РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230100905 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Д. С.
Д. с ЕГН ********** от гр. Д**, чрез процесуален представител – адв. Д.Д. , с
която срещу Кооперация "ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"ПРОГРЕС"" с ЕИК ********* с адрес на управление: *, представлявана от
М. П. П. е предявен осъдителен иск по чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск , дължимо за 2017г. и 2018г.
Претендират се разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства: Д. СТ. Д. е работила в
Кооперация „Трудово - Производителна Кооперация „Прогрес” с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. *, *, представлявано от
председателя М. П. П., за периода от 04.03.1986 г. до 27.04.2018 г.
На 27.04.2018 г. трудовият договор на Д. е прекратен поради взето
решение на Общото събрание на кооперацията за избор на нов председател на
основание чл. 325, ал. 1, от КТ. След прекратяването, ответникът е трябвало
да заплати на Д.Д. дължимите трудово възнаграждение за месец април 2018 г.
в размер на 765.79 лв. и обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск в размер на 7755.60 лв.. За дължимите плащания, ответната
кооперация през месец април 2018 г. е издала фиш на Д. СТ. Д., на който е
посочено, че чистата сума за получаване е в размер на 7432.35 лв.
От месец май 2018-та година до 15.03.2021 г. на Д. е била изплатена
обща сума в размер на 5432.35 лв., като към настоящия момент има
неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за календарните 2017-та и 2018-та година в общ размер от 2000 лв. За
1
извършените плащания от страна на ответника към ищеца са издавани касови
ордери, които са разписани от двете страни и към настоящия момент се
намират в счетоводството на ответната кооперация. Екземпляр от тези ордери
не е връчван на ищцата.
Предвид гореизложеното се претендира ответната кооперация да бъде
осъдена да изплати на Д. СТ. Д. сумата от 2000 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за календарните 2017-та и 2018-та година.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е
представил писмен отговор. Моли за отхвърляне на предявения иск като
погасен по давност. Оспорва се размера на претендираното обезщетение.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск по чл. 224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен.
По иска по чл. 224, ал.1 от КТ ищецът следва да установи две основни
кумулативни предпоставки: настъпило прекратително действие на
трудоправната връзка между страните и неизползван, но полагащ се съгласно
нормативната уредба ( Кодекс на труда, Наредбата за работното време,
почивките и отпуските) размер на платен годишен отпуск.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на задължението / или погасяване на
вземането по давност.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение през периода от 04.03.1986 г. до 27.04.2018 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и което съдът възприема като
компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е установило, че при
прекратяване на трудовия договор на ищцата е начислено обезщетение по чл.
224 от КТ в брутен размер от 7755,40 лева, за 120 дни – без данни за брой
дни и за кои години. За месец април 2018г. по ведомост за работна заплата
на ищцата е начислена сума за получаване в размер на 7432,35 лева ,
формирана от 452,31 лева – нетно трудово възнаграждение за 15 отработени
дни и 6980.04 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за 120 дни в нетен размер
след удържане на данък по ЗДДФЛ. Експертизата е установила, че на ищцата
е изплатена сума от 5432,35 лева. Вещото лице, след справка в
счетоводтството на ответната кооперация, не може да установи с частично
изплатената сума от 5432,32 лева от общо дължимата от 7732,50 лева кои
задължения към Д. Д. са били погасени. Констатирано е, че в счетоводството
на ответната кооперация по сметка 421.50 – депозирани възнаграждения е
налице незаплатен остатък от 2000 лева, като експертът не може да установи
как е формиран – дали само от неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ
и/или от трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск по
години и брой дни.
2
Доводите и възраженията на ответника за изтекла погасителна давност
на вземането, съдът намира за неоснователни, защото работодателят е
признал по основание и размер задължението си към служителя, което негово
признание е намерило отражение в заповедта от 27.04.2018г., с което е
прекратено трудовото правоотношение на Д. Д.. Потвърждение на този факт е
и издаденият фиш за заплата за последния пълен отработен месец от
ответната кооперация - април 2018.г., където е видно, че на ищцата е
начислено обезщетение за неползван отпуски за 120 дни вразмер на 7755,60
лева. Направените възражения от работодателя с отговора по исковата молба
не намират опора в събрания доказателствен материал, още повече че има
направено признание на вземанията, отразено в счетоводните документи,
приложени по делото .
По всички парични искове за обезщетения, включително процесното за
неизползван платен годишен отпуск, съществува специална уредба в КТ и
срокът за предявяване на иска започва да тече от деня, в който правото е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено - чл.358, ал.2, т.2 от КТ. В
случая началото на срока е нормативно определен - разпоредбата на чл.224,
ал.1 от КТ предвижда, че правото да се претендира обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение. Срокът се брои по правилата на чл.72 от ЗЗД и при
положение, че правоотношението е прекратено на 27.04.2018г., а искът е
предявен на 23.03.2021г., сезирането е своевременно и ищцата има право да
получи всички суми за неизползван платен годишен отпуск, независимо от
това за коя година се отнасят и защо не е бил ползван отпускът /в този смисъл
Решение № 191 от 05.03.2010 г. по к. гр. д. № 4956 / 2008 г. на Върховен
касационен съд/.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за присъждане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е основатетелен за сумата от 2000 лв.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал1. от ГПК на ищцата са
дължими разноски в размер на 360 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд-Добрич следващата се държавна такса в размер на 80 лева и 280 лева –
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация "ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"" с ЕИК ********* с адрес на управление: г**
представлявана от М. П. П., да заплати на Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр.
3
**, ап.*, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск , дължимо за 2017г. и 2018г.
ОСЪЖДА Кооперация "ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"" с ЕИК ********* с адрес на управление: г*,
представлявана от М. П. П., на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка
на Добричкия районен съд държавна такса по иска по чл. 224, ал.1 от КТ в
размер на 80 лв. и възранграждение за вещо лице в размер на 280 лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4