РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Пловдив, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр*****, чрез пълномощника си по делото юрк. П. П., против Решение
№3491 от 27.07.2023г., постановено по гр.д. №10988/2022г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХІХ гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от
дружеството против М. В. Г., ЕГН **********, иск за признаване на
установено, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр*****, сумата от 1396,94 лв.,
представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.- 30.09.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****;
сумата от 147,21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.07.2020г.-23.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 24.03.2022г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №4234/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив,
1
ІІІ гр. с. В жалбата се излагат доводи за неправилност на посоченото
решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с
което предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна по жалбата- М. В. Г., ЕГН **********, в писмен
отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната
жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като
съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД против М. В. Г. за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1396,94 лв.,
представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.- 30.09.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****;
сумата от 147,21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.07.2020г.-23.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 24.03.2022г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №4234/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ІІІ гр. с. От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и
се установява от писмените доказателства, че ответникът е собственик на
апартамент, находящ се в гр. *****, в сграда- етажна собственост,
2
присъединена към топлопреносната мрежа на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. От заключението на приетата пред въззивната
инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че през
процесния период 01.05.2020г.- 30.09.2021г. абонатната станция,
обслужваща жилищния блок на ул. „*****, е работила, като е подавала
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. В
апартамента на ответника е имало 5 броя отоплителни тела,
присъединени към топлопреносната мрежа, които са били снабдени с
ИРУ /индивидуални разпределителни уреди/ за ежемесечен визуален отчет,
по които да се отчита изразходваната топлинна енергия за отопление,
като през имота преминава и щранг- лира с мощност 1320 W, която не
е била снабдена с ИРУ и изразходваната от нея топлинна енергия се
начислява по максималната й мощност, а отопляемият обем на имота е
233 м3. В имота на ответника има монтиран и водомер за топла вода, но
не е бил осигуряван достъп за отчет до м. май 2021г. от процесния
период, поради което начисляването на потребеното количество топлинна
енергия за БГВ е ставало на база едно лице по 140 л. на денонощие, а
след м. май 2021г. достъп за отчет на водомерно устройство е бил
осигуряван. по показанията на който се начислява топлинната енергия за
БГВ. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка
с т.6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради- етажна собственост- за 1 брой щранг- лира по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло, по максимална нормативна
мощност на отоплителните тела тип радиатор и за 1 брой лица по 140 л.
на денонощие за БГВ поради неосигурен достъп за отчет на уредите. На
ответника е била разпределена общо 12,9019 мвтч. ТЕ, от които 2,36416
мвтч.- отдадена от сградната инсталация, 2,98328 мвтч.- за отопление и
7,55446 мвтч.- за БГВ, като разпределението и начисляването й е правено
в съответствие с изискванията на специалната методика, посочена в Наредба
№Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.
От заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението на
ответника за доставената в имота му за периода 01.05.2020г.-30.09.2021г.
топлинна енергия е 1396,94 лв., а обезщетението за забава върху
неплатените в срок суми за периода 02.07.2020г.-23.03.2022г. е в размер на
3
147,21 лв.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването;редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления;
редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
В случая по делото се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот, поради което и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката има качеството на клиент- потребител на
топлинна енергия, а между страните съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ са налице договорни отношения при общи условия по продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Неоснователни са доводите на
ответника, че не следва да дължи заплащане на доставената в имота му
топлинна енергия, тъй като не е правил искане и не желае да му бъде
доставяна такава. Съгласно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №2/2016г. от 25.05.2017г. на ОСГК на ВКС
разпоредбите на ЗЕ, свързани с доставката на топлинна енергия в
сгради- етажна собственост, не противоречат на чл.62 от ЗЗП, тъй като
искането за доставка на услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик, а от мнозинството от етажните собственици, които имат
право да вземат такова решение. Ето защо и при положение, че е
налице надлежно искане и са възникнали облигационни отношения по
4
доставката на топлинна енергия в етажната собственост, в която се
намира имотът на ответника, то всеки отделен етажен собственик е
длъжен да заплати доставената за имота му такава. Начинът на
прекратяване на възникналите между топлопреносното предприятие и
клиентите облигационни отношения е регламентиран в разпоредбата на
чл.153, ал.2 от ЗЕ, която предвижда, че това става по искане на две
трети от собствениците на самостоятелни обекти в сграда- етажна
собственост, присъединена към абонатната станция. Доколкото в случая
такова искане не е било отправено, то всички собственици на
самостоятелни обекти в сградата са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по
реда, определени в наредбата. Съгласно решението на Съда на
Европейския съюз от 05.12.2019г. по съединените дела С-708/17 и С-
725/17 правото на ЕС допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват
в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия
за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза се
установява, че до м. май 2021г. от процесния период топлинната енергия,
чието заплащане се претендира от ответното дружество, е била
начислена служебно на максимални стойности поради непредоставен
достъп до имота на ответника за отчет на измервателните уреди.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредба №№Е-РД-04-
1/12.03.2020г. за топлоснабдяването всички потребители са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си
на представителите на топлопреносното предприятие и/или фирмата за
дялово разпределение за отчитане на показанията на уредите и водомерите за
гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях, а съгласно чл.70, ал.3 редът за отчитане на
5
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите. Съгласно нормата на чл.70, ал.4 от
същата наредба на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по т.6.5 от
приложението като за отоплителни тела без уреди. Съгласно чл.25 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
ответното дружество в случаите, когато уредите не са били отчетени
поради неосигуряване на достъп от купувач, разпределението на
топлинната енергия се извършва по реда на чл.70, ал.4 от наредбата, а
съгласно чл.52, ал.3 от Общите условия продавачът отправя писмено
искане за осигуряване на достъп със срок, не по- малък от три работни
дни преди датата за осигуряване на достъп. В настоящия случай по
делото не са били ангажирани доказателства от страна на ищеца през
процесния период в срока по чл.52, ал.3 от ОУ до ответника да е било
отправено писмено искане за осигуряване на достъп до имота му за
отчет на уредите, поради което не може да се приеме, че последният не
е изпълнил задължението си да осигури достъп. Данни за това, че не е
бил осигурен достъп се съдържат само в заключението на приетата
съдебно- техническа експертиза, без вещото лице да е посочило от къде
се е снабдило с тази информация и как е стигнало до този извод.
Доколкото ответникът оспорва предявения иск, както и наличието на
задължения към ответното дружество за доставена в имота му топлинна
енергия, то в тежест на ищцовото дружество е да установи реалното й
доставяне, респ. наличието на предпоставките за служебно начисляване на
такава. Според настоящия състав на съда само въз основа на посоченото
в заключението на СТЕ не би могло да се направи извод, че ответникът
не е осигурил достъп до имота си, тъй като този факт не може да бъде
установен посредством специалните знания на вещото лице, което няма
преки впечатления от ежемесечните отчитания, а за доказването му
следва да бъдат ангажирани други доказателства, от които да се установи
спазването на процедурата по чл.52, ал.3 от общите условия по отправяне
на писмено искане за достъп и липсата на осигурен такъв за месеците,
включени в процесния период. При липсата на ангажирани такива
доказателства следва да се приеме, че за ищеца не е възникнало
правото по чл.25 от ОУ за имота на ответника да бъде разпределена
6
топлинна енергия съгласно чл.70, ал.4 от наредбата. По така изложените
съображения исковата претенция за периода 01.05.2020г.-01.05.2021г.,
основаваща се на разпределеното по посочения ред количество топлинна
енергия, е неоснователна и следва да се отхвърли. В останалата й част-
за периода 01.05.2021г.-30.09.2021г. исковата претенция е основателна и
следва да се уважи. От заключението на приетата СТЕ е видно, че за този
период за имота на ответника е била разпределена и ползвана топлинна
енергия само за БГВ, която е била отчитана по поставения в имота му
водомер. От заключението на приетата ССЕ се установява, че размерът на
задължението на ответника за доставената му за периода 01.05.2021г.-
30.09.2021г. топлинна енергия възлиза на 264,10 лв., а размерът на
дължимото обезщетение за забава върху неплатените в срок суми на 14,76
лв., до които размери следва да бъдат уважени исковите претенции за
главница и обезщетение за забава, като за разликата над същите до
пълните им предявени размери същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид горното въззивната жалба е частично основателна, като
в частта му, с която са били отхвърлени исковете на ищцовото
дружество за установяване на дължимост на главница в размер на 264,10
лв. и обезщетение за забава в размер на 14,76 лв., обжалваното решение
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение
за уважаване на исковете до посочените размери. В останалата му част, с
която исковете за главница и обезщетение за забава са били отхвърлени за
разликата над 264,10 лв. и 14,76 лв. до пълните им предявени размери от
1396,94 лв. и 147,21 лв. обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. С оглед крайния изход на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство разноски, съразмерно на
уважената част от претенциите. По заповедното производство разноските са
в размер на 30,88 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, по първоинстанционното производство са в размер на 75
лв.- държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение и по
въззивното производство са в размер на 52,94 лв.- държавна такса, 350
лв.- депозит за експертизи и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Общият размер на разноските е 758,82 лв., от които съразмерно на
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят 137,03
7
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3491 от 27.07.2023г., постановено по гр.д.
№10988/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІХ гр.с., в частта му, с
която са били отхвърлени предявените от “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр*****, против М. В.
Г., ЕГН **********, искове за признаване на установено, че дължи на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр*****, сумата от 264,10 лв., представляваща незаплатена цена
за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.09.2021г. за обект
на потребление, находящ се в гр. *****; и сумата от 14,76 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.07.2021г.-23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда- 24.03.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. №4234/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М.
В. Г., ЕГН **********, дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр*****, сумата от 264,10
лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2021г.- 30.09.2021г. за обект на потребление, находящ се в
гр. *****; и сумата от 14,76 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.07.2021г.-23.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда- 24.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №4234/2022г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ІІІ гр. с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3491 от 27.07.2023г., постановено по
гр.д. №10988/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІХ гр.с., с което
са били отхвърлени предявените от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр*****, против М. В. Г.,
8
ЕГН **********, искове за признаване на установено, че дължи на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр*****, сумата над 264,10 лв. до 1396,94 лв., представляваща
незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-
30.04.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****; и сумата
над 14,76 лв. до 147,21 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.07.2020г.-23.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда- 24.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №4234/2022г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ІІІ гр. с.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр*****, сумата от 137,03 лв.- разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9