№………………….2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на първи април 2021 г., в
следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа
докладваното от
съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно
дело № 320 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на „Дедал-1995“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 9, представлявано от управителя
инж.В.К.Кънев, депозирана чрез пълномощник адв. Я.С., против решение № 260473
от 27.11.2020 г. на ВРС, ХХХІІ състав, постановено по НАХД № 3772/2020 г., с
което е изменено наказателно постановление № 03-012954 от 08.07.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, чрез намаляване
на наложената за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ на дружеството-касатор
„имуществена санкция“ от 5 000 (пет хиляди) лв на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.
Релевирани са основанията по
чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като
се развиват подробни съображения в подкрепа на всяко от твърденията в жалбата.
Твърди се, че „Дедал-1995“ ООД е възложило на А. К.в качеството на възложител,
а не на работодател, извършване на определена услуга – монтиране на
гипсо-картон върху площ от 10 кв.м. на таван с обща площ ~110 кв.м. и
последващото боядисване на тази площ, предвид твърденията за сключен граждански
договор. Поддържа се, че работата, извършвана от К.няма характеристиките на трудово
правоотношение - не е фиксирано работно време; дружеството не следи за
изпълнение задълженията на изпълнителя по договора, т.е. не се изисква
постоянното му присъствие на работното място и не е установена трудова дисциплина,
отпуски и др.; - страните по договора са равнопоставени и между тях не
съществува йерархична зависимост. Развити са подробни съображения в жалбата за
характера на сключения договор, от които в защитната теза се прави извод, че
същият еднозначно отговаря на дефиницията за „граждански договор“ - еднократно
изпълнение на определена работа за постигане определен резултат, срещу което е
уговорено конкретно възнаграждение.
Посочено е също, че неотложния
характер на извършваните от изпълнителя К.действия, а именно извършването на
СМР в обекта на жалбоподателя, е обусловило пристъпването към сключване на
гражданския договор, тъй като отлагането на възникналото правоотношение между
страните до приключване на официалните почивни дни, би причинило сериозни вреди
за жалбоподателя. С тези доводи моли за неговата отмяна и за отмяна на
наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски, като нито е конкретизирал размера им, нито е
представил доказателства, че реално са сторени такива.
В съдебно заседание, редовно призован,
касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Касационният ответник –
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на контролиращата
страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното
решение е правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и
приложимия материален закон, поради което иска неговото оставяне в сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно,
като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният
спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като
първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като
разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на съвкупен и мотивиран анализ на приобщените в хода на съдебното
дирене пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си
решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 26.05.2020 г. около
14:00 часа представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ-Варна),
в това число и свид. Л. П. Б.(главен инспектор в ДИТ-Варна), извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство в обект: „Делта Планет Мол“, намиращ
се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бул. „Сливница“ № 185. В хода на проверката
било установено, че в рамките на търговския център се извършват строително–монтажни
работи по обособен обект - магазин „Икея“. На място се намирали четирима
работници, сред които лицето А. А. К., с ЕГН: **********, които монтирали гипс
картон. На лицата са предоставени за попълване декларации по чл.402, ал.1 от Кодекса на труда. В попълнената от К.декларация същият посочил, че
извършва трудова дейност за „Дедал 1995“ООД – София, на обект - Делта Планет
Мол, магазин „Икеа“, с работно време от 08:00ч. до 18:00 ч., въз основа на
сключен трудов договор, като има уговорено трудово възнаграждение от 50-60 лева
дневно и почивка от 1 час през работния ден. Лицето декларирало, че няма
сключен граждански договор с дружеството, в чиято полза извършва трудовата
дейност. Изискани са документи, касаещи отношенията на дружеството-жалбоподател
с работещите в обекта лица. По отношение на лицето А. К.е представен трудов
договор, сключен на 24.05.2020 г., въз основа на който последният се задължава
да осъществява трудовите функции на монтажник с място на работа – гр. Варна
срещу задължението на дружеството-жалбоподател да му изплаща трудово
възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева и е трябвало да постъпи на работа
на 27 май 2020г. Извършена е справка в
информационната система на НАП, въз основа на която е установено, че трудовият
договор с лицето е регистриран на 26.05.2020 г. в 21.07 ч.
При така установените факти, св. Б. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл.63, ал.2 от ЗАНН, въз основа на който е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството на основание чл.414,
ал.3 от КТ, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
ВРС е приел от правна страна, че в
производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни отменителни основания, че фактическата обстановка
е била изяснена обективно и в пълнота от АНО, който въз основа на нея е извел единствения
правилен извод за осъществено
административно нарушение от дружеството-работодател, което е било правилно
квалифицирано и описано в пълнота в НП. Съдът е приел, че наказващият орган неправилно е определил размера на
имуществената санкция, като с оглед данните, че нарушението е първо по вид за
дружеството, е намалил същия до законовия минимум от 1 500 лв.
Обжалваното решение на Варненския районен съд е правилно.
В решението си РС-Варна е обсъдил поотделно всички многобройни възражения
на санкционираното дружество, като е направил вярна преценка и правилно е приел
същите за неоснователни, въз основа на точно установена фактическа обстановка,
съотнесена към приложимите законови разпоредби. Направените от въззивния съд
изводи и заключения напълно кореспондират със събраните доказателства и се
споделят от касационната инстанция: НП е издадено от компетентен орган и не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
съставянето на АУАН и постановяването на НП; правилно са приложени
материално-правните норми; с НП е санкционирано обективно съставомерно,
безспорно доказано и правилно квалифицирано административно нарушение. Поради
това касационната инстанция счита безпредметно да ги преповтаря, доколкото
възраженията в касационната жалба възпроизвеждат тези от въззивната, и по всеки
от тях е даден съответен отговор от въззивния съд.
В допълнение следва да бъде посочено, че нормата на чл.63, ал.1 от КТ
задължава работодателя да предостави на работника преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 от същия
член. От съдържанието на представения по делото трудов договор № 195/24.05.2020г.
се установява, че същият е сключен между санкционирания работодател -
„Дедал-1995“ ООД и А.А. К.на 24.05.2020 г. В договора е записано, че екземпляр
от него и длъжностната характеристика са връчени на лицето на 24.05.2020 г.,
както и че служителят е получил заверено уведомление от ТП на НАП и е постъпил
на работа на 27.05.2020 г. Видно от представената справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, че трудовият договор с лицето К.е
регистриран на 26.05.2020 г. в 21:07:06 часа, т.е. часове след извършената
проверка. От представената декларация, попълнена от самия работник е видно, че
към момента на проверката лицето е изпълнявало ефективно трудовите си функции и
няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, което е
подадено в много по-късен час. Данните в декларацията, изготвена на осн. чл.402,
ал.1, т.1 от КТ, се потвърждават от
останалите събрани във въззивното производство доказателства.
На следващо място, съществените елементи от съдържанието на трудовия договор
са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на
договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност.
И при трудовия договор и при договора за изработка, едната страна се задължава
да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила
– жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена
трайно осъществявана работа, каквато в случая осъществява К. По гражданския
договор се дължи т. нар. овеществен труд – постигане на определен трудов
резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост
на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина. В този смисъл
касационният съд споделя извода на ВРС, че правоотношението между касатора и К.има
белезите на трудово правоотношение. В случая, са налице част от основните
елементи на трудовото правоотношение, както е и налице присъщата на трудовото
правоотношение зависимост на работник от работодател, което се установява от
свидетелските показания и саморъчно попълнената от К.декларация. От
съдържанието на посочената декларация се установява, че длъжността му е „строителен
работник“, работи на обект на „Делта Планет МОЛ“ от 16.05.2020 г., с работно
време от 08:00 до 18:00 часа, има сключен трудов договор, но няма сключен
граждански такъв. Предвид изложеното, се установява, че К.не е разполагал със
свободата да планират работното си време, тъй като е следвало да полага труд на
обекта от 08:00 до 18:00 часа. Дали ще изпълни задачата, която му е възложена в
рамките на този месец, или за по-кратък срок, не е въпрос на организираност на
работното време от страна на К. Възлагането на определена дейност, която следва
да бъде изпълнена в определено работно време, води до извода, че е налице
трудов договор между страните, а не гражданско правоотношение, което да бъде
уредено с граждански договор. При гражданския договор, изпълнителят се
задължава да извърши работата на свой риск, при предварително уточнени условия
и по собствена преценка за времето на извършване на работата.
Следователно, след като при проверката е било установено, че А. К.работи на обект на
дружеството-работодател - поставя
гипсокартон, при сключен трудов договор, макар и в него да е било записано, че
трябва да се яви на работа на 27.05.2020г., доказано е, че на 26.05.2020г. е престирал
труд и в действие са били трудово-правни отношения между него и наказаното
дружество.
След като към момента на проверката – 26.05.2020 г., в 14:00 ч. К.е
извършвал дейност по трудово правоотношение и е имал сключен трудов договор №
195/24.05.2020 г., като е бил допуснат до работа, но без да му е връчено копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ (същото е регистрирано в електронния
регистър на НАП на 24.05.2020 г. в 21:07 ч.), то работодателят е нарушил
забраната по чл.63, ал.2 от КТ, поради което законосъобразно е санкциониран на
основание по чл.414, ал.3 от КТ. Описаното нарушение е с всички съставомерни
признаци на деянието по чл.63, ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че ВРС е изяснил
фактическата обстановка по делото след обстоен, задълбочен анализ и преценка на
събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл не се констатира да е
допуснато от ВРС твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение,
свързано с процеса на събиране и преценка на доказателствата или друго такова,
което да е довело до ограничаване процесуалните права на страните в
административно-наказателното производство, каквото възражение се поддържа.
Не на последно място настоящата съдебна инстанция намира, че разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда определя, че независимо от тяхното
отстраняване, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.2, чл.62, ал.1 и ал.3,
чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, което препятства при приложението ѝ
в настоящия случай. Правилни са изводите на районният съд, че не са налице
обстоятелства, които да отличават случая от обикновените случаи на нарушение и
няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В идентичен смисъл обосновано, законосъобразно и правилно се е произнесъл и
районният съд с проверяваното си решение, с което е намалил до минимума
санкцията, наложена на дружеството-работодател за обективно съставомерното, безспорно
доказано и правилно квалифицирано нарушение, осъществено от него. При
постановяване на това решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с
касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не
бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218
ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за правилност и справедливост на
проверяваното решение, което налага оставянето му в сила.
По изложените съображения, на
основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260473 от 27.11.2020 г. на Варненския районен съд, ХХХІІ състав,
постановено по НАХД № 3772/2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.