№ 48345
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20251110121352 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********“ ЕООД, чрез
адв. Н. С., срещу Г. В. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2799 лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ,
между страните бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът приел да
изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ в ищцовото
дружество с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева. В трудовия
договор било уговорено, че срокът на предизвестие за неговото прекратяване бил три месеца
за всяка от страните. На 06.08.2024 г. ответникът подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, без да спазва уговореното предизвестие, считано от 07.08.2024 г., поради
което на същата дата ищецът издал заповед, с която трудовото правоотношение между
страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Заповедта била връчена на
ответника лично на 07.08.2024 г. Поради неотработване на дължимото предизвестие и на
основание чл. 220, ал. 1 КТ ответникът дължал на работодателя сумата в размер на 2799
лева или брутното трудово възнаграждение за три месеца. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Г. В. Т. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Цветомила
Събинска. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като недопустим,
тъй като в случая било налице прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по взаимно съгласие, в който случай законът не предвиждал заплащане на обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ. Подадената от служителя молба съдържала изявление за прекратяване на
трудовия му договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а не както неправилно бил приел
1
работодателят – по чл. 326, ал. 1 КТ. Ето защо моли съда да прекрати настоящото
производство като недопустимо. Претендира направените по делото разноски, включително
за заплатено адвокатско възнаграждение.
По възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство съдът
намира същото за неоснователно. Всички изложени възражения в отговора на исковата
молба относно действителното основание, на което е било прекратено трудовото
правоотношение между страните, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство
и не обосновават неговото прекратяване като недопустимо.
Ответникът не оспорва, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 26.06.2024 г.; че изпълнявал в
ищцовото дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева; че с трудовия договор било
договорено тримесечно предизвестие за прекратяването му и за двете страни; както и че
трудовият му договор бил прекратен със Заповед от 07.08.2024 г. с посочено в същата
основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 07.08.2024 г. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително че на 06.08.2024 г. ответникът подал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, без да спазва уговореното предизвестие, както
и че тримесечният срок на предизвестието, предвиден в процесния трудов договор, не бил
спазен от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и всички
други факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на настоящото
производство като недопустимо.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2799 лева, представляваща обезщетение
за неспазен срок на тримесечно предизвестие, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че между страните съществувало валидно трудово
2
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 26.06.2024 г.; че изпълнявал в
ищцовото дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева; че с трудовия договор било
договорено тримесечно предизвестие за прекратяването му и за двете страни; както и че
трудовият му договор бил прекратен със Заповед от 07.08.2024 г. с посочено в същата
основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 07.08.2024 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително че на 06.08.2024 г. ответникът подал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, без да спазва уговореното предизвестие, както
и че тримесечният срок на предизвестието, предвиден в процесния трудов договор, не бил
спазен от ответника.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както
и всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.12.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може
да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3