Присъда по дело №419/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 24
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200419
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело частен
характер № 20215220200419 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.О. С. – роден на ********г. в
гр.Кърджали, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН
******* за НЕВИНЕН в това, че на 18.01.2021г. в Затвора Пазарджик е
причинил на Л. С. А. болка и страдание, без разстройство на здравето, поради
което го Оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.130 ал.2 от НК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в 15
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НЧХД № 419/21.
Производството е образувано по тъжба на Л. С. А. против А. О. С. за
причинена от подсъдимия на тъжителя лека телесна повреда в Затвора
Пазарджик , извън случаите по чл. 128, и чл 129 от НК..
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимият да бъдат признат за виновен и му се
наложи съответното наказание.
Защитникът оспорва доказаността на обвинението, пледира за
оправдателна присъда.
Подсъдимият не признава вината си и настоява да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Към ноември 2020г. тъжителят, подсъдимият и св. Д. изтърпявали
ефективно наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик. Тримата
били заедно в една килия 808. До освобождаването на тъжителя на 15,02,21 (
виж на л. 845) по изтърпяване на наказание между него и подсъдимия не били
възниквали словесни или физически конфликти.
Въпреки това на 08.03.21г. тъжителят подал настоящата тъжба, с която
иска подсъдимият да бъде признат за виновен в това,че на 18.01.2021
год.около 18.00 часа го ударил с чекмедже по главата поради съмнение,че е
взел една лъжица, а няколко часа по-късно го удрял с юмруци по главата , с
което му причинил болка и страдание без разстройство на здравето-
престъпление по чл.130 ал.2-ра от НК.
С тъжбата, макар и общо, е заявено твърдение за отправени закани с
убийство, но по отношение на него липсва искане за осъждане, каквато
претенция е насочена единствено относно заявените факти за физическо
насилие към престъплението по чл. 130, ал.2 от НК. Поради това препис от
тъжбата бе изпратен на РП Пазарджик за преценка по компетентност относно
извършено престъпление от общ характер.

По делото е проведено обстойно съдебно следствие, резултат от
уважените доказателствени претенции на двете страни и служебната
инициатива на съда. От всички събрани гласни и писмени доказателства не се
установи между подсъдимия и тъжителя да е възникнал какъвто и да е
конфликт, още по-малко той да е причинил на тъжителя болка или страдание.
1
Съкилийникът на подсъдимия и на тъжителя – св. Д. /л. 73/признава, че
съжителствал с двамата в период от пет месеца „ от ноември 2020“ до
освобождаването от затвора на тъжителя на 15.02.21г., като отрича през това
време между двамата е имало някакъв конфликт. Нещо повече – според
неговите твърдения, тъжителят често бил защитаван и покровителстван от
подсъдимия пред други затворници, които искали да му навредят .
Това се потвърждава и от настанения в съседна килия 806 св. Ю. /л. 72/,
който отрича подсъдимият да е проявявал под каквато и да е форма насилие
над тъжителя, когото дори предпазвал от посегателства на други лишени от
свобода .
От постъпилата информация от Затвора Пазарджик на л.62 стана ясно,
че подсъдимият С. е разпределен в 07 група, отговорен за която като
инспектор „Социална дейност и вътрешен ред / СДВР/ „св. Л. Н. и в 8-мо
отделение, отговорен за което е друг инспектор СДВР – св. П..
Св. Н. признава в показанията си ( л. 86, гърба) , че познава тъжителя,
който е настанен в групата затворници, за които тя отговаря . Отрича
категорично пред нея тъжителят да се е оплаквал, че имало извършено спрямо
него посегателство от подсъдимия под каквато и да е форма. Заявява дори, че
въобще не е била информирана за такова посегателство от други лишени от
свобода.
Във връзка с показанията на Н. бе разпитана и св. Б. ( л.111), която пък е
инспектор СВВР, отговарящ за групата затворници, в която попада
подсъдимия. Тя също отрича категорично да е била информирана от когото и
да е , че подсъдимият е проявявал физическа или словесна агресия спрямо
тъжителя.
Разпитан бе и св. П. , посочен в цитираното горе писмо като инспектор ,
отговорен за отделението, към което е бил зачислен подсъдимия. И той
отрече с показанията си да е стигнала до него информация за какъвто и да е
конфликт между тъжителя и подсъдимия.
От повторно изискана по настояване на повереника информация на л.
116 отново се потвърди от затвора Пазарджик, че за инкриминираната дата
18.01.21в Администрацията на Затвора не са били получавани устни или
писмени оплаквания, както и дори оперативна информация за упражнено
физическо насилие от страна на подсъдимия над тъжителя. Не били
образувани преписки дисциплинарни и не били извършени проверки поради
липсата на такава информация. От допълнителната информация се установи,
че тъжителя не е бил настаняван на тази дата или в един от следващите дни в
стационара поради оплакване, че е бил ударен от подсъдимия.
Горното обсъждане доведе до извода, че наличният доказателствен
2
ресурс ( за ангажиране на който Съдът предостави твърде много време и
всички процесуални възможности) не обоснова фактически изводи,
аналогични с инкриминираните факти.Последните не се установиха . За
установени не се приеха и инкриминираните от тъжителя негови увреждания,
твърденията за които също останаха доказателствено необезпечени.
Поради това и Съдът с присъдата си призна подсъдимия за
НЕВИНОВЕН за това, че на инкриминираната дата и място е причинил на
тъжителя лека телесна повреда по описания в тъжбата механизъм и
изразяваща се болка и страдание, без разстройство на здравето , поради което
го оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130
ал.2 от НК.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни