Р Е Ш Е Н И Е № 260061
гр. Русе, 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при
участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 334 по описа на РОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 365 и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от ЗП Д.Ч.М. ***, с която в
обективно кумулативно съединение са предявени искове с правно основание чл. 327
от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, срещу „Брани 90” ООД
гр. Русе с ЕИК *********, представлявано от управителя БКА, за изпълнение на
договорно задължение за заплащане на сумата от 79 600,00 лв., представляваща
неплатена цена по договор за доставка на овощен посадъчен материал от сливи
сорт „Стенлей“, за което е съставена фактура № **********/18.03.2019 г. за
сумата от 135 600,00 лв., по която е налице частично плащане в размер на 36 000,00
лв. и подписано впоследствие споразумение на 29.03.2019 г. за разсрочено
плащане на остатъка от 99 600,00 лв., както следва: сума в размер на 50 000,00
лв. в срок до 30.05.2019 г. и сума в размер на 49 600,00 лв. в срок до
30.05.2019 г., по което също е направено само частично плащане в размер 20 000,00
лв., платени на 09.09.2019 г. и 20.09.2019 г. Ищецът претендира и лихва за
забава в плащането в размер на 6 668,05 лв. за периода от 31.05.2019 г. до
завеждане на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждането на иска до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 24 338,40 лв., представляваща неустойка съгласно т. 4 и 5 от
споразумението, считано от началната дата на изискуемост на паричното
задължение – 31.05.2019 г. Претендира направените разноски по делото.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства е връчен на ответника с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му.
В срока за отговор ответното дружество оспорва
основателността на исковете, като твърди, че не дължи в заявения размер
претендираните от ищеца суми, както и процесуална недопустимост на исковете, доколкото
липсват доказателства за правоспособността на ищеца. Оспорва автентичността на
представеното с исковата молба споразумение, като твърди, че същото не е
подписано от БАкато законен представител на „Брани 90“ ООД гр. Русе. Изразява
съмнение, че вписаните в него дати са направени допълнително и непрецизно и
оспорва споразумението и в тази му част относно съдържанието. С тези аргументи
оспорва акцесорната претенция за неустойка. Счита за произволна и неоснователна
и заявената претенция за присъждане на лихва по чл. 86 от ЗЗД, доколкото
мораторна неустойка не може да бъде кумулирана с лихва за забава. Изразява
готовност за постигане на спогодба при разумни и приемливи за двете страни
параметри.
В предвидения двуседмичен срок е депозирана допълнителна
искова молба с която се изменя заявената претенция и същата се предявява като
такава за сумата от 79 600,00 лв. – главница по договор за доставка на
посадъчен материал от 20.11.2016 г. и осъдителен иск за заплащане на
уговорената в чл. 4 от споразумението между страните неустойка в размер на 24 338,40
лв. и евентуална претенция в случай, че искът за неустойка бъде отхвърлен,
ответникът да бъде осъден да заплати мораторна лихва върху главницата, считано
от 31.05.2019 г. до окончателното погасяване на главницата. Заявява, че ще се
ползва от сключеното между страните споразумение, като представя оригинала на
същото.
По делото е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който се поддържат изложените твърдения за
процесуална недопустимост на предявените обективно съединени искове с оглед
качеството на ищеца като земеделски производител. Прави се доказателствено
искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза.
Съдът след като проверени редовността на разменените
книжа и допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както
и другите искания и възражения на страните, както и след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът определя правната квалификация на предявените
искове като такива по чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 79 600,00
лв., дължим остатък по фактура № **********/18.03.2019 г., цялата на стойност 135600.00
лв., касае доставени от земеделския производител и получени от ответното
дружество 38 000 броя овощен посадъчен материал от сливи сорт „Стенлей“ в
периода от 30.03.2019 г. до 23.04.2019 г. За всяка от доставките са съставени
приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни по сделката, които са
приложени по делото. Ищцовата страна признава частично плащане в размер на 36 000.00
лв., извършено на 19.03.2019 г., за което представя банково извлечение от
сметката си. На 29.03.2019 г. е подписано споразумение за разсрочено плащане на
остатъка от 99 600,00 лв., като сума в размер 50 000,00 лв. следва да се плати
в срок до 30.05.2019 г. и сума в размер на 49 600,00 лв. – в срок до 30.05.2019
г., по което ищецът признава, че също е направено само частично плащане в
размер на 20 000,00 лв., платени на 09.09.2019 г. и 20.09.2019 г. по 10 000.00
лв., за които представя извлечения от банковата си сметка.
По делото е назначена графологична експертиза, вещото
лице по която дава заключение, че подписът за длъжник за „Брани 90“ ООД в
споразумението от 29.03.2019 г., подписано към договора от 20.11.2016 г. за
доставка на овощен посадъчен материал от сливи, е положен (изпълнен) от БКА с
ЕГН **********.
В хода на делото между страните е сключен договор за
спогодба от 28.01.2021 г., с който ответникът признава задължението си към
ищеца за заплащане на сумата от 79 600.00 лв., представляваща непогасена
главница от продажна цена по договор за доставка на овощен посадъчен материал
от сливи сорт „Стенлей“ и се задължава да заплати пълния размер на сумата до
05.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор от 20.11.2016 г. за доставка
на овощен посадъчен материал от сливи, по силата на който ищецът се е задължил
да произведе, продаде и прехвърли правото на собственост на ответника върху
договореното количество от 38 000 броя сливи от сорт „Стенлей“ срещу насрещно
задължение на ответника да заплати цената им. Сключването на договора се
установява от представеното по делото заверено копие на същия, ведно със
споразумение от 29.03.2019 г., с което е уговорен срокът за плащане на остатъкът
от дължимата сума в размер на 99 600.00 лв. след извършено частично плащане на
19.03.2019 г. От приложените 6 бр. приемо-предавателни протокола се установяват
и твърденията на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът
е приел изпълнението. От сключения в хода на производството договор за спогодба
от 28.01.2021 г. е видно, че ответникът признава задължението си към ищеца за
заплащане на сумата от 79 600.00 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че
споразумението от 29.03.2019 г. не е подписвано от законния му представител Б.А..
Видно от заключението на вещото лице по назначената графологична експертиза, подписът
за длъжник за „Брани 90“ ООД в процесното споразумение, е положен (изпълнен) от
БКА – управител на ответното дружество.
При това положение и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
ответника е възникнало задължението да заплати дължимата цена с ДДС за
предоставените стоки – 38 000 броя овощен посадъчен материал от сливи сорт
„Стенлей“. Размерът на дължимата цена е определен в представената по делото
фактура № **********/18.03.2019 г. за сумата от 135 600,00 лв. с ДДС, като не
се спори за това, че по същата са извършени частични плащания, след които е
останал неизплатен остатък в размер на 79 600,00 лв. Поради това, предявеният
иск за реално изпълнение следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 79 600,00 лв.
На основание на чл. 92 ЗЗД, предвид изпадането на
ответника в забава за плащането на дължимите суми, същият дължи на ищеца
неустойка в размер на 24 338,40 лв., представляваща обезщетение за вредите от
неизпълнението.
С оглед изхода на спора ответникът дължи и направените от
ищеца в настоящото производство разноски, които са в общ размер на 5 730,10 лв.,
от които 550,00 лв. адвокатско възнаграждение и 5 180,10 лв. заплатена държавна
такса.
В представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира държавна
такса в размер на 5 230 лв., но от приложените като доказателства платежни
документи се установява, че платената държавна такса по делото е 5 180.10 лв.
(3 660 лв. при завеждане на делото, 765 лв. допълнителна д. т. след изменение
на иска, 750.10 лв. след дадените от съда указания и 5 лв. за издадената
обезпечителна заповед) и до този размер следва да се уважи. Относно
адвокатското възнаграждение, претенцията на ищеца е за присъждане на 3 750 лв.
за исковото производство и 550 лв. за поисканото обезпечение. Представени са два
договора за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. с уговорено
възнаграждение в размер 3 500 лв. и от 17.03.2020 г. с уговорено възнаграждение
в размер 250 лв. (л. 20 и л. 30 от т. д. № 24/2020 г. на ОС Силистра). Съгласно
т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски се
присъждат на страната, само когато е доказано извършването им. За тази цел в
договора за правна помощ следва да бъде указан начинът на плащане. В случай, че
възнаграждението е платено в брой, това следва да бъде отразено в договора за
правна помощ и същият има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Ако
е договорено заплащане на възнаграждението по банков път, то следва да бъде
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В посочените
по-горе договори са посочени като платени суми 3 750 лв. и 250 лв., но не е
вписан начинът на плащане – по банков път или в брой. Доказателства за
плащането на тези суми не са представени до приключването на последното по
делото съдебно заседание. Настоящият съд приема, че страната не доказала извършването
на исканите разноски и същите не следва да се присъдят.
Така мотивиран, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Брани 90“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Видин“ № 48, вх. 1, ет. 3, ап. 9, представлявано от
управителя БКА, да заплати на ЗП Д.Ч.М. с ЕИК ********** ***, сумата 79600,00 лв., представляваща неплатена
цена по договор за доставка на 38000 бр. овощен посадъчен материал от сливи
сорт „Стенлей“, за което е съставена фактура № **********/18.03.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска – 04.03.2020 г. до
окончателното изплащане, сумата 24 338,40 лв.,
представляваща неустойка, съгласно споразумение от 29.03.2019 г., както и сумата
5 730,10 лв. разноски
в настоящото производство.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: