О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 505 15.08.2023 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Галина Динкова
като разгледа административно дело № 269 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по „молба-жалба“, подадена от Л.Е.М.
***, изпратена по компетентност от Районен съд – Стара Загора, уточнена с допълнително
подадени жалба с вх. №3453 от 14.06.2023 г. Конкретните претенциите на
жалбоподателя касаят развитието на образувано в ТП на НОИ-Стара Загора
административно производство по отпускане на социална пенсия за инвалидност,
инициирано чрез подадено от страна на Л.М. до директора на ТП на НОИ-Стара
Загора искане за отпускане на пенсия и липсата на произнасяне от страна на
административния орган, въпреки, както твърди жалбоподателят, наличието на
всички нормативни предпоставки за това. Последното водело до съществени
материални затруднения за М., доколкото същият бил неработоспособен, а
влошеното му здравословното състояние изисквало провеждането на определени
процедури, заплащането на които следвало да се извършва от него.
От материалите по делото се установява, че
на 01.12.2022г. Л.М. е подал Заявление за отпускане на пенсия или добавка с
вх.№ 2112-23-752/ 01.12.2022г., с което е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е било
представено ЕР № 93280/ 03.11.2022г., с което му е определена 50% загубена
работоспособност с дата на инвалидизиране – 11.09.2015г. По това заявление е
било постановено Разпореждане № **********/ 14.07.2023г. на началник отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ – Стара Загора, с което на основание чл.98, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е отказано отпускането на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на Л.М.. Отказът е обоснован с
обстоятелството, че заявителят няма изискуемият се съгласно чл.74, ал.1 КСО
осигурителен стаж – 5 години до датата на инвалидизиране /11.09.2015г/. Посоченото
разпореждане не е обжалвано по реда на чл.117, ал.2 КСО пред Директора на ТП на
НОИ – Стара Загора.
С разпореждане на съдията-докладчик от
25.07.2023г. копие от издаденото Разпореждане № **********/ 14.07.2023г е
изпратено на жалбоподателя, като му е указан срок, в който да заяви дали
поддържа първоначално подадената до съда жалба и следва ли същата да се счита
като такава, подадена срещу Разпореждане № **********/ 14.07.2023г.
С депозирана по делото „молба-жалба“ с
вх.№ 4373/ 31.07.2023г. Л.М. уточнява, че поддържа първоначално подадената
жалба, като същевременно заявява, че въпросното разпореждане касае
административно производство по представено от него ЕР на ТЕЛК с определени 50%
ТНР, на към настоящия момент било налично ново, представено пред ТП на НОИ
Стара Загора, ЕР на ТЕЛК с определени 92% ТНР, произнасянето по което
неоснователно се бавело.
Във връзка с повторно изискана информация
от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, по делото е постъпило писмо с вх.№
4569/ 11.08.2023г., в което се съдържат данни за висящо административно
производство по подадено ново заявление от Л.Е.М. с вх.№ 2177-06-131 от
29.06.2023г. и допълнително представено от заявителя ЕР на ТЕЛК № 92619/
22.06.2023г.
Въз основа на тези фактически
установявания съдът намира, че подадената жалба е процесуално недопустима, по
следните съображения:
Съгласно
чл. 1. ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/
пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено
заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат
всички необходими оригинални документи. Съгласно чл. 10, ал. 1 от НПОС пенсиите
и добавките към тях се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ или на други
длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ. Длъжностното лице по
пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на
заявлението, а в случаите на прилагане на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност – в едномесечен срок от получаването на всички
необходими документи и данни.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „с“ от КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, подлежат
на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на АПК.
Решаващият административен орган, по аргумент от ал.
3 на чл. 117 от КСО, може да отмени разпореждането и
да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката
за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на разпореждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им, което от своя страна може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд /чл.
118, ал.1 от КСО/.
На основание чл. 90а от КСО право на социална
пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на
които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. За разлика от
личните пенсии за инвалидност поради общо заболяване, за получаване на социална
пенсия за инвалидност не се изисква наличие на минимален осигурителен стаж.
Видно от цитираната норма една от задължителните предпоставки за придобиване на
право на социална пенсия за инвалидност е наличието на сравнително висока
степен на загубване на работоспособността, непозволяваща на лицето да реализира
доходи от собствения си труд - 71 и повече процента, която в случая е налице за
жалбоподателя, видно от допълнително представеното по делото ЕР №92619 от
22.06.2023 г. на ТЕЛК втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр.
Стара Загора. Към 10.08.2023 г. посоченото ЕР е влязло в законна сила и
обуславя следващото се от това обстоятелство произнасяне по подаденото на
29.06.2023 г. от М. заявление, което произнасяне, видно от представената от
ответника по делото информация /писмо с вх.№ 4569 от 11.08.2023г./ всъщност
тепърва предстояло.
От гореизложената нормативна регламентация се налага
изводът, че субективното право на социална пенсия за инвалидност, за
възникването на което претендира жалбоподателят, се признава, респективно
отрича чрез постановяването в срока по чл. 10, ал. 1 от НПОС на индивидуален
административен акт – разпореждане на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване. Предвид въведеното задължително административно обжалване по
смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „с“ от КСО, дерогиращо общите разпоредби на
АПК, за да бъде потърсена съдебна защита срещу негативни за лицата
разпореждания на пенсионния орган, то първо същите следва да бъдат оспорени
пред по-горестоящия административен орган.
В случая, видно от данните по административната
преписка, по подаденото от М. заявление с вх.№ 2112-23-752/ 01.12.2022г е постановен отказ да
бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, обективиран в
Разпореждане № **********/ 14.07.2023г. Въпреки предоставената на жалбоподателя възможност да
конкретизира дали подадената от него жалба следва да се счита като такава
против издаденото разпореждане от 14.07.2023г., изрично изявление в посочения
смисъл не е налице, поради което не може да се приеме, че предмет на оспорване
е издаденото от Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане № **********/
14.07.2023г.
Относно подаденото от Л.М. заявление с вх. №2177-06-131 от
29.06.2023 г. се установява, че към настоящия момент не е налице произнасяне с
разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Стара Загора, срещу което евентуално да бъде потърсена защита по
административен ред, т. е. липсва постановен административен акт, който по
някакъв начин да засяга законни права и интереси на жалбоподателя, което
респективно изключва и възможността за извършване на съдебен контрол за
законосъобразност, доколкото не е налице подлежащ на подобен контрол
административен акт. Депозираната в Административен съд-Стара Загора жалба се
явява преждевременно подадена, предвид факта, че с нея се търси защита на
субективни права, които формално нито са признати като възникнали, нито
отречени от страна на компетентния административен орган.
С оглед представените по делото доказателства и
съобразявайки разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от НПОС не може да се приеме, че в случая
е налице и хипотезата на постановен мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1
от АПК, доколкото срокът за произнасяне на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-Стара Загора, по подаденото от жалбоподателя
заявление от 29.06.2023 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност
очевидно не е изтекъл.
Предвид гореизложеното, в случая не е налице годен административен акт, който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол
за законосъобразност, което налага жалбата на Л.М. да бъде оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното съдебно производство
да се прекрати.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
159, т. 1 от АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената
от Л.Е.М. „молба-жалба“ с вх.№ 2660/ 10.05.2023г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело №269/ 2023 г. по описа на Административен съд-Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ