Решение по в. гр. дело №455/2024 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 51
Дата: 17 март 2025 г. (в сила от 4 юни 2025 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20242000500455
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242000500455 по описа за 2024 година
Производството е висящо пред настоящата инстанция след отмяна на
влязлото в сила решение № 144/30.11.2016г, постановено по гр. д.
№416/2016г на АС –Бургас от ВКС с решение № 645/31.10.2024г по гр.д.№
533/2024г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС –
Бургас, от фазата на открито съдебно заседание. ВКС е приел в мотивите си,
че е налице основание по чл.303, ал., 1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила
решение, тъй като с решение № 112/18.10.20232г по гр.д.№4621/22г на ВКС е
установено по иск по чл.124, ал.5 ГПК извършване на престъпления по
чл.315,ал.2 вр.с чл.309 НК от ищеца по делото Георги Г.: че с измама е
склонил всяка от ответниците да подпишат разписки за получаване на
сумата от 30 000лв, което не съответства на волята им и е употребил тези
разписки по гр.д.№ 69/2015г та БОС, за да докаже съдебно предявените си
вземания.
При новото разглеждане на делото въззивниците –ответници М. Т. К.
и М. Г. Н. поддържат подадената от тях въззивна жалба против
постановеното по гр.д.№69/2015г на БОС решение № 322/28.07.2016г, с което
те са осъдени да заплатят на ищеца Г. Г. сумата от по 30000лв всяка от тях, с
която същите са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2015г до окончателното изплащане на сумите, както и
разноски в размер на 5534,44лв.
В хода на производството по отмяна на влязлото в сила решение е
констатирано, че ищецът Г. Г. е починал на **.**.**** г и са конституирани
1
неговите наследници по закон: Н. Г., Д. Х. и Г. Г.
По делото е постъпило становище от Н. Г., в което жалбата се оспорва
и се иска обжалваното решение да се потвърди. Счита, че дори определени
доказателства да не бъдат взети предвид, то по делото са налице и други
доказателства, които установяват по недвусмислен начин съществуването на
задължение на двете ответници. Изключването от доказателствения материал
на двете разписки не отрича самото задължение на ответниците за връщане
на получените без основание суми от по 30 000лв. Налице са гласни и
писмени доказателства, от които са налага изводът, че починалият ищец е дал
суми в посочения размер, като срещу това е постигнал изгоден за тях резултат
в образуваното срещу ЗАД „Виктория“ дело.Установено е, че ищецът е
предоставил предварително суми на ответниците, с които едната от тях е
започнала ремонт в дома си, като за последното е налице и признание от
тяхна страна.Счита, че установеното при разглеждането на делото в рамките
на първоинстанционното производство и при първото разглеждане от
въззивната инстанция не подлежи на пререшаване, като противното не може
да се изведе от мотивите на решението на ВКС по чл.303 ГПК.
Производството е с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът Г., заместен след смъртта му от неговите наследници по
закон, твърди, че ответниците са го упълномощили да води гражданско
дело против ЗАД“Виктория“ на осн.чл.226,ал.1 КЗ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния
наследодател Т. Н., починал при ПТП на **.**.**** г.Тъй като ответниците са
държали да получат бързо обезщетенията, между страните е постигната
договореност ищецът да им предаде сумата от по 30 000лв на всяка от тях,
като при приключване на делото, обезщетенията, които ще бъдат присъдени
ще се получат от ищеца / надлежно упълномощен за това/.Ако присъдените
обезщетения са по-големи, разликата остава за ищеца като възнаграждение
за оказаната правна услуга, а ако са по-малки - разликата от платеното и
реално полученото остава за сметка на ищеца. Сумите са предадени на
ответниците при подписване на пълномощното за делото.Впоследствие, те са
поискали още по 10 000лв, като общо получената от тях сума възлиза на по
40 000лв. Застрахователят е бил осъден с влязло в сила решение да заплати
сумата по 60 000лв за всяка ответница.На 10.07.2014г те оттеглили
пълномощията и са получили пълния размер на обезщетенията.Въпреки
водените разговори, отказали да върнат получените суми от
ищеца.Претендира се осъждане на всяка от тях да заплати сумата от по 40
000лв, получена без основание,ведно с лихва върху нея.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват изцяло иска, като
твърдят, че не са получавали сумата от 30 000лв всяка от тях,а само сумата
по 10 000лв, които са превели на ищеца на 22.01.2015г ,след получаване на
препис от исковата молба.Твърдят, че след подписване на пълномощното Г.
им е предоставил за подпис бели листи, на които да напишат трите си имена и
да се подпишат.При това те не са видели какво подписват и не им е даден
екземпляр от подписаните документи.След като са приключили , ответниците
2
получили плик с пари от ищеца, които, след като ги преброили, се оказали по
10 000лв.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за
присъждане на сумата от по 30 000лв. за всяка от ответниците/ след оттегляне
на иска за сумата от по 10 000лв за всяка от тях/ ,като е приел в мотивите си,
че по делото са събрани доказателства, от които се установява наличието на
твърдяното от ищеца неоснователно разместване на имуществени блага.За
безспорно е прието получаването на сумите от ответниците като
застрахователно обезщетение, както и впоследствие получаването на такова от
застрахователното дружество.По този начин те са се обогатили, а ищецът е
обеднял с исковите суми, които е платил вследствие на постигнатите
договорености между тях.Получаването на застрахователното обезщетение
от ищеца, без да е правно задължен за това, води до извод за основателност на
двете претенции.
Решението е обжалвано от ответниците пред настоящата инстанция в
осъдителната му част.В жалбата се твърди, че съдът е постановил неправилно
решение, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.На първо място се сочи, че съдът неправилно е отказал да спре
производството по делото на осн.чл.229,ал.1,т.5 ГПК до приключване на
досъдебното производството по против ищеца за престъпление по чл.315,ал.1
или ал.2 от НК.Твърди се нарушение на чл.164,ал.1,т.6 ГПК във връзка с
отказа на съда да цени свидетелски показания, които установяват липсата на
съответствие между изразеното в представените четири броя разписки и
действителната воля на лицата, които са автори на тези изявления.Съдът не е
обсъдил и противоречието между изявленията на ищеца в досъдебното
производство и изложението му в исковата молба, което сочи ,че той не казва
истината и ответниците са жертва на неговите манипулации.В жалбата се
излагат твърдения във връзка с техниката на създаване на разписките, както
и възражения против преценката на събраните в производството
доказателства и по –конкретно споразумението от 18.11.2014г, с което П. П. е
предал на ищеца сумата от 40 000лв и противоречивите заключения на двете
съдебно-почеркови експертизи.
По делото е постъпил и отговор на жалбата от ищеца Г.,в които тя е
оспорена като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части.
Във връзка с установяване на предаването на процесните суми от по
30 000лв на всяка от ответниците, което е в тежест на ищеца, по делото са
представени две разписки, чиято автентичност откъм подпис не се оспорва.
От тях се установява, че всяка от тях е получила сумата от 30 000лв,
представляваща пълния размер на претендираното от издателя й
обезщетение да причинени неимуществени вреди във връзка със смъртта
на наследодателя им Т. П. Н. при ПТП, настъпило на **.**.**** г. в Б. С оглед
установеното с влязло в сила решение на ВКС по иск по чл.124,ал.5 ГПК
извършване на престъпления по чл.315,ал.2 вр.с чл.309 НК от ищеца по
делото Г. Г.: че с измама е склонил всяка от ответниците да подпишат
3
разписки за получаване на сумата от 30 000 лв., което не съответства на
волята им и е употребил тези разписки по гр.д.№ 69/2015г на БОС, за да
докаже съдебно предявените си вземания, отпада доказателствената сила на
тези частни удостоверителни документи.Тъй като се касае за иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за връщане на дадено без основание, не се прилага
забраната на чл.164, ал.1,т.2 за установяване на договори на стойност по-
голяма от 5000лв.Във връзка с установяване на спорния факт за даване на
сумата от по 30 000лв на ответниците по делото са изслушани и свидетели.
Свидетелката С. в показанията си установява, че през август 2013г ищецът й
поискал пари в заем.Видели се пред дома на ответницата М. Н. и
свидетелката му предоставила сумата от 38 000лв , която пъхнала в торбичка.
В торбичката имало още пачки с пари и документи.Свидетелката останала в
колата, а ищецът и двете ответници тръгнали към кантората на нотариус
Станка Димова. Ищецът взел торбичката с парите със себе си, като казал на
свидетелката, че ще даде на ответниците по 30 000лв.Тримата се качили в
къщата на М., като ищецът освен парите носел и разписки.След като се върнал
в колата свидетелката видяла, че разписките са подписани и торбичката била
празна. Свидетелката заявява, че не е присъствала на предаване на парите.
Свидетелят П. П., брат на М. и син на М., също така установява, че ищецът
е дал по 10 000 лв. на тримата във връзка със смъртта на техния
наследодател.Свидетелят не знае какви суми са получили майка му и сестра
му от Г., като заявява, че не знае да са получили повече от 10 000 лв., каквато
сума е получил и той.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че
предявените искове против ответниците следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани. При иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на
ответника, както и причинната връзка между тях (доколко обедняването и
обогатяването произтичат от един общ факт), а в тежест на ответника е да
докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По
делото не са събрани категорични доказателства за предаване на сумите от по
30 000лв на М. и М. Свидетелката С., която заявява, че в деня на посещение
при нотариус Станка Димова е предала на ищеца сумата 38 000 лв. в една
торбичка и там е имало още пачки с пари, не е очевидец на предаването на
парите на ответниците и поради това нейните показания не могат да
установят този факт. С оглед приетото в решение № 112/18.10.2023г по гр.д.
№4621/22г на ВКС е отпаднала доказателствената сила на представените
частни удостоверителни документи – разписки за получени суми. Не е
проведено пълно и главно доказване на правнорелевантния факт за
предаване на исковите суми, установяването на който е в тежест на ищеца.
Наличието на упълномощителна сделка, с която за ищеца е възникнала
представителна власт да представлява ответниците по гражданското дело
против застрахователното дружество не е доказателство за предоставяне на
суми в претендирания размер, представляващи предварително заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, плащането на което
безспорно не е задължение на ищеца по делото. Що се отнася до започването
4
на ремонт на жилището след предоставяне на сумите, което според
въззивника Н. Г. е доказателство за тяхното получаване, свидетелят П.
наистина установява извършването на такъв ремонт на стойност 10 000 лв.,
но това не може да доведе до категоричен извод за получаване на средства в
претендирания размер, още повече, че е безспорно, че ищецът е предоставил
сумата от 10 000лв, която впоследствие му е възстановена от ответниците.В
решението си за отмяна на влязло в сила решение ВКС не е приел, че
мотивите и крайните изводи на ОС –Бургас следва да бъдат възприети, както
се твърди в становището на Н. Г., представено пред настоящия състав. С
оглед на горните мотиви съдът счита, че атакуваното решение е неправилно
и следва да се отмени, като се постанови ново, с което претенциите да бъдат
отхвърлени.
На ответниците следва да се присъдят и направените разноски във
всички инстанции, вкл. пред ВКС в производството по отмяна на влязло в
сила решение - чл. 78, ал. 3 ГПК. На ответницата М. Г. Н. се дължи сумата 11
797 лв., представляваща разноски пред всички инстанции, а на М. Т. К. се
дължи сумата 15 118 лв., представляваща направени разноски във всички
инстанции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 332/28.07.2016г, постановено по гр.д.
№69/2015 г. на ОС - Бургас в обжалваната му част,с която са осъдени М. Г. Н.
и М. Т. К. да заплатят на Г. Н. Г. сумата от по 30 000 лв. всяка от тях, с която
сума същите неоснователно са се обогатили, ведно със законната
лихва,считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.01.2015 г. до
окончателното изплащане, вкл. и в частта за разноските и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Г., поч на **.**.**** г., с
наследници Н. Г. Г., съд. адрес: гр. С., пл. “С.“, **, ет. *,стая **, Д. Г. Х., с
адрес: гр. А., ул. “К. М.“ № **, ет. * и Г. Г. Г., чрез нейната майка и законен
представител М. П. А., от гр. А., ул. “Ц. О.“ № **, вх. 2*, ет. *, ап. * искове
против М. Т. К. и М. Г. Н., съд. адрес: гр. Б., ул. “Ц. С.“№ **-**, ет. *, офис * за
осъждане на ответниците да заплатят сумите от по 30 000 /тридесет хиляди
/лв., всяка от тях, с които суми са се обогатили неоснователно, ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., съд. адрес: гр. С., пл. “С.“, **, ет. *, стая **, Д. Г. Х.,
с адрес: гр. А., ул. “К. М.“ № **, ет. * и Г. Г. Г., чрез нейната майка и законен
представител М. П. А.,от гр. А., ул. “Ц. О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * да заплатят
на М. Т. К., съд. адрес: гр. Б., ул. “Ц. С.“ № **-**, ет. *, офис * сумата 15 112
лв., представляваща разноски по делото пред всички инстанции.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., съд. адрес: гр. С., пл. “С.“, **, ет. *, стая **, Д. Г. Х., с
адрес: гр. А., ул. “К. М.“ № **, ет. * и Г. Г. Г., чрез нейната майка и законен
5
представител М. П. А., от гр. А., ул. “Ц. О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * да заплатят
на М. Г. Н. съд. адрес: гр. Б., ул. “Ц. С.“ № **-**, ет. *, офис * сумата 11 797
лв., разноски пред всички инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6