Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело
№ 8512 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на ответника „Ю.Б.“ АД срещу решение
от 30.01.2017г., постановено по гр. д. № 16526/2016г. на СРС, ГО, 48 състав, в
частта, с която е прогласена нищожността на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД на
клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договор за кредит за покупка
недвижим имот 33420/20.02.2008г., сключен с А.Г.И. и И.Ц.И. и е осъдено
дружеството - жалбоподател да заплати на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на А.Г.И.
и И.Ц.И., сумата 2 814. 51 швейцарски франка, представляваща недължимо платена
лихва за периода 05.03.2011г. –
05.03.2016г., ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на
вземането.
Въззивникът
– ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Поддържа, че по делото не са налице
предпоставките за прогласяване на процесните клаузи за нищожни и за връщане на
претендираните суми. Твърди, че изводите на съда относно неяснота и
едностранност при промяна на БЛП, както и за неизвестна дата на съставяне на
методологията за определяне на БЛП, са необосновани. Сочи, че е необоснован
извода на първоинстанционния съд и за липса на приложение на чл. 144, ал.2, т.
1 ЗЗП. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като
излага подробно съображения, че клаузите не са неравноправни на никое от
посочените основания. Твърди, че дължимата годишна лихва по договора е ясно и
категорично определена, като по арг. от чл. 58, ал.1, т. 2 ЗКИ сключването на
договори за кредит при променлива лихва е допустимо, при ясно определен
механизъм, какъвто в случая е налице. По отношение на възражението за давност
поддържа, че не е обсъдено от СРС, като в случая е приложима тригодишната
погасителна давност. Въззивникът-ответник моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ищци А.Г.И. и И.Ц.И.
оспорват жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения. Молят съда
да потвърди решението, с присъждане на разноски.
По делото е депозирана и частна жалба на
„Ю.Б.“ АД срещу определение от 12.10.2017г. на СРС по цитираното дело, с което
е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за
разноските, на основание чл. 248 ГПК. Поддържа, че изводите на СРС за
приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК са неправилни
и няма основание за намяляване на претендираното от банката адвокатско
възнаграждение от 1200 лв. на 900 лв. Моли се съди да отмени обжалваното
определение и да присъди пълния размер на претендираното възнаграждение от 1200
лв.
По делото е депозиран отговор на
частната жалба от ищците, с който същите я оспорват.
Решението в частта за отхвърляне на иска
с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД досежно клаузите на чл.3, ал. 1, чл. 13,
ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от договора, е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между
тях е бил сключен договор № HL 33420/20.02.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на кредитополучателите – ищци кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 36 000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора, в деня на
усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс ,,купува” за швейцарския франк на ,,Ю.Б.”АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита
в швейцарски франкове. С чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че
разрешеният кредит се усвоява по блокирана
сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се ползва от
кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро
на банката в деня на усвояването.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1. 65 пункта. Към момента
на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 4. 5 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, действащият
БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора
надбавки не се променят. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита,
включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора
(чл. 5).
Съгласно
чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план -
Приложение № 2 към договора, представляващ неразделна част от него. Според чл.
6, ал. 2, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава” на ,,Ю.Б.”АД за
швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че по време на действието на
договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионите, при които прилага операциите си,
както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 – чл. 13, ал.1 от договора. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро,
като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката. Чл. 22 определя
превалутирането като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. С чл.
23, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от
договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит.
По исковете за
прогласяване нищожността на договорните клаузи на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 като
неравноправни, на основание чл. вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП:
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП.
Въззиваемите – ищци като физически лица са потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Предпоставките
за определяне на договорна клауза като неравноправна са следните: 1. клаузите да
не са индивидуално определени - т.е. потребителят не е
разполагал с възможността да влияе върху съдържанието им; 2. да са уговорени
във вреда на потребителя - накърняват се уредените в закона права на
потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси; 3. не отговаря на
изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика и
4. уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и тези на потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации.
По арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите
са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално.
Установяването в
процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено е поставено в тежест на банката - чл. 146, ал.
4 ЗЗП. В хода на производството –
въззивинкът - ответник не е
представил доказателства, че включването на оспорените клаузи
в договора е в резултат на изричното им обсъждане и
постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание.
Ето защо оспорените клаузи не
са индивидуално уговорени с кредитополучателя и могат да бъдат нищожни на основание
чл. 146 ЗЗП в случай, че се
установи, че са неравноправни. Възраженията в тази
връзка в жалбата са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на
изричните хипотези, при които една клауза в договора се
явява неравноправна, което не е изчерпателно.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва да се
приеме за допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, но само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1. обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; 2. тези
обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора
– тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3. методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или в ОУ (чл. 144, ал. 4 ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4. при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя” съгласно
чл. 143 ЗЗП – напр. решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС,
ІV ГО.
В конкретния случай, в договора
за кредит не се съдържа методика за изменение на лихвата, предвиждаща начин на
формиране и изменение на БЛП, нито препратка към методология за определяне на
базисни лихвени проценти. Съдържа се препращане към Тарифа за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, каквато,
обаче, не е представена по делото. Същевременно общите условия и тарифите на
търговските банки не представляват обществено известни, нито служебно известни
на съда факти и подлежат на доказване на общо основание от страната, която се
позовава на тях – търговецът, който претендира приложение на изключението,
уредено в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Ето защо въззивният съд приема, че в договора не са определени обективни
обстоятелства, при чието проявление би възникнало потестативното право на
банката едностранно да променя договорения лихвен процент. Не са посочени нито
компонентите, формиращи БЛП и тежестта на всеки от тях, нито предпоставките,
при които за банката възниква правото й едностранно да променя БЛП, нито
механизъм, по който това ще става, като същевременно е предвидено задължение на
кредитополучателя да търпи измененията, които са задължителни за него и влизат
в сила, независимо от волята на последния - чл. 3, ал. 5, чл.6, ал.3, и чл.13,
ал.1 от договора, и да заплаща променените по размер погасителни вноски.
Поради тази причина оплакването на жалбоподателя - ответник, че в договора се
съдържат условия за промяна на лихвата, при които изменението на лихвата е
свързано с изменение размера на лихвения процент на финансовия пазар, който е
извън контрола на търговеца, се явява неоснователно. Не се достига до различно
заключение и при прилагане на обсъдената от вещото лице в заключението на ССчЕ методология
за определяне на базисни лихвени проценти и стойностите на БЛП. Съгласно
описаното от вещото лице съдържание, БЛП
се формира от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена
на ресурса се формира от пазарните лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор;
рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и
директните нелихвени разходи на банката за привличания паричен ресурс –
минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране влоговете в банките и др.
Буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на
риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни
сътресения в лихвените нива в размер до 0,50% годишно. Съгласно методологията,
при промяна на един или повече от изброените по-горе компоненти на посочените,
е налице основание за неговата актуализация. Самата актуализация се извършва по
решение на Комитета по управление на активите и пасивите на банката. Тоест,
макар компонентите на БЛП да имат сами по себе си обективен характер,
изменението на тези компоненти, което е извън волята на банката, не води
автоматично до изменение на лихвения процент, а е основание орган на банката да
направи преценка дали да се извърши такова изменение и по какъв начин. Поради
тази причина, макар да е предвидена възможност за намаляване на БЛП, не може да
се приеме, че начинът на определяне на лихвения процент е обективен,
включително при прилагане на цитираната методика. Не е налице ясен механизъм за изменение на БЛП, тъй
като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на
съответния обективен показател, нито каква е тежестта на всеки един от
посочените показатели, а изменението е предоставено на волята на банката, като
увеличава БЛП със ставка, която тя счете за целесъобразна. Същото изрично е посочило
и вещото лице от ССчЕ.
Поради това в случая е неприложимо изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП. Съгласно цитираното решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/ 2015г. на
IV ГО на ВКС, тази разпоредба не намира приложение, дори обстоятелството, свързано
с изменение на лихвата да настъпва обективно, ако то се явява поставено в
зависимост от волята на кредитора, когато липсва яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променливата
лихва, респ. липсва обвързване на конкретния размер на повишението на лихвата с
размера на покачване на индекса, като само от банката зависи с колко точно ще
се промени лихвата, без тя да е длъжна да се съобрази с конкретно изменение на
пазарния индекс.
Съгласно чл.
143, т. 10 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Неравноправна съгласно чл. 143, т. 12 ЗЗП е и
клауза, която предвижда
цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на
услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
В случая, при тълкуване волята
на страните, изразена в клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал.3 от договора, се установява, че с тях е предвидена възможност за
банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с
кредитополучателя, да промени /увеличи или намали/ размера на базовия лихвен
процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна
вноска. В тези клаузи изрично е посочено, че кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, посочен в договора, и въз основа на него да променя
размера на месечната вноска за лихва и главница. Упражняването на това право
зависи единствено от волята на кредитора, който е и по - силната икономически
страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на
последния не се изисква, а той само се уведомява за извършените изменения в
съдържанието на неговата основна престация по този договор, направени от
банката.
Предвид
изложеното, решението на СРС в частта за прогласяване на горните клаузи от договора за нищожни като
неравноправни, е правилно, поради основателност на исковете, по арг. от чл.
143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, респ. жалбата е неоснователна.
По иска с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД:
С исковата молба
ищците претендират заплащане на сумата 2814. 51 швейцарски франка, формирана
според твърденията в исковата молба и заявения петитум като разлика между
заплатените вноски по погасителния план и реално заплатените вноски, вследствие
определения от банката нов базов лихвен процент. СРС е присъдил сумата като
недължимо заплатена лихва, но това не рефлектира върху допустимостта на
решението в посочената част, тъй като в решението са обсъдени релевентните за
заявения спор факти. Поради това няма пречка въззивният съд да преквалифицира
вида на вземането, като недължимо платени месечни анюитетни вноски за периода
05.03.2011г. – 05.03.2016г., както е заявено от ищците. СРС не е обсъдил в мотивите
на направеното в отговора по чл. 131 ГПК възражение за давност от ответника.
Съгласно
заключението на приетата ССчЕ, за процесния период 05.03.2011г. – 05.03.2016г.
разликата между договорените месечни анюитетни вноски и заплатените съобразно промените на лихвения
процент, е в размер на цената на иска от 2814. 13 швейцарски франка, а
разликата между дължимата лихва по погасителния план и общия размер на
заплатената лихва за процесния период е 3701. 32 швейцарски франка. Съгласно
констатациите на вещото лице по поставена от
съда служебно задача в т. 9 на заключението, общият размер на
надплатените вноски, включващи главница, лихва и годишна такса, за периода
24.03.2011г. – 05.03.2016г., е в размер на общо сумата 2 795. 38 швейцарски
франка, представляваща разлика между сумата 29 266. 44 швейцарски франка
/заплатена главница, възнаградителна лихва и годишни такси/ и сумата
26 471. 06 швейцарски франка, дължима за
посочения период при лихвен процент 6. 15 % съгласно договора.
Възражението на
ответника за погасителна давност е основателно за периода 05.03.2011г. –
24.03.2011г. /датата на предявяване на исковата молба/, при приложим петгодишен
давностен срок, считано от деня на плащането. Доводите в жалбата на въззивника –
ответник в тази връзка за приложение на кратката 3 - годишна давност са неоснователни.
Съгласно т. 7 от ППВС № 1/79г., давностният срок за вземанията по чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД е петгодишен и тече от момента на получаване на плащането. Поради това
искът за връщане на неоснователно заплатените суми по иска по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е частично неоснователен, поради погасяването по давност на
вземанията за периода 05.03.2011г.
– 24.03.2011г. и за разликата над сумата 2795. 38
швейцарски франка до пълния предявен размер от 2 814. 13 швейцарски франка.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде частично
отменено в частта досежно уважаване на иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата 2 795. 38 швейцарски
франка до пълния предявен размер от 2 814. 13 швейцарски франка и в тази част
искът следва да бъде отхвърлен, а в останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на
въззиваемите – ищци разноски над сумата 1012. 54 лв. до пълния присъден размер
от 1019. 37 лв.
По частната жалба: Същата е неоснователна. С обжалваното определение е
оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта
за разноските досежно присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв., чрез намаляването му, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, от претендирания и доказан размер от 1200 лв.
Въззивният съдът намира, че изводите на
СРС за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия. Ето защо частната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските: Въззивникът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1200 лв., по отношение на което е
релевирано в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е основателно,
с оглед реално извършените процесуални действия в настоящата инстанция и следва
да бъде намалено до размера на сумата 900 лв. Поради това, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на общо 6. 98
лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
жалбата, както и допълнително разноски за СРС в размер на 6. 03 лв.
На
въззиваемите се следват претендираните и доказани разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 714. 96 лв.,
съобразно изхода на спора и доказания размер на общо заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС.
С
оглед обжалваемостта на решението в частта досежно неоценяемите обуславящи
искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, решението подлежи на обжалване и в частта досежно
обусловения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, независимо от цената на иска.
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.01.2017г., постановено по
гр. д. № 16526/2016г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта, с която е осъден
ответника „Ю.Б.”АД да заплати на А.Г.И. и И.Ц.И., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, разликата над сумата 2 795. 38 швейцарски франка до размера на сумата 2
814. 13 швейцарски франка за периода 05.03.2011г. – 24.03.2011г. и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК – разноски над сумата 1012.
54 лв. до пълния присъден размер от 1019. 37 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.И., ЕГН ********** и И.Ц.И., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.”АД, ЕИК ******иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 19.
13 швейцарски франка /разликата над сумата 2 795. 38 швейцарски
франка до размера на сумата 2 814. 13 швейцарски франка/ и за периода
05.03.2011г. – 24.03.2011г., поради погасяване на вземанията по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от
30.01.2017г., постановено по гр. д. № 16526/2016г. на СРС, ГО, 48 състав в
останалата обжалвана част за уважаване на исковете по чл. 26, ал. 1 и чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, ЕИК ******да заплати на А.Г.И., ЕГН ********** и И.Ц.И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 714. 96 лв. – съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.Г.И., ЕГН ********** и И.Ц.И., ЕГН **********
да заплатят на „Ю.Б.”АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 6. 98 лв. – разноски за СГС и сумата 6. 03 лв. - допълнително разноски
за СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Ю.Б.”АД, ЕИК ******срещу определение от 12.20.2017г.
по гр.д. № 16526/2016г. на СРС, 48 с-в,
с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК,
като неоснователна.
Решението в частта за отхвърляне на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
подлежи
на касационно обжалване
пред
ВКС в 1-месечен срок от съобщенията до страните, при условията на чл. 280, ал.1
и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.