№ 1181
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №2465/23.04.2024 г. по гр. д. №11464/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на Л. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ -
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигане и поддържане на
обвинения в извършване на умишлени престъпления от общ характер по чл.
321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр.ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, по които е образувано наказателно производство /за периода от
13.11.2007 г. до 24.08.2020 г./, приключило с решение на ВКС № 105 от
24.08.2020 г. по к.н.д. № 355/2020 г., както и законната лихва върху сумата на
присъденото обезщетение, считано от 24.08.2020 г. до деня на окончателното й
изплащане, като е отхвърлен поради неоснователност иска, в частта за
разликата, над присъдената сума от 50 000 лева и до пълния предявен размер
за 200 000 лева, както и за законна лихва, считано от 13.11.2007 г. до
23.08.2020 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответника Прокуратурата на Р
България в неизгодната уважителна част – за присъдената сума от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Във въззивната жалба
се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
1
събраните доказателства. Твърди се, първоинстанционният съд е присъдил
прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с
конкретните обстоятелства по случая и принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че анализът на ангажираните от страна на ищеца
доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения
размер от 50 000 лв., представляващи неимуществени вреди. Заявява се, че по
делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни
последици за психичното и физическото състояние на ищцата по причина на
обвинението. Освен това наказателната репресия спряно нея е продължила 12
години, тъй като наказателното производство е било със значителна
фактическа и правна сложност. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част, като присъденото обезщетение бъде намалено до
справедлив размер.
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана въззивна
жалба от страна на Л. Г. Г., действаща чрез процесуалния си представител,
срещу частта от решение №1703/21.03.2024 г. с която е отхвърлен предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено
срещу нея наказателно производство, за сумата над 50 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лв. Във въззивна жалба се излагат съображения,
че неправилно в противоречие със събраните доказателства, установяващи
завишен интензитет на търпените неимуществени вреди, е определен размера
на обезщетението. В тази насока се изтъква и нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваната част
първоинстанционното решение и да бъде присъден пълния претендиран
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се присъждане
на сторените разноски във въззивното производство.
В установения от закона срок, Л. Г. Г., действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирала съответно отговор на въззивната жалба на
Прокуратурата. С отговора последната се оспорва като неоснователна по
подробно изложени съображения. Моли се в обжалваната част от
Прокуратурата решението да бъде потвърдено.
Въззивните жалби са подадени в срока и от активно легитимирани
страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо
на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
2
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
съединен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, с
който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в общ размер на сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва от датата
на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба. В случая с въззивните
жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което
очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивните жалби доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният
съд е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
От приетите в съдебното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
По категоричен начин се установява, че с постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2007 г. ищцата Л. Г.
Г. е била привлечена като обвиняем по досъдебно производство - дознание №
82/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл.
212, ал. 5, вр.ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК в организирана
престъпна група. Със същото постановление па отношение на ищцата е била
взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 21.07.2008 г. е бил внесен
изготвения по досъдебно производство - дознание № 82/2006г., пр. пр. №
9640/2006г. обвинителен акт срещу ищцата и останалите обвиняеми, във
връзка с което е образувано НОХД № 2227/2008 г. по описа на СГС, НО, 19 с-
в. С Присъда от 30.06.2010 г., постановена по НОХД №2227/2008 г. по описа
на 19 с-в, СГС, ищцата Л. Г. Г. е призната за виновна по повдигнатите
обвинения за престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като на подсъдимата е определено едно общо най-тежко
наказание от десет години лишаване от свобода, при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата, подсъдимата е лишена от
право да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява
дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от
3
три години и е постановено конфискация на 1/2 от имуществото на
подсъдимата. С решение № 266 от 02.08.2012 г. по в.н.о.х.д № 461/2012 г. по
описа на Софийски апелативен съд е била отменена изцяло присъдата,
постановена на 30.06.2010 г. по НОХД № 2227/2008г. по описа на 19 с-в СГС,
и делото е върнато на органите на държавното обвинение, поради наличие на
противоречия, неясноти и пропуски, допуснати при изготвянето на
обвинителния акт. На 17.12.2013 г. отново е внесен обвинителен акт от
Специализираната прокуратура, въз основа на който е образувано НОХД № 15
86/2013г. по описа на 6 с-в при Специализирания наказателен съд. С
разпореждане от 11.04.2014 г. по НОХД № 1586/2013г. на СпНС, IX с-в, делото
е прекратено и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила спрямо част от
обвиняемите, довели до ограничаване на правото им на защита. На 13.12.2013
г. е внесен отново обвинителен акт от Специализираната прокуратура, по
прокурорска преписка № 402/2013г. и досъдебно производство № 305/2013 г.
по описа на СО - СГП срещу ищцата Л. Г. Г., във връзка с което е образувано
НОХД № 770/2014 г. по описа на СпНС, IX-ти състав за извършване на
престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С присъда от 30.05.2017 г., постановена по
НОХД № 770 /2014г. по описа на СпНС, IX-ти състав, съдът е признал Л. Г. Г.
за невиновна и я оправдал по повдигнатите обвинения за извършване на
престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Срещу присъдата от 30.05.2017 г.,
постановена по НОХД №770 /2014г. по описа на СпНС, е подаден протест от
Специализираната прокуратура, въз основа на който е образувано в.н.о.х.д. №
7/2018 г. по описа на Апелативният специализиран наказателен съд. С
решение № 4 от 27.02.2020г. по внохд № 7/2018г. АпСНС е отменил присъдата
от 30.05.2017г., постановена по НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС, в
частта, в която подсъдимата Л. Г. Г. е призната за невиновна и оправдана по
обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и е прекратил
наказателното производство срещу ищцата поради изтекла давност на
основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т.
3 НК и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК. В останалата част присъдата е била
потвърдена. Въз основа на протест от Апелативна специализирана
прокуратура е било образувано н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС, I н.о. С
решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020 г. по описа на
ВКС е потвърдено решение № 4 от 27.02.2020 г. по внохд №7/2018 г. АСНС по
отношение на ищцата Л. Г. Г.. Присъдата е влязла в сила с решението на ВКС
на 24.08.2020 г. по н.д. № 355/2020 г., с което е потвърдено решение № 4 от
27.02.2020г. по внохд №7/2018 г. на АСпНС, с което е потвърдена
оправдателната присъда на СНС № 770/2014 г. по обвинението по чл. 212, ал.
5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК. В частта по
обвинението по НОХД № 770/2014 г. на ищцата Л. Г. по чл. 321, ал. 2 НК,
присъдата е отменена с Решение № 4/27.02.2020 г. по описа на АСпНС по
4
внохд № 7/2018 г., влязло в сила на 16.03.2020 г.
От приетите като доказателства в първоинстанционното производство
преписи, съдържащи извлечения от съдържанието на медийни публикации и
журналистически репортажи, се установява, че образуването и провеждането
на наказателното производство по конкретното обвинение, е медийно
отразено в следните електронни и печатни издания: „Блиц“, „btvnovinite.bg“,
„moreto.net“, „dnes.bg“, „dnevnik.bg“, „mediapool. bg“, „news.bg“,
„frognews.bg“, „dariknews.bg“ „bnews“, „prb.bg“, „mvr.bg“„money.bg“,
„svyat.com“, „profit.bg“, „econ.bg“, „flagman.bg“, „dnevnik.bg“, „blitz.bg“ и др.,
чието съдържание не е оспорено от ответника. Съдържанието на част от
публикациите отразява хода на наказателното производство, образувано
срещу ищцата, по обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление.
От приетите като доказателства в първоинстанционното производство
преписи от трудовата книжка на ищцата Л. Г. Г., както и разпечатка от
търговския регистър, се установява, че преди образуване на наказателното
производство, същата е заемала управленски длъжности в различни дружества
- „Птицекланица Чубра“ ООД, „Хрансервизинженеринг“ АД, „Гълъб“,
„Агромийт“ ЕАД, „ХСИ - БИО“ ООД.
От събраните гласни доказателства в първоинстанционното
производство чрез разпит на свидетелите Д. Г. Г. - И. (дъщеря на ищцата) и В.
П. Ц. – Д. се установява, че Л. Г. е търпяла поради воденото срещу нея
наказателно производство неблагоприятни в психологически, социален и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално
напрежение на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в
обществото. Медийното отразяване на повдигнатото обвинение, било
интензивно, което причинило допълнителни притеснения, както на самата
ищца, така също и на нейните родители, които били възрастни хора и
реагирали тежко и негативно на обвинението. Някои от съседите й също били
с негативна нагласа, тъй като имало обиски, на които били викани за да вземат
участие като поемни лица. На работното си място ищцата също срещала
колеги, с негативно отношение към нея, поради повдигнатите срещу нея
обвинения. С негативно отношение към ищцата били също някои нейни
клиенти и контрагенти. По принцип ищцата общувала с много хора, защото
работата и длъжността го изисквали, но след образуване на наказателните
дела срещу нея бизнес партньорите й се отдръпнали. Емоционалното
състояние на Л. Г. се влошило много - тя отслабнала, започнала да ходи на
психиатър или психолог, а имало моменти, в които се налагало да викат бърза
помощ. Психичното здраве на ищцата най - влошено, когато била постановена
ефективна присъда от 10 години. В този период, тя отслабнала, посетила
психиатър и продължавала да приема медикаменти - ксанакс, клонарекс, бета-
блокери, и медикаменти за хроничен гастрит. Преди да започне делото,
ищцата била изключително енергичен човек, работохолик, силно загрижена за
семейството, без здравословни проблеми. В резултат от стреса и
притеснението по повод повдигнатото обвинение, ищцата променила
5
социалното си отношение към заобикалящата я среда, не можела да си
изпълнява пълноценно работните ангажименти и се отказала от нормален
социален живот. Поради воденото срещу нея наказателно производство
характерът на ищцата рязко се променил, те получавала паник - атаки, била
неспокойна, чувствала вина към семейството си.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените от нея
страдания са непосредствени.
От приетата в първоинстанционното производство като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза се
установява, че в психологичен план в следствие на воденото срещу нея
наказателно производство при ищцата са породени интензивни и трайни
негативни преживявания и психосоматични нарушения, довели до дистрес. Те
са обусловили загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата
адаптивност на ищцата. Във връзка с повдигнатото обвинение и водено
наказателно производство при Л. Г. са били налице умерено изразени
преживявания от тревожностовия спектър, но и други негативни емоции,
които съгласно експертното заключение може да бъдат разграничени времево:
края на 2006г. - края на 2007г. преживявания за унижение и възмущение,
напрегнато очакване и притеснение, намалено желание да общува; 2007 -
2020 - флуктуиращи състояния с изразена преживелищна и психосоматична
симптоматика - била напрегната, потисната, тревожна, с чувство нарушена
репутация и лишаване от перспективи за професионална реализация,
виновностови изживявания (че проблемите й са се отразили негативно върху
здравето на близките), била с нарушен цикъл на сън и бодърстване, както и
със соматоформни нарушения (менструални и стомашни проблеми),
полиморфни вегетативни оплаквания. Съгласно становището на вещото лице
и след 2020 г. при ищцата са налице чувство за непоправима загуба, нарушено
кариерно развитие, намалена социална активност. Според експерта, при нея са
налице данни за изживяване на накърняване на достойнството, доброто име и
професионалния авторитет. Към момента на изготвянето на експертното
заключение при Л. Г. са налице тревожностови изживявания и соматоформни
оплаквания на фона на приемана медикаментозно терапия (с анксиолитици и
антидепресанти). През процесния период психичната проблематика е била на
ниво продължителни негативни преживявания, психосоматичен дискомфорт,
засягане на социалните интеракции. При това ищцата била диагностицирана с
тревожно депресивно разстройство и соматоформна вегетативна дисфункция.
Становището на вещото лице е, че каузалната връзка между воденото
наказателно производство като стресогенното събитие и предизвиканото
психично страдание е подкрепена както по времеви критерий, така и по
съдържание. Съгласно експертното становище, въз основа на психологичното
6
изследване на ищцата може да се направи извод за изразени виновностови
изживявания, че нейните проблеми са се отразили върху добруването и
здравето на близките, за значим спад на нейната удовлетвореност от
взаимоотношения й с другите и за социално оттегляне, което е свързано както
с нейното нежелание за общуване, така и възприемането й, че общественият и
професионален образ е накърнен, поради което околните са отрицателно
настроени спрямо нея.
Въззивният съд кредитира обсъдената психологическа експертиза, тъй
като тя е изготвена след преценка на данните по делото и след лично
събеседване с пострадалата, като е отговорила подробно на всички поставени
релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Приключването на наказателното производство спрямо Г. с
оправдателна присъда обосновава правилност на извода на
първоинстанционния съд, за наличие на незаконност по смисъла на чл. 2
ЗОДОВ на повдигнатото и поддържаното обвинение, а оттук - и на действията
на длъжностните лица на Прокуратурата на Република България по повод
образуваното досъдебно производство, привличането на ищеца като обвиняем
и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в
лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от засегнатото лице вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
производство води до категоричен извод на въззивния съд, че Г. е претърпяла
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и воденото срещу нея наказателно производство в
неговата съдебна и досъдебна фаза, които подлежат на обезщетяване от
Прокуратура на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 4
ЗОДОВ.
Напълно неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република
България, че в случая не е налице фактическия състав, въз основа на който да
се ангажира нейната отговорност за обезщетение на претърпените вреди.
Необосновани се явяват обективираните във въззивната жалба оплаквания на
Прокуратура на Република България за липсата на елементи от фактическия
състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените вреди. В
разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявения иск са
налице – установени са по категоричен начин. Следва да се посочи, че всички
предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен
характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно
поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна
7
отговорност, която се носи винаги когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите
срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответните длъжностни лица.
Изложените правни аргументи от първоинстанционния съд, въз основа
на които е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от пострадалия, са законосъобразни, обосновани са при
правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло в тази
част. Първоинстанционният съд е отчел всички релевантни обстоятелства,
свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, което се явява „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на наказателното производство,
степента на засягане на емоционалния, личния и професионалния живот на
увредената, данните за личността й и други, определяйки размера на
обезщетението за неимуществени вреди на 50 000 лв. В тази връзка конкретно
и обосновано е съобразено, че ищцата за пръв път е обвинена за извършване
на тежко умишлено престъпление. Взето е предвид и обстоятелството, че Г. е
била на 47 години към момента на повдигане на обвинението, в която възраст
обичайно човек с високо обществено и професионално положение следва да
се радва на резултатите от успешната си реализация, а е била субект на
незаконно наказателно преследване. Правилно е съобразено и че воденото
срещу нея наказателно производство с оглед факта на широкото публично
разгласяване на неговия ход, оповестяван от средствата за масова информация
- печатни издания и електронни медии, предизвиква по-голямо негативно
отражение в неимуществената сфера на лицето. Последното обстоятелство е
от значение за определяне на размера на обезщетението съгласно практиката
на ВКС (решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/ 2012 г. на ВКС,
Четвърто ГО, решение № 214/11.10.2017 г. по гр. д. № 171/2017 г. на Четвърто
ГО на ВКС, решение № 156/05.01.2018 г. по гр. д. № 5302/2016 г. на Трето ГО
на ВКС и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
Следва да се заключи, че определеният размер отговаря на принципа на
справедливостта, проглА. в чл. 52 ЗЗД и е съобразен с предназначението на
обезщетението да поправи претърпяната лична болка и страдания от
незаконното преследване, които са установени по делото. В тази насока
основателно първоинстанционният съд е съобразил и че в случая са събрани
доказателства, че Л. Г. е преживял психически и емоционални страдания,
надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в
8
съответното тежко престъпление. От приетата съдебно- психологическа
експертиза се установява, че в резултат на воденото срещу нея на наказателно
производство е развила тревожно депресивно разстройство и соматоформна
вегетативна дисфункция.
Неоснователни са възраженията и на въззивника Прокуратура на
Република България, и на въззивника Л. Г., за неправилна преценка на
събраните доказателства от страна на първоинстанционния съд, която да е
довела до определяне на несъответен и несправедлив размер на обезщетение.
Последният, както вече беше посочено, според настоящият съдебен състав, не
е занижен, нито завишен, а напротив, напълно съответства на установените по
делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на принципа,
закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Съгласно
константната съдебна практика е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част
от предмета на иска. В тази насока първоинстанционния съд обосновано е
заключил, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според
вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Основателно е съобразена тежестта на повдигнатото
обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, най-леката вида и наложената мярка за
неотклонение и нейната продължителност. Също така данните за личността на
обвинената и най-вече упражняваната от нея професия, с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършила, е отразило
негативно на физическото здраве, психиката й, на контактите и социалния й
живот, на положението й в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионално развитие в служебен план, както и всички
9
други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания.
За да стигне до извода, че справедливото обезщетение е в размер на
50 000 лева въззивният съд отчита прекомерната продължителност на
воденото наказателно производство – близо тринадесет години, като за тази
необоснована продължителност намира, че се дължи обезщетение в размер на
10 000 лева. Останалата част от обезщетението в размер на 40 000 лева се
определя в зависимост от обществено-икономическите условия в страната и
стандарта на живот към момента на оправдаването на ищцата – началото на
2020 г., тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него
наказание (в случая за тежки умишлени престъпления от общ характер по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), нейното чисто съдебно минало, наложената и
лека мярка за неотклонение – „подписка“ и „забрана за напускане пределите
на страната“, медийното отразяване на воденото наказателно производство,
което е засегнало честта, достойнството, доброто й име в обществото, както и
професионалния и авторитет и реализация. От събраните доказателства в тази
насока се установява, че Л. Г. е преживяла много тежко обвинението за
извършването на умишлени престъпления от сферата на професионалната си
реализация. Това е рефлектирало негативно не само върху психиката й
(развила е тревожно депресивно разстройство и соматоформна вегетативна
дисфункция), но и е възпрепятствало до известна степен пълноценните й
социални контакти и професионалната й реализация. От друга страна не е
доказано наличие на пряка причинно- следствена връзка между описаните в
исковата молба общи заболявания, от които страда ищцата (нередовна и
болезнена менструация, жлъчнокаменна болест, надкамерна тахикардия,
камъни в бъбреците и уретера, хипертонично сърце) и воденото срещу нея
наказателно производство. Ето защо същите не следва да се отчитат при
формиране на дължимия размер на обезщетение за неимуществените вреди.
Поради всички изложени доводи настоящият съдебен състав намира, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение (50 000
лева) напълно съответства на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди, като обосновано е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди над уважения размер до пълния предявен такъв за
сумата от 200 000 лв.
Настоящият съдебен състав също приема, че законна лихва върху
присъденото паричното обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 24.08.2020 г. до деня на окончателното плащане на
обезщетението. В тази насока са задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
10
При този изход на спора (неоснователността и на двете въззивни жалби)
в полза на в полза на страните не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2465/23.04.2024 г. по гр. д. №11464/2021 г.
по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11