М О
Т И В
И
По
присъда №30/12.10.2016г. по н.о.х.д. №204/2016г. по описа
на
Окръжен съд-гр.***.
С обвинителен акт ***ката окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Н.Ш.,***, с ЕГН **********,
за това, че на 12.09.2014 г. в гр.***, на кръстовището на
ул.„***“ с ул.„***“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Форд Мондео” с рег. №Тх 63 63 МХ, е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.40 ал.1 от Закона за движението по
пътищата – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“
- чл.40 ал.2 от Закона за движението по
пътищата – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.” и по непредпазливост
причинил смъртта на Г.Д. С. от гр.***,
квалифицирано като престъпление по чл.343 ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от НК.
В
съдебното заседание, проведено на
12.10.2016г., представителят на ***ка окръжна
прокуратура поддържа изцяло така
предявеното обвинение по чл.343 ал.І б.”в” във вр.
с чл.342 ал.І от НК, твърдейки, че същото
се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното
разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства.Отчитайки
квалификацията на извършеното престъпление и всички доказателства
по делото отправя предложение,
при определяне на наказанието съдът да
се съобрази с
конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок над минимума, предвиден в закона, а именно наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3/три/ години.Предвид данните за личността на подсъдимия
предлага да се отложи изтърпяването на това наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, с изпитателен срок от
5/пет/ години.
Иска се на основание чл.343г от НК същият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 3/три/ години.По този начин
се счита, че ще бъдат постигнати целите
на превъзпитанието.
Наследниците на пострадалия заявиха
писмено своето нежелание да участват в процеса, както и да бъдат конституирани
в качеството на частни обвинители или граждански ищци в него.
Защитникът на подсъдимия – адв.А.А. *** изразява становище, че действително
и категорично се
доказва авторството на пътнотранспортното
произшествие от страна на
неговия подзащитен, но оспорва причинно
следствената връзка между ПТП-то и последвалата смърт на Г.Д. С..До последната,
според него се е стигнало, поради невъзможността да бъде опериран, заради прием
на антикръвосъсирващи медикаменти от страна на
пострадалия, поради неговото влошено общо състояние, включително и предходно
влошено състояние, свързано с исхемична болест на
сърцето, атеросклероза, диабет, последното причина и за полиневропатия.Оспорва
правната квалификация на деянието, тъй като не бил отчетен фактът, че
подсъдимият е направил всичко, което е било по силите и знанията му, да окаже
помощ на пострадалото лице и се е свързал с дъщерята на пострадалия, като е
предложил помощта си.Навежда доводи, че исканото от представителя на ДОП
наказание е несъразмерно високо, тъй като подсъдимият е сравнително млад човек,
от датата на събитието до момента няма други висящи производства, не е
извършвал други деяния, почти няма нарушения по ЗДвП, липсва алкохол в кръвта
му, разбрал е грешката
си, както и съжалява
за извършеното от
него.Предвид факта, че от субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението при форма на вината непредпазливост, моли съда да се съобрази и след
като преквалифицира деянието, му наложи минимално наказание при прилагане
разпоредбата на чл.55 ал.2 б.“б“ от НК – „Пробация“.Сочи,
че освен наличието на множество други смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
е налице и съпричиняване от страна на пострадалия.От страна на последния били
нарушени нормите на чл.165 ал.1 от ППЗДвП,
регламентиращи задължението на пешеходците при пресичане на пътното платно да
ползват пешеходната пътека в случай, че има такава в близост, а когато
предприемат пресичане, преди да навлязат в платното за движение да се съобразят
с разстоянието до приближаващите се пътни транспортни средства и съответно с
тяхната скорост.Претендира да се направи разлика, между извършеното от подзащитният му по невнимание нарушение на правилата на
движение по пътищата и едно навлизане в насрещното движение съвсем съзнателно
или едно шофиране със скорост максимално превишаваща разрешената.Моли да се
имат предвид и други смекчаващи отговорността му обстоятелства - оказване помощ
на пострадалия незабавно след ПТП, малкия брой нарушения, които е допуснал на
ЗДвП и ППЗДвП имайки предвид професията му на шофьор,
както и много добрите му характеристични данни по местоживеене и месторабота.
По отношение лишаването от право да
управлява МПС се иска то също да е за минимален срок, тъй като деянието е
извършено поради моментно разсейване, моля да се има предвид и обстоятелството,
че към момента неговата, трудова договор дейност, се свързва с управляване на
автомобил.
При предоставената му последна дума
подсъдимият Д.Н.Ш. призна напълно вината си и изказа съболезнования към
близките на починалия.Разпитан на предварителното производство и в съдебно
заседание подсъдимият се признава
за виновен, но не дава обяснения
по фактите на делото, а съжаление за
извършеното изрази единствено при последната си дума.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
Подс.Д.Н.Ш. е роден на ***г***, български гражданин, турчин, женен, с основно
образование, шофьор в Община гр.***, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият Д.Ш. е правоспособен водач на
МПС от 24.06.1985г., с категории – А; B и C, като притежава свидетелство за
управление на МПС №*********/30.05.2011г., издадено на Д.Н.Ш., с валидност до 30.05.2021г.Притежава
и контролен талон за водач без наказания.
В момента на извършване на деянието,
както и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него подс.Д.Н.Ш. не е бил осъждан.
Към 12.09.2014г. подс.Ш.
*** и управлявал служебен лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК №***.На тази дата във
връзка със служебен ангажимент, подсъдимият пътувал с описания автомобил до гр.***,
откъдето се върнал около 17.30ч.Паркирал автомобила по ул.„***“ в гр.***, в
близост до входа на пешеходната зона, с предната част към кръстовището с ул.„***“,
а със задната към ул.„***“.Влязъл в сградата на Община-гр.***, където се забавил
десетина минути.Върнал се в автомобила, включил аварийните светлини и започнал
да извършва маневра движение на заден ход, като се движил по ул.„***“, в
участъка на кръстовището с ул.„***".Преди да започне изпълнението на
маневрата, в огледалото за обратно виждане забелязал пешеходец, който пресичал
пътното платно по ул.„***“ и бил достигнал до около средната задна част на
автомобила.Опитал да задейства спирачната система, но не успял да спре
своевременно, в резултат на което настъпил удар между задната част на
автомобила и пешеходеца Г.Д. С..В резултат на удара С. паднал зад задната броня
на автомобила, около неговата среда, по гръб и леко на лявата си страна,
успоредно на автомобила.Близко до мястото на произшествието се намирали двама
полицейски служители в РУ на МВР-гр.***,свид.В.В. и свид.З.В., които патрулирали в района и осъществявали
контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.Те видели станалото и незабавно
отишли до автомобила, като запазили местопроизшествието и уведомили в полицията
и Бърза помощ. Непосредствено след като управляваният от него автомобил се
установил в покой, подсъдимият слязъл и отишъл при лежащия по гръб на асфалта
Генчо С. за да види какво е състоянието му и с какво може да му
помогне.Пострадалият бил в съзнание, бил контактен и дори говорил на руски език.В
момента край местопроизшествието преминавал свид.Х.Г.,
който бил лекар в Спешно отделение и след като видял, че има пострадало лице го
прегледал, установил, че е с наранявания в областта на главата и се обадил незабавно
от собствения си телефон на телефон 112.Скоро след това пристигнала и линейка,
която откарала Г.Д. С. в „Спешно отделение“ при „МБАЛ“АД-гр.***, където след
преглед, изследвания и консулти, проведени от свид.Ю.П.,
свид.С.Т., свид.Ж.И., свид.П.Я. и свид.Георги Д., всички
лекари в тази Болница, бил приведен за лечение в Клиника по неврохирургия при МБАЛ„Св.
Анна“-гр.***, където лечебнодиагностичния процес бил продължен от лекарски
екип, част от който били свид.Р.Г., свид.П.К. и свид.Е.К..След
линейката пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на
местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.
При описаното пътнотранспортно
произшествие, Г.Д. С. получил телесни увреждания, които се оказали несъвместими
с живота му и въпреки проведеното лечение на 19.09.2014г. довели до неговата
кончина.
Подсъдимият управлявал автомобила в
момента на ПТП-то, без да е употребил алкохол и това станало ясно от заключението
на изготвената при разследването ХЕ за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта – протокол №1301/16.09.2014г. за химическа
експертиза, изготвен във връзка с изследването на кръвна проба, взета от подс.Д.Н.Ш..От заключението на изготвената при
разследването ХЕ за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта – протокол №1304/16.09.2014г. за химическа експертиза,
изготвен във връзка с изследването на кръвна проба, взета от пострадалия Г.Д. С.
е видно, че към момента на ПТП-то той също не е бил употребил алкохол.
От
заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета
по делото автотехническа експертиза, е видно, че по л.а.
„Форд Мондео“ с ДК №***, управляван от подсъдимия не са съществували повреди
преди пътнотранспортното произшествие, които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Установено е също така, че страничните и вътрешното
огледало за обратно виждане са били технически изправни и правилно регулирани.
От заключението на ВЛ по назначената в
хода на досъдебното производство и приета по делото съдебномедицинска
експертиза за аутопсия на труп е видно, че вследствие на произшествието
пострадалият Г.Д. С. е получил следните увреждания: черепно–мозъчна травма –
контузионни огнища в областта на двете малкомозъчни полукълба, в теменно – слепоочната област на
лявото голямомозъчно полукълбо и в челната област на
дясното голямомозъчно полукълбо, кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки двустранно, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка,
счупване на тилната кост на черепа, кръвонасядане на
меките черепни обвивки в тилната област на главата, ожулване по тила на
главата; кръвонасядания в областта на лявата раменна
става, в дясната хълбочна област, в лявата поясно –
хълбочна област, ожулване по дясната подбедрицата.
Според заключението на експерта, причина за смъртта на пострадалия Г.Д. С.
се явява описаната тежка черепномозъчна травма, като
подобно травматично увреждане можело да се получи при падане назад и удар на
главата в подлежащата повърхност, включително след блъскане от автомобил и
загуба на равновесие от страна на пострадалия.
С оглед установяване какво е било
здравословното състояние на пострадалия, правилно, своевременно и адекватно ли
е била поставена диагнозата и проведено лечението след настъпване на
транспортното произшествие, е била назначена и изготвена СМЕ по писмени данни
№20/2015г.и тройна СМЕ №20/2015г.В заключението си вещите лица са посочили, че
преди настъпване на транспортното произшествие пострадалият Генчо С. е страдал
от исхемична болест на сърцето–задебеляване на
сърцевия мускул на лява сърцева камера, тежка миокардиосклероза,
тежка коронарна склероза, състояние след поставен аортно
коронарен байпас на лява венечна артерия, захарен
диабет II тип, диабетна полиневропатия и
генерализирана атеросклероза.След настъпване на произшествието и приемането му
в „МБАЛ“АД-гр.*** му е била поставена диагноза – „Остри субдурални
хематоми двустранно с пробив в субарахноидалното
пространство в ляво. Фрактура на окципиталната
кост“.Диагнозата и началното лечение в „МБАЛ“АД-гр.*** са били
правилни.Продълженият в МБАЛ„Св.Анна“-гр.*** лечебно диагностичен процес също е
бил провеждан правилно.След настъпване на транспортното произшествие пострадалият
е бил в изключително тежко състояние поради получената черепномозъчна
травма, изразена със счупване на тилна кост, двустранен кръвоизлив под твърда
мозъчна обвивка с общ обем 40–80мл., масивен двустранен кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки с дебелина до 1.5см., контузионни
огнища на мозъка по двете голямомозъчни и малкомозъчни полукълба.Посочените травми като тежест се
оценяват като критична /AIS–5 по Глазгоу скалата/, при което независимо от
приложеното лечение вероятността за преодоляване на смъртен изход е минимална.Вещите
лица са дали заключение, че при описаното изключително тежко общо състояние
поради тежестта на травмата е било невъзможно предприемане на неврохирургическо лечение до стабилизиране на общото
състояние, каквото поради тежестта на травмата не е било постигнато, въпреки
приложеното адекватно високоспециализирано лечение и пациента е починал.В
заключение вещите лица са посочили, че е налице пряка причинноследствена
връзка между получената травма и настъпилата смърт на Г.Д. С..
От заключението на ВЛ по назначената
в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза е видно, както какъв е механизма
на пътното транспортно произшествие, предмет на разследване по настоящото
наказателно производство и описан детайлно, така и това, че черепно мозъчната
травма, станала причина за смъртта на пострадалия Г.Д. С., е била резултат от
съприкосновението между тилната област на главата на пострадалия и твърд, тъп
предмет с широка плоскост, каквато безспорно се явява асфалтовата настилка,
където е паднало пострадалото лице вследствие на сблъсъка в него на автомобила,
управляван от подс.Ш..Установена е била
причинно-следствена връзка между настъпилото пътно транспортно произшествие и
установените по пострадалия увреждания, довели до смъртта му.
С оглед установяване механизма на
настъпване на произшествието е била изготвена комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа
експертиза, като от заключението на вещите лица се установява, че на
12.09.2014г. около 17.50ч. л.а.„Форд Мондео“ с ДК №*** е бил паркиран в гр.*** по
ул.„***“, в близост до входа на пешеходната зона.Произшествието е настъпило
през светлата част на денонощието, при ясно време и добра видимост.Пътната
настилка е била асфалтова, суха, запазена.След като подс.Д.Н.Ш.
се качил в автомобила и го привел в движение, включил аварийните светлини и
предприел маневра движение на заден ход.Последвал сблъсък с пешеходеца, в
резултат на което същият паднал зад задната броня на автомобила, около неговата
среда, по гръб и леко на лявата си страна, успоредно на автомобила.В резултат
на удара с незначителна сила от предмет със сравнително голяма маса в областта
на дясната подбедрица, с последващо падане на
пострадалия от придадена инерционна сила, от собствен ръст върху твърд, тъп
предмет, с широка удряща повърхност – асфалтова настилка и удар на главата в
тилната област е настъпила черепно – мозъчна
травма, довела до смъртта на Генчо С..
Заключенията на вещите лица по описаните
експертизи не бяха оспорени от подс.Д.Н.Ш. и неговият
процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и се
кредитират изцяло от настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица
имащи специални знания и в съответствие с
изискванията в конкретната
област.
От изложеното дотук следва, че
въпроса за вината на водача на л.а. следва да бъде
преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които той е следвало да предприеме
в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия.По
отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът
приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви,
че именно подс.Д.Н.Ш. е управлявал процесното МПС,
което е било технически изправно, със скорост в рамките на допустимата за движение в населено място от 50км/ч.Така
също скоростта му на движение е била съобразена както с конкретните условия на
пътя, така и с неговите възможности като дългогодишен водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да
съобрази създадената сравнително сложна пътна ситуация, въз основа на което да
предприеме адекватни действия по намаляване на скоростта толкова, доколкото да
може да предотврати евентуалното настъпване на ПТП.Не е съобразен и факта, че навлиза в кръстовище
движейки се на заден ход, няма предимство и следва да пропусне навлезлите в
него участници в движението, което
като последица е довело, до процесното
пътнотранспортно произшествие.
Подс.Д.Н.Ш.
е следвало да вземе мерки за обезопасяване
на движението /непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно-да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности/.Разчитайки единствено на
ограничения обхват на страничните огледала, подсъдимият не е забелязал
навлизането и придвижването на пострадалия на пътното
платно и
като не е
изпълнил това си
задължение, той е нарушил
предписанието на нормата
на чл.40 ал.1 от ЗДвП, с което
сам се е поставил в невъзможност да предотврати
неблагоприятния резултат от
възникналия инцидент.В тази
връзка причина за настъпване на
произшествието следва да се търси изключително в поведението на водача.Като не
е бил достатъчно концентриран, подсъдимият не е действал своевременно и
адекватно спрямо създадената опасност
за движението и
по този начин, сам
се е поставил в невъзможност да
намали или спре при
възникналата на пътя опасност,
както и да предотврати настъпването на
произшествието.В случая се касае за
недооценяване на пътната обстановка и прекалено голяма самоувереност
демонстрирана от подсъдимия.В потвърждение на този извод е заключението на автотехническата експертиза по делото, а именно, че
необезопасяването на движение на автомобила на заден ход непосредствено преди
произшествието и непредприетите своевременно действия от подс.Ш.
за интензивното спиране на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на произшествието.
Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие
съдът прие след
задълбочен анализ на всички доказателства по делото: гласни –
обясненията на подсъдимия Д.Н.Ш. и показанията на разпитаните свидетели – В.Г.В.,
З.В.В., М.Д.А., Х.Р.Г., Ю.С.П., Ж.И.И., С.Т.Т., Р.Д., Г., П.Г.К., Е.Е.Й., П.А.Я.,
Г.Г.П. и Н.Г.С.; писмени – протокол за
оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум към
него, техническите, съдебно-медицински, техническата-фоноскопна,
комплексната, оценъчната и автотехнически
експертизи, които съдът прие по
надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи
необходимите умения и
знания в своите области и при използване на съвременни
научни методи, както и останалите писмени
доказателства - свидетелство
за съдимост, характеристика,
справки от КАТ, протоколи за
химически експертизи,
свидетелства за управление
на МПС и от всички, приобщени към
делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Съдебният състав кредитира
обясненията на подс.Д.Н.Ш.,
дотолкова, че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по
повод станалия пътен инцидент.Самопризнанията на подсъдимия
се явяват като
база за анализ
и сравнение с
извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния ред
доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия
самопризнания.Може да се каже, че подс.Ш. демонстрира
лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство, както и че
спомага за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на
обективната действителност по повод на станалото ПТП, като с направеното
самопризнание дава възможност за процесуална икономия и бързина на процеса.
При така установената фактическа
обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие,
че подс.Д.Н.Ш. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.343
ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от НК,
наказуемо с “лишаване от свобода” от 2/две/ до 6/шест/ години, като
На 12.09.2014г. в гр.***, на кръстовището
на ул.„***“ с ул.„***“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Форд Мондео” с рег. №Тх 63 63 МХ, е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.40 ал.1 от Закона за движението по
пътищата – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“
- чл.40 ал.2 от Закона за движението по
пътищата – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.” и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Д. С. от гр.***.
Този резултат е пряка и непосредствена причина от действията
на подс.Д.Н.Ш..Същият
около 17.50ч. при управление на л.а.„Форд Мондео“ с ДК №***, е
нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани от разпоредбата на
чл.40 от ЗДвП.Предприемайки движение на заден ход водачът е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно-да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.Разчитайки
единствено на ограничения обхват на страничните огледала, подсъдимият не е
забелязал навлизането и придвижването на пострадалия на пътното
платно.Вследствие на нарушението задната част на автомобила е блъснала тялото
на Г.Д. С. в областта на
дясната подбедрица с незначителна сила, с последващо падане на пострадалия от
придадената инерционна сила, от собствен ръст върху твърд, тъп предмет, с
широка удряща повърхност – асфалтова настилка и удар на главата в тилната,
вследствие на което са настъпили първичните и вторичните увреждания, обусловили
по-късното настъпване на смъртта, макар че лекарите са направили
всичко възможно за
оказване помощ на пострадалия.
От субективна страна - деянието е
осъществено виновно, при форма на вината-непредпазливост.С оглед житейския си
опит и този като водач на МПС, нормалното си психофизическо
състояние, конструктивните особености и габаритите на управляваното превозно
средство, пътната обстановка, усложнена от паркираните от двете страни на пътя
автомобили и предприетото движение на заден ход, както и предвид задълженията
си като водач на МПС, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди
възможността от възникване на процесната ситуация и
нейните последици.
В хода на съдебно производство не
възникнаха съмнения у съдебния състав, изхождайки от поведението на лицето
относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.
Обвинението е
доказано по несъмнен
начин по смисъла
на чл.303 ал.II от
НПК.
Субекти на престъпленията по чл.342 ал.I респ. чл.343 от НК, са всички
наказателно отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за
управление, които при управление на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна
или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това
виновно причинят съставомерни последици.Субекти на тези престъпления са и
лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на
транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по
движението им.В случая, както стана дума
по-горе подсъдимият Д.Н.Ш. е водач на МПС от 1985г. и притежава свидетелство за
управление.
Няма
никакво съмнение, че допуснатите
нарушения на правилата за
движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.Деецът макар и
да не е
предвиждал обществено опасните
последици е бил
длъжен и е
могъл да ги
предвиди, след като се е движил
със сравнително висока скорост, на границата на допустимата и не е могъл да
наблюдава на безопасно разстояние възникващите опасности за движението, извън
възможностите му да ги предотврати.
Съдът установи, че самопризнанията на подс.Д.Н.Ш. се подкрепят
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства.При определяне
на наказанието съдът прецени всички правно релевантни за
това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене и по месторабота,
направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство, липсата на
неприключили наказателни производства срещу него, изразеното
съжаление и критично отношение към деянието и неговия резултат, постоянната му трудова заетост,
оставането на местопроизшествието до
идването на полицейските служители и активното
му участие при провеждането на първоначалните следствени
действия, малкия брой
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП – само 4 наказателни
постановления от 1985г. досега, имайки предвид професията на подс.Ш. – шофьор и не на последно място направеното от него
за оказване помощ на пострадалия, а като отежняващи вината обстоятелства единствено
високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък
престъпен резултат, т.е. при явен превес на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.В случая съдът, счете, че са налице материално-правните
предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй
като деянието е извършено при явен превес на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.Този правен извод се налага и от факта, че деянието му е инцидентна проява, тъй
като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни дела на
производство.След като съобрази всичко това, съдът намира, че наказанието
следва да бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.Д.Н.Ш. за конкретното деяние наказание от вида
“Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.І т.1 от НК.Съдът
определи на подс.Д.Н.Ш. наказание “лишаване от
свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/щест/ месеца.Съдът констатира, че са налице материално
правните предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието може да
бъде отложено. Касае се за подсъдим с ниска обществена опасност, който е със средно образование,
не е осъждан, с добра характеристика, работи, осъзнава вината си и изразява
чистосърдечно съжаление за случилото се.Наличието на наложени четири на брой
административни наказания за допуснати нарушения на ЗДвП/ за периода от 1985г. до 2012г./ при професията на подсъдимия – шофьор, го
характеризира като добър водач
на МПС, принципно спазващ правилата за движение.Очевидно е, че допуснатата от
него катастрофа е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно
осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното
производство.Посоченото мотивира съда да приеме, че следва да отложи
изпълнението на наказанието, тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на
подсъдимия е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в
затворнически условия.С
оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда и данните за личността
му, за да предизвика
съответна промяна в
съзнанието на дееца, за да го превъзпита към спазване на
правилата, свързани с правилното движение по пътищата съдът намери, че не е наложително той да
изтърпи ефективно наложеното наказание, поради което отложи изтърпяването за
срок от 4/четири/ години.Цялостната преценка
на личността на подс.Д.Н.Ш.,
изразена в най-голяма степен, но не и
единствено чрез осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до
горния извод.Това наказание, съдът
счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно,
превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно влияние
относно другите членове на обществото.
Разпоредбата на чл.343г от НК, предвижда във всички случаи на
извършеното престъпление по чл.343 и 343а от НК, правоспособният водач задължително да се лишава от право да управлява
моторно превозно средство.С предписанието "във всички
случаи" законът е изключил
алтернативата да не се определя такова
наказание, както в общата
част е предвидено в чл.55 ал.III от
НК.Касае се до едно изключване на предписание от общите разпореждания със
специална норма, когато се извърши транспортно престъпление.Предписанието,
да бъде задължително лишен водач от
моторно превозно средство
при извършване на
транспортно престъпление е
продиктувано от необходимостта да
се осигури безопасност
на движението, като
задължително се отстрани
за определен срок или завинаги
всеки, който е извършил опасно нарушение
на правилата за
движение.Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав постанови по
отношение на подс.Д.Н.Ш. и лишаване от правоуправление
на МПС за
срок от 3/три/ години.Началният срок
започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, съгласно ясното и категорично предписание на чл.49 ал.III от НК.
Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална
степен би отговорило на изискванията
на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както
на личната, така и на генералната превенция.
Възпитателната
работа по отношение на подс.Д.Н.Ш.
по време на определения изпитателен срок от 4/четири/ години, на
основание чл.67 ал.ІІ от НК бе възложена на районен инспектор от РУ на МВР-гр.***, по
местоживеене на подсъдимия.
На основание чл.189 ал.III от НПК, подс.Д.Н.Ш., с ЕГН ********** бе осъден,
да заплати сторените по делото разноски в размер на 1 368.94 лева по
сметка на РУ на МВР-*** и в размер на 270.00 лева по сметка на Окръжен съд гр.***,
представляващи възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.309 ал.I във вр. с чл.57 от НПК, съда потвърди мярката за неотклонение
наложена на подсъдимия - „Подписка“, до влизане на присъдата в сила.
На основание
изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: