№ 408
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20253100900038 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 38/2025г. по описа на ВОС е образувано по
предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. Околовръстен път № 260, чрез
пълномощник адв. М. Р. САК със съдебен адрес: гр.София, ул. Позитано № 7
ет. 2 офис 5-6, с която е предявен конститутивен иск за прекратяване на
търговско дружество „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров № 3 ет. 6 ап.
16, представлявано от управителя А. Б. Б., на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК,
за удовлетворяване вземането на ищеца срещу А. Б. Б., за което е образувано
изп.д. № 20248920400198 по описа на ЧСИ Х. Г. рег. № 892 на КЧСИ.
В исковата молба се излага, че ищецът притежава вземане от лицето А.
Б. Б. с ЕГН ********** като въз основа на изпълнителен лист №
3547/03.08.2022г., изд. по ч.гр.д. № 10318/2022г. по описа на РС-Варна въз
основа на Заповед за изпълнение, влязла в законна сила, за суми, произтичащи
от договор за револвиращ кредит № 247/06.11.2014г., анекси и споразумения
към него. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело
№ 20248920400198 по описа на ЧСИ с рег. № 892 на КЧСИ като задължението
по главницата възлиза на 1 193 790.81 лева. Твърди се, че А. Б. Б. с ЕГН
********** е съдружник в ответното търговско дружество „АГРО ПЛАНТ
ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* и по искане на взискателя изпълнението е
насочено срещу дружествените му дялове, като на осн. чл. 517, ал.1 от ГПК е
наложен запор върху същите с размер на дялово участие 300 000 лева,
представляващи 100 % от капитала на дружеството към датата на налагане на
запора в ТРРЮЛНЦ – 27.03.2024г., до размера на дължимата сума за главница,
лихви и такси. Запорът е вписан с вписване № 20240327161445. Сочи се, че на
26.09.2024г. на ответното дружество е връчено изявлението на взискателя по
1
изп.д. № 198/2024г. за прекратяване на участието на длъжника А. Б. в
дружеството, като на 27.12.2024г. е изтекъл 3- месечния срок от връчването
му. Твърди се, че до настоящия момент вземането не е удовлетворено. След
изтичане на законово регламентирания срок – три месеца от връчване на
изявлението, с постановление от 16.01.2025г. ЧСИ Х. Г. овластява кредитора
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, да предяви иск пред ВОС за
прекратяване на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* с цел
удовлетворяване на вземането си по изп.дело.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“
ООД ЕИК *********, депозира писмен отговор, с който намира иска за
недопустим и неоснователен. С отговора на исковата молба ответното
дружество оспорва допустимостта на иска, като сочи, че членственото
правоотношение на длъжника А. Б. като съдружник в „АГРО ПЛАНТ
ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* е прекратено по силата на закона преди
завеждане на настоящата искова молба, а именно - считано от 12.08.2024г.,
след изтичане на срока по чл. 125, ал.2 от ТЗ в резултат на подадено
предизвестие за напускане от 11.05.2024г. Твърди се, че въз основа на съставен
баланс по чл. 125, ал.3 от ТЗ е определена сума за плащане в размер на
полагащия му се дял при прекратяване на участието му в дружеството, като
било взето решение плащането му да се извърши по реда на чл. 73в от ТЗ.
След сключено между А. Б. и „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД ЕИК *********
споразумение от 20.08.2024г. във връзка с уреждане на отношенията им след
прекратяване на участието му в дружеството и конкретно договорена
арбитражна клауза, А. Б. предявил осъдителен иск с правно основание чл. 125,
ал. 3 от ТЗ пред Арбитражен съд Варна при Сдружение ППМ, съгласно влязло
в законна сила решение ответното дружество е осъдено да му заплати дела в
размер на 5 715 лева. Оспорва се основателността на иска като се твърди, че
сумата от 5 715 лева e била преведена по сметка на кредитора „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********. Твърди се, че с оглед вписан в полза на друг
кредитор залог на търговското предприятие на дружеството като съвкупност,
вкл. върху дяловете на длъжника, при започване на процедура по
принудителна ликвидация, е очевидно, че дружеството не би могло да
удовлетвори изцяло вземането на ищеца.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените съдебно–
деловодни разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от
ГПК, с която поддържа иска и оспорва въведените от ответника възражения.
Ищецът оспорва възражението на ответника за недопустимост на иска поради
прекратяване членственото правоотношение на длъжника с ответното
дружество. Намира извършените от съдружника действия по прекратяване на
участието му за непротипоставими на ищеца като извършени след вписване на
запора, по арг. от чл. 452 във вр. чл. 451, ал.1 от ГПК, и считат всички
документи в тази връзка за антидатирани. Позовава се на тълкуването, дадено
с постановката на т.7.2 от ТР №1/2020г. от 31.05.2023г. на ОСТК, ВКС и
практика на съдилищата. Счита, че доколкото за кредитора с наложен запор
членственото правоотношение на длъжника А. Б. не се счита прекратено, то
по отношение на него няма действие решението на Арбитражния съд. Намира,
че заявлението за вписване на промените, предизвикани с твърдяното
напускане на А. Б. като съдружник, както и документите, за които се твърди,
че са приложени към него, не са вписани, съотв. обявени по партидата на
2
дружеството, съотв. не са известни на третите лица. Сочи се, че тъй като по
отношение на ищеца членственото правоотношение на А. Б. с ответника не е
прекратено, то и извършеното плащане не би могло да представлява такова по
чл. 517, ал.3, изр. 3, предл. 1 от ГПК, поради което сумата е върната на
подателя. Оспорва се, че стойността на дружествения дял на А. Б. възлиза на
сумата от 5 715 лева, като настоява, че тази стойност следва да бъде
определена към момента на прекратяване на дружеството, а именно - при
уважаване на иска. Ищецът счита, че съществува възможност след
удовлетворяване на обезпечения кредитор да остане имущество за
разпределение като ликвидационен дял на А. Б..
С отговора на допълнителната искова молба ответникът репликира
твърденията на ищеца и поддържа възраженията си срещу иска. Като прави
тълкуване на т.7.2 от ТР №1/2020г. от 31.05.2023г. на ОСТК, ВКС, сочи, че
законът не придава на наложения запор рестриктивен ефект по отношение
участието в ООД, като възниква единствено вземане по чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Оспорва се възражението на ищеца за антидатираност на молбата за напускане
като сочи, че същата, ведно с други документи е качена в заявление А4 с вх. №
20240816121004 от 16.08.2024г. Поддържа се извършеното плащане на
размера на дела, определен към м. 08. 2024г., когато е изтекъл срока на
молбата за напускане.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли за
уважаване на исковата претенция, ответникът чрез пълномощник настоява за
нейното отхвърляне.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е предявеният с исковата молба иск по чл. 517, ал. 3
от ГПК за прекратяване на търговско дружество след овластяване на
взискателя от съдебния изпълнител.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е взискател по изп.дело № 20248920400198 по описа на ЧСИ Х. Г. с
рег.№ 892, с район на действие Варненски окръжен съд, по което дело
длъжник е А. Б. Б..
Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист № 3547 от
03.08.2022г. издаден по ч.гр.д. № 10318/2022г. на РС-Варна, в полза на
„Юробанк България“ АД против „Агро резерв“ ЕООД, В. И. М., Б. А.ов Б., А.
С. С. и А. Б. Б. за солидарно заплащане на сумите както следва:
610 375.55 евро, представляваща частично вземане за главница от цялото
в размер на 5 831 165,44 евро по договор за револвиращ кредит №
247/06.11.2014 г., сключен с Банка Пиреос България АД, и сключени
анекси и допълнителни споразумения към него, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението;
223 259.12 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 30.06.2021 г. до 01.11.2021 г.;
3
572 172.02 евро, представляваща мораторна лихва за периода 02.11.2021
г. до 31.07.2022 г.;
6 293.60 евро, представляваща сбор от такси по договора за периода
30.07.2021 г. до 31.07.2022 г.;
2 899.71 евро, представляваща разноски за застраховки по договора за
периода 17.06.2021 г. до 31.07.2022 г., както и
85 791 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По искане на взискателя изпълнението е насочено срещу дружествените
дялове на длъжника А. Б. в дружеството „Агро Плант Инвест“ ООД ЕИК
********* с предходна правно-организационна форма ЕООД.
На основание чл. 517, ал. 1 от ГПК е наложен запор върху
притежаваните от длъжника дялове в посоченото дружество, вписан в
Търговския регистър с № 20240327161445.
Поради непоследвало плащане е отправено изявление за прекратяване
на участието на длъжника в дружеството, като Разпореждане от 26.09.2024 г.
на ЧСИ Х. Г. е връчено на ответното дружество чрез залепване на съобщение
по чл. 47 ал. 1 ГПК на дата 26.09.2024 г.
Отново в резултат на липса на плащане и по искане на взискателя
„Юробанк България“ АД ЧСИ Х. Г. издава постановление от 16.01.2025г. за
овластяването му да предяви иск за прекратяване на дружеството, в което
съдружник е длъжникът А. Б..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ
счетоводната отчетност на „Агро Плант Инвест“ ООД за периода 01.01.2024 г.
– 30.09.2024 г. е водена редовно и в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, като прилаганата форма на счетоводство дава информация за
стопанските операции от хронологична и систематична гледна точка. При
наличните данни по междинния счетоводен баланс равностойността на
дружествения дял по чл.125, ал.3 от ТЗ на А. Б. Б. към 31.08.2024 г. е в размер
на 5 119.80 лв., при взети предвид активите (80 944 899.57 лв.), пасивите
(80 870 541.34 лв.), чистата стойност на капитала (74 358.23 лв.), броя на
дяловете на съдружниците (43 571 дяла) и на всеки поотделно и стойността на
1 дял (1.********* лв.). При налични данни по междинния счетоводен баланс
равностойността на дружествения дял по чл. 125 ал. 3 от ТЗ на А. Б. Б. към
30.09.2024г. е в размер на 5 755,29 лв., при вземане предвид активите
(78 497 455.20 лв.), пасивите (78 413 867.30 лв.), чистата стойност на капитала
(83 587.90 лв.), броя на дяловете на съдружниците (43571 дяла) и на всеки
поотделно и стойността на 1 дял (1.********* лв.).
Изчислената равностойност на дяловете на А. Б. от ответното дружество
в размер на 5 715 лв. е преведена на „Юробанк България“ АД с дата
23.01.2025 г. от сметка на „Агро Резерв Трейд БГ“ ЕООД, съотв. е
възстановена на дружеството на 30.01.2025г., а сумата от 5 755.30 лева
преведена на банката на 24.09.2025г., съотв. отново възстановена на
дружество на 25.09.2025г.
Установява се от представените от ответника писмени доказателства и
4
след извършена служебна справка по електронната партида на ответното
„Агро Плант Инвест“ ООД, водена при АВп Търговски регистър, че два дни
след вписване на запора върху дружествените дялове на А. Б. в полза на
Юробанк, с вписване 20240329163143 е променена правно-организационната
форма на дружеството от ЕООД в ООД, вписано е приемането на нов
съдружник и увеличение на капитала.
Установява се, че с вписване 20240812090222 е вписано ново увеличение
на капитала на дружеството посредством вписването на нови дялове, които са
записани на новоприетия съдружник, при което капиталът на дружеството
вече е в размер на 4 357 100 лева. Към момента на подаване на заявлението за
първоначална регистрация са били внесени 300 000 лева (толкова са и преди
изменение на правно-организационната форма в ООД), като след
първоначалното увеличение на капитала и приемането на новия съдружник са
внесени още 50 000 лева, а след последното увеличаване на капитала вторият
съдружник записва нови 40 071 дяла всеки с номинална стойност от по 100
лева. Така понастоящем съдружникът А. Б. притежава 3 000 дяла от по 100
лева номинална стойност на един дял, а съдружникът Ивана М.а притежава
40 571 дяла от по 100 лева номинална стойност за един дял.
Установява се, че със заявление А4 20240816121004 е заявено за
вписване по партидата на дружеството заличаване на съдружника А. Б. поради
напускането му, промяна в правно-организационната му форма в еднолично
дружество с ограничена отговорност, освобождаването му като управител и
назначаване на нов такъв. С влязло в законна сила съдебно решение №
377/18.09.2024г. по т.д. № 463/2024г. по описа на ВОС, потв. с решение №
314/29.11.2024г. по в.т.д. № 515/2024г. по описа на ВАпС, е потвърден отказа
на ДЛР да впише заявените обстоятелства.
Ответното дружество представя по делото молба по чл. 125, ал. 2 от ТЗ
от А. Б., получена от съдружниците на 12.05.2024г., с която същият заявява
прекратяване на участието си в „Агро Плант Инвест“ ООД ЕИК *********.
Като се позовава на т.5 от ТР1/2020г. ответникът настоява, че с изтеклия срок
на предизвестието ex lege членственото правоотношение на А. Б. е прекратено
на 12.08.2024г. Счита, че с определеният с влязло в законна сила арбитражно
решение от 10.02.2025г. по арб.дело № 380/2024г. по описа на Арбитражен съд
Варна при Сдружение „ППМ“ по предявения иск с правно основание чл. 125,
ал.3 от ТЗ размер на дела на прекратилия участието си съдружник въпросът
относно неговата изискуемост и размер е окончателно решен, а поради
изплащането му на взискателя – ищецът „Юробанк България“ АД в пълен
размер, настоящият иск следва да бъде отхвърлен.
По делото е представено Удостоверение с изх. № 01264/16.01.2025г. на
ЧСИ рег. № 892 по изп.д. № 20248920400198, съгласно което към датата на
подаване на исковата молба дългът по изпълнителен лист № 3547 от
03.08.2022г. издаден по ч.гр.д. № 10318/2022г. на РС-Варна в полза на
„Юробанк България“ АД, по което изпълнително дело „Агро Плант Инвест“
ООД е трето задължено лице, не е погасен.
С оглед изложената фактическа установеност се налагат следните
правни изводи :
Съгласно чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху
дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на
дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на
5
длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният
изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска
(по арг. от чл. 517, ал. 3, изр. трето от ГПК), ако установи, че дружеството е
изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от
имуществото, определена по чл. 125, ал. 3 от ГПК, или, че вземането на
взискателя е удовлетворено. Ако се установи, че искът е основателен, съдът
прекратява дружеството.
В първата хипотеза се има предвид изплащане на задължението
предвид съставяне на счетоводен баланс в края на месеца, когато е връчено
изявлението на взискателя до дружеството за прекратяване на участието на
съдружника. Целта е даване на възможност на подходящ срок на дружеството
да определи точно размера на дела от имуществото на съдружника и да
удовлетвори взискателя.
Във втората хипотеза законът поставя условие вземането на взискателя
да е удовлетворено. Тази хипотеза е по-широка по обхват и отчита като
възможности реализирането на който и да е способ за погасяване на вземания
и от което и да е лице – доброволно длъжникът да е изпълнил задължението
си, да е извършено прихващане между вземания на длъжника и взискателя,
дружеството да е платило задължението на съдружника без да е спазило
изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ и др. За дружеството-ответник в този случай
ще е достатъчно единствено да докаже наличието на юридическия факт и
липсата на задължение, за да бъде отхвърлен конститутивният иск на
взискателя като неоснователен.
Крайната цел на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК е да се постигне
удовлетворение на кредитора чрез изпълнение върху дружествения дял на
съдружника, а не прекратяване на търговското дружество - ответник. Исковете
за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по съдебен ред с
последиците по чл. 156 ТЗ във вр. с чл. 266 ТЗ - откриване на производство по
ликвидация с осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване
на кредиторите му, са уредени в разпоредбата на чл.155 от ТЗ и искът по
чл.517, ал.3 от ГПК не е сред тях.
По иска с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК на доказване подлежат
следните обстоятелства: в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване качеството на кредитор на съдружник в ответното
дружество, насочване на изпълнението върху дела на ограничено отговорния
съдружник в дружеството, наложен запор върху дружествените дялове на
длъжника в ответното дружество; връчване на ответника на изявление за
прекратяване участието на длъжника, овластяване от съдебния изпълнител да
предяви иск след изтичане на законовия срок, както и че вземането на
взискателя не е удовлетворено. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да
докаже положителния правопогасяващ факт за удовлетворяване на вземането
на взискателя по делото се възлага на ответника, вкл. до приключване на
устните състезания, т.е. че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се част от имуществото на съдружника – длъжник, определена
по правилото на чл. 125, ал.3 от ТЗ; съотв. други препятстващи
удовлетворяването на съдружника за ликвидационния му дял причини, както
и възраженията си срещу иска.
Представените с исковата молба доказателства за : наличието на
висящо изпълнително производство срещу длъжника А. Б., наложен запор
6
върху дяловете на същия като съдружник в „Агро Плант Инвест“ ООД и за
овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска по
чл. 517 от ГПК, обосновават неговата допустимост.
Неоснователни са възраженията на ответното дружество за
недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация,
доколкото членственото правоотношение на А. Б. в „Агро Плант Инвест“
ООД било прекратено преди завеждане на иска, като и за неоснователността
на иска поради пълно изплащане в полза на ищеца кредитор на определения
при прекратяване на членственото правоотношение на А. Б. по реда на чл.
125, ал.3 от ТЗ дружествения дял към момента на изтичане на тримесечното
му предизвестие по чл. 125, ал.2 от ТЗ.
Както се посочи по-горе ищцовото дружество е кредитор на А. Б. в
качеството му на физическо лице, което към момента на налагане на запора
върху дружествените му дялове – 27.03.2024г. – е бил едноличен собственик
на капитала на „Агро Плант Инвест“ ЕООД, т.е. наложен е запор върху всички
3 000 дяла всеки дял по 100 лева номинална стойност, равняващи се на
300 000 лева или на 100 % от капитала на дружеството, видно и от запорно
съобщение с изх. № 07958 от 20.03.2024г. по изп.д. № 198/2024г., както и от
вписването на запор 3 по партидата на дружеството в ТР.
Два дни след вписването на запора е вписано увеличаване на капитала
чрез приемането на нов съдружник, а на 12.08.2024г. е вписано следващо
увеличение на капитала посредством записване на нови дялове от втория
съдружник в дружеството. Очевидно така извършените действия влияят върху
членственото правоотношение на А. Б. в посока драстично намаляване на
неговия дружествен дял, евентуално на неговия ликвидационен дял в
хипотезата на чл. 517 от ТЗ.
Съгласно чл. 517, ал.1 от ГПК запорът на дружествени дялове има
действие от вписването му в Агенцията по вписванията.
Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените
дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в
процедурата по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Налагането на запора води до
предвидените в чл. 451, ал.1 от ГПК последици, включващи и императивната
забрана за извършване на разпоредителни действия със запорираното
имущество или вземането.
В т.7.2 на ТР №1/2020г. от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС е пояснено, че
възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ може да бъде осуетено, ако
длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 от
ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да
достигне до дружеството. Съответно дружеството, уведомено за вписания
запор по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, не следва да предприема действията,
които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне
на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да
намери разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ДОПК, според която Агенцията по
вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на
дялове след налагането на запора. Аналогичното прилагане на разпоредбата
произтича от идентичния начин, по който е уредено налагането на запора и
изпълнението върху дружествен дял в ГПК и ДОПК, както и от липсата на
основание да съществува различен правен режим за вписванията в търговския
регистър на промени в обстоятелствата за ООД, настъпили в резултат от
7
разпореждания със запорирани дружествени дялове, в зависимост от
качеството на взискателя.
Действително в настоящия случай не се касае строго формално до
разпореждане от страна на А. Б. с притежаваните от него дялове от капитала
на търговското дружество в полза на трето лице. По партидата на дружеството
е вписано увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник, който е
поел дяловете, съответстващи на увеличената част. Вписано е и второ
увеличаване на капитала също чрез поемането на нови дялове от втория
съдружник. При вписването на посочените обстоятелства се променя
съществено процентното съотношение на притежаваните от А. Б. дялове от
капитала – от едноличен собственик на целия капитал на дружеството, след
вписванията той притежава едва 3 000 дяла с номинална стойност по 100 лв.
от общо 43 571 такива. Съобразно чл. 127 от ТЗ, всеки съдружник има
дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се
определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. При това
вписаното увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник, както и
второто увеличаване на капитала постига същия краен резултат като
разпореждане, извършено от едноличния собственик на капитала с част от
притежаваните от него дялове. Ето защо задължителното тълкуване, дадено с
т. 7. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСТК на ВКС на РБ е
приложимо и в настоящия случай и няма основание да бъде отстъпено от
залегналото в решението разбиране.
Както се посочи по-горе действието на запора върху дружествени
дялове, което съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК настъпва с вписването му в
търговския регистър при Агенция по вписванията, и се състои в това, че
считано от налагането на запора, длъжникът се лишава от правото да се
разпорежда с притежаваните дялове, като в случай, че такова разпореждане
бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на
присъединените кредитори.
В този смисъл действието на наложения запор върху дружествен дял се
състои в непротивопоставимостта по отношение на вписалия запора кредитор
на евентуално извършеното прехвърляне на този дял към по-късен момент.
Тази непротивопоставимост има действие само спрямо първоначалния и
присъединените в изпълнителното производство взискатели, по отношение на
които се счита, че прехвърлянето на дружествени дялове, (а в конкретиката на
настоящия случай по посочените вече причини – увеличаване на капитала със
записване на нови дялове от новоприетия съдружник) извършено след
наложения запор, не е породило правни последици, така че изпълнението
може да бъде насочено върху запорираното имущество, независимо от
извършените последващи изменения в членственото правоотношение на А. Б.
с ответното дружество.
На следващо място, отправеното от съдружника А. Б. изявление по чл.
125, ал. 2 от ТЗ за прекратяване на участието му е получено в дружеството на
12.05.2024 г., т. е. след вписването на запора върху дружествените му дялове.
Последиците, предвидени в чл. 451, ал. 1 ГПК, включват и забрана за внасяне
на всякаква промяна в членственото правоотношение на съдружника –
длъжник, каквато промяна е налице при упражняване на потестативното
право по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Забраната за прехвърляне на запорираното право
охранява предвидената в закона възможност взискателят да се удовлетвори от
равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално от
8
ликвидационния му дял последици, които биха били осуетени в случай, че към
датата на изявлението по чл. 517, ал. 3 от ГПК длъжникът няма качеството на
съдружник. Конкуренцията между правото на съдружника да прекрати
членството си и защитата на взискателя по чл. 517, ал. 3 от ГПК следва да се
разреши в полза на последния. Именно на волята и преценката на взискателя
законът предоставя правото да трансформира запора върху дружествените
дялове на съдружника - длъжник във вземане за ликвидационната им
стойност, като определи и момента на трансформацията чрез проведената от
него процедура по чл. 517 от ГПК. За кредитора – взискател не е без значение
момента на прекратяването на членственото правоотношение на съдружника
– длъжник, тъй като същият е от значение за определяне на ликвидационния
дял. Само в производството по чл. 517, ал. 3 от ГПК взискателят би имал
възможност за защита при несъгласие с определяне стойността на
ликвидационния дял. Тази защита би била напълно дерогирана при
прекратено участие на съдружника в дружеството ответник преди провеждане
на иска по чл. 517 от ГПК, затова и упражненото право по чл. 125, ал.2 от ТЗ
от съдружника длъжник е непротивопоставимо на взискателя, наложил запор
върху дружествените му дялове.
Доколкото внасяния на два пъти размер на ликвидационния дял,
определен по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ, е изчислен при отчитане на
настъпилите след налагане на запора промени в членствените отношиния на
съдружника А. Б., които се установи, че са непротивопоставими на взискателя,
то не може да се приеме, че със съответната сума дружеството (чрез трето
лице) е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от
имуществото. Същевременно липсват данни вземането на взискателя да е
погасено от длъжника или трето лице.
Следователно са налице всички абсолютни положителни процесуални и
материални предпоставки за предявяване, респективно за уважаване на иска, в
хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК и от друга страна, че не са налице
отрицателните условия, които да обусловят отхвърляне на иска за
прекратяване на ответното дружество, доколкото няма данни в хода на
настоящото производство, дружеството да е изплатило на взискателя,
припадащата се на съдружника част от имуществото, или че вземането е
погасено от длъжника или от трето лице. Като основателен и доказан искът
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено за заплати на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 80 лв. държавна такса за образуване и водене
на делото.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров № 3 ет. 6 ап.
16, представлявано от управителя А. Б. Б., на основание чл.517, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров № 3 ет. 6 ап.
16, представлявано от управителя А. Б. Б., да заплати на “ЮРОБАНК
9
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 80 лв. държавна такса за образуване и водене на делото.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
изпрати на Агенцията по вписванията, която следва служебно да впише
прекратяване на дружеството и да предприеме процедура по ликвидация на
прекратеното дружество, съгласно чл.517, ал.3, изр.5 от ТЗ вр. с чл.266 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10