РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. ХАСКОВО, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500890 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).
С Решение № 195/01.08.2025 г., постановено по гр.д. № 76/2025 г.,
Районен съд - Свиленград признава за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № ОТОС-102/27.11.2024 г. на Изпълнителния директора на Българска
агенция по безопасност на храните (БАБХ), с Код по Булстат: *********, с
която е прекратено трудовото правоотношение с Н. Г. К., с ЕГН **********, и
като такова го отменя. Съдът възстановява Н. Г. К., на длъжността, заемана
преди уволнението, извършено със Заповед № ОТОС-102/27.11.2024 г. на
Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните
(БАБХ), а именно на длъжност „***“ в отдел „Растителна защита“ в Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Хасково при „Българска агенция по
безопасност на храните“(БАБХ).
Първата инстанция осъжда Българска агенция по безопасност на
храните да заплати на Н. Г. К. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 3920
1
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 27.11.2024 г. - 27.01.2025 г.,
заедно със законната лихва от 27.01.2025 г. до погасяване на задължението,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1000 лева - разноски по делото.
С решението се осъжда Българска агенция по безопасност на храните
(БАБХ) да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд –
Свиленград сумата 316.80 лева - държавна такса, а в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на таксата - и
сумата 5 лева.
Съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 225, ал. 1 КТ.
Недоволен от Решението е останал въззивникът Българска агенция по
безопасност на храните, като го обжалва в законоустановения срок. За да
обоснове отправените искания, въззивникът оспорва изводите на районния
съд, че трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено на друго
основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като добавя, че не са обсъдени
релевантните писмени доказателства. Ищецът не е доказал твърдението си за
недобросъвестност на работодателя и твърдението си, че е налице
идентичност в трудовите функции на двете длъжности, както е указано с
доклада по делото. Въззивникът твърди, че естеството на работа и преките
задължения на длъжностите „***“ и „***“ съвпадат изцяло. В тази връзка
извежда като основен довод, че единствената предпоставка, за да е
законосъобразно уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, е работодателят да
е определил длъжността за заемане от държавен служител. Ищецът и настоящ
въззиваем не установил, че действителното правно основание за
прекратяването на трудовото му правотношение било съкращаване в щата. В
тази насока агенцията излага подробни доводи.
В срока по чл. 263, ал. I от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Н. Г. К., който оспорва жалбата и
извежда нейната неоснователност. Колев извежда,че уволнителното
основание по чл. 325, ал. I, т. 12 от КТ е налице когато длъжността, заемана
досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по
служебно такова, запазва основните си трудови функции без оглед на това
дали получава нови или губи част от старите си функции. В случая трудовите
2
функции на двете процесни длъжности се различават съществено.Излагат се
подробни доводи и възражения,като се извежда неоснователността на
въззивната жалба и се иска потвърждаване на постановеното решение на РС -
Свиленград.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на
правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера -
уважаване на обективно съединените искове по. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната
жалба и представения отговор по същата.В тази насока оплакванията на
въззивника са изцяло относно неправилност на съдебния акт, като
приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно
валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не
установи при служебната проверка по чл. 269 от ГПК.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били относими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките
между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими
доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените
искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата
инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи,
различни от направените от първоинстанционния съд. Във връзка с доводите в
жалбата следва да се добави следното:
Безспорно по делото е, че ищецът и настоящ въззиваем е бил в
трудово правоотношение с ответника и настоящ въззивник, като работодател,
обективирано в трудов договор № ОТН-98/13.06.2022 г., по силата на който е
заемал длъжността „***“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Хасково при БАБХ. Това трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед №
3
ОТОС-102/27.11.2024 г. на Изпълнителния директора на БАБХ, на основание
чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от
държавен служител, считано от 27.11.2024 г., на която дата посочената заповед
е връчена на работника, съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ.
От събраните по делото доказателства несъмнено и еднопосочно се
извежда,че въз основа на длъжностно разписание на ОДБХ - Хасково,
действало преди 27.11.2024 г., са предвидени 15 щатни бройки за длъжността
на ищеца – „***" в отдел „Растителна защита, предвидени за заемане по
трудово правоотношение.
В последствие по силата на длъжностно разписание на ОДБХ
Хасково, в сила от 27.11.2024 г., длъжностите за „**“ в отдел „Растителна
защита в ОДБХ Хасково са намалени от 15 бр. на 12 бр. въз основа на Заповед
СОС-198/26.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ.
Длъжностното разписание на ОДБХ Велико Търново в сила от
25.11.2024 г., и длъжностното разписание на ОДБХ Велико Търново в сила от
27.11.2024 г. числеността на длъжност „**“ в отдел „Растителна защита в
ОДБХ Велико Търново е увеличена от 0 щатни бройки на 1 щатна бройка,
числеността на длъжност „**“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ
Велико Търново е увеличена от 0 щатни бройки на 1 щатна бройка,
числеността на длъжност „**“ в отдел „Контрол на Храните“ в ОДБХ Велико
Търново е увеличена от 5 щатни бройки на 6 щатни бройки. Тази промяна е
осъществена съобразно заповед СОС-198/26.11.2024 г. на Изпълнителния
директор на БАБХ,като всички тези длъжности са определени да се
осъществяват по служебно правоотношение. Въз основа заповед СОС-
198/26.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ е изменено
длъжностно разписание на агенцията от 27.11.2024 г., чрез преобразуване на
три заети щатни бройки „***“ от отдел „Растителна защита при ОДБХ
Хасково за заемане по служебно правоотношение на длъжност „***“,
съответно в отдели „Растителна защита“, „Здравеопазване на животните“ и
„Контрол на храните“ в ОДБХ – Велико Търново.
Именно тези настъпили обстоятелства са основали прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца с ответната агенция на ищеца на
посоченото основание – чл. 325, ал. 1, т.12 от ГПК.
Следва да се съобрази като правнорелевантно обстоятелство за
4
предмета на делото, че длъжността „***“ в ОДБХ Хасково и длъжността „***“
в ОДБХ Велико Търново са с есенциално различни основни и определящи ги
трудови функции.
Определящата трудова функция за длъжността „***“ в ОДБХ Хасково
е извършване на товаро-разтоварна дейност на ГИП Капитан Андреево и
подреждане на товари, ръчно и механично товарене и разтоварване, и
складиране на товарите.
От друга страна основната трудова функция за длъжността „***“ в
отдел „Растителна защита в ОДБХ Велико Търново е осигуряване на ефикасни
действия за предотвратяването на въвеждането и разпространението на
карантинни вредители по растенията и растителни продукти при
трансграничното им транспортиране.
За функцията на длъжност „**“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ в ОДБХ Велико Търново определящото е осъществяването на
изцяло контролна дейност на ветеринарномедицинската дейност в областта на
здравеопазването на животните, издадените ветеринарномедициснки
документи, да издава ветеринарномедицински документи при търговия или
пускане на пазара на живи животни и зародишни продукти на територията на
област Велико Търново, а за длъжността „***“ в отдел „Контрол на Храните“
в ОДБХ Велико Търново – да не допуска пряк или косвен риск за здравето на
хората при добива, преработката, обработката и реализацията на суровини и
храни.
В случая безспорно и несъмнено е, че е налице липса на каквото и да
е съвпадение, идентичност, вместване и т.н. между старата длъжност „***“ в
ОДБХ Хасково и новата длъжност „**“ в ОДБХ Велико Търново. Старата и
новите длъжности като функции са изцяло различни е несравними.
Тези обстоятелства са несъмнено установени, което обуславя и правни
изводи в насока, че не е осъществена хипотезата, дала основанието за
прекратяването на процесното трудово правоотношение. Хипотезата на чл.
325, ал. 1, т. 12 КТ извежда като единствената предпоставка за законно
упражняване правото на уволнение на работодателя е длъжността да е
определена за заемане по служебно правоотношение, вместо по досегашното
трудово. При прекратяването на наличното трудово правоотношение на
горното основание е без правно значение дали наименованието на длъжността
5
е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител
отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно
правоотношение. Съществен елемент обаче е, че при определяне на
длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава. Независимо
дали при преобразуването на длъжността и определянето й за заемане по
служебно правоотношение, са запазени всички основни трудови функции;
дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, тази длъжността не е
съкратена, есенциалните й функции като работна сила са запазени.
Единствената промяна касае реда, по който ще се регулират отношенията при
предоставянето на тази работната сила - по служебно правоотношение
занапред, вместо по трудово такова.
Императивното задължение за подбор възниква за работодателя в
хипотезите на чл. 329, ал. 1 КТ, които не могат да бъдат прилагани
разширително - при закрИ.е на част от предприятието, при съкращаване на
щата или намаляване обема на работата.
Съобразно изложеното, когато работодателят трансформира една или
повече длъжности с идентични функции за заемане по служебно
правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово
правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между
заемащите длъжността.
При преобразуване обаче на длъжности от трудови към служебни
правоотношения, когато длъжностите не са с идентични функции, то за
работодателя винаги възниква задължението за подбор по чл. 329 ал. 1 от КТ,
каквото същият в настоящия случай не е сторил.
Следва да се посочи и че агенцията съобразно правилата на доказване
по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс носи доказателствена
тежест за установяване при пълно и главно доказване на всички предпоставки
за законосъобразно упражняване на правото на уволнение на посоченото
основание в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение.
Преценката за законност на уволнението се дължи към момента на
уволнението - към връчване на уволнителната заповед, когато се прекратява
без предизвестие трудовото правоотношение и на посоченото в уволнителната
заповед основание. С доклада по делото на ответника ясно е указано, че
същият следва да установи законното упражняване на правото на уволнение
6
по чл. 325, ал. 1., т. 12 от КТ, предпоставка за което е определянето на
длъжността за заемане по служебно правоотношение.
Съобразно доказаното по делото се налага решаващият основен извод,
че атакуваната заповед е незаконосъобразна и това води до основателност на
иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Възстановяването на ищеца на
предишната работа и правото на обезщетение за оставането без работа след
прекратяване на трудовия договор с ответника са в зависимост от
признаването на уволнението за незаконно и се обуславят от уважаването на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. След като уволнението е признато за
незаконно и ищецът преди уволнението е заемал длъжността, на която желае
да бъде възстановен, то е налице правно основание за възстановяването на
ищеца там. Правно последица от това е и уважаването на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 3920 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за периода 27.11.2024 г. – 27.01.2025 г., заедно със
законната лихва от 27.01.2025 г. до погасяване на задължението.
Представената въззивна жалба е изцяло неоснователна и следва да се
остави без уважение, първоинстанционното решение като правилно – да се
потвърди.
Съобразно изхода от производствното пред въззивния съд, ще следва
на основание чл. 78 от ГПК въззивникът да заплати на Н. Г. К., разноски в
размер на 1000 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие по
делото, което възнаграждение е адекватно на правната и фактическа сложност
на делото и не се явява прекомерно.
Водим от изложеното и на основание на основание чл. 271 и чл. 315
ал. 2 от ГПК Окръжен съд - Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195/01.08.2025 г., постановено по гр.д.
№ 76/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с Код
по Булстат: *********, с адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо
Славейков“ № 15А, да заплати на Н. Г. К., с ЕГН **********, сумата в размер
7
на 1000 лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок, считано от датата на обявяването му - 03.12.2025 г., за която дата
страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8