Р Е Ш Е Н И Е
№260002
гр. Русе, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 21 декември
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ Г.
Членове
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Н. Г.
т.
дело№ 258 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.С.Т. - постоянен синдик на
Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, срещу Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“
/КСК „РПК“/ гр. Русе /в несъстоятелност/, ЕИК *********, С.Г.А. и съпругата му К.Х.Г., представлявана
от адв. М.Б. *** – неин особен представител, двамата
от гр. Русе, с която са предявени субективно и кумулативно съединени искове,
квалифицирани като такива с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и в условията на евентуалност чл. 135 ЗЗД за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите сключения между КСК
„РПК“, представлявана от Ю.Г. Д. –
председател, и С.Г.А. ***, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 63, том II, рег. № 5372, дело № 205 от 05.05.2017
г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК София, с район на действие РРС, вписан в
СВ – Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт №133,
том 12, дело № 2407, както и да върне на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ във връзка
с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 648 ТЗ на Кредитно - спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“ /КСК „РПК“/ гр. Русе /в несъстоятелност/ имота,
предмет на сделката – гараж № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.427.1.86, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.5.427 с предназначение гараж в сграда, брой нива 1, с площ
17,25кв.м, с прилежащи части: съответните идеални части от ОЧС, при граници: на
същия етаж –63427.5.427.1.87, под обекта – няма, над обекта - 63427.5.427.1.79
и 63427.5.427.1.78.
Ищецът твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г.
постановено по т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността
на Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, с начална дата 30.04.2018 г. С определение №
440/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 132/18 г. по описа на РОС е назначен
за постоянен синдик. Счита, че процесният договор е
относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
тъй като сделката е извършена на 05.05.2017г. и
попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г., извършена е от
несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността, защото с
отчуждаване на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и респ. същото не
може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да
бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.
Излага подробни доводи за това, че с извършването
на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява целта на
производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите, като намалява възможността останалите от неговите кредитори,
различни от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си
към длъжника.
Признава обстоятелството, че вторият ответник С.Г.А. е
имал ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник Кредитно - спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ за изплащане на срочни допълнителни
парични вноски, които той е направил в кооперацията, като вместо изплащане на
дължимата парична сума Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна
каса“ му е прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим
имот, подробно описан в нотариален акт № 63, том II, рег. № 5372, дело № 205 от
05.05.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК
София, с район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том 12, дело № 2407. Прехвърлянето на правото на собственост върху
недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо
събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр. Русе, по силата на
което поради липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност
да погасява задълженията си е дадена възможност на всички член – кооператори,
които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижими имот,
притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от
независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от
кооперацията.
В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ
нормата на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, ищецът излага доводи за това, че атакуваната
сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са първият и вторият
ответник, в качеството си на член – кооператор, прилагайки по аналогия & 1,
ал.1, т. 4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците
в дружество с ограничена отговорност. Сочи, че свързаност между тях е налице и
по см. § 1, ал. 2 от ДР ТЗ, с оглед участието на втория ответник пряко в
капитала първия ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл. 37 от
Устава е всяко лице, което може да има информация за търговеца, извън
обичайната.
По отношение на предявения в условията на евентуалност
иск по чл. 135 от ЗЗД също счита, че са налице всички елементи от фактическия
състав на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за
увреждането важи изложеното за иска по чл. 647 от ТЗ. Намира, че при
извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление на представляващия
кооперацията неин председател Ю.Д. на проведеното извънредно общо събрание, а
именно, че е в невъзможност да погасява задълженията си поради липса на
ликвидни парични средства, но може да ги погаси като вместо плащане прехвърли
право на собственост върху притежавани от нея недвижими имоти по изготвени
пазарни оценки от независим оценител. Счита, че е налице и знание за
увреждането у приобретателя по сделката – втория
ответник, тъй като приема, че същият като член – кооператор в КСК „РПК“ се
явява свързано лице и по презумпция е запознат с делата на търговеца. Знанието
за увреждане следва да се презюмира, на осн. чл. 649, ал. 4 от ТЗ за всички свързани лица.
Ответникът Кредитно - спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/ представлявана от десезирания
орган на управление – председателя Ю.Д. чрез адв.
Ф.М. *** е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално
допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че процесната
сделка е сключена на пазарната цена към датата на изповядването ѝ и е
налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на
длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на
несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията
на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане
на масата на несъстоятелността, трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска
от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица,
доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за
свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното извънредно общо събрание
на Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ гр. Русе, въз
основа на което е извършена процесната сделка е взето
почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила.
Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да
прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени били вътрешни търгове с наддаване
кой член – кооператор ще закупи имота, като в много случаи член- кооператорите
са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Представя нотариални
актове на други член – кооператори като
доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй като и те са
имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на вземанията си.
Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Ответникът С.Г.А. чрез пълномощника си адв. А.Г. *** е
депозирал отговор и също счита, че исковете са процесуално допустими, но
неоснователни, за което развива подобни съображения. Категорично твърди, че
сключването на договор за покупко – продажба на
недвижим имот само по себе си не уврежда кредиторите, тъй като от масата на
несъстоятелността е излязло едно имущество, но в замяна на това е погасен дълг
на кооперацията, а законодателят изрично в хипотезата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ
е посочил, че може да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите само сделка, която уврежда последните, какъвто не е настоящия
случай. Гаражът бил в много лошо състояние – пълен с отпадъци и боклуци,
наводнен с повреди по преградните стени и без врата, поради което платената за
него цена не съответствала на действителната му пазарна стойност. За да го
приведе в годен за ползване имот, той бил направил разходи за материали и труд
и подобрения за повече от 1000 лв., като прави възражение за право на задържане
в случай на уважаване на някой от предявените искове на основание чл. 72, ал. 3
от ЗС до изплащане на посочената сума. Акцентира върху обстоятелството, че
решението на Общото събрание на кооперацията, с което са предвидени начини на
удовлетворяване на кооператорите е взето почти единодушно. Категорично твърди,
че не следва изпълнението на едно законно решение на върховния орган на
кооперацията да се тълкува като увреждащо останалите член – кооператори. Взетото
решение не е било оспорено от никого и в предвидения в ЗК срок е влязло в сила.
Освен това твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да
прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени
са вътрешни търгове с наддаване, като по този начин е определено кой член -
кооператор ще закупи имота. В много от случаите член-кооператорите са се
обединили и закупили имоти в режим на съсобственост.
Счита, че член-кооператорите не са свързани лица по
смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДП на ТЗ и цитираната разпоредба е неприложима по
отношение кооперациите за което развива подробни доводи. Оспорва и предявения в
условията на евентуалност искове по чл. 135 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и счита същите за неоснователени.
Моли да се постанови решение, с което всички претенции да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендира направените в производството разноски.
Ответницата К.Х.Г. - съпруга на ответника А., по време на
брака с която е сключена атакуваната сделка, чрез
пълномощника си адв. М.Б. *** също е депозирала
писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове, тъй като
тя не увреждала кредиторите и страните по нея не били свързани лица. Счита, че
не са налице основания за отмяна на сделката и връщане на имота в патримониума на несъстоятелния длъжник, поради което моли
исковете да се отхвърлят като неоснователни.
В законоустановения
срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените
искове по чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД
по изложените преди това доводи. Признава се обстоятелството, че чрез
продажбата на недвижимия имот първия ответник – несъстоятелен длъжник е
изпълнил свои парични задължения към втория ответник, т.е. изпълнението е
извършено чрез даване вместо изпълнение като способ за погасяване на парични
задължения.
Допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба са депозирани от
ответниците, в които се заявява, че поддържат своите
възражения за неоснователност на предявените искове.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че с влязло в сила решение № 162/15.10.2018 г. по т.
д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на Кредитно -
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ с начална дата на
неплатежоспособността - 30.04.2018 г. Посочените обстоятелства се установяват и
от обявените в ТР актове по партидата на дружеството.
Представено е определение №
440/16.11.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с което И. С.Т. е
назначен за постоянен синдик на КСК “РПК“.
По делото е приложен Протокол №
32/23.07.2016 г. от извънредно общо събрание на КСК “РПК“. На него е взето решение
след постъпване на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на
недв. имоти, представляваща 10 % от общия размер на
задълженията по допълнителните вноски, да се осъществи съразмерно плащане на
допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части от 10 %. ОС е приело
още решение член кооператори, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че
желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по
пазарна цена, съгласно оценка на независим лицензиран оценител, да извършат
това чрез прихващане на вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност
на процеса по връщане на допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия,
която да извършва мониторнг на решенията на УС при
осъществяване на двата способа за удовлетворяване на вземанията на член
кооператорите. Правомощията на комисията включват участие в заседанията на УС
със съвещателен глас.
Представен е Протокол № 798/27.04.2017
г. от проведено извънредно заседание на УС на КСК „РПК“ в изпълнение на
решението на извъредното ОС от 23.07.2016 г. за взето
решение за продажба на гараж № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.427.1.86, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.5.427 с предназначение гараж в сграда, брой нива 1, с площ
17,25 кв.м, с прилежащи части: съответните идеални части от ОЧС, при граници:
на същия етаж –63427.5.427.1.87, под обекта – няма, над обекта -
63427.5.427.1.79 и 63427.5.427.1.78 на отв. С.Г.А. за
сумата от 8 100 лв., като вместо
заплащане на дължимата продажна цена да се прихване задължението на
кооперацията към купувача по срочни допълнителни вноски.
Видно от протокол от заседание на
тръжната комисия към КСК „РПК“, формирана въз основа на решение на ОС и УС на кооперацията,
на 03.05.2017г. е проведено заседание, удостоверяващо проведено наддаване и
класиране за закупуване на процесния имот с обявена
начална цена съгласно списък на имоти на кооперацията и доклад на лицензиран
оценител в размер на 8 100 лв. Ответникът е бил единствен участник в търга,
предложил е за имота сумата 8100 лв. и е класиран като единствен наддавач.
Видно от приложен по делото,
неоспорен нотариален акт № 63, том II, рег. № 5372, дело № 205 от 05.05.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК София, с
район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том 12, дело № 2407, ответникът КСК
“РПК“ продал на ответника А. своя недвижим имот - гараж № 8, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.427.1.86, находящ се в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 63427.5.427 с предназначение гараж в сграда,
брой нива 1, с площ 17,25 кв.м, с прилежащи части: съответните идеални части от
ОЧС, при граници: на същия етаж –63427.5.427.1.87, под обекта – няма, над
обекта - 63427.5.427.1.79 и 63427.5.427.1.78 за сумата 8100лв. Данъчната оценка
на имота е 6354.50 лв. В т. 2 е договорено, че вместо заплащане на дължимата
продажна цена страните се съгласяват да се прихване задължението за плащане на
цената по сделката с насрещните задължения на продавача към купувача по
вземания на член-кооператора от срочни допълнителни вноски до размера на
продажната цена.
От приложеното удостоверение, издадено
от Община Русе се установява, че ответникът С.Г.А. е бил със семейно положение
- женен към датата на сключване на процесната
покупко-продажба, поради което по делото е конституирана като страна и
съпругата – третият ответник К.Х.Г..
Видно от счетоводна справка №
39/08.12.2020 г. към 24.04.2018 г. отв. С.Г.А. е имал
дялови вноски в размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на 16386.64 лв.
и след извършено прихващане не са
останали допълнителни вноски за получаване.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по
чл. 647, ал.1 т. 6 ТЗ и евентуален по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД. Исковете са предявени от синдика в преклузивния едногодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност, поради което са допустими.
По
иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
За успешното провеждане на иска за обявяване на процесната сделка за недействителна, ищецът следва да
установи наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в кумулативна даденост, а
именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок преди подаване на молбата
за откриване производство по несъстоятелност, тази сделка да уврежда кредиторите
и страна по нея да е свързано лице с длъжника.
Първото изискване
на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 30.04.2018
г., а атакуваната сделка е извършена на 05.05.2017 г.
Следващото
изискване на закона е да е налице сделка, която уврежда кредиторите.
В настоящия случай сделката, оформена с подписания от страните нотариален
акт, представлява даване вместо изпълнение
по смисъла на чл. 65 ЗЗД, с нея е погасен паричен дълг на несъстоятелния длъжник
- първият ответник към негов кредитор –
втория ответник и тя е сключена по пазарни цени. По тези въпроси между страните
не съществува спор. По делото не е спорно и това, че както купувача по
сделката, така и останалите кредитори /член-кооператори/, чиито вземания са
включени в списъка на приетите вземания, са хирографарни
кредитори.
Подобно привилегироващо един хирографарен кредитор действие наистина накърнява правата
на останалите хирографарни кредитори, но не уврежда
масата на несъстоятелността.
Последиците на извършено от длъжника погасяване на негово изискуемо парично задължение, независимо от начина на
изпълнението, какъвто безспорно е и този по чл.
65 от ЗЗД, се уреждат в разпоредбата на чл.
646, ал. 2, т. 3 от ТЗ, като за уважаването на иск на това основание се изисква
кумулативно: договорът да е сключен след началната дата на
неплатежоспособността и същевременно в шестмесечен срок, съотв.
в хипотезата на ал. 3 във вр. с ал. 4, т. 1 на чл.
646 от ТЗ на свързаност на страните или знание за неплатежоспособност в
едногодишен срок, преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, в
приложимата към настоящия спор редакция на чл. 646 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ, обн. в ДВ бр. 20 от 2013 г., съответно разграничава: искове
по чл. 646 от ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо масата на
несъстоятелността на действия и сделки от страна на длъжника, които създават т.
н. „преферентен ефект” на едни негови кредитори
спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в
масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя
в чл.722, ал.1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите
редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и отменителни
искове по чл. 647 от ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и действия с
имущество на длъжника, безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка,
която уврежда имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е
свързано лице с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху
такова имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с
длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на защита и по двата вида искове
се предвижда като елемент на фактическия състав: сделката или действието да е
извършено в определен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
При първия вид искове, тези в
отделните хипотези на чл. 646 от ТЗ, законодателят не е включил като обща
предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а
се цели преодоляване само на т. нар. преферентен
ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Точно липсата на реално
увреждане е основание, при преферентните искове,
законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките и
действията в хипотезите на чл. 646 от ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща
предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат
извършени, съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност.
Обратното важи за отменителните
искове по чл. 647 от ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ: имущественото увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на нейното съдържание като пряка
последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово
имущество или създаването на опасност от такова увреждане /случаите на
учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за
тяхната основателност, като от значение е само дали съответните увреждащи
правни действия са извършени в рамките на съответните срокове преди предявяване
на молбата по чл. 625 от ТЗ. В този смисъл е Решение № 224/18.12.2017 г. по т.
д. № 513/2017 г. , І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При така изложеното, съобразявайки и
обстоятелството, че липсва логика законодателната воля да позволява едно и също действие
да попадне в приложното поле на два отделни отменителни
иска, чиито подозрителни периоди са различни формулирани, се налага извод за
неоснователност на така предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ поради
отсъствието на материално-правна предпоставка за уважаване на иска – процесната покупко-продажба да представлява „сделка, която
уврежда кредиторите“.
Искът е
неоснователен и и не може да се уважи, и поради това, че лицата по сделката не
са от категорията на „свързаните лица“ по смисъла на § 1,
ал. 1 ДР на ТЗ. В цитираната разпоредба точно и изчерпателно са уредени
хипотезите, с които законодателят дефинира понятието свързани лица. Нормата е
от императивен характер и разширителното ѝ
тълкуване е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 135 от ЗЗД
Евентуалната претенция по общия ред на
защита по чл. 135 от ЗЗД също остана недоказана. От една страна не се
установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с даването вместо
изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг.
Действително, в практиката по Павловия иск принципно се приема, че
самото отчуждаване на известни активи винаги е увреждащо. Доколкото обаче искът
се води за попълване на масата на несъстоятелността, следва да се отчита
универсалния характер на производството. В конкретния случай, едновременно с
намаляването на актива е намалял и пасива, с което общото удовлетворяване на
кредиторите не може да се счита накърнено. При уважаване на такъв иск активът
ще служи задължително за общо удовлетворяване, съответно и в полза на
кредитора, чието плащане ще отпадне при отмяната на сделката. Поради този ефект, застрашаващи
масата са преферентните погасявания, но само тези,
както бе посочено и по-горе, извършени след спиране на плащанията - чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ. В настоящия случай масата е
намаляла, но насрещната престация е известна и
реституцията с цел попълване на масата ще породи и нова конкурираща претенция –
тази на втория ответник. С наведените от
синдика фактически твърдения в исковата молба увреждащият характер на процесната сделка е очертан като предварителна преференция
в полза на получилия плащане кредитор преди да е възникнало основанието за
универсалната конкуренция. Договарящите се следва да са целели именно преферентен ефект на даването вместо изпълнение. По делото не се събраха такива
данни. В случая не се доказа категорично намерение и на двете страни да увредят
бъдещите кредитори на несъстоятелния прехвърлител,
каквото е изискването по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Напротив, установи се наличие на типичната за този вид договаряне цел -
погасяване на дълг с цел ограничаване на неблагоприятните последици от
евентуално принудително изпълнение. Това се установява от приложения протокол
на ОС на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. Само доказаното намерение за
увреждане и у двете страни е основание за уважаване на иск, предявен от синдик,
доколкото общността на кредиторите, чиито права той защитава, не може да се
счита възникнала преди сделката, съответно и единствено приложимата хипотеза е
по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Евентуално заявената претенция по чл. 649, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 135 от ЗЗД е неоснователна и следва да се
отхвърли.
На
основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността следва
да се възложат държавните такси за разглеждане на неоснователните претенции в
размер, съобразен с цена на иска 6298.80 лв., на колкото възлиза данъчната
оценка на процесния имот. Дължимата държавна такса
следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 и 72, ал. 2 от ГПК за един
иск в размер на 62.99 лв.
Предвид направеното искане и на основание чл. 81 от ГПК и чл. 78, ал. 3
от ГПК, основателна е молбата на втория ответник за възлагане на разноските,
направени за защита по изцяло неоснователните спрямо него претенции.
Направените разходи са доказани в размер на 750 лв. и в този размер следва да
се присъдят.
По изложените съображения Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.Т., ЕГН
********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу "Кредитно-спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, чрез законния ѝ
представител - управителя Ю.Г. Д., С.Г.А., ЕГН ********** *** и К.Х.Г.,*** иск по чл. 647,
ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на
увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице,
сключена в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство
по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт №
63, том II, рег. № 5372, дело № 205 от 05.05.2017 г.
на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК София, с район на действие РРС, вписан в СВ
– Русе, вх. рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том
12, дело № 2407, с която първият
ответник "Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/ е прехвърлил на втория ответник С.Г.А., ЕГН ********** по време на брака му с третия
ответник К.Х.Г. с ЕГН **********, правото на собственост върху гараж №8,
представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.5.427.1.86, находящ се в сграда
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.5.427 с предназначение
гараж в сграда, брой нива 1, с площ 17,25 кв.м, с прилежащи части: съответните
идеални части от ОЧС, при граници: на същия етаж –63427.5.427.1.87, под обекта
– няма, над обекта - 63427.5.427.1.79 и 63427.5.427.1.78.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/
срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/, чрез законния й представител - управителя Ю.Г. Д., С.Г.А.,
ЕГН ********** *** и К.Х.Г.,*** евентуален иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на
сделка, обективирана в нотариален акт № 63, том II,
рег. № 5372, дело № 205 от 05.05.2017 г. на нотариус
Г. Г., рег. № 221 на НК София, с район на действие РРС, вписан в СВ – Русе, вх.
рег. № 5383/05.05.2017 г., акт № 133, том 12, дело №
2407, с която първият ответник "Кредитно-спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/ е прехвърлил на втория ответник С.Г.А., ЕГН
********** по време на брака му с третия ответник К.Х.Г. с ЕГН **********,
правото на собственост върху гараж № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.427.1.86, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.5.427 с предназначение гараж в сграда, брой нива 1, с площ
17,25 кв.м, с прилежащи части: съответните идеални части от ОЧС, при граници:
на същия етаж –63427.5.427.1.87, под обекта – няма, над обекта -
63427.5.427.1.79 и 63427.5.427.1.78.
ОСЪЖДА Кредитно - спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/ чрез синдика И.С.Т., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка на
Окръжен съд Русе сумата 125.98 лв.,
представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/, чрез синдика И.С.Т., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ от масата на
несъстоятелността на С.Г.А., ЕГН ********** *** сумата 750лв. разноски на
основание чл. 620, ал. 7 от ТЗ и чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: