МОТИВИ :

 

Обвинението е срещу подсъдимият Д.П.К. ***, с ЕГН ********** за това, че:

1. На 13.04. до 14.04.2010г. в гр.Плевен ж.к*** в съучастие като извършител със С.А.В. и Р.Ц.Х. от с.гр. противозаконно лишил от свобода непълнолетните Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години - престъпление по чл.142а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

2. На 14.04.2010г. в гр.Плевен се съвкупил с лице от женски пол, не навършило осемнадесет години - непълнолетната Р.С.И. на 16г. като я принудил към това със сила и
заплашване - престъпление /я/ по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК.

3. На 13 и 14.04.2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител с Р.Ц.Х. и С.А.В. склонил и принудил две не навършили 18 години лица Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години към употреба из наркотични вещества с цел съвкупление и блудствени действия - престъпление по чл.155, ал.5, т.2 и т.3, вр. ал.4, вр.чл.20, ал.2 НК.

4. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като помагач със С.К.И. и Р.Ц.Х. - извършители и С.А.В.  помагач, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН **********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

5. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител със С.К.И., С.А.В. и Р.Ц.Х. – извършители противозаконно лишили от свобода Б.С.Н. ***, като деянието било извършено по начин мъчителен за пострадалия Н. - престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

6. В това, че на неустановена дата през 2010г. в гр.Плевен придобил и до 21.04.2010г. в с.гр. държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество 3.441 грама марихуана с активен компонент тетрахидроканабинол - 1% - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Обвинението е срещу подсъдимият С.А.В.,***, с ЕГН – ********** за това, че :

1. На 13.04. до 14.04.2010г. в гр.Плевен ж.к*** в съучастие като извършител с Д.П.К. и Р.Ц.Х. от с.гр. противозаконно лишил от свобода непълнолетните Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години - престъпление по чл.142а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

2. На 13 и 14.04.2010г. в гр.Плевен при условията на опасен рецидив в съучастие като извършител с  Р.Ц.Х. и Д.П.К. склонил и принудил две не навършили 18 години лица - Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години към употреба на наркотични вещества с цел съвкупление и блудствени действия - престъпление по чл.155, ал.5, т.2, т.3 и т.5, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

3. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като помагач с Д.П.К. - помагач и С.К.И.  и Р.Ц.Х. - извършители, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН **********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

4. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител със С.К.И., Д.П.К. и Р.Ц.Х. в съучастие като
извършители противозаконно лишили от свобода Б.С.Н. ***, като деянието било извършено по начин мъчителен за пострадалия Н. - престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението е срещу подсъдимият С.К.И. ***, с ЕГН – ********** за това, че

1. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител с Р.Ц.Х. - извършител, Д.П.К. и С.А.В. - помагачи извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение налице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН **********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.

2. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител с Д.П.К., С.А.В. и Р.Ц.Х. – извършители противозаконно лишили от свобода Б.С.Н. ***, като деянието било извършено по начин мъчителен за пострадалия Н. - престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението е срещу подсъдимият Р.Ц.Х. ***, с ЕГН ********** за това, че

1. На 13.04. до 14.04.2010г. в гр.Плевен ж.к*** в съучастие като извършител с Д.П.К. и С.А.В. от с.гр. противозаконно лишил от свобода непълнолетните Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години - престъпление по чл.142а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

2. На 13 и 14.04.2010г. в гр.Плевен при условията на опасен рецидив в съучастие като извършител със С.А.В. и Д.П.К. склонил и принудил две не навършили 18 години лица - Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години към употреба на наркотични вещества с цел съвкупление и блудствени действия - престъпление по чл.155, ал.5, т.2, т.3 и т.5, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК.

3. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител с Д.П.К. и С.А.В. - помагачи и С.К.И. - извършител, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН-**********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

4. На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител със С.К.И., Д.П.К. и С.А.В. – извършители противозаконно лишили от свобода Б.С.Н. ***, като деянието било извършено по начин мъчителен за пострадалия Н. - престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа обвинението за престъпленията по чл.142а от НК по отношение на Б.Н. и за четиримата подсъдими, за престъплението по чл.150 от НК смята, че няма доказателства в същото да участвали подсъдимите К. и В.. По отношение на останалите престъпни деяния предмет на обвинението, счита че всички те са доказани въз основа н събраните доказателства След кратка интерпретация на фактите предлага на съд да наложи на подсъдимите  справедливи наказания.

Защитникът на подсъдимия Р.Х., адв. Л.П. от ПАК, счита че подсъдимият не е извършил престъплението по чл.150 от НК. Единствено е участвал в извършване на престъплението по чл.142а от НК по отношение на Б.Н.. В останалите престъпни деяния не се установява участието на подсъдимия Р.Х., като адв. П. също анализира събраните по делото доказателства.

Защитникът на подсъдимия Д.К., адв. В.П. от ПАК, счита че обвиненията по отношение на К. не са доказани, пространно излага съображенията си в тази насока.

Адв. Д.М. в качеството си на защитник на С.В. поддържа становището на адв. В.П. за допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт.  Счита, че обвиненията по отношение на С.В. не са доказани. Разчита на съда да постанови справедлив съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия С.И., адв. Ж.Н. от ПАК, счита че обвинението за престъпление по чл.150 от НК, с оглед направените самопризнания от подсъдимия е доказано, а липсват доказателства за друго престъпление извършено от него.

Подсъдимите в последната си дума изразяват различни становища, като подсъдимият С.В. разчита на справедлива преценка на съда и наказание в рамките на допустимото.

Подсъдимият Р.Х. реална преценка на доказателствата.

Подсъдимият Д.К. иска да бъде оправдан.

Подсъдимият С.И. моли за минимална присъда.

Съдът след като взе предвид обясненията на подсъдимите Р.Ц.Х., С.А.В., С.К.И. и Д.П.К., показанията на свидетелите Б.С.Н., Р.С.И., С.И.С., П.Н.Т., Д.С.И., И.Д. Бамбев, Ц.И.И., П.Х.И., М.Ц.Ц., П.И.А., Н. Пламенов Д., Н.В.Т., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетеля Б.С.Н. на дата 29.04.2010г. в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание на 18.03.2011г. по НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС, прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелката Р.С.И. дадени в хода на досъдебното производство на дата 21.04.2010г., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелката С.И.С. дадени в хода на досъдебното производство на дата 21.04.2010г., както и в съдебно заседание на дата 18.03.2011г. и 26.05.2011г. по НОХД №3265/2010г. по описа на ПлРС, прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката П.Т. дадени в хода на съдебното следствие на дата 27.04.2010г. и по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката П.Т. дадени в хода на съдебното следствие по НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС, прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелката Д.С.И. дадени в съдебно заседание на 05.07.2011г. по НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС, прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелката Д.И. дадени в хода на досъдебното следствие, прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетеля Ц.И. дадени в хода на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетелката П.Х.И. дадени в хода на досъдебното производство /находящи се на л.96, л.97, л.74, л.75 от ДП№1021/2010г. по описа на РП-Плевен/,  прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетеля М.Ц.Ц. дадени в хода на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетеля Н.Д. дадени в съдебно заседание на 05.07.2011г. по НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС, прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля Г.Б.П. дадени в съдебно заседание на 20.06.2011г. по НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС, заключението на вещото лице по изготвената съдебно физико-химична експертиза, заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Р.С.И., заключението на вещото лице по изготвената съдебно видео-техническа експертиза, заключението на вещото лице по изготвената съдебно компютърно-техническа експертиза, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Б.С.Н., заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на С.И.С., заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Р.С.И., заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Р.Ц.Х., заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия С.К.И., както и Протокол за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия С.А.В.,***1.04.2010г., Протокол за претърсване и изземване в апартамент  находящ се в гр. Плевен, ул. Гренадирска”, бл.І-131, вх. А, ет.1, ап.1 на дата 23.04.2010г., Протокол за претърсване и изземване в жилището обитавано от Д.П.К.,*** на дата 21.04.2010г., Протокол за оглед на местопроизшествие на апартамент находящ се в гр. Плевен, жк. Дружба” бл.332, вх.Б, ап.9 на дата 23.04.2010г., Протокол за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия С.А.В.,*** на дата 05.05.2010г., намира за установено следното от фактическа страна:

На неустановен ден през месец март 2010г. в гр. Плевен, четиримата подсъдими се намирали в кв. „Сторгозия“ в управлявания от С.В. автомобил. На предната дясна седалка се е намирал подсъдимият С.И., на задната седалка били подсъдимите Р.Х. и Д.К.. Четиримата подсъдими видели свидетеля Б.Н., по отношение на когото прешили да упражнят саморазправа, чрез насилие. Спрели автомобила до Н., излезли, накарали го да се качи, като по време на движението удар с алуминиева  бухалка му нанесъл удар С.И., а с юмрук го ударил подсъдимия Р.Х.. Отвели го сред лозови масиви на поляна, където подсъдимите Х. и Исав продължили саморазправата с Н.. Съблекли му дрехите, след като Н. бил гол, го вързали с белезници зад гърба, принудили го да легне на земята, където уринирали върху него и го карали да им прави фелацио. Подсъдимият К. не взел участие в това деяние. Подсъдимият С.В. се забавлявал като снимал с телефона си. След като двамата подсъдими приключили с действията си, взели мобилните телефони на Н. и ги изхвърлили, заедно със СИМ- картите, като предварително ги счупели.

Пострадалите свидетели С.С. и Р.И., които били съученички в СОУ „Анастасия Димитрова“ – гр. Плевен, били приятелки.

С.С. имала спорадични интимни отношения с подсъдимия Д.К..

На 12.04.2010г. след телефонен разговор между С. и К., подсъдимият В. отвел с автомобила си непълнолетните С.С. и Р.И. ***. По предложение на К., всички употребили наркотици - кокаин, като в резултат на непълнолетието си И. и С. били склонни да експериментират и имали положително отношение към употребата на наркотици. След това отново приели наркотици по предложение на подсъдимия К. в дома на свидетеля Г.П.. Всички решили да се забавляват и свидетелките С. и И. отишли да гостуват в дома на подсъдимия В.. И. и С. отново употребявали наркотици по предложение на подсъдимия К.. Късно вечерта С. напуснала събирането, а И. продължила да гостува. В ранните часове на 13.04.2010г. В. се завърнал в дома си заедно с подсъдимия Р.Х.. В резултат на употребените наркотици свидетелката Р.И. се чувствала във влошено здравословно състояние. Няколкократно поискала от В. да си ходи, но тримата подсъдими я увещавали да не си тръгва докато не дойде С.. Р.И. нямала възможност да напусне дома на В., тъй като се притеснявала от подсъдимите и не намирала ключовете. В сутрешните часове на 13.04.2010г. след проведен телефонен разговор между Р.И. и С.С., последната се завърнала в дома на В.. Свидетелките И. и С. останали заключени в апартамента заедно с подсъдимия К.. В тях се изградило убеждението, че следва задължително да напуснат жилището на В., за целта започнали да завързват чаршафи един за друг, като тези им действия били установени от подсъдимия К., който с цел да предотврати злополука заковал дървената врата на терасата към касата, за да не могат свидетелките да излязат и да се спуснат през терасата каквито намерения имали. След завръщането на В. и Х., С. и И. отново поискали да си тръгнат, настоявали за това пред подсъдимите, но това не им било позволено. Подсъдимият В. знаел за желанието на С. и И. да напуснат дома му. С. и И. отново били принудени да употребяват наркотици, като подсъдимия К. набил С. със закачалка, а И. била обиждана от В. с думите „курва, боклук“. В подсъдимите вече било изградено намерението да склонят съпротивата на вече достатъчно дрогираните непълнолетни И. и С., с цел да правят секс с тях. В. нямал намерение сексуално да употреби свидетелките, искал да наблюдава случващото се, посредством монтираните в стаята камери, а подсъдимият К. искал да осъществи полов акт с Р.И.. Под влияние на наркотиците, в резултат на своята незрялост и отпаднали задръжки свидетелките И. и С. влезли в банята, за да се изкъпят. След като излезли от там, увити с чаршафи, ги очаквали голи подсъдимите Р.Х. и Д.К.. Х. подскачал около леглото и крещял, че сега ще правят четворка. Подсъдимият К. принудил към орален секс Р.И., след което въпреки нейната съпротива се съвкупил с нея.

След това свидетелките Р.И. и С.С., били принудени да чистят в апартамента на В. и на 14.04.2010г. го напуснали.

На неустановена дата през 2010г. в гр. Плевен Д.П.К. придобил 3.441 грама марихуана с активен компонент тетрахидроканабинол – 1 %. Веществото прибрал в дома си и до 21.04.2010г. без надлежно разрешение го държал до момента, в който било извършено претърсване и изземване от разследващите органи по досъдебното производство с протокол от същата дата. Наркотичното вещество било намерено във връхна дреха, собственост на К.. По повод на претърсването подсъдимият заявил, че веществото е негова собственост.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и доказателствени средства.

 Показанията на свидетелката Р.И. са основно средство за разкриване на обективната истина, същите на моменти са непълни, противоречиви, но въпреки това съдът ги възприема като достатъчно достоверни за изясняване на случилото се на 13-14.04.2010г. Несъответствията в тях отдава на младата възраст и изминали период от време от случилото се до депозиране на показанията пред настоящия съдебен състав, физическото и психическо състояние на И. причинено от употребата на наркотици, което бива доказано от назначените по делото съдебно-психиатрична експертиза и комплексна съдебно-психиатрична експертиза.

От показанията на свидетелката Р.И. се установява, че тя заедно със свидетелката С.С. против волята й е била задържана в апартамента на подсъдимия В., като единствено той е имал ключ за жилището и въпреки проявеното изрично желанието от страна на С. и И. да си тръгнат на 13-14.04.2010г., той не ги е пуснал. Установява се, че подсъдимият К. е бил заключен в жилището заедно със свидетелките и той също не е имал възможност да излезе. Показанията на свидетелката И. са доказателствено средство и за това, че тя заедно със С.С. няколкократно е била склонявана чрез думи и принуждавана чрез думи и действия да употребява наркотици, въпреки че от прекомерната им употреба се е чувствала зле физически. Поредността от употребата на наркотици довела до сломяване на физическата съпротива и психическата устойчивост на И. е довела и до осъществяване на насилствен полов акт с подсъдимия К.. Свидетелката И. е казала на подсъдимия К., че не иска да прави секс, употребявала е ругатни по отношение на него и въпреки това подсъдимият е осъществил с нея полов акт. Показанията на свидетелката И. кореспондират с прочетените по реда чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК депозирани от нея в хода на досъдебното производство по реда на чл.223, ал.1 от НПК. Тези показания, с оглед обстоятелството, че са дадени няколко дни след случилото се са подробни, логични, последователни и от тях се установява, че Р.И. е била задържана против волята й в дома на В., като на л.10 се цитират и проведените между тях разговори. В тези показания свидетелката подробно описва действията на подсъдимия К. довели до осъществения насила полов акт.

В своята съвкупност депозираните пред настоящия съдебен състав показания и прочетените от хода на досъдебното производство, очертават картината на насилственото задържане на свидетелката И. и свидетелката С., осъщественият насилствен полов акт между И. и К., които факти изпълват от обективна страна престъпленията по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и чл.155, ал.5, т.2 и т.3, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК осъществено от Д.К. и по чл. 142а, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.155, ал.5, т.2, т.3, т.5, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК осъществено от подсъдимия С.В..

Показанията на свидетелката С.С. депозирани пред настоящият съдебен състав в проведеното на 05.01.2015г. съдебно заседание /от л.675 до л.684/ допълват казаното от И., относно употребата на наркотици и осъществения насилствен полов акт между И. и К.. Установяват се още факти за желанието на свидетелките И. и С. да напуснат жилището на подсъдимия В.. В своите показания С.С. е пределно ясна относно това, че подсъдимия Д.К. я е накарал да употребява няколкократно наркотици, а подсъдимия В. е я обиждал свидетелката И. до тогава до като тя е склонила отново да взема наркотици. Последващите действия довели до полов акт между К. и И. и орален секс между К. и С. са в резултат на употребата на наркотици, към която свидетелките са били системно принуждавани, докато бъде сломена психическата им съпротива. Умисълът на подсъдимите В. и К. е изводим от техните действия по отношение на свидетелките. Видно е от показанията на С., че приятелската атмосфера по време, на която всички участващи в събирането са се забавлявали и са употребявали доброволно наркотици е била нарушена след като свидетелките И. и С. са установили, че не могат да приемат повече наркотици и въпреки това подсъдимите К. и В. са ги принуждавали към това. Установява се, че са изразили желание няколкократно да напуснат жилището на В., но то не е било изпълнено.

Показанията на С.С. дадени пред настоящия съдебен състав са в противоречие с тези, които тя е депозирала при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав, където тя няколкократно сменя позицията си, в смисъл, че отначало всичко е било доброволно спрямо нея и И. не е употребявано насилие до там да се откаже от тези показания в съдебно заседание на 26.05.2011г. Противоречиви са и показанията на С. дадени и пред настоящия съдебен състав, като в съдебно заседание на 20.11.2014г. тя твърди, че спрямо нея и И. не е употребявано насилие, а от показанията й на 05.01.2015г. се излагат факти, които съдът е приел за достоверни и е описал във фактическата обстановка, именно тези свидетелски показания и депозираните в хода на досъдебното производство и присъединени чрез прочитането им по реда чл.281, ал.1, т.1, т2 от НПК, в хода на досъдебното производство по реда на чл.223, ал.1 от НПК на 21.04.2010г. находящи се на л.27 до л.31 от досъдебното производство, съдът приема за достоверни. Този извод се налага след твърденията на С. дадени в съдебно заседание на 05.01.2015г., че е била заплашвана да депозира показания оневиняващи подсъдимите.

В своите обяснения подсъдимия Р.Х. признава вината си по отношение на извършеното спрямо Н. обвиненията за престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК. Същевременно обаче Х. твърди, че действията, които е извършил по отношение на Н. изразяващи се в това да уринира върху него и да го принуждава да му прави фелацио не са били с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание. Подсъдимият твърди, че с тези му действия е целял да унижи Н. и няма сексуално влечение към мъже, което твърдение се потвърждава и от заключението на назначената на подсъдимия Х. комплексна съдебно-психиатрична експертиза, според която Х. се очертава като дисхармонично структурирана личност с диссоциални черти. При Р.Х. не се установяват данни за отклонение по отношение на сексуалната идентичност и полова роля. Привични са му традиционно мъжки интереси и тенденция да изгражда хетеросексуални връзки с представители на срещуположния пол. При него няма данни за сексуално привличане към лица от собствения пол. Сексуалното насилие в случая не е сексуално поведение, а практикуване на власт чрез насилие, което може да бъде и в други разновидности не само сексуално. Тук водещо е насилието, стремежа към унижение, а хомосексуалната му същност е второстепенна.

Спрямо обвиненията за престъпление по отношение на свидетелките Р.И. и С.С., подсъдимият Р.Х. дава обяснения, според които спрямо тях не е употребено каквото и да било насилие за осъществяване на сексуален акт, не са били заключвани в жилището на В., а те са се забавлявали без да имат претенции за това, че не могат да излязат от апартамента, твърди че ключовете за входната врата на апартамента са се намирали на нея и свидетелките са били пияни.

В своите обяснения подсъдимия С.В. твърди също така, че подсъдимият К., поради настоятелните искане на свидетелките С. и И. да употребят наркотици в дома му е стрил на прах таблетка аспирин или аналгин с цел да изпълни желанието на свидетелките да употребят наркотици. С тези твърдения подсъдимият се опитва да опровергае обвинението за престъпление по чл.155, ал.5, т.2, т. 3, т.5, вр. ал.4 от НК. Тези обяснения на В. биват опровергани от показанията на свидетелката С.С., която има опит в употребата на наркотици и може да различи стрития на прах аспирин от истински наркотик, като физически усещания казва, че таблетката лекарство се възприема чрез носоглътката и горчи и мирише, които възприятия липсват при употребата на наркотици. Категорична е в твърденията си, че в дома на В. след доброволната употреба на наркотици, са били принудени да употребяват наркотик без примеси.

Подсъдимият С.И. признава вината си за това, че е блудствал със свидетеля Б.Н., но отрича противозаконно да го е лишавал от свобода. Установява се, че И. няма хомосексуални влечения, видно от заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична експертиза, а именно И. е с нормално развитие на интелекта. Личностовото му функциониране показва нормално структурирана личност в нейните крайни варианти. При С.И. не се установяват данни за отклонение по отношение на сексуалната идентичност и полова роля. Привични са му традиционно мъжки интереси и тенденция да изгражда хетеросексуални връзки с представители на срещуположния пол. При него няма данни за сексуално привличане към лица от собствения пол. В случая при И. се касае не за хомосексуалност /влечение към собствения пол/, а по скоро за проява на агресия към лице от същия пол със сексуална изява. Това е проява на преходен хомосексуален акт, който не структурира съществено по-нататъшния полов живот на личността на И..

В своите обяснения подсъдимия Д.К. потвърждава твърдението на подсъдимия В., че по искане на И. и С. им е стрил таблетка аспирин, която им я е представил за наркотично вещество, за да изпълни настоятелното им желание да употребят наркотик. По тези твърдения съдът се произнесе, с оглед казаното от свидетелката С., че би различила наркотично вещество от лекарствено средство, включае и само като примес в наркотика, поради което съдът приема тези твърдения на подсъдимите за недостоверни. К. отрича да е осъществил полов акт с И., а фелациото което му е направила С. е било доброволно.

Показанията на свидетелките П.Т., майка на С.С. и на Д.И. – сестра на Р.И., хармонизират казаното от пострадалите свидетелки, относно тяхното състояние след случилото се и преразказа на събитията направен пред Т. и Д.И.. Показанията на П.Т. прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК дадени на 27.04.2010г. в хода на досъдебното производство, по-пълно и детайлно от тези дадени в настоящото съдебно производство описват случилото се на С. и И., категорично от тези показания се установява, че пострадалите непълнолетни свидетелки са били заключени в апартамента на В..

От показанията на Д.И., която разказва за казаното от пострадалата Р.И., се установява, че Р.И. не е имала възможност да напусне жилището на В. и е била заплашвана, че „ще види сестра си в ковчег“.

В своите показания свидетелят И.Б. установява факти относно предприетите действия от негова страна, в качеството му на полицейски служител по издирване на С.С., след депозирания сигнал от нейната майка П.Т.. Установява се, че Бомбов е получил информация относно местонахождението на пострадалите свидетелки. След намирането им Р.И. е потвърдила пред него, че с нея е блудствано.

Показанията на свидетелите И.Б., Диана И. и П.Т. се установява факта, че за повече от денонощие Р.И. и С.С. не са могли да бъдат открити, а от техните показания се установява, че не са имали възможност да напуснат жилището на подсъдимия В..

Показанията на свидетеля Ц.И. дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т2 от НПК изясняват действията на подсъдимите С.И. и Р.Х., както и на Д.К. и С.В. по отношение на Б.Н.. В своите показания Ц.И. преразказва съдържанието на 2 броя дискове, които съдът е приел като веществено доказателство по делото –“BenStar CD-R 700 Mb” с бланков номер B3117MG27084425LH и “PRINKO BUDGET  DVD-R 4.7 Gb” с бланков номер M92621598F-11674, на които съдът е назначил експертиза, от заключението на която се установява, че: Структурата на директориите на диска марка –“BenStar CD-R 700 Mb” с бланков номер B3117MG27084425LH съдържа две поддиректории с присвоени имена “1-300” и “301-600”. В поддиректорията с име „1-300" са записани четири файла в стандартния за файлове съдържащи дигитални растерни изображения /цифрови фотоснимки/, формат на компресия „.JPEG" с присвоени имена „FILE069.JPG", „FILE080.JPG", „FILE095.JPG", „FILE124.JPG" при прегледа им не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация. В поддиректорията с име „301-600" са записани девет файла в стандартния за файлове съдържащи дигитални растерни изображения/цифрови фотоснимки/, формат на компресия „JPEG" с присвоени имена - „FILE341.JPG", „FILE370.JPG", „FILE371.JPG", JFILE373.JPG", „FILE390.JPG", „FILE403.JPG", „FILE404.JPG", „FILE470.JPG", „FILE491.JPG" при прегледа им не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

В основната директория на диска марка „PRINCO BUDGET DVD-R 4.7 Gb" c бланков номер M92621598F-11674 са записани шест файла в специализирани за файлове съдържащи видеозапис формати на компресия „.MPEG" и ,,.МР4" при прегледа им не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

 Показанията на свидетеля М.Ц., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК единствено изясняват обстоятелството, че той е добър познат с Б.Н..

По реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК съдът е присъединил като доказателства по делото и показанията на свидетелката П.И. дадени в хода на досъдебното производство, както и тези дадени в хода на съдебното следствие по НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС. Според казаното от П.И., която е била към момента интимна приятелка на подсъдимия С.В., по отношение на Р.И. и С.С. не е било употребявано, каквото и да е насилие при присъствието й в апартамента, напротив пострадалите са се намирали в добро разположение на духа, забавлявали са се, и свидетелката по никакъв начин от тяхното поведение не е разбрала, че им е неприятно да се намират там.

В показанията си свидетеля П.И. изнася твърдения, че е виждал Р.И. и С.С. на други младежки събирания, на които са употребявали наркотици.

Основното в показанията на свидетеля Н.Д. е, че е имало възможност свободно да напусне жилището на подсъдимия В. през този период от време, защото ключовете са се намирали на входната врата. Свидетелят Н.Д. е посетил В. в дома му, с цел да покани всички присъстващи там, да отидат на дискотека, като след техният отказ си  е тръгнал. В този смисъл са и показанията му прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени при разглеждане на НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС.

В своите показания свидетеля Н.Т. изяснява обстоятелството, че пострадалата Р.И. е искала телефония номер на подсъдимия Р.Х., след като са напуснали жилището на В..

По реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, като доказателствено средство по делото са присъединена показанията на свидетеля Г.П., дадени при предходно разглеждане на НОХД№3265/2010г. по описа на ПлРС. В тези показания свидетелят твърди, че наркотици са били употребявани в жилище на ул. „Стара планина“№4, но същите са били донесени от една, от двете пострадали, като в нея се е намирало и приспособление плочка за приемане на наркотика.

По делото са назначени множество експертизи, чиито заключения съдът е изслушал в съдебно заседание и е приел същите като годни да отговорят на поставените задачи, поради което ги счита за достоверно доказателство п делото.

Видно от заключението на вещите лица по изготвената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Р.С.И. е, че същата е граничен тип личност с присъщо неустойчиво и неуравновесено поведение. Поведението й се определя от моментните емоционални състояния и ситуативни нагласи. Тези периоди при нея се сменят с такива на по-добър самоконтрол, който обаче не е достатъчен за постигане на балансирано адаптивно функциониране и правят социалната й приспособимост като цяло неустойчива.

Р.И. по време на престоя в дома на С.В. 13-15 април 2010г. проявява неефективно поведение, което е изводимо, както от юношеската й възраст, употребата на наркотици, сънната депривация /лишение/, така и от сложността на ситуацията, за която тя няма поведенчески репертоар и житейски опит за справяне. Тези обстоятелства по време на инцидента водят до отслабеност на задръжките в поведението, което е за сметка на търсенето на рационално-конструктивен механизъм за справяне.

На И. е присъщо поведение, ориентирано към активно справяне с проблемите. При Р.И. е ниска предразположеността й към подчиняем тип поведение, но присъствието на физически по-силни лица от нея, по време на престоя й в дома на С.В., безсънието, глада, употребата на наркотици с последващите от това ефекти върху психиката й повлияват преценките й водят до неконвенциално поведение, изразяващо се в хомосексуален секс, секс пред камера и в присъствието на други лица. Това са нагласи и диспозиции на личността на И. в насока на много вероятни модели за поведение, а не на общовалидни тенденции, които биха се проявили във всички случаи.

При Р.И. няма тенденция към преекспониране на ситуацията.

Следва да се има предвид, че инцидента е бил преди четири години и тя е била на 16г. За това време тя е натрупала житейски и социален опит и при последващите разпити се намесва и оценката й за преживяванията по време на инцидента от позицията на актуалната и възраст.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на Р.С.И. – При психиатричното изследване на Р.И. не се установиха данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния смисъл на думата /душевна болест/ със специфика за възрастта й. Касае се за НОРМАЛНО ПСИХИЧНО РАЗВИТИЕ.

И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при И. липсват обективни данни за качествени нарушения във възприятно-мисловната й дейност и паметови функции, което говори, че е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването. Временно състояние на “обърканост” /около 30-40 мин на 13.04.2010г./ имам клинични основания да разглеждам като следствие от кокаинова интоксикация /прием на веществото в по-висока доза, но не свръхдоза/, което не видоизменя качествено спомена й за случвалото й се, а би могъл да го повлияе единствено в посока-непълен.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по отношение на Р.И., при прегледа се установиха: стара дефлорационна щърбина, няма пресни травматични увреждания в аналната и половата област. Стара дефлорационна щърбина отговаря да е с давност от около година и половина, както съобщава прегледаната. Липсата на пресни травматични увреждания не противоречи на съобщеното за извършен анален и вагинален полов акт без семеизпразване, поради което не е правен и тампон влагалищна намазка.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза е, че при психиатричното изследване на С.И.С. не се установиха данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния смисъл на думата /душевна болест/ със специфика за възрастта й. Касае се за нормално психично развитие при 17 годишна.

И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при С. липсват данни за качествени разстройства във възприятно мисловната й дейност и паметови функции, което говори, че е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Б.С.Н., че при психиатричното изследване на същия не се установиха данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния смисъл на думата /душевна болест/. Касае се за ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА ОПИОИДИ У ЕМОЦИОНАЛНО – НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ. ПОНАСТОЯЩЕМ НЕ УПОТРЕБЯВА.

И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при Н. липсват данни за качествени нарушения във възприятно-мисловна дейност и паметови функции – в състояние е правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването. Макар и абнормна личност на индивидуалността му не са й присъщи нагласи за манипулативност с оглед себеугаждане, нито преднамерена словесна агресия спрямо хора, които с действия или думи са му причинили негативни преживявания. Такива хора бързо изчерпват емоционалния си заряд и не са склонни да натрупват враждебни чувства.

От заключението на изготвената съдебно-биологична експертиза – съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства, се установява, че: 1. По Представените за изследване обекти /дюшек и бикини/ не се доказа наличие на кръв.

2. По изследваните бикини не се доказа наличие на сперма.

3. По представения за изследване дюшек се доказа наличие на сперма. Лицето оставило спермата има кръвно групова принадлежност АВ/О/ и това лице е Секретор /отделител/ ан “А” и “В” аглутиногени в слюнката и спермата.

4. Кръвно груповата принадлежност на кръвта иззета от лицето Д.П.К. е АВ/О/.

5. Лицето Д.П.К. има кръвно групова принадлежност по слюнка О/алфа, бета/ и това лице е Несекретор /неотделител/ на “А” и “В” аглутиногени в слюнката и спермата.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно физико-химична експертиза е, че: 1. Растителната маса, обект на изследване, по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп /марихуана/.

2. Нето теглото на растителната маса преди изследванията и процентното съдържание на активния, наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол, както и употребеното за изследване и оставащо количество от обектите е отразено. Общото нето тегло на тревната маса, съдържаща тетрахидроканабинол е 3,441 грама. За изследване са употребени 0,212грама, при което остават 3,229 грама.

3. Конопът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция на упойващите вещества на ООН от 1961г., изменена с Протокола от 1972г., ратифицирана от Р.България и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ.бр.30/1999г./. Съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ.бр.30/1999г.; изм.бр.63 от 2000г.; бр.74,75 и 120 от 2002г. и бр.56 от 2003г./, коноп/марихуана/ е в списъка на “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

4. В Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. са определени цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като в Приложение 2 са посочени цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата и е определена цена 6.00 лева за 1 гр. марихуана без изисквания за процентното съдържание на активния компонент.

Имайки впредвид общото нето тегло – 3,441гр, на съдържащата тетрахидроканабинол тревна маса, то левовата и стойност се определя на 20,62 лева.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза е, че информацията съдържаща се в посочените директории е копирана на DVD PRINKO BUDGET  “.mpeg”  Media player classic и хартия.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно компютърно - техническа експертиза, се установява, че откритите на системите графични и видео файлове са копирани на оптичен носител /CD/, като е спазена структурата на разположение на файловете. Те са организирани и записани в 2 папки наречени съответно “лаптоп” и “компютър”. Всички файлове от двете папки биха могли да бъдат прегледани на DVD за битова употреба.

С оглед така събраните доказателства по делото съдът счита, че подсъдимият Д.К. е извършил, престъпленията по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, по чл.155, ал.5, т.2 и т.3, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Обвиненията за престъпления по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и чл.155, ал.5, т.2, т.3, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК се доказват от показанията на разпитаните пострадали свидетелки Р.И. и С.С.. Съдът приема същите за достоверни, логични и последователни, въпреки наличието на определени нелогични действия от страна на пострадалата Р.И. и констатираните частични несъответствия между показанията на И. и С.. Заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична експертиза дава отговор на въпросите за личността на И., обясняващи в пълна степен логически необоснованото и житейски незрялото поведение на пострадалата. Показанията на И. в пълна степен биват подкрепяни от показанията на С.С. дадени в съдебно заседание на 05.03.2015г., които хармонизират изцяло с казаното от И. и показанията на П.Т. и Д.И..

По отношение на обвинението спрямо подсъдимия С.В. за престъпление по чл.155, ал.5, т.2, т.3 и т.5, вр. ал.4, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.20, ал.2 от НК, важи казаното по-горе за доказаност на обвинението спрямо К..

Относно противозаконното лишаване от свобода по отношение на С.С. и Р.И., с което действие е осъществен състава на престъплението по чл.142а, ал.3, пр.1 от НК, съдът намира същото за доказано от показанията на Р.И. и С.С., счита че единствено отговорен за извършеното деяние може да бъде подсъдимия С.В., защото той е собственик на жилището и е разполагал с ключовете от входната врата. Показанията на свидетеля Н.Д. не оборват казаното от И. и С., че не са имали възможност да напуснат жилището, защото видно е от техните показания, както и от обясненията на подсъдимите Р.Х., Д.К., С.В. и показанията на свидетелката П.И. е, че пострадалите почти не са оставали сами, а от техните показания се установява още, че не са искали да напускат жилището независимо една от друга, като този извод бива доказан и от действията на С.С. при повторното й завръщане в дома на В., за да не остава сама Р.И..

Относно обвиненията за престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за противозаконното лишаване от свобода на Б.С.Н., съдът счита че подсъдимият В. е участвал в това изпълнително деяние, защото в управлявания от него автомобил против волята му на Б.Н. са били поставени белезници и без негово съгласие е бил преместен от едно място на друго, където спрямо него е било упражнено физическо насилие от подсъдимите Р.Х. и С.И., същите двама са участвали в изпълнителното деяние и по чл.142, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, заедно с подсъдимия В., като мъчителния начин за пострадалия Н. се изразява в нанесените удари с бухалка от подсъдимия Р.Х. и поставянето на белезници. Подсъдимите са имали общност на умисъла за извършване на тези действия спрямо Н., поради което и тримата следва да отговарят, като извършители на деянието.

Относно обвинението за престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК извършено спрямо Б.Н., от подсъдимите Р.Х. и С.И., съдът намира същото за недоказано от субективна страна. За осъществяване на това престъпление законът изисква блудствените действия да са извършени със специална цел, а именно възбуждане и/или удовлетворение на полово желание. Видно е от обясненията на подсъдимите, от назначените спрямо тях комплексни съдебно-психиатрични експертизи за установяване на сексуалното им влечение към лица от същия пол, както и от приетите като веществено доказателство два броя дискове –“BenStar CD-R 700 Mb” с бланков номер B3117MG27084425LH и “PRINKO BUDGET  DVD-R 4.7 Gb” с бланков номер M92621598F-11674 е, че Х. и И. нямат сексуално влечение към лица от собствения си пол, тоест не е налице специална цел за извършване на престъплението. Доказва се, че с тези си действия са целели да причинят неудобство, страх и подчинение у Н., мотивирани са били да докажат превъзходството си над него, като го накарат да лапа половите им членове и после са уринирали върху него.  Именно поради това съдът счита, че обвинението в тази му част не е доказано.

Съдът намира обвинението за недоказано и по отношение на Д.К. за престъпленията по чл.142а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено спрямо Р.И. и С.С., защото се установява от доказателствата по делото, че подсъдимият със забиване на гвоздей във вратата и касата към терасата на дома на В., е целял да предотврати необмислени действия от страна на Р.И. и С.С., по напускане на жилището посредством навързани един за друг чаршафи.  Не се доказва, че К. не е разрешил на И. и С. да напуснат жилището на В. и съдът счита, че единствено отговорен за престоя против волята им е домакинът В..

По отношение на обвинението за престъпление по чл.150, ал.1 ,вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК спрямо Б.Н., съдът намира същите за недоказани, защото не се установяват под каквато и да е форма участието на К. в тези престъпления, същият е бил свидетел на случилото се спрямо Б.Н., под никаква форма на изпълнителното деяние обаче не го е лишил от свобода, защото не е извършил каквито и да е действия спрямо него, видно от показанията на Н., не е участвал и в последващите действия спрямо него.

По отношение на подсъдимия В. също обвинението за блудство спрямо Н. остава недоказано, защото той единствено е снимал с телефона си, а и с оглед изложеното по-горе и важащо в пълна степен и за Д.К., с когото са обвинени за помагачи в престъплението по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК. Няма как, поради изложените съображения за липса на умисъл у Х. и И. за извършване на това престъпление, да бъдат признати за виновни подсъдимите В. и К..

От обективна и субективна страна са налице признаци на престъпните състави - по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, по чл.155, ал.5, т.2 и т.3, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК по отношение на подсъдимия Д.К.; по чл.142а, ал.3, вр. ал.1 от НК, по чл.155, ал.5, т.2, т.3 и т.5, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК и по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимия С.В.; по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимия С.И.; по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимия Р.Х..

При индивидуализацията на наложените на подсъдимите Р.Х., С.В., С.И. и Д.К. наказания съдът се съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За да определи вида и размера на наказанията на всеки от подсъдимите за всяко от престъпленията съдът прецени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществената опасност на деянията и дейците и съотношението между тях, за да се постигне оптимална съразмерност между действията на четиримата подсъдими и противодействието на държавата. От особено значение на настоящия етап от развитието на обществото е превенцията и противодействието на едни от най-бруталните посегателства срещу основните права и свободи на човешката личност, каквито са противозаконното лишаване от свобода, склоняването и принуда към употреба на наркотични вещества с цел престъпно посегателство срещу личната и полова неприкосновеност.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършените от тях престъпления, съдът в съответствие  с разпоредбата на чл.54 от НК съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са осъжданията на всеки един от четиримата подсъдими – всички без изключение са осъждани на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления от общ характер, като за подсъдимия В. деянието по чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 3 и т. 5, вр. с ал. 4 от НК е при условията на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Именно предишните осъждания на подсъдимите сочат, че извършените от тях престъпления в конкретния случай не са лекомислена и изолирана проява в живота им, начинът на извършване на престъпленията ги характеризира като личности склонни към саморазправа. Завишена е и степента на обществена опасност на извършените от тях деяния – засегнати са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността, а основна ценност в съвременното демократично общество е човешката личност.

Съдът намира, че наказанията, които са налагани на подсъдимите за извършените от тях престъпления, явно не са въздействали поправително и възпитателно върху личността им, към спазване на закона и добрите нрави в Република България.

За подсъдимите К., В. и Х. не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият С.К.И. – по същество той признава престъплението, което е извършил и съдейства за разкриване на обективната истина като дава обяснения.

По отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, съдът, след като се съобрази с наложените наказания при предходното разглеждане на делото и забраната да се налагат по тежки наказания от постановените при предишното разглеждане на делото, счита че за постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, а именно - за поправяне и превъзпитание на подсъдимите към спазване на закона и добрите нрави, и за да въздейства предупредително върху тях и да им отнеме възможността да извършват и други престъпления, както и за да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, следва да се определят наказания на подсъдимите за всяко от деянията от средата и към максимума на предвиденото в закона, като за всичките следва да бъде определен строг режим на изтърпяване в затвор.

При определяне на наказанието Глоба кумулативно предвидено в чл. 155, ал. 5, т. 2 и т. 3 и т. 5, вр. ал. 4 от НК съдът съобрази предоставените справки от НАП и Агенция по вписвания справки относно тяхното имотно състояние и определи такава към минимума предвиден за този вид наказание от 100 000 до 300 000, а именно глоба в размер на 100 000 лева.

За извършеното престъпление от подсъдимия Д.П.К. по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, вр. с чл.54 от НК, съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ТРИ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

За извършеното престъпление от подсъдимия Д.П.К. по чл.155, ал.5, т.2 и т.3, вр. ал.4, вр.чл.20, ал.2 НК, вр. с чл.54 от НК, съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ДЕСЕТ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор и Глоба в полза на държавата в размер на 100 000 лева.

За извършеното престъпление от подсъдимия Д.П.К. по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, вр. с чл.54 от НК съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ЕДНА година лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор и Глоба в полза на държавата в размер на 2000 лева.

НА основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Д.П.К. общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а именно – ДЕСЕТ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия Д.П.К. по НОХД№№469/2010г. по описа на ПлРС в размер на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно отделно от наложеното с настоящата присъда, при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Д.П.К. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 22.04.2010г. до 17.08.2010г. до  в размер на три месеца и 25 дни и от 14.09.2010г. до 03.02.2012г. в размер на една година четири месеца и 19 дни - общо в размер на една година осем месеца и 14 дни, както и мярката за неотклонение „Домашен арест“ считано от 03.02.2012г. до 28.02.2013г. в размер на една година и 25 дни, като два дни „Домашен арест“ се зачита за един ден лишаване от свобода в размер на шест месеца и 13 дни, като общият размер на времето, което следва да бъде приспаднато на подсъдимия Д.К. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в размер на две години два месеца и 27 дни.

 

За извършеното престъпление от подсъдимия С.А.В. по чл.142а, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ТРИ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

За извършеното престъпление от подсъдимия С.А.В. по чл.155, ал.5, т.2, т.3 и т.5, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, вр. с чл.54 от НК, съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ДЕСЕТ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор и Глоба в полза на държавата в размер на 100 000 лева.

За извършеното престъпление от подсъдимия С.А.В. по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.54 от НК съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ТРИ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

НА основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С.А.В. общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а именно – ДЕСЕТ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият С.А.В. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 22.04.2010г. до 31.01.2012г. в размер на една година девет месеца и девет дни и мярката за неотклонение „Домашен арест“ считано от 31.01.2012г. до 28.02.2013г. в размер на една година и 27 дни, като два дни „Домашен арест“ се зачита за един ден лишаване от свобода, в размер на шест месеца и 14 дни, като общият размер на времето, което следва да бъде приспаднато на подсъдимия С.В. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в размер на две години три месеца и 23 дни.  

За извършеното престъпление от подсъдимия С.К.И. по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.54 от НК, съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ТРИ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият С.К.И. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 11.05.2010г. до 03.02.2012г. в размер на една година осем месеца и 22 дни, и мярката за неотклонение „Домашен арест“ считано от 03.02.2012г. до 28.02.2013г. в размер на една година и 25 дни, като два дни „Домашен арест“ се зачита за един ден лишаване от свобода, в размер на шест месеца и 13 дни, като общият размер на времето, което следва да бъде приспаднато на подсъдимия С.И. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в размер на две години три месеца и пет дни.

За извършеното престъпление от подсъдимия Р.Ц.Х. по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.54 от НК съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание ТРИ години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Р.Ц.Х. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.05.2010г. до 03.02.2012г. в размер на една година осем месеца и 7 дни и от 13.09.2014г. до 10.03.2015г. в размер на пет месеца и 27 дни – общо в размер на две години два месеца и 4 дни, и мярката за неотклонение „Домашен арест“ считано от 03.02.2012г. до 05.03.2012г. в размер на един месец и два дни, като два дни „Домашен арест“ се зачита за едни ден лишаване от свобода, в размер на 16 дни, като общият размер на времето, което следва да бъде приспаднато на подсъдимия Р.Ц.Х. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в размер на две години два месеца и 20 дни.

При така направения анализ на доказателства, съдът счита, че подсъдимия Д.П.К. следва да бъде признат за невинен, за това, че: на 13.04. до 14.04.2010г. в гр.Плевен ж.к*** в съучастие като извършител със С.А.В. и Р.Ц.Х. от с.гр. противозаконно лишил от свобода непълнолетните Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години - престъпление по чл.142а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като помагач със С.К.И. и Р.Ц.Х. - извършители и С.А.В.  помагач, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН **********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител със С.К.И., С.А.В. и Р.Ц.Х. – извършители противозаконно лишили от свобода Б.С.Н. ***, като деянието било извършено по начин мъчителен за пострадалия Н. - престъпление по чл.142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Въз основа на изложеното съдът счита, че подсъдимият С.А.В., в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК, следва да бъде признат за невинен, за това че: На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като помагач с Д.П.К. - помагач и С.К.И.  и Р.Ц.Х. - извършители, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН **********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

При така направения анализ на доказателства, съдът счита, че подсъдимия С.К.И., следва да бъде признат за невинен, за това, че: На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител с Р.Ц.Х. - извършител, Д.П.К. и С.А.В. - помагачи извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение налице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН **********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.

Въз основа на изложеното съдът счита, че подсъдимият Р.Ц.Х. в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК, следва да бъде признат за невинен, за това че:

На 13.04. до 14.04.2010г. в гр.Плевен ж.к*** в съучастие като извършител с Д.П.К. и С.А.В. от с.гр. противозаконно лишил от свобода непълнолетните Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години - престъпление по чл.142а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

На 13 и 14.04.2010г. в гр.Плевен при условията на опасен рецидив в съучастие като извършител със С.А.В. и Д.П.К. склонил и принудил две не навършили 18 години лица - Р.С.И. на 16 години и С.И.С. на 17 години към употреба на наркотични вещества с цел съвкупление и блудствени действия - престъпление по чл.155, ал.5, т.2, т.3 и т.5, вр. ал.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК.

На неустановена дата през м.март 2010г. в гр.Плевен в съучастие като извършител с Д.П.К. и С.А.В. - помагачи и С.К.И. - извършител, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Б.С.Н. от с.гр. с ЕГН-**********, като употребили за това сила и заплашване - престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д.П.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно- деловодни разноски в размер на 235.00 лева и по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 726.80 лв.

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.А.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно- деловодни разноски в размер на 215.00 лева и по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 634.03 лв.

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.К.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 382.23 лв.

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р.Ц.Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 382.23  лв.

 С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: