Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 327
гр.С., 02 юли 2020 година
С.
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ
БОРОВА
при
секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 1743 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е
искова молба от М.В.М. с ЕГН **********, против Главна дирекция „Гранична
полиция“, в която ищецът твърди, че в периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г.
заемал длъжността „старши полицай“ към
ответната дирекция. Като такъв в съответствие с утвърдените графици полагал труд по дежурство – на 12-часови смени, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР и утвърдени
протоколи и графици. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивка за периода се регламентират от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
но в тази наредба не е предвидено изчисляване на нощния труд в дневен, както е
било при действалата преди това наредба. Поради тези причини ищецът счита, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Счита, че след приравняването на положения от него
нощен труд през посочения по – горе период в дневен се надхвърля нормалната продължителност
на работното му време, като горницата се явява извънреден труд, който на този
етап не му е заплатен. Поради изложените причини моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 1306.44 лв., представляваща възнаграждение за положен
от него извънреден труд в периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г., обезщетение
за забава за периода от месечния падеж на задълженията до 06.11.2019 г. в размер на 143.87 лв., както и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2019 г. до окончателното
ѝ плащане.
Твърди също
така, че през времетраене на полагания от него нощен труд в периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г.
ответникът не му е предоставил ободряващи напитки съгласно изискването на чл.
181, ал. 3 ЗМВР, поради което моли съда да го осъди да му заплати левовата
равностойност на тази неосъществена престация в общ размер от 115.80 лв.,
заедно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.11.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
Претендира
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
Главна дирекция „Гранична полиция“ оспорва предявените искове. Признава факта,
че за процесния период е бил в служебно правоотношение с ищеца, възникнало на
основание Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Не оспорва
заеманата от служителя длъжност, и че работното време за нея е организирано на
12 часови смени, така както е описано в исковата молба. Предвид характера на
служебното правоотношение с ищеца, въпросите относно изчисляването на
извънредния и нощния труд се регламентират от специалния закон ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове. Счита, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и специално, съдържащата се в
нея разпоредба на чл. 9 ал. 2, е неприложима към случая, тъй като е предвидена
да регулира правоотношения възникнали по Кодекса на труда. Изразява становище
също така, че не е налице празнота в закона, която да обоснове прилагането на
това законодателно решение спрямо служителите на МВР.
Съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗМВР, работното време на служителите на МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч. като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период. С оглед на тези
разпоредби ответникът счита, че нормалната продължителност на нощния труд е 8
часа и че не се налага преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като
съотношението между тях е 1. Поради това счита, че цитираните от ищеца
коефициенти са неприложими и че те са относими към трудовите правоотношения,
при които съгласно законовата регламентация, нормалната продължителност на
нощния труд е 7 часа, което налага приравняването му към дневния. Счита, че
полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа, не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен. Счита, че
според тълкуване на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с
цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на извънреден
труд. Поради изложените причини моли съда да отхвърли предявения иск заедно с
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Счита, че искът за заплащане на паричната стойност на недоставените на
ищеца ободряващи напитки е неоснователен, тъй като според чл. 10 от Наредба №
8121з-904 от 30.07.2015 г. ободряващите напитки не могат да се компенсират с
пари
Като съобрази становищата на
страните и сочените от тях доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във
връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма спор между страните, че през процесния период ищецът
е служител на ответника и е заемал посочената в исковата молба длъжност.
Работното му време е организирано на 12 часови смени- дневни и нощни- от 07.00
ч. до 19.00 ч. и от 19.00 ч. до 07.00 ч. съгласно утвърдени графици, които
регламентират дните на работа и на почивка. Този специфичен режим на полагане
на труд е наложил специфичния начин на отчитане и заплащане- сумарно на
3-месечен период.
По иска с правно
основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР:
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР гласи, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като опеделянето
на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Разпоредбата е възпроизведена по същия начин в чл.3, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-776 / 29.07.2016 г., която е подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, и е
издадена от министъра на вътрешните работи.
Тълкувайки нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
съдът счита, че тя не установява разрешена продължителност на труд през нощта
от 8 часа, а има предвид, че работните часове на служителя, полагащ нощен труд
не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24- часов период. Това произтича
от въведената нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно,
което очевидно не може да бъде съблюдавано при работата на 12 и 24 смени /при
които работните часове са 12, съответно 24 на смяна/, поради което следва да
бъде гарантирано достатъчно време за почивка на служителя. Нормата има защитна
функция по отношение на правото на служителя да почива достатъчно дълъг период,
след като част от работните часове в смяната му са отработени през времето от
22.00 часа до 06.00часа, като и в този случай, съобразно отработените часове,
не следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8
часа
за всеки 24 - часов
период. /В подкрепа на този извод на съда е и Решение №
14/27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011г. по описа на ВКС/.
Нормата не съдържа дефиниция за допустима продължителност
на нощния труд и не въвежда различно правило за нормална продължителност на
нощния труд от 8 часа, каквото е разбирането на ответника. Такава дефиниция не
се съдържа въобще в ЗМВР, както и в подзаконовите му нормативни актове. Това не
е необходимо, тъй като нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР съдържа изрична
препратка към КТ за държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 и 6,00 ч., като указва, че
същите се ползват със специалната му
закрила. Част от тази специална закрила е изричната уредба на
нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, съобразно която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа, като нощен е трудът, който се полага от 22,00
ч. до 06,00 ч. /чл.140,ал. 2 КТ/.
Предвид на тази препратка, не може да бъде споделена
тезата на ищеца, че е налице празнота в правната уредба и необходимост от
прилагане на правни норми по аналогия. Поради това не е необходимо да бъде
правен подробен анализ на цитираните и коментираните от страните наредби.
Служителите на ответника се ползват със закрилата,
предоставена от КТ, което означава, че нормалната продължителност на полагания
от тях нощен труд следва да бъде 7 часа. Ищецът безспорно е полагал труд през
нощта с продължителност от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е
отчетен и заплатен като извънреден. Не се оспорва от ответника, че до момента
тази разлика не се е считала за отработено време извън нормата и съответно не е
съобразявана при определяне норматива отработени часове, съответно положен
извънреден труд.
При сумираното изчисляване на работното време, нощните
часове труд следва да се приравнят към дневните /тъй като това е нормалната
продължителност на работното време при по дневното му отчитане-8 часа/. Това
налага и съотношението 8/7 и съответно коефициента 1.143. Изчисленията следва
да се извършат с този коефициент и едва тогава да се направи преценката налице
ли е надвишаване на броя на разрешените работни часове за отчитания период,
съответно налице ли е полаган извънреден труд.
В конкретния случай, тъй като работодателят не е прилагал
този коефициент, работните часове заложени в графиците му са в рамките на
допустимото. След прилагането му /каквото е нормативното изискване/, броят на
отработените часове се увеличава, факт който не е съобразен при изготвянето на
графиците и се е стигнало да полагането на извънреден труд. В този смисъл съдът
не споделя виждането на ответника, че се касае за фиктивни часове, които не са
отработени от ищеца, а са получени при приравняването на нощния труд към
дневен, което би било вярно ако ищецът бе полагал 7 часа труд през нощта.
Напротив – в случая няма спор, че ищецът реално е положил труд през всичките 8
часа през периода от 22.00 до 06.00 часа.
Във връзка с конкретните изчисления, по делото е
назначена ССЕ, неоспорена от
страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия
период ищецът е работил на 12 часови смени,
като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо
за целия процесен период от 1544 часа. При прилагане на коефициент 1. 143 се получават общо 1765 часа,
от които вещото лице е посочило, че 221 часа
не са заплатени. Техният
размер възлизат на
сумата от 1535.46 лева.
По
делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
нощен труд и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи
в изчисления от вещото лице размер.
Сумата се дължи заедно с обезщетение за забава, в размер
на законната лихва, считано от 08.11.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
От изложеното по-горе се налага извода, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати на ищеца полагащото му се допълнително
възнаграждение и поради това е изпаднал в забава. Поради това дължи
обезщетение, което е в общ размер на 205.65 лева. Размерът на обезщетението е
определен от вещото лице.
По иска с правно основание чл.
181, ал. 3 ЗМВР:
Съгласно разпоредбата на чл.181,ал.3 от ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се
осигурява безплатна храна, а на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Размерът
на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи (ал.4), а условията и редът за предоставяне на
сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на министъра на
вътрешните работи (ал. 5).
За процесния период е действала Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки
на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00ч., издадена на
основание чл. 181, ал. 5 във
връзка с ал. 3 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата
предвижда, че по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00 ч. на
служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао,
енергийни и съдържащи кофеин напитки, и други. За целта ръководителите на
структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР,
директорите на регионални дирекции "Гранична полиция", регионални
дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и дирекция
"Жандармерия" определят поименно със заповед служителите на МВР,
имащи право на ободряващи напитки, по предложение на съответния пряк ръководител
/ал.2 от разпоредбата/.
Изрично е предвидено, че ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари./чл.10 от Наредбата/.
Идеята на законодателя е да се облекчи работата през
нощта, при която се нарушават обичайните биологични функции, като се компенсира
по-голямото напрежение и умора, настъпващи при полагането на труд през тази
част от денонощието. Осигуряването на ободряващи напитки е задължение на
работодателя, изрично вменено със ЗМВР и детайлно с цитираната наредба.
Разпоредбата на чл.10 от Наредбата указва начина на изпълнение на това
задължение, а именно в натура- за да се постигне целения ефект на ободряване и
облекчаване. Смисълът е да се предотврати порочната практика, работодателят да
замени изпълнението на това задължение с парично,облекчен вариант при който не
се изисква създаването на специална организация и изпълнение, но който
противоречи на целта на закона.
Служителят не разполага с механизъм, чрез който да
принуди работодателя да му осигури ободряващи напитки. Нелогично и несправедливо
е в тази ситуация да се поощри незаконосъобразното поведение на работодателя,
който не изпълнява вмененото му задължение, но и се освобождава от задължението
да заплати съответното обезщетение за това. Поради това съдът не споделя
изложената от ответника теза.
Не се спори по делото че ищецът отговаря на критериите на
чл.181,ал.3 от Закона, както и относно това, че през процесния период не са му
осигурявани ободряващи напитки за работата през нощта.
Следователно, за това свое неизпълнение, работодателят дължи
обезщетение в размер на равностойността на тези напитки за процесния период.
Поради това съдът счита претенцията на ищеца за
основателна и я уважава в предявения размер, потвърден и от заключението на
вещото лице.
Дължи се и обезщетение за забава за периода след
предявяване на иска- 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по производството в размер на размер на 630.00 лв., от които 130.00 лева разноски за експертиза и 500.00 - адвокатски хонорар за исковото производство.
С
оглед изхода на делото, ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса, възлизаща на 161.42 лева / 61.42 лева по претенцията за извънреден труд, 50 лева по претенцията за
безплатна храна и ободряващи напитки и 50.00 лева по акцесорната претенция /.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати на М.В.М. с ЕГН **********,
сумата от 1535.46 /хиляда петстотин
тридесет и пет лв. и 46 ст./ лева – възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 06.11.2016г.-06.11.2019г., заедно със законната лихва, считано от
08.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати на М.В.М. с ЕГН **********,
сумата от 205.65 /двеста и пет лв. и
65 ст./ лева – обезщетение за забава при заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, дължимо за периода 06.02.2017г. -06.11.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати на М.В.М. с ЕГН **********,
сумата от 115.80 /сто и петнадесет
лв. и 80 ст./ лева – паричната равностойност на ободряващи напитки, полагащи се
за периода 06.11.2016г.- 06.11.2019г. заедно със законната лихва, считано от
08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати на М.В.М. с ЕГН **********,
сумата от 630.00 /шестстотин и
тридесет/ лева – разноски по гр.д.№ 1743 /2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати по сметка на Районен съд-С. сумата
от 161.42/ сто шестдесет и един лв. и 42 ст./ лева – държавна такса по
гр.д.№ 1743/2019г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. с
въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: