РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Видин , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:СВ** Ж. СТ**
Членове:Г**П. Й**
Д** М. В**
при участието на секретаря В* В. У*
като разгледа докладваното от Д* М. В* Въззивно гражданско дело №
20201300500408 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. И. И., против Решение № 115 от
14.07.2020 г. по гр. дело № 62/2020 г. на РС – Б**.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че атакуваното решение е
незаконосъобразно. Посочва се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на
ответника, като по този начин е ограничил правото му на защита и вследствие е достигнал
до грешни прани изводи. Моли се съда да отмени атакувания акт и да постанови друг, с
който да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивника, редовно призован, явява се лично,
въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Дикова.
В хода по същество жалбоподателят твърди, че не е получавал пари по договора за
заем. Категорично заявява, че същият не е изпълнен.
В хода по същество адв. Д* твърди, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и
следва да бъде потвърден като такъв.
ВОС, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, изявлението на
въззиваемата страна в хода по същество и същевременно съобразявайки
1
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 10.05.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от П. Б. А., с което се претендира сумата от 5500 лева, произтичаща от Договор за
паричен заем от 10.04.2014 г., сключен между нея и С. И. И., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ изплащане.
Въз основа на горепосоченото заявление е било образувано ч.гр.д. № 256/2019 г. по
описа на РС – Б**, по което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед за изпълнение обаче, в срока по чл. 414 ГПК,
жалбоподателят И* е подал възражение, вследствие на което ответницата по жалба в
настоящото производство е предявила установителен иск пред РС – Б*.
С Решение № 115/14.07.2020 г. по гр. дело № 62/2020г. по описа на РС – Б* е прието
за установено на основание чл. 415 ГПК, че С. И. И., с ЕГН: **********, от гр. Б*, обл. В*,
ул. „П*Я*“ № *, дължи на П. Б. А., с ЕГН: **********, от гр. С*, ж.к. „М* – 2“, бл.*, вх.*
ет.*, ап. 2, сумата от: 5500.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 248/13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 256/2019 г. по описа на
БРС.
Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати и разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Между жалбоподателя и ответницата по жалба П. Б. А. е сключен договор за паричен
заем на 10.04.2014 г. за сумата от 5500 лв. Това обстоятелство бе безспорно доказано от
намиращия се между кориците на делото договор за паричен заем, който е и с нотариална
заверка на подписите.
Също така от чл. 2 на процесния договор е видно, че сумата от 5500 лева е предадена
на заемателя на 10.04.2014 г. /датата на сключване на договора/. Наред с това,
непосредствено под чл. 7 на Договора, е посочено, че с подписването му заемателят се
съгласява същият да служи и като разписка за получената от него сума. Вследствие на
изложеното, съвкупно с отсъствието на каквито и да било доказателства, обуславящи
противното, въззивният съд не би могъл да приеме за основателни голословните възражения
на жалбоподателя, че не е получил сумата, предмет на настоящото гражданско
производство.
На следващо място, отново поради липсата на доказателства, че жалбоподателят е
върнал получената от него сума, недвусмислено следва, че все още я дължи.
В тази връзка окръжният съд намира, че правилно е анализирана доказателствената
маса в контролирания съдебен акт.
Законосъобразно първостепенният съд е посочил, че отношенията между страните
произтичат от договор за паричен заем, който се урежда от правилата на чл. 240 и чл. 241
ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция за този вид договор, след като заемодателят е дал
определена сума пари на заемателя, както безспорно се доказа, че е станало в разглеждания
казус, последният е бил длъжен да му я върне.
Видно от чл. 3 между страните е било уговорено сумата да бъде върната на
заемодателя в срок до 18 месеца, считано от датата на подписване на договора, а именно от
10.04.2014 г. Следователно жалбоподателят е в забава от 11.10.2015 г., от когато дължи и
обезщетение за забава. Ответникът по жалба обаче е претендирал такова от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 10.05.2019 г.
2
Предвид всичко гореизложено, правилно контролираният съд е счел, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските – в производството пред настоящата инстанция не са
претендирани, респ. не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/14.07.2020 г. по гр. д. № 62/2020г. на Районен съд
– Б**.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3