№ 3800
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 24-4332-011220 от 27.05.2024г. на Началник
Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.177, ал.3, т.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И. А. К. е наложена „глоба” в размер на 500
лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.126 от ЗДвП.
От името на И. А. К. (чрез адв. А.) е подадена жалба срещу това Наказателно
постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като деянието, описано в АУАН и НП е квалифицирано по чл.126 от ЗДвП вместо по
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. В НП липсвали констатации относно вида, размерите и
натоварването на ос на превозното средство, както и доказателства за измерената и за
допустимата маса на превозното средство. Поради това се прави извод, че липсвал реквизит
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо место в жалбата се посочва, че за нарушение на
чл.126 от ЗДвП не се предвижда наказание по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Освен това в
свидетелството на регистрация на управляваното МПС - товарен автомобил „***“ с рег. №
*** било посочено, че максимално допустимата маса на товара е 3500 кг., поради което не
било налице твърдяното претоварване. Претендира се за допуснато съществено процесуално
нарушение, както и за нарушение на материалния закон. Иска се съдът да приеме, че има
нарушение на чл.42, ал.1, т. 5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП
не била посочена конкретната нарушена разпоредба от подзаконовия нормативен акт по
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, издаден от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, заради чието нарушение е наложена санкцията по чл.177, ал.3, т.1 от
1
ЗДвП. От тук се прави извод, че има неяснота на административно – наказателното
обвинение и това рефлектирало върху правото на защита на нарушителя. Освен това с
жалбата се претендира, че вмененото на К. нарушение не било установено по безспорен
начин, тъй като в хода на проверката е бил направен извод за теглото на превозваната
верижна машина единствено въз основа на отбелязването върху поставена планка „2000 кг.“
върху превозното средство, без да е била измерена машината и дали същата е
окомплектована с всички основни агрегати. Според жалбоподателя не била направена
проверка и за допустимата максимална маса на товара съгласно свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство (СРМПС) на товарен автомобил „***“ с рег. №
***. С тези аргументи се иска от СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление и
да присъди сторените по делото разноски от жалбоподателя.
В заявление с вх. № 52153/13.02.2025г. адв. А. посочва, че мини багерът се състои от
стандарти и компоненти и само при пълно окомплектоване на всички части и допълнителни
елементи общото му тегло би било 2 тона. Поради това за установяване на точното тегло на
натовареното превозно средство е било необходимо същото да се измери на място, но
служителите на МВР били пропуснали да извършат това. Адвокатът посочва, че двамата
пътни полицаи нито са измерили теглото на натоварения мини багер, нито са направили
проверка на неговата окомплектовка, поради което се твърди, че АУАН е съставен на база
предположение, че натовареният мини багер е бил в пълна окомплектовка. В заявлението с
вх. № 52153/13.02.2025г. адв. А. отново повтаря аргументите от жалбата касателно чл.139 и
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП и заявява, че надвишаването на максимално допустимия товар,
указан в свидетелството за регистрация, не представлява административно нарушение
съгласно чл.139, ал.3 от ЗДвП. Според адв. А. забраната по чл.126 от ЗДвП не е абсолютна и
не е скрепена със санкция. В тази връзка се посочва, че в АУАН и НП не се твърди да е
допуснато нарушение на установения ред от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за превозване на товари свръх максимално допустимите маса и размери.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. А. К. не се явява лично, но се
представлява от адв. А.. В съдебното заседание на 19.11.2024г. адвокатът заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 18.06.2025г. адв. А. моли
съда да отмени процесното Наказателно постановление поради допуснати груби
процесуални нарушения, поради нарушение на материалния закон и недоказаност.
Санкцията, която е наложена по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП касаела извършено нарушение на
друго правило, което е установено в хипотезата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, но в
Наказателното постановление не било посочено коя конкретно разпоредба от Наредбата на
Министъра във връзка с движението на превозни средства с едрогабаритен товар, които
надвишават максимално допустимата маса е нарушена. Нещо повече - в Наказателното
постановление била посочена друга разпоредба - чл.126 от ЗДвП, която не попадала в
хипотезиса на приложената санкция по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Адвокатът посочва, че
принципно движение с едрогабаритни товари извън допустимата маса, указана в
свидетелството за управление, е позволено при условията на нарочно издадена Наредба на
2
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Едновременно с това в хода на
съдебното дирене не били събрани доказателства да е извършено нарушение на чл.126 от
ЗДвП, поради което твърдяното нарушение останало недоказано. Според защитата в случая
административно-наказващият орган се е задоволил единствено да посочи допустимата маса
според свидетелството за регистрация на превозното средство, но не били събрани и
приложени доказателства за начина на измерване на товара, за точния му размер и въобще
не били събрани доказателства дали е извършено такова замерване и дали е установен
съставът на превозното средство, което се състояло от конгломерат от отделни разглобяеми
елементи. Изтъква се и това, че превозваното превозно средство не е било в движение по
време на извършване на проверката. Заради съществен пропуск при установяване на
извършеното нарушение и поради непосочване в Наказателното постановление на
релевантната правна норма от Наредбата на Министъра, която се твърди да е нарушена,
както и поради несъставомерност на деянието, а също и заради грубо нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя адв. А. иска СРС да отмени Наказателното
постановление. Претендира и разноски, във връзка с което представя списък за тях.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС в нито едно от съдебните заседания.
В писмо с вх. № 233696/17.07.2024г., подписано от Началник Сектор при ОПП –
СДВР, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна
разноски.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 341346/28.10.2024г. от Г., в
които се иска СРС да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да
потвърди процесното Наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Твърди
се, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени сроковете за
съставяне на АУАН и за издаване на НП. Заявява се, че АУАН и Наказателното
постановление са издадени от овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от
ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението отразява признаците
на състава и отговаря на дадената правна квалификация. Според Г. административно-
наказателното обвинение е ясно и разбираемо, поради което наказаното лице не е било
възпрепятствано да организира защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен,
поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния
представител на въззиваемата страна нарушението е доказано по безспорен начин, като
наложеното наказание е съобразено с целта на налагането му, а именно да се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. Според Г.
правилно е определен размерът на наложената санкция и не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното
постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското такова.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 388202/02.12.2024г., с вх. №
47989/11.02.2025г. и с вх. № 149863/29.04.2025г. от Г., в които са изложени сходни
3
съображения като тези в писмени бележки с вх. № 341346/28.10.2024г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
Товарен автомобил „***“ с рег. № *** (собственост на „***“ ООД) има технически
допустима максимална маса 3500 кг., допустима максимална маса на състав от превозни
средства 6250 кг. и маса на превозното средство – 2345 кг.
На 10.05.2024г. около 09:06 часа на автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от
гр. София към гр. Пазарджик И. А. К. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на „***“ ООД. С превозното средство, управлявано от жалбоподателя, се
превозвал мини верижен багер със свидетелство за регистрация на земеделска техника №
С0031854 и рама № JCB08020TK2076107. На км. 1 от автомагистрала „Тракия“ на
10.05.2024г. около 09:06 часа се намирали П. В. и М. В. – служители на ОПП - СДВР по това
време. Те спрели за проверка автомобила, управляван от К. и проверили допустимата
максимална маса на управляваното от К. превозно средство по данни от СРМПС. Освен
това полицаите видели, че на превозваното багерче имало занитена табела, че същото е 2
тона. Без за извършат физическо измерване на място или да искат спецификация за
багерчето, както и без да заснемат управлявания от К. автомобил и неговия товар,
служителите на ОПП – СДВР решили да съставят Акт.
На 10.05.2024г. мл. автоконтрольор П. В. (в присъствието на свидетеля М. В.)
съставил срещу И. А. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
GA № 257190 за това, че на 10.05.2024г. в 09:06 часа в общ. Столична, на път София – София
регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, по
автомагистралата, с посока на движение от гр. София към гр. Пазарджик И. А. К.
управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № *** /собственост на фирма „***“ ООД/ и на
км. 1 е спрян за проверка, като от извършената проверка е установено, че водачът е
претоварил автомобила като превозва товар – мини верижен багер със свидетелство за
регистрация на земеделска техника № С0031854 и рама № JCB08020TK2076107, от които е
видно, че конструктивното тегло е 2000 кг., с което е прието, че водачът е надвишил
максималната допустима маса, отразена в СРМПС с 845 кг. В АУАН е посочено, че И. А. К. е
нарушил чл.126 от ЗДвП. К. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на
10.05.2024г.
Въз основа на този АУАН срещу И. А. К. е издадено Наказателно постановление №
24-4332-011220 от 27.05.2024г. от Началник Сектор към ОПП - СДВР, с което на основание
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.126 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„глоба” в размер на 500 лева.
Това Наказателно постановление е връчено на К. срещу подпис на 21.06.2024г.
На 01.07.2024г. чрез системата за сигурно електронно връчване в СДВР и паралелно с
това в СРС е била подадена жалбата на К. (чрез адв. А.) срещу процесното Наказателно
4
постановление. С Разпореждане на Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно
отделение от 03.07.2024г. е изискана преписката от административно – наказващия орган. С
писмо на ОПП – СДВР с вх. № 233696 от 17.07.2024г. административната преписка е
препратена на СРС и на 18.07.2024г. е образувано настоящото НАХД № 10065/2024г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 257190 от 10.05.2024г.;
известия за изпращане на жалба до СДВР и до СРС чрез системата за сигурно електронно
връчване; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2563 от
22.04.2015г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г.
и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност; писма от ОПП – СДВР с вх.
№ 305404 от 30.09.2024г. и с вх. № 311327 от 03.10.2024г. - с приложена разписка за
връчване на НП; СРМПС – част I; писма от ОПП – СДВР с вх. № 405568 от 12.12.2024г. и с
вх. № 69304 от 26.02.2025г.; справка за нарушител/водач), както от показанията на свидетеля
М. В., дадени пред СРС.
Приложените на лист 11 и лист 39 от делото известия за изпращане на жалбата до
СДВР и до СРС чрез системата за сигурно електронно връчване имат достоверна дата.
Поради това съдът ги кредитира и приема, че жалбата е изпратена на 01.07.2024г.
Писмата от ОПП – СДВР с вх. № 305404 от 30.09.2024г. и с вх. № 311327 от
03.10.2024г. - с приложена разписка за връчване на НП (на лист 43-44 и лист 53-54 от
делото) са обективни, еднопосочни и достоверни. Поради това съдът ги кредитира и приема,
че процесното Наказателно постановление е било връчено на К. срещу подпис на
21.06.2024г.
Гореизложеното означава, че жалбата срещу Наказателно постановление № 24-4332-
011220 от 27.05.2024г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР е била подадена чрез
системата за сигурно електронно връчване в рамките на законоустановения 14-дневен срок
от получаване на НП и се явява подадена в срок.
Справката картон на водача (на лист 12-13 от делото), справката за нарушител/водач
(на лист 162-163 от делото) и СРМПС – част I (на лист 85-86 от делото) са издадени от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира. От свидетелството за регистрация на МПС – част I се установяват
технически допустимата максимална маса, допустимата максимална маса на състав от
превозни средства и масата на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, а от другите две
справки се установява, че жалбоподателят е имал предишни нарушения по ЗДвП.
Писмата от ОПП – СДВР с вх. № 405568 от 12.12.2024г. и с вх. № 69304 от
26.02.2025г. (приложени на лист 94 и лист 131 от делото) са непредубедени и относими
писмени доказателства, които намират опора в показанията на св. В., както и в
кредитираното по-горе СРМПС – част I. Поради това съдът се доверява и на тези писма.
5
Показанията на свидетеля М. В. са относими, информативни, звучат достоверно и
непредубедено. Освен това те намират опора в писмата на ОПП – СДВР с вх. № 405568 от
12.12.2024г. и с вх. № 69304 от 26.02.2025г., както и в АУАН Серия GA № 257190 от
10.05.2024г. Поради това съдът се доверява на показанията на св. В. и приема, че на
процесните време и място И. К. е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като е
превозвал мини верижен багер, на който е имало табела, че тежи 2 тона. Както от
показанията на св. В., така и от кредитираните по-горе писма от ОПП – СДВР с вх. №
405568/12.12.2024г. и с вх. № 69304/26.02.2025г. съдът установи, че в хода на проверката
служителите на ОПП – СДВР не са извършили физическо измерване на багерчето, не са
изискали негова спецификация, нито са заснели управлявания от К. автомобил и неговия
товар.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на констатациите от АУАН Серия GA №
257190 от 10.05.2024г., тъй като те се потвърждават от показанията на св. В..
Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-2563 от 22.04.2015г., както и Заповедите
на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г. са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за встъпване в длъжност
от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство, също следва да се
кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Д.Д. е Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което означава, че по силата на т.3.6. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи тя се явява
компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. От Заповед №
8121К-13318 от 28.10.2019г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че П. С. В.
е бил младши автоконтрольор в ОПП – СДВР и е имал право да съставя АУАН, включително
и този от 10.05.2024г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложените на
лист 120-128 от делото документи, тъй като от една страна те не са на български език, който
е официалният език за съда в България и от друга страна защото от описанието в АУАН и
НП на мини верижния багер, без да е представено цитираното свидетелство за регистрация
на земеделска техника № С0031854, не може да се направи извод, че коментираните тук
документи са относими към разглеждания казус. Това е така и за това защото в документите
на лист 120-128 от делото не се цитира посочената в АУАН и НП рама №
JCB08020TK2076107. Поради това СРС счита, че страните не са ангажирали доказателства
за относимостта на тези книжа към настоящия правен спор.
Извън доказателствената маса следва да остане и Докладната записка на лист 55 от
делото, тъй като тя съдържа свидетелски показания на подписалото я лице, които са дадени
не устно и непосредствено пред съда, а в писмена форма. Поради това този документ не е
6
нито гласно, нито писмено доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика
(Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и
други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на
анализ наличната по делото Докладна записка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА –
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. и направения им по-горе доказателствен анализ).
Нарушението, вменено на И. А. К., се твърди да е извършено на 10.05.2024г. и в
същия ден е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. От съставянето на Акта на 10.05.2024г. до издаването на НП на 27.05.2024г. е минал
срок, който е по-малък от един месец. Поради това следва, че са спазени и преклузивният 6-
месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, и инструктивният 1-месечен срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Актът е съставен пред И. А. К. и пред един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и при съставянето на АУАН. Препис от Акта е връчен срещу подпис на К..
Поради това СРС приема, че в случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и
чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
След служебна проверка настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на обвинението или до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Налице са всички реквизити, изискуеми по чл.42, ал.1 от
ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав прие, че нарушението по чл.126 от
ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното
описание на нарушението и дадената му правна квалификация. С думи и в Акта, и в
Наказателното постановление е посочено, че е превозван товар, който е описан и е посочено
неговото тегло, след което е записано, че е надвишена допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация на МПС и дори е посочено с колко килограма е
надвишаването. Поради това СРС приема, че има съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението и наказаното лице може да разбере срещу кои факти
следва да се защитава.
Неоснователни са аргументите на защитата, базирани на чл.139, ал.3, вр. ал.1, т.2 от
7
ЗДвП, тъй като тази норма се отнася до движението на пътни превозни средства (ППС) с
размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, установени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, както и движението на ППС, превозващи
товари, които представляват опасност за участниците в движението. В случая не става
въпрос за това, че управляваното от жалбоподателя ППС е с маса над установената от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството или че е превозвал опасен това.
Нарушението се отнася до превозване на товар, в резултат на който масата на натовареното
МПС надвишава допустимата максимална маса, отразена в СРМПС. Именно от тук, обаче,
СРС прави извод, че приложената санкционна норма не отговаря на нарушението, за което е
издадено процесното Наказателно постановление. В случая К. е санкциониран на основание
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, т.е. за управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството в издадената от него Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Приложената санкционна норма не
отговаря на посоченото /цифрово и словесно/ нарушение, тъй като чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е
относим към чл.139, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, а не към чл.126 от ЗДвП. В случая за
описаното в АУАН и НП нарушение по чл.126 от ЗДвП няма предвидена специална
административно-наказателна норма, поради което наказващият орган е следвало да
приложи чл.185 от ЗДвП. Доколкото в Наказателното постановление следва задължително да
е описано нарушението, да е посочена нарушената законова разпоредба и съответно да е
определен видът и размерът на наказанието, като в чл.57, ал.1 от ЗАНН няма изискване за
изписване на санкционната норма, този съдебен състав счита, че формално с прилагането на
грешната санкционна разпоредба не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Прилагането на правилната санкционна норма (в случая - чл.185 от ЗДвП), която предвижда
по-леко наказание от чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, може да стане по реда на чл.63, ал.7, т.1 от
ЗАНН, тъй като не биха се изменили обстоятелствата на нарушението, описани в АУАН и
НП. В този смисъл е и Решение № 2245/11.12.2023г. на Административен съд – Пловдив.
В случая, обаче, СРС счита, че не следва да измени Наказателното постановление
като приложи друга санкционна норма и съответно като намали наказанието от 500 лева на
50 лева (на основание чл.185 от ЗДвП), тъй като при разглеждането на спора по същество се
установява, че административно – наказателното обвинение не е доказано. Това е така,
защото превозваният мини верижен багер не е бил измерен на място и не е била установена
действителната му маса към 09:06 часа на 10.05.2024г. Това, че е имало табела, че багерчето
тежи 2 тона не означава, че то е било напълно окомплектовано и в действителност е тежало
толкова докато е било транспортирано с товарен автомобил „***“ с рег. № ***. Въпросното
багерче не е било и снимано в хода на проверката, поради което не може да се установи
неговият вид, респ. дали е съдържало всички съставни части. Установен е само номерът на
рамата и номерът на свидетелството за регистрация на земеделска техника. От тези данни не
може със сигурност да се установи дали въпросният мини верижен багер е бил оборудван с
всички части и дали към процесните дата, час и място е тежал толкова, колкото е по
документи. Поради това и не може да се направи категоричен извод дали масата на
8
натовареното ППС надвишава допустимата максимална маса, отразена в СРМПС.
Релевираните по съществото на спора доводи от адв. А. в случая се явяват основателни и
тъй като не може да се ангажира административно – наказателна отговорност въз основа на
предположения и догадки, следва да се приеме, че нарушението по чл.126 от ЗДвП не е
доказано от обективна страна, тъй като не са били събрани доказателства за реалната маса
на товара към момента на извършване на твърдяното нарушение.
От субективна страна също не може да се приеме, че административното обвинение е
безспорно доказано, тъй като не е ясно дали водачът на товарен автомобил „***“ с рег. №
*** е знаел, предполагал или допускал каква е реалната маса на превозвания товар.
Поради това СРС счита, че обвинението по чл.126 от ЗДвП не е доказано от
обективна и субективна страна, поради което и обжалваното Наказателно постановление
следва да се отмени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на делото не следва да се уважава искането на Г., обективирано в
писмените й бележки, за присъждане на разноски в полза на СДВР.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено – видно от документите, приложени на лист 165-167 от
делото. Според договора за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение за
адвоката на И. К. е 440 лева с ДДС. Видно от преводното нареждане на лист 167 от делото
именно тази сума е била изплатена изцяло по банков път от жалбоподател в полза на адв. А..
Това означава, че по делото е доказано, че жалбоподателят е направил разноски за адвокат в
размер на 440 лева. Според чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) – при глоба до 1000 лева (както в случая – 500
лева) възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е 400 лева.
Според §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът
на възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност
(ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно ЗДДС. Видно от Договора за
правна защита и съдействие адв. А. е регистрирана по ДДС. Размерите на минималните
възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа при
регистриран по ЗДДС адвокат се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при
9
осъществена услуга по Наредбата. Поради това крайният размер на дължимото на адвоката
възнаграждение следва да включва и ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение. В
този смисъл са и Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №
349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.;
Определение № 60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. При възнаграждение в размер
на 400 лева, дължимото възнаграждение за регистриран по ЗДДС адвокат представлява
сбора от сумите от 400 лв. и 80 лв. (представляваща 20 % дължимо ДДС върху адвокатско
възнаграждение от 400 лева) или общо 480 лева. Същевременно, обаче, поисканото от адв.
А. възнаграждение, което е било и реално платено от жалбоподателя е 440 лева, т.е. под
посочената по-горе сума от 480 лева. Доколкото от съда се иска да присъди разноски в полза
на жалбоподателя в размер на 440 лева, СРС следва да се произнесе за този размер и
съответно да присъди на И. А. К. сумата от 440 лева за направени от него разноски по
делото. Според чл.143, ал.1 от АПК органът, издал отмененото НП (т.е. СДВР) следва да
заплати на жалбоподателя визираната по-горе сума за направени от него разноски за
адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-011220 от 27.05.2024г., издадено от
Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.177, ал.3,
т.1 от ЗДвП на И. А. К. е наложена „глоба” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за
нарушение на чл.126 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. А. К. с ЕГН
********** сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) за направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10