Решение по дело №511/2013 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 14
Дата: 6 март 2015 г. (в сила от 31 март 2015 г.)
Съдия: Николай Минчев Николов
Дело: 20133220100511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Г.Т., 06.03.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - Г.Т.  в публично заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов

при секретаря Д.И. …………………………………………...

разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00511  по описа за  2013г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. П.И.,***, с посочен съдебен адрес за призоваване: ул.”Д-р И.П.” № 15, вх.Б - партер, срещу:

1.С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** *** и П.С.С., ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, по силата на което се признае за установено, че Договор за покупко-продажба на ПИ, сключен на 07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том ІХ, рег.№ 3606, дело № 875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.№ 2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г. на СлВп при ГТРС, за имоти:  ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”, имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, № 043026, № 000118, който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е образуван от имот № 000085, е нищожен на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави;

2.Г.Й.Б., ЕГН ********** *** и съпругата му М.И.Б., ЕГН ********** /непосочени данни, впоследствие представени такива след отстраняване на нередовността/, за постановяване на решение, с което на основание чл.108 ЗС двамата да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението на ищцата върху земеделска земя с начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”, имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т. и склад за растителна защита с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т.;

3.П.П.С., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 18 780 лева, представляващи неплатени арендни възнаграждения за стопанските 2009-2010г. в размер на 4 533 лева, 2010-2011г. в размер на 4 533 лева, 2011-2012г. в размер на 5 181 лева и 2012-2013г. в размер на 4 533 лева, която сума е дължима по Договор за аренда акт № 79, том І, дело № 693/2008г., сключен между наследодателя на ищцата М. М. в качеството на арендодател и ЧЗП П.П.С.; 3 600 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.части от склад за растителна защита с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т. за периода на стопанските 2010-2011г., 2011-2012г. и 2012-2013г.

С определение от 15.11.2013г. съдът е разделил обективно кумулативно съединените искове срещу С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** *** и П.С.С., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави и срещу Г.Й.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.108 ЗС, предмет на настоящото производство, от облигационните искове срещу П.П.С., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатени арендни възнаграждения за периода 2009-2013г., дължими по Договор за аренда акт № 79, том І, дело № 693/2008г. и иск за обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.части от склад за растителна защита за периода на стопанските 2010-2013г., предмет на друго производство.

Ответниците С.П.С., П.П.С. и П.С.С. считат исковата молба в частта, с която се иска нищожност на Договор за покупко-продажба на ПИ, сключен на 07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том ІХ, рег.№ 3606, дело № 875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.№ 2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г. на СлВп при ГТРС, на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, като допустима, но нередовна поради липса на субективен обхват на петитума на исковата молба. Във връзка с обстоятелствата се навеждат твърдения, че продажбата на процесните имоти е извършена по изричното искане на М. М. – на 07.09.2010г. сделката не била извършена поради невъзможност от страна на нотариуса, поради което бил упълномощен брат му П.С.. Намерението за продажба било известно на всички близки, включително и от сестрата на М. М., като двамата били в изключително влошени взаимоотношения. Навеждат се твърдения за законосъобразността на упълномощителната сделка и за близостта между страните по прехвърлителната сделка.

Ответниците Г.Й.Б. и М.И.Б. сочат, че ако е налице нищожност на процесния нотариален акт, то те не биха могли да придобият процесните имоти. Считат, че е налице нередовност на исковата молба  с оглед липса на твърдения, обуславящи активната процесуална легитимация на ищеца. Оспорва се в тази връзка основателността на исковете. С оглед обстоятелството, че ищцата извлича интереса си от предявяване на иска от твърдението за нищожност по чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, оспорват това твърдение, като същевременно се прави искане за привличане на трети лица-помагачи праводателите на процесния имот, а именно С.П.С. и П.П.С..

С определение № 361 от 30.12.2013г. съдът е конституирал като трети лица-помагачи на ответниците Б. С.С. и П.С.. Същите считат предявения иск по чл.108 ЗС за неоснователен и молят за неговото отхвърляне. В тази връзка се развиват твърдения, посочени и в отговора им на иска по чл.40 ЗЗД.

С решение № 94 от 30.10.2014г. съдът се е произнесъл по следния начин: в частта за иска по реда на чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД е прекратил производството по същия до размера на ½ ид.части за процесните имоти и е отхвърлил иска за останалите ½ ид.части; в частта за иска по реда на чл.108 ЗС е прекратил производството по същия до ½ ид.части за процесните имоти и е отхвърлил иска за останалите ½ ид.части. С определение № 926 от 09.12.2014г. по ч.гр.дело № 817/2014г. ДОС е отменил определението, с което е прекратено производството за ½ ид.части от процесните имоти по иска по чл.108 ЗС с указанието за произнасяне по същество на исковата претенция в цялост. С Определение № 975 от 29.12.2014г. по в.гр.дело № 842/2014г. ДОС е прекратил производството и е върнал делото с оглед отменителното определение № 926 от 09.12.2014г. и предвид евентуално подаване на въззивна жалба срещу решението по делото в тази част и нейното администриране в едно производство с жалба вх.№ 3144 от 14.11.2014г.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С първоначалното Решение № 94 от 30.10.2014г. предвид пълната липса на доказателства за наличие на второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания по иска по чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД – нищожност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави, съдът го е отхвърлил като неоснователен за ½ ид.части от имотите, предмет на процесния договор (за останалите ½ ид.части съдът се е произнесъл, че искът е недопустим, като в тази част от решението инкорпорираното в него определение е влязло в сила).  

При т.нар. ревандикационен иск по чл.108 ЗС ищецът следва да докаже: 1) че е собственик на вещта, предмет на иска, 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Ответникът, като лице, което противопоставя възражения, че има вещни права върху спорната вещ, които му дават право да упражнява фактическата власт върху същата, следва да докаже, че е получил фактическата власт върху нея на годно правно основание. В случая ищецът обуславя исковата си претенция за ревандикация в цялост на процесните имоти в зависимост от изхода на спора по иска с правно основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД – нищожност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави.

При констатираната неоснователност на иска за нищожност на процесния договор на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, ищецът не е доказал, че е носител на правото на собственост в някаква част – иделни части или в цялост, върху процесните имоти, респективно, че ответниците Г. и М. Б. упражняват фактическата власт върху тях, на негодно правно основание, тъй като Договор за покупко-продажба на ПИ № 17 от 18.01.2013г., том І, рег.№ 79, дело № 17/2013г. на нотариус № 176 при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.рег.№ 174/18.01.2013г., акт № 59, том І, дело № 47/2013г. на СлВп при ГТРС, С.П.С. и П.П.С. продават на Г.Й.Б. (по време на брака му с М.И.Б.) е предизвикал вещно-прехвърлителното си действие по отношение на процесните имоти, поради което искът по реда на чл.108 ЗС срещу тези ответници за горницата от ½ ид.части от двата имота до пълния размер от 2/2 ид.части следва да се отхвърли като неоснователен. За останалата ½ ид.части от процесните имоти съдът се е произнесъл с решение № 94 от 30.10.2014г. по същото дело, че искът по чл.108 ЗС е също неоснователен. 

Съобразно изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на направените от тях разноски съобразно отхвърлената част от иска, но с първоначалното решение № 94 от 30.10.2014г. съдът се е произнесъл по този въпрос, поради което в настоящото производство разноски не са дължими.

Водим от горното ГТРС

 

                               Р         Е        Ш         И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Д., ЕГН ********** ***, против Г.Й.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** ***, иск на основание чл.108 ЗС двамата ответници да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението на ищцата върху следните недвижими имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”, имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, № 043026, № 000118, който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е образуван от имот № 000085, като неоснователен и недоказан за разликата от ½ ид.части до размера от 2/2 ид.части от посочените недвижими имоти (в частта за ½  ид.части искът по 108 ЗС е отхвърлен с решение № 94 от 30.10.2014г. по същото дело).

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответниците Г.Й.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** ***, а именно - С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: