№ 1851
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100513840 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. Р. В. срещу решение № 17934/05.10.2024
г. по гр.д. № 8537/2023 г. по описа на СРС, 63 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателката срещу Министрество на вътрешните работи
осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3900 лева /главница/, представляваща дължимата левова
равностойност за полагащата се на ищцата като държавен служител в МВР месечна
добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева
месечно за 32 месеца и половина/, както и на сумата от 635,68 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателката С. Р. В. твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 181, ал. 1
1
ЗМВР, въз основа на която се претендира процесната левова равностойност на
неосигурена храна, не намира приложение при уреждане на статута и правата на
държавните служители в МВР, поради което моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Министрество на вътрешните работи не е депозирал
отговор на същата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от С. Р. В. срещу Министерство на
вътрешните работи за заплащане на сумата от 3900 лева /главница/, представляваща
дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като държавен служител
в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена
по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/, както и на сумата от 635,68 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото се явява неправилно.
От фактическа страна не е спорно и по делото се установява, а и от
представените писмени доказателства се установява, че през исковия период страните
са били обвързани от валидни служебни правоотношения, в рамките на които С. Р. В. е
заемала различни длъжности и е имала статут на държавен служител по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
От правна страна, основният спорен въпрос по делото е дали при уреждане
статута на ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се прилагат и разпоредбите на ЗМВР, в частност тази на чл.
181, ал. 1 от ЗМВР.
Нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата равностойност. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 ЗМВР служителите на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3.
лица, работещи по трудово правоотношение.
2
Настоящият съдебен състав счита, че правният статут на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в това число и на ищцата С. Р. В., се урежда както от общия
ЗДСл, така и от специалния ЗМВР. Това следва от изричния текст на специалния закон,
който в чл. 1 от ЗМВР има характер на обща разпоредба, определяща предметния
обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Тази
разпоредбата дава основание останалите текстове на специалния закон да се тълкуват
с оглед и във взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР
предвиждаща, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се
урежда със ЗДСл, също следва да е тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР. Следователно,
общите разпоредби относно статута на държавния служител се прилагат по отношение
на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР само и единствено при липсата на изрично
специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло
на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от приложното му
поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в
МВР, посочени в чл. 141 от ЗМВР.
С оглед на правния извод на настоящия състав, че ЗМВР се прилага и по
отношение на специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
какъвто несъмнено е и въззиваемият, следва, че по отношение и на него се прилага
специалната разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Посочената норма на ЗМВР не
провежда разграничение относно категориите служители на МВР, които имат право да
получат безплатна храна или левовата равностойност, предвид което настоящият
съдебен състав приема, че всички служители на МВР, включително държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, имат това право. Допълнителен аргумент в
тази насока се извлича и от разпоредбата на чл. 181, ал. 5 от МВР, която делегира на
Министъра на вътрешните работи с наредби да определя единствено условията и реда
за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1 – 3 от ЗМВР, но не и да
ограничава кръга на служителите на МВР, които да получават безплатна храна или
левовата равностойност.
Настоящият съдебен състав не споделя изводитете на първоинстанционния съд
за недължимост на сумите за безплатна храна на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр.
81 от 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които
се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше
образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Съобразно ал. 6 на същия текст при назначаването на служителите по ал. 1 се
3
определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време
и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Следователно, на тези служители, на които по силата на закона правоотношенията се
преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
На още по – силно основание, постановеното на 27.11.2024 г. Тълкувателно
решение № 1/2024 г.на ОСГК е именно в посока, че държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат
право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност
съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на ищцата, в
качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се дължи левовата
равностойност на неосигурената от ответника безплатна храна.
Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че
равностойността на безплатната храна, полагаща се на ищцата, е заплатена.
Ето защо и на основание чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на МВР във връзка с приложените заповеди на министъра на вътрешните,
то на С. Р. В. за процесния период се дължи ежемесечно левова равностойност за
неосигурена храна в размер на 120 лева, при което дължимото обезщетение за
неосигурена храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. е 3900 лв.
Във връзка с изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 181,
ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на лихвата за забава:
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за лихва. Съгласно Вътрешните правила за заплатите на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, приети като доказателство от
първоинстанционния съд, по – конкрето чл. 20, ал. 2 от същите, заплатите на
държавните служители се изплащат окончателно до 27-мо число през текущия месец.
Следователно и при липса на плащане, ответникът е изпаднал в забава, считано от 28-
мо число, поради което и съобразно исковия период от 01.03.2020 г. до 17.02.2023 г.
обезщетението за забава е в размер на 635,68 лева. Искът е изцяло основателен.
За пълнота следва да се посочи, че с исковата молба ищцата е предявила
исковете срещу Министерство на вътрешните работи, като главен ответник, и срещу
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /ДКИС/ към МВР, като
4
евентуален ответник, но доколкото с първоинстанционното решение производството
по исковете срещу евентуалния ответник е прекратено и съдебният акт е влязъл в сила
в тази част, то настоящият въззивен състав не намира за необходимо да обсъжда
възраженията на този ответник, направени с отговора на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са присъдени разноски за първата инстанция в
полза на ответника в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде отменено, предвид изхода от обжалването.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна
Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на
въззивницата сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, както и сумата от 900 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемата страна Министерство на
вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати в полза на Софийски районен
съд сумата от 181,43 лв. – държавна такса върху уважените искове, а в полза на
Софийски градски съд сумата от 90,71 лв. – държавна такса във въззивното
производство.
Въззиваемата страна няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17934/05.10.2024 г. по гр.д. № 8537/2023 г. по описа на
СРС, 63 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Р. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу Министерство на вътрешните работи,
с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, осъдителни искове с правно основание
чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3900 лева /главница/,
представляваща дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като
държавен служител в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до
01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/, както и на
сумата от 635,68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба – 17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която С. Р. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, е осъдена да заплати на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
5
първоинстанционното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Министерство
на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, да заплати на
С. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 3900 лева /главница/,
представляваща дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като
държавен служител в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до
01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
635,68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до 17.02.2023 г.
По отношение на прекратителната част първоинстанционното решение е влязло
в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Министерство на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, да заплати на С. Р. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от 900 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото въззивно производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Министерство на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата от 181,43 лв. – държавна такса върху уважените
искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Министерство на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, да заплати в полза на
Софийски градски съд сумата от 90,71 лв. – държавна такса във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6