О П Р Е Д E Л E Н И Е
№ ..........
13.11.2020г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ-ти граждански състав,
На 13 ноември 2020 година,
В закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
М. КИРОВА
гражданско дело № 57
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.153 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество (ЗПКОНПИ) във връзка с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Същото е във фаза преди даване ход на
делото, като е насрочено о.с.з за 18.11.2020г. от 10.30 часа.
Образувано е по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията), БУЛСТАТ *********, срещу Л.М.Й., с ЕГН **********, Н. О.Й., с ЕГН **********
и Г.Л.М., с ЕГН **********, и тримата с постоянен и настоящ адрес:***, с която са предявени искове с посочено
правно основание чл.74 ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) вр.с §5 ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ - за отнемане в полза на
Държавата на
незаконно придобито имущество на
обща стойност 89177.18 лв., подробно описано в обстоятелствената част на исковата молба.
Ответниците - Л.М.Й., с ЕГН **********, Н. О.Й., с ЕГН **********
и Г.Л.М., с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв.М.А. ***, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, са
депозирали писмен отговор, с който по
изложени доводи и съображения изразяват становище за неоснователност на предявените искове, като
същите се оспорват и по размер. Възразява се, че придобитото
имущество и средства не са незаконно придобити и не са налице посочените в
исковата молба несъответствия между приходи и разходи, че при използваната при
проверката методика не са зачетени действителните цени по извършените
разпореждания и не са съобразени всички легитимни източници на доходи.
Възразява се, че не са имали задължение и след погасяване на правоотношенията
да съхраняват доказателства за вземанията и задълженията си.
ЯОС намира, че в случая, е налице основание за спиране на
настоящото производство, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е
служебно известно обстоятелство, че с Определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/
2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните
въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или
гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество,
предвидена в ЗОПДНПИ /отм./, ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на
имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се
поставя като условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена
връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен
обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на
третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от
проверяваното лице …;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на
необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е
установен законен източник (без предварителна регулация на значението на
„законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за
всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в
миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на
източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието
доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на
конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива
2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба
предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация,
следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича
паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в
член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в
чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като
тази по главното производство, която:
· създава презумпция за престъпен характер на имущество
с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. );
· създава презумпция за наличие на основателно
предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм. );
· размества доказателствената тежест за доказване на
произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за
проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не
на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е
възмездно;
· въвежда „имущественото несъответствие“ като
единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито
имущество;
· размества доказателствената тежест за всички
засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от
неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за правно и
икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява
предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и
неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган,
без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и
прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се
тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното
предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване,
която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е
над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение
на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му
на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата
на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и
обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм. .
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19
пред СЕС, а делото към момента е висящо.
Чл. 267, ал. 1 от ДФЕС задължава всеки български съд
да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл.628 от ГПК).
С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал.1,
изр.1 от ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631, ал.2 от ГПК).
Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на
Република България (чл.633 от ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг
съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл. 633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да
отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси.
Настоящото дело, подобно на това, по което е отправено
запитването, е обусловено от необходимостта СЕС да даде отговор за
съответствието на националния закон с горепосочените норми от правото на
Европейския съюз. За да се изчака този отговор
следва да се спре производството по делото. Хипотезата по настоящето
дело е идентична с тази, по делото, по което е отправено запитването, не само
защото е налице необходимост от тълкуване на един и същ общностен акт, но и
защото фактите по двете дела са сходни, доколкото се отнасят до инициирани от
Комисията производства, образувани преди да изтече срока за транспониране на
директивата на 4.10.2016г. (В т.см. е практиката на ВКС: Опр. №106/13.05.2020
г. по гр.д. № 884/2020 г. на ВКС, ІV г.о.;
Опр. № 99/12.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 648/2020 г. на ВКС, ІV г.о.).
С оглед изложеното, съдът намира, че следва на
основание чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК да спре производството по
делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.№ 704/2017 г. на
СГС, по което е образувано дело С-319/19г. на СЕС.
На основание горното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, производството по настоящото гр.д. № 57/2019г.
по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по
преюдициалното запитване, отправено с Определение №8181/02.04.2019г. по гр.д.
№704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от
връчването на препис от него на страните.
След влизане в сила на
настоящото определение, делото да се докладва всеки месец, за проверка относно
приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: