ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 01.07.2019г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на 01.07.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа
в.гр.д. № 248/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е частна жалба от А.К.
срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.02.2019г. по
гр.д. 771/2018г. по описа на Костинбродския районен
съд, с което този съд бил върнал и не допуснал до разглеждане претенцията му по
чл. 57, ал. 2 от СК. Жалбоподателят оспорва мотивите на КРС, основани на
допускането му, че претенцията била насочена срещу непълнолетното дете на страните.
Изтъква, че действителен ответник по претенцията е ищцата в производството, а
определянето на частта, предоставена безвъзмездно на детето, е въпрос по
съществото на спора. Позовава се на Тълкувателно решение № 46 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 22/65 г.,
ОСГК. Моли съда да отмени обжалваното определение със законните последици.
Ответницата по жалбата – Н.К. – не е депозирала
отговор в едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е основателна поради
следните съображения:
С искова молба от 28.08.2018г. Н.К. е предявила иск
за развод срещу съпруга си А.К., като е изложила и претенции във връзка с
фамилното й име след развода, упражняването на родителските права, издръжката и
предоставянето на семейното жилище.
Постъпил е отговор от ответника А.К., който заявява,
че не желае произнасяне относно вината за разстройството на брака, не възразява
срещу запазването на брачното фамилно име от страна на ищцата, но оспорва претендирания размер на издръжката и режима на лични
отношения.
След изтичане на срока за отговор, но преди първото
открито съдебно заседание по делото, ответникът е подал молба, с която заявява,
че не възразява, че семейното жилище е придобито в режим на СИО, както и че не
се противопоставя срещу предоставянето на ползването му на ищцата, но предявява
претенция по чл. 57, ал. 2 от СК за определяне на размера на наема, който
ищцата да му заплаща.
В първото открито съдебно заседание по делото съдът
е изложил мотиви, че така подадената молба е допустима, но следва да се остави
без уважение, тъй като разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от СК била приложима в
случаите, когато от брака няма деца, докато в случая, ако искането за
предоставяне на семейното жилище се уважи, в това жилище ще живее и детето на
страните, поради което предоставянето следва да е безвъзмездно. С тези мотиви
КРС е оставил без уважение искането на К. по чл. 57, ал. 2 от СК.
При тези данни следва да се приеме, че
жалбоподателят неправилно е изтълкувал волята на първоинстанционния
съд. Видно от изложените мотиви, както и от постановения диспозитив,
КРС не е върнал, респ. оставил без разглеждане, искането по чл. 57, ал. 2 от СК,
а се е произнесъл по същество, като е формирал извод за неговата
неоснователност и го е оставил без уважение.
Независимо от това, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено
поради следните съображения.
Съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 от СК, по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение, а всяка от
страните може да поиска, съдът да определи размера на наема с решението за
развод, като не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца
жилищна площ.
От друга страна, съгласно съдебната
практика (напр. Решение № 96 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4842/2015 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 196 от 7.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1568/2014
г., I г. о., ГК, Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г.,
I г. о., ГК), искането по този нормативен текст може да се заяви валидно до
приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция или дори в отделно производство, а съдът дължи произнасяне по него в
решението си по съществото на спора (арг. от чл. 57,
ал. 2 от СК).
По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че произнасянето на КРС е било преждевременно, доколкото
то предхожда постановяването на съдебно решение по съществото на спора. Освен
че по този начин се нарушава разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от СК, следва да се
има предвид, че, към датата на постановяване на обжалваното определение, не е
имало условия за произнасяне по така направеното искане, доколкото все още
съдът не е постановил, дали предоставя ползването на семейното жилище на някого
от съпрузите, и на кого от тях. Отделно от това, определението е мотивирано с неотносими съображения за поставяне на приложимостта на
разпоредбата в зависимост от наличие или липса на непълнолетни деца от брака,
докато, съгласно точната й формулировка и съдебната практика (Решение № 123 от
4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г., IV г. о., ГК) наличието на
непълнолетно дете обуславя само приспадане на част от наема, дължим между
съпрузите, което предполага определянето на тази част.
С оглед гореизложеното, обжалваното
определение следва бъде обезсилено, а делото - да се върне на КРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение,
постановено в открито съдебно заседание на 25.02.2019г. по гр.д. 771/2018г. по
описа на Костинбродския районен съд, с което този съд
е оставил без уважение искането на А.К. по чл. 57, ал. 2 от СК за определяне на
месечен наем за ползването на семейното жилище.
ВРЪЩА делото на Костинбродския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, при съобразяване с мотивната
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.