщетението увреден, които се осуетяват след преждевременна липса на
естественото им продължаване със същия интензитет и обем;
обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, като
формиращи емоция от внезапно настъпила неестествена и травматична смърт,
както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да
4
изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При произнасяне по размера на обезщетенията
за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните,
следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не
са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат
помощно значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при
предявен пряк иск, с оглед и на съпоставка на установената практика в
различни периоди (така Решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г.,
ВКС, II т. о., ТК, Решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., ВКС , I
т. о., ТК).
От свидетелските показания депозирани пред първостепенния съд,
настоящият състав приема за установено, че починалата З.а, като единствен
родител е била опора на сплотено семейство, била много грижовна и
подпомагала децата си във всичко, събирала ги и всички я слушали и
изпълнявали нарежданията й с обич, а след инцидента всички се пръснали и
събиранията на семейството ги натъжават. До смъртта си починалата живеела
заедно само със сина си А., който получавал пенсия поради увреждане на
ръката си от дете, двамата си помагали финансово, материално и морално и
били в много добри отношения. След смъртта й получавал подкрепа от
братята и сестрите си и създал свое семейство, очаква дете. След инцидента
изпаднал в паника, постепенно и тежко преживял загубата на майка си,
споделял, че майка му много му липсва като опора и болезнено търсел
липсващата й подкрепа. Приживе майката помагала и на Д. като му
осигурявала средства от пенсията на брат му А., той слушал съветите й. След
новината за смъртта на майка си Д. изпаднал в шок, не можел да спи, страдал
мълчаливо, изпитвал постоянна тревога. След около шест-седем месеца му
олекнало, но все още много трудно преживява загубата.
Симптоматиката на траурната реакция на ищците е била изследвана от
вещо лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, като е
установено, че внезапната и травматична загуба на майката е изиграла роля на
остър стрес за синовете й, като е причинило временна депресивна реакция,
продължаваща в рамките на обичаен период на траурна скръб(до 2 години), с
по-ярко изразени симптоми в първите шест-седем месеца, характеризиращи се
с безсъние и потиснатост, които постепенно са били преодолени със
собствените защитни възможности на личностите (без консултиране със
специалисти) и към прегледа им в хода на делото не са открити данни за
остатъчни депресивни изживявания и психогенни разстройства.
Въз основа на така установеното, съдът намира, че оплакванията на
въззивниците по установяването на фактите не е основателно. Свидетелката
Г.а неколкократно е подчертала че починалата не е „деляла“ децата си и не
поддържала с А. по-специално отношения, освен че са живеели заедно, докато
другите й деца са били вече отделени в собствени нови домакинства. Затова,
независимо от осакатяването му в детска възраст, отношенията между него и
майка му не са били така изключително интензивни, че да се откроят от тези с
другите по- големи деца. Затова и не е убедително доказано, че този ищец е
5
разчитал на продължаващата връзка с майка си повече, отколкото е обичайно
за пълнолетен син. Това се потвърждава и от обстоятелството, че веднага след
смъртта й, този син е изградил заместваща близост, като е създал ново
семейство, концентриращо емоционалното му общуване в бъдеще с партньор
и низходящ. Съответно преценката на депресивните симптоми на поведението
на Д. З. (описани от св. С) изцяло кореспондира на заключението на вещото
лице и обосновано е възприета като обичайна временна, а не трайна или
изключително интензивна промяна в поведението на този ищец.
Въззивният съд преценява, че ищците попадат в кръга на най – близките
на починалото пострадало от ПТП лице по смисъла на ТРОСНГТК № 1/2016
на ВКС, и се ползват с право на обезщетение, поради естеството на доказаната
съществуваща приживе връзка между майка и деца с прояви на любов,
привързаност, споделяне на грижи. Тази връзка е била прекъсната в момент
от живота на пълнолетните вече деца, за които най-интензивната част от
общуване с родител (отглеждане, възпитание и оформяне на личностни и
социални модели) вече е приключена и естественото й продължение
предполага вече равностойното общуване между възрастни да се обогатява
при постепенното трансформиране на функцията на низходящия към
признание за положените грижи и предоставяне от своя страна на подкрепа на
старини на възходящия. Безспорно загубата на това обективно оправдано
очакване за по-продължителна емоционална взаимност, изграждана от
синовете е била за тях неочаквана и внезапна и естествено рефлектира върху
личностите им като сериозен стресогенен фактор. Скръбта по загубата на
майка е винаги тежка, като дори и за низходящи, които са поели вече
собствени самостоятелни социални функции. Липсва обаче такава празнота в
общуването, каквато въззивниците описват в жалбата си, която е характерна
за неестествена загуба на преживял детето си възрастен родител, очакващ
нужните му грижи занапред.
Затова и въззивния съд, както и първата инстанция, намира за
определящи справедливата компенсация следните обстоятелства:
психическите страдания са резултат от изключително интензивно, но за
кратък период стресово изживяване на внезапността и необратимостта на
загубата на общуване с възрастен родител, последвано от типична траурна
реакция на адаптация, като не са налице данни, че са породени особено
значими последици за личността на опечалените; загубата е настъпила в
момент от живота на синовете, навлезли в период на социална зрялост като
възрастни индивиди, формирали по-тесен личен кръг на близост в собствено
отделно домакинство и социален кръг. Преди настъпване на инцидента е бил
реализиран по-значителния обем на обичайно емоционално и социално
общуване с възходящ, заемащ централна роля в тесен семеен кръг, а с
напредване на възрастта както на майката, така и на синовете
предполагаемите възможности за такова общуване, ако не беше прекъснато с
преждевременната смърт, все повече би трябвало да се характеризира с
емоционалното удовлетворение на нужда от насрещно демонстриране на
уважението и грижа към родителя, достойно изпълнил социалната си
функция.
Като се има предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените
в момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават,
6
макар и с намаляваща интензивност, да характеризират живота на
преживелите синове и ще влияят негативно на емоционалната им сфера като
отражение на осъзнатото лишаване от това остатъчно общуване, съдът
намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 120 000 лева е съвсем адекватно. За разлика от други случаи на
определяне на значително по-големи размери на обезщетения при
прекъсвания на емоционални връзки, чието съдържание не само не е било
изчерпено, но и подлежи на осъзнаване като особено значима невъзвратима
липса (каквито са загуби на родител от зависими или малолетни лица, загуба
на пълнолетни деца от имащи нужда от грижи възрастни родители, загуба на
съпрузи в напреднала възраст и други подобни), както и от случаите на
особено тежки по интензитет или продължителност прояви на траурна скръб,
в конкретния случай тази стойност е адекватна за комплексната оценка на
конкретните обективни измерения на иначе абстрактното понятие за
справедливост(Решение № 139 от 14.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2135/2018 г.,
I т. о., ТК). Тя отразява както вече не толкова тясна фактическа близост в
изградената между синове и майка емоционална връзка и продължителността
на съществувалото до момента общуване, така и възможностите за
компенсиране на липсата му в бъдеще с налични връзки вече формирани в по-
тесен нов семеен кръг.
Като допълнителен критерий за фиксиране на паричен израз на
справедливата компенсация се отчитат и икономическите фактори като
конкретния стандарт на живот в страната, една от проявните форми на която
са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посоченият размер, съдът съобразява
както с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за
процесния период, които не са променяни от 2018г. така и с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането през 2021г., като отчита,
че с определената от съда сума се достига стойност, надхвърляща 15 пъти
средно годишен общ доход на лице от домакинство (7 705 лв. към 2021г. по
данни на НСИ) и получаването му като еднократно платима сума съвсем
адекватно може да компенсира всички последици от травматичната загуба на
синовете(както тези изживени непосредствено при острия стрес, така и
постепенната адаптация към траурна скръб, продължаваща във времето до
естественото приемане на промяната в живота на осиротелите пълнолетни
синове). Същевременно, официално обявените данни от НСИ вече индикират
съществено спадане на нивата на средно годишната инфлация след овладяване
на ръста през 2022г., поради което този икономически фактор няма особено
значение. При това положение, въззивният съд преценява, че определената е
съобразена с развиващите се икономическите процеси към датата на
увреждането и оплакването за нарушение на изискванията на закона в тази
насока се оказват неоснователни. Обратно, завишаването до претендираните
размер ще накърни справедливият баланс между претърпени вреди в резултат
на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда към момента на
самото увреждане, и вместо справедливо компенсиране би формирало
средство за неоснователно повишаване на стандарта на живот на увреденото
лице.
7
В заключение, въззивният съд достига до извод за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба за необосновано занижаване на
застрахователното обезщетение. Съвпадащите изводи на двете инстанции за
неоснователно претендирани горници налагат потвърждаване на
отхвърлителните обжалвани части от първоинстанционното решение.
По разноските:
Идентичността на резултата от спора в двете инстанции изключва
ревизиране на разпределението на отговорността за разноски в първата
инстанция, респективно поражда отговорност за неоснователно
обжалване.
Пълномощникът на въззиваемият застраховател е представил
доказателства за договорен и изплатен в брой хонорар в размер на по 8520лв.
Тези разходи са оспорени като надхвърлящи размерите на юрисконсултско
възнаграждение. Такова лимитиране обаче не е предвидено в закона, тъй като
няма ограничение в правото на избор на юридическите лица да ползват за
специализирана процесуална защита външен за търговското дружество
адвокат, дори и когато имат наети по трудов договор юрисконсулти. Затова
съдът съобразява при преценката на размера на първо място методиката на чл.
7 НВАР(към момента на договаряне на 22.07.25г), според която
препоръчителният размер на възнаграждение за адвокатска защитата по всеки
от двата иска, съответна на интерес от по 80 000лв. достига до 8460 лв.
Въззивният състав отчита, че тази методика не може да има императивен
характер (отречен като несъвместим с принципи на Евроинтеграцията с
решение на СЕС C-438/22), но тя служи като публично оповестен ориентир на
гражданите, упражняващи процесуалните си права за защита пред граждански
съд за очаквани съдебни разходи, които биха понесли като обективна
отговорност по чл. 78 ГПК. В случая, договорените два хонорара са съответни
на предвидим размер за отделни искове, респективно и очакванията на
насрещната страна не могат да не се покриват поне с този размер за
отговорността й за разноски пред една инстанция, ако защитата се изразяваше
в пълната услуга по изграждане на фактическа и правна теза. Наред с тази
методика за остойностяване на адвокатски услуги обаче, въззивният съд
дължи и преценка на фактическата и правна сложност на казуса, като основен
критерий за определяне на размера на разноските, които следва да се възложат
на страната, причинила неоснователно правен спор (т.3 ТРОСГТК 6/2012). В
случая, доколкото във въззивната жалба и по двата иска са изложени
идентични оплаквания и защитата срещу тях е идентична, не може само
размера на защитения интерес да е водещ при преценката. В отговора се
възпроизвеждат тези, които вече са развивани пред първата инстанция, няма
нови факти и обстоятелства, които да налагат допълване на усилията и поради
това остойностяването на услуга в пълен размер и по двата идентични иска би
било неадекватно на спецификата на въззивното производство, налагащо
ограничения на проверката по същество до конкретните оплаквания. Затова
въззивният съд намира, че изплащането на пълен хонорар за защита по двата
иска е несъразмерно високо и възражението на насрещната страна за
намаляването му е основателно. Адекватно на такава защита е
възнаграждение не повече от 3000лв. по всеки от исковете или общо
въззиваемите следва да поемат разходи до 6000лв.
8
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №159/17.04.2025г. по електронно дело
20223100900316 ( ТД 316/22г по описа на ОС-Варна), В ЧАСТИ, с които са
били отхвърлени предявени на осн.чл.432, ал.1 от КЗ съединени претенции на
въззивниците Д. М. З. и А. М. З. срещу ЗД "БУЛ ИНС"АД за присъждане на
справедлив остатък от обезщетение над размер от по 120 000лв. до искания
справедлив размер от по 200 000лв. за понесени неимуществени вреди, със
съответна законна лихва от уведомяване на застрахователя и са разпределени
разноските.
ОСЪЖДА Д. М. З. с ЕГН ********** и А. М. З. с ЕГН ********** с
адрес и на двамата от гр.Д, ул.“В М“8, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Застрахователно
дружество Бул Инс“АД с ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87,
разделно при равни квоти сумата от 6000 лева, представляваща направени
разходи за защита по неоснователната им жалба, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
В необжалваните части за присъдени главници до по 120 000лв. със
съответни лихви и разноски първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1
и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9