Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 604
Година 2022, 11.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 23.02.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
при присъствието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 970 по описа
за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът П.Х.Ч. ***, чрез пълномощник
адв. М., е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген. Н. Столетов” №21 претенции за присъждане
на сумата от общо 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, съобразно приетото
изменение на иска, както следва :
- 3 000 лева за периода от 14.09.2016г.
до 05.01.2017г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;
- 8 000 лева за периода от 05.01.2017г.
до 30.10.2017г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив;
- 2 000 лева за периода от 31.10.2017г.
до 22.02.2018г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора –
Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 22.02.2018г.
до 01.03.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ към Затвора –
Пловдив;
- 2 000 лева за периода от 23.04.2020г.
до 17.06.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 17.06.2020г.
до 01.03.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Твърденията на ищеца са за нарушени
права по чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ЗИНЗС/, поради лоши санитарно-битови условия.
По отношение на престоя в Арест –
Пловдив се твърди, че на лицето не е осигурена минимална нетна жилищна площ,
каквото е изискването на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, в килиите не е имало достатъчно
мебели, вкл. маси и столове, липсвала вентилация в спалните помещения, в които
е бил настаняван и в същите е имало насекоми и гризачи, като често се е
случвало да бъде ухапван от дървеници.
По отношение на престоя в Затвора –
Пловдив се твърди, че са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а
именно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на
вентилация, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с
неработещи казанчета; същите на са били шумоизолирани, довело до лишаване от
уединение, липса на работещи чешми или умивалници/; лошо състояние на банята/на
л.св. се налагало да се къпят по 30-40 заедно и при работещи само 5-6 душа, от
които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става
за пиене, което от своя страна е довело до вирусни инфекции и заболявания у
ищеца/; липса на достатъчно осветление и проветряване, поради наличието само на
един прозорец в килията, който е залостен и покрит с решетки, което
препятствало и влизането на достатъчно свеж въздух; липса на външна изолация,
водеща до ниски температури през зимата; непредоставяне на дебели завивки;
спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и
бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците;
липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на
възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова
работа, довело до поведенческа и личностна криза; неполагане на грижи за
лечение на „Туберкулоза“, заболяване, с което ищецът бил диагностициран през
2009г. – не са провеждани нужните скринингови и профилактични изследвания и
непредоставяне на диетична храна, свързана с хроничното му заболяване; в
периода 2016г. – 2019г. е търпял две дисциплинарни наказания „Изолиране в
наказателна килия“, където не е имал санитарен възел, поставен е бил в условия
на пренаселеност, имало е мухъл и дървеници в наказателната килия.
Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за
неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
недоказаност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
По отношение на
исковите претенции, касаещи Арест – Пловдив, се установява, че ищецът е
пребивавал в това заведение от 14.09.2016г. до 04.01.2017г. вкл. и от
23.04.2020г. до 16.06.2020г. вкл., след което е бил преместен в Затвора -
Пловдив.
През първия
период/14.09.2016г. – 04.01.2017г. вкл./ е бил настанен в килия №218 с площ от
14,74 кв.м., където е съжителствал с още две задържани лица, а през
втория/23.04.2020г. – 16.06.2020г. вкл./ - в килия №126 с площ също от 14,74
кв.м., където е съжителствал с още две задържани лица. От представената справка се установява, че Арест – Пловдив
през исковите периоди представлява масивна двуетажна нова сграда, намираща се в
рамките на Затвора – Пловдив. Площта на килиите отговаря на изискванията от
минимум 4 кв.м. на задържано лице, арестните помещения, в които са се
настанявали задържаните лица, са били оборудвани, както следва: 2 бр. килии с
по три легла с размери 190/71см., 58 бр. килии с по две легла, като е имало и
маса за хранене с размери 60/60см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30см.
Постелъчният инвентар в килиите е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите
се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е
предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи.
Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в
тях лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките
на обема на бойлерите - по един за двата етажа на Арест – Пловдив, изградена е
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите
стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112см., или 1,4
кв.м. Извеждането до банята на Арест – Пловдив става по утвърден график месец
за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от
медицинско естество – по съответното предписание.
Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към
водонагреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за
охлаждане през летния сезон, конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна
уредба, а посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се
изсмуква и отвежда навън, като посредством други въздушни турбини пресен въздух
отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец с размери
150/150см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж
въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява
задължителното съгласно ЗИНЗС време за престой на открито. Относно
дезинфекцията на арестните помещения, за исковите периоди Арест – Пловдив има
сключени договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация /ДДД/, като са
представени и протоколи за извършени конкретни дейности/л.24 и сл./.
По отношение на исковите претенции, касаещи Затвора – Пловдив се
установява, че ищецът е пребивавал в него от 05.01.2017г. до 30.10.2017г. вкл.
и от 17.06.2020г. до 01.03.2021г. вкл.
През първия престой/05.01.2017г. – 30.10.2017г. вкл./ е бил настаняван
последователно, както следва:
- от 05.01.2017г. до 09.01.2017г. вкл. в Приемно отделение, стая ОП2 с площ
от 26,28 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,44/1,18м. и 0,98/1,18м.,
санитарен възел с площ от 2,70 кв.м. с прозорец с размери 0,35/ 1,18м./съгласно
данните от становище на л.150/;
- от 10.01.2017г. до 08.02.2017г. вкл. в Пета група, стая №65 с площ от
27,24 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,50/1,17м. и 0,99/1,17м.,
санитарен възел с площ от 2,65 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34/
1,17м./съгласно данните от становище на л.150-гръб/;
- от 09.02.2017г. до 16.02.2017г. вкл. в Шеста група, стая №7 с площ от
28,78 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,00/1,15м. и 0,40/1,15м. и
санитарен възел с площ от 2,94 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,40/
1,15м./съгласно данните от становище на л.161/;
- от 17.02.2017г. до 25.05.2017г.
вкл. в Шеста група, стая №12 с площ от 41,65 кв.м. с три отваряеми прозореца с
размери 1,50/1,10м., 1,00/1,10м. и 1,00/ 1,00м., санитарен възел с площ от 2,56
кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30/1,15м./съгласно данните от
становище на л.161/;
- от 26.05.2017г. до 30.10.2017г. вкл. в Шеста група, стая №3 с площ от
15,81 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,00/1,00м., което помещение е
преходно и настанените лишени от свобода в него ползват един санитарен възел с
площ от 2,99 кв.м. с отваряем прозорец с размери 0,30/1,10м., съвместно с
настанените в помещение №4/съгласно данните от становище на л.162/.
За този престой не е предоставена подробна информация с колко други лишени
от свобода е пребивавал ищецът във всяко едно от спалните помещения, в които е
бил настаняван. Установява се обаче, че л.св. Ч. е бил с трайна трудова
ангажираност с активна личностна позиция, подкрепена от администрацията на
Затвора – Пловдив, като е включван в различни форми на групова работа – бил е
участник в проект „Умения за свобода“ и Клуб „Сакура“, предоставяна му е
възможност да участва при подготовката за отбелязването на бележити дати от
българската история. На тези основания и показана добра работа е награждаван
като поведението му бива поощрено и с възможните режимни облекчения – замяна на
режима в по-лек и извеждане в общежитие от открит тип. Първоначално е устроен
на работа като работник по зачистване на детайли от термоактивна пластмаса и
сепариране на компоненти със Заповед №365/14.03.2017г. на Началника на Затвора
– Пловдив, а на по-късен етап със Заповед №1270/14.08.2017г. на Началника на
Затвора – Пловдив е назначен в Мебелно производство „Ремонт и обработка на
дървени сандъци“, където е работил до извеждането си със Заповед
№1714/31.10.2017г. в условията на ЗООТ „Хеброс“, като за целия период при
изтърпяване на това наказание, има отработени 348 работни дни/така данните от
становища на л.32-33, на л.37-38, докладна записка на л.146, доуточнени със становище
на л.161-162/.
Следващият период на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив /съгласно
данните от становища на л.32-33 и л.150-151/ е от 17.06.2020г. до 01.03.2021г.
вкл., като е пребивавал последователно в следните помещения:
- от 17.06.2020г. до 22.06.2020г. вкл. е бил настанен в Приемно отделение,
стая РЦ с площ от 27,04 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,49/ 1,20м.
и 1,00/1,20м., санитарен възел с площ от 2,66 кв.м. с един прозорец с размери
0,34/1,20м., в която стая са пребивали общо между 4 и 6 л.св.;
- от 23.06.2020г. до 27.07.2020г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№60 с площ от 27,86 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,98/1,15м. и
0,45/1,15м., санитарен възел с площ от 2,82 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,30/1,15м., в която стая са пребивавали общо между 5 и 6 л.св.;
- от 28.07.2020г. до 20.08.2020г. вкл. е бил настанен в Трета група, стая
№24 с площ от 30,95 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. и
0,65/1,20м., санитарен възел с площ от 4,44 кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,50/0,40м., в която стая от 28.07.2020г. до 03.08.2020г. вкл. са
пребивавали общо 7 л.св., а от 04.08.2020г. до 20.08.2020г. вкл. – 8 л.св.;
- от 21.08.2020г. до 01.03.2021г. вкл. е бил настанен в спално помещение
№35 с площ от 27,91 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м.,
санитарен възел с площ от 4,60 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/
1,20м., в която стая от 21.08.2020г. до 15.09.2020г. вкл. и от 23.09.2020г. до
01.03.2021г. вкл. са били настанявани общо между 7 и 10 л.св., а в периода от
16.09.2020г. до 22.09.2020г. вкл. между 5 и 6 л.св.
През този период с ищеца Ч. са
провеждани беседи и разговори по различни поводи – при планиране на присъдата,
за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа и при
спиране от работа, при желание от негова страна и др. Със Заповед
№1516/07.07.2020г. същият е назначен на работа в „Обособено производство“, но е
спрян със Заповед №2577/10.11. 2020г., като за периода има само 37 работни дни.
По отношение на Затвора – Пловдив се установява от постъпилите справки и
становища за двата искови периода, че във всяка стая има достъп до денонощно
течаща вода, като случаи, в които няма такъв, са единствено при отстраняване на
ВиК повреди. За поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св.,
като при извършваните проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. В Затвора – Пловдив е налице постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници,
достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса и в двете
затворнически общежития. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо
и постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на
спалното бельо се полага на л.св., като в утвърден график от Началника на
Затвора, два пъти седмично – в понеделник и четвъртък, всеки л.св. има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, а при изхабяване
по преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба, адресирана до Началника на Затвора. Няма данни л.св. да е подал молба, в
която да изразява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар или
изпиране на зачисления му такъв, които да са с отрицателен отговор/така справка
на л.159-160/.
Къпането на л.св. е в обща баня, като всички имат достъп до течаща топла
вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. от
съответната група, а като работещ ищецът Ч. е имал достъп до баня всеки ден
след приключване на работния ден/така данните от становище на л.151-гръб/. Не
са правени основни ремонти на всички килии на лишените от свобода, извършва се
само своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите
се сменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения
на л.св., дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите
умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите на л.св. През 2019г.
е извършен основен ремонт на входа и стълбището на Пети и Шести пост, който се
е състоял в изкъртване на старата мазилка/до тухла/, нова замазка с цимент и
пясък, шпакловане и боядисване. През 2020г. е извършен основен ремонт на входа
и стълбището на банята и медицинския център, който се е състоял в изкъртване на
старата мазилка/до тухла/, нова замазка с цимент и пясък, шпакловане и боядисване.
Със собствени сили л.св., назначени като строители по щата на домакините със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН, са
извършвани ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние.
Банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки
ден по график има баня за л.св., осигурена е топла вода от котел, който работи
на въглища и е на територията на Затвора – Пловдив, същият е закупен през
януари 2017г., а въглища се осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН. В
Затвора – Пловдив няма изградена смукателна и нагнетателна вентилация,
помещенията се вентилират от прозорците, които се намират във всяка стая и
тоалетна, същото се отнася и за наказателните килии. Възможно е да се появява мухъл,
тъй като лишените от свобода сушат дрехите си в килиите и вътре се получава
конденз. Вътрешна и външна изолация на стените в Затвора – Пловдив не е
правена/така становища на л.147-148 и л.157-158/. През периода на изтърпяване
на наказанията на ищеца в Затвора – Пловдив са извършвани периодично и
извънредно дейности по ДДД, съгласно сключени от ГДИН договори с „ДДД-1“ООД и
„Фаворит ДДД Сървиз“ООД/така становище на л.41, договори и протоколи за
извършени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на л.49 и сл./.
Съгласно Становище на д-р Р.Д.– лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив, няма
регистрирани заболявания за ищеца Ч., в т.ч. няма данни да е прекарал
туберкулоза, посещавал е МЦ с искане за болкоуспокояващи за главоболие и има
един регистриран случай на викане на СМП на 18.01.2021г. с оплакване за болки в
стомаха. От представената медицинска документация обаче се установява, че в
здравния картон при постъпването на ищеца в Затвора – Пловдив на 05.01.2017г. е
налице отразено минало заболяване – ТБК 2009г. без да е налице отбелязване
същият да е бил диспансеризиран/л.42-46/.
По отношение на престоите на ищеца в ЗООТ „Хеброс“ и в ЗО „Смолян“ от
постъпилите становища се установява следното:
Ищецът е разпределен в ЗООТ „Хеброс“ на 31.10.2017г., като му е проведен
инструктаж за правата и задълженията и е разпределен в стая №5 с площ от 19,27
кв.м., с два големи прозореца с размери 1,10/1,30м., от които влиза достатъчно
количество дневна светлина, санитарният възел и мокрото помещение се намират
извън стаята, като л.св. имат достъп 24 часа до тях. В това спално помещение са
пребивали общо 6 л.св. Във всяка стая има поставени легла, шкафчета, столове и
маса, височината на стаите е 2,50м., има луминисцентно осветление, като в
големите стаи има по две или три лампи, отоплението на стаите е с локално
парно, тоалетната и умивалнята е обща за сградата, тоалетната е с размери
4,50/3,30м., а умивалнята – 3,20/2,90м. Банята се ползва три пъти седмично –
понеделник, сряда и петък и тогава има топла вода, състоянието на банята е
нормално, има и помещение – съблекалня. Не са постъпвали сигнали от л.св. от
стая №5 за наличие на гризачи и дървеници. Ищецът е работил на външен
неохраняем работен обект – фирма „Билдимекс“, като предвид наложените му
дисциплинарни наказания, е спрян от работа. За времето на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода в ЗООТ „Хеброс“ има наложени две дисциплинарни
наказания – със Заповед №1926/08.12.2017г. за употреба на наркотично вещество –
„бонзай“ и със Заповед №183/06.02.2018г. за отказ да му се направи тест за
употреба на наркотични вещества, като е признал, че на 01.02.2018г. е употребил
хероин /така докладна записка на л.35-36, доуточнена с докладна записка на
л.164/.
В ЗО „Смолян“ ищецът е пребивавал от 22.02.2018г. до 19.03.2019г./но
исковата му претенция е до 01.03.2019г./, като първоначално е бил настанен в
стая №311, която е с площ от 38,16 кв.м. с капацитет за настаняване до 8 л.св.,
не разполага със санитарен възел, като настанените в нея ползват общата
тоалетна на същия етаж. Стаята разполага с два прозореца с размери 1,60/
1,70м., които има възможност да се отварят и да осигуряват нужното
проветряване. За всеки л.св. е осигурено легло с размери 80/190см. с височина
40 см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения с размери
35/100см. с височина 195см., два по-малки шкафа, една масичка и два стола. По
време на пребиваването на Ч. в това спално помещение, са настанявани не повече
от 8 л.св., включително с него. Достъп до течаща топла вода ищецът е имал два
пъти в седмицата – по график в общо помещение – баня на втори етаж, за
задоволяване на хигиенни нужди. През м.април 2018г. ищецът е бил настанен в
стая №302, която е с площ от 32,6 кв.м. и която се състои от две помещения –
външно с площ от 15,44 кв.м. и вътрешно – 17,16 кв.м., разполагащо със собствен
санитарен възел с площ от 1,98 кв.м., като ищецът/погрешно посочен в становище
на л.165 като С./, е имал постоянен достъп до течаща студена вода. И вътрешното
и външното помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с
осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два отваряеми
прозореца с размери 1,50/1,70м. и е предназначена за 7 л.св., като по време на
пребиваването на ищеца в нея, са настанявани не повече от 7 л.св. За всеки
л.св. е осигурено легло с размери 80/190см. с височина 40см. Стаята е
оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100см. с височина
195см., две маси с размери 70/50см. с височина 72см. и два стола с размери
37/37см. с височина на плоскостта за сядане 42см. В началото на 2016г. са
направени освежителни ремонти в това спално помещение. През м.септември 2018г.
л.св. е преместен в стая №209, където остава до освобождаването си през м.март
2019г. Тази стая се състои от едно помещение от 15 кв.м., разполага със
собствен санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата му не е включена
в площта на стаята, отоплява се с радиатор, а самата стая и санитарният възел
са снабдени с осветителни тела. Разполага с един отваряем прозорец с размери 1,54/1,72м.
Дограмата на прозорците е ПВЦ – поставена през 2018г. Стаята е предназначена за
3 л.св., като по време на пребиваването на ищеца в нея, са настанявани не
повече от 3 л.св. включително с него. За всеки л.св. е осигурено легло с
размери 80/190см. с височина 40см., стаята е оборудвана с един шкаф с по четири
отделения с размери 35/100см. с височина 195см., два по-малки шкафа, две
масички и два стола.
Достъп до течаща топла вода е имал два пъти в седмицата по график, като
ремонт на баните е правен в началото на 2018г. За периода 2018г. – 2019г., в
който ищецът е бил на територията на ЗО „Смолян“ е извършвано обезпаразитяване
според приложени договори и съгласно протоколи за ДДД обработка. За този
престой на ищеца с него се е работило индивидуално предвид трудовата му
ангажираност, водели са се индивидуални беседи за осъзнаване на вредите и
последиците от употребата на наркотични вещества и изграждане на критично
отношение към извършеното правонарушение. Въпреки усилията, работата с л.св. не
е дала добри резултати, с оглед на това, че за периода на престой в това
затворническо заведение, е бил наказван три пъти за употреба на наркотични
вещества, както следва: със Заповед №567/16.11. 2018г. за употреба на
наркотични вещества е наказан по чл.101 т.5 ЗИНЗС – лишаване от хранителна
пратка за срок от 2 месеца; със Заповед №73/08.02. 2019г. за употреба на
наркотични вещества е наказан по чл.101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в наказателна
килия за срок от 5 денонощия, като на основание чл.108 ЗИНЗС със Заповед №75/11.02.2019г.
Началникът на ЗО „Смолян“ е освободил Ч. от изтърпяване на останалата част от
наказанието; със Заповед №120/27.02.2019г. за употреба на наркотични вещества е
наказан по чл.101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок от 5
денонощия, като на основание чл.108 ЗИНЗС със Заповед №125/01.03.2019г.
Началникът на ЗО „Смолян“ е освободил Ч. от изтърпяване на останалата част от
наказанието/така становища на л.47-48 и л.165-166 и приложените към тях
доказателства/.
По делото е разпитан като свидетел М.Р.Л., който заявява, че познава ищеца
от 2009г. – от затвора, последно са били заедно в един отряд, като ищецът е бил
в стая №35. Условията в затвора не били много добри – отдолу на пода имало
паркет, отгоре балатум, някъде само цимент, имало мухъл и миришело. Нямало
топла вода, тоалетните били отвратителни, нямало проветрение, един прозорец
имало в тоалетната и два в стаята, но нямало необходимата светлина. По два пъти
в годината пръскали с някакъв препарат, но нямало ефект – в стаите имало много
хлебарки и дървеници. Доколкото свидетелят си спомня в този период в дневната е
имало два стола и две маси за около 12 л.св., като се е налагало да дават на
някой пет цигари, за да им отстъпят масата и стола да се нахранят, леглата били
на двойни вишки и има място, където да се преминава само до тоалетната. Вечер
им спирали тока и когато ходели до тоалетната, се блъскали и наранявали.
Свидетелят посочва, че ищецът е прекарал туберкулоза преди години и е имал
проблеми с белите дробове, а сега е имал и други здравословни проблеми, но не
са му обърнали внимание, не са му подсигурили необходимите медицински прегледи
– викали са му линейка, тя е дошла, бил е много зле, но така и не се е
установило какво точно му е било, защото не са му назначили нито изследвания,
нито прегледи. Доколкото свидетелят си спомня, не са взели ищеца с линейката,
не е сигурен и дали е подавал жалби. В стаите е имало само студена – чак ледена
течаща вода. По отношение на хигиената през последните две-три години твърди, че
им давали по около половин килограм прах на двама л.св., половин литър веро и
по един сапун, като се опитвали с тези препарати колкото могат да поддържат
хигиена. Ч. е имал желание да се запише за някакви програми, но дали се е
записал, свидетелят не знае. За този период, доколкото свидетелят знае, ищецът
не е попадал в наказателен отряд.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди - пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 ЗИНЗС в шест периода,
когато твърди да е пребивавал, както следва: от
14.09.2016г. до 05.01. 2017г. в Арест – Пловдив; от 05.01.2017г. до
30.10.2017г. в Затвора – Пловдив; от 31.10.2017г. до 22.02.2018г. в ЗООТ
„Хеброс“ към Затвора – Пловдив; от 22.02.2018г. до 01.03.2019г. в ЗО „Смолян“
към Затвора – Пловдив; от 23.04. 2020г. до 17.06.2020г. в Арест – Пловдив и от
17.06.2020г. до 01.03.2021г. в Затвора – Пловдив.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС, която предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“
съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за исковите периоди има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
Следва да бъде съобразено също така, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или, иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва
да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/ разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1.всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2.умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3.унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като
съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат
действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко
друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или
мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през исковите периоди, което е основание за преценка във всеки конкретен случай
при предявен иск за обезщетение на това основание, доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка „задържане под
стража“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г.
и др./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност
за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл. 61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които
нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция обаче не подлежи на
главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното
доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира
и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност –
причинна връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен
резултат.
По отношение на периодите от 14.09.2016г. до 05.01.2017г. и от 23.04.
2020г. до 17.06.2020г., за които Ч. твърди, че е бил в Арест – Пловдив, от събраните
по делото доказателства не се доказват извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Това е така, защото, както вече се
посочи, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на твърдяните
от него нарушения, които по отношение на пребиваването му в ареста са за
неосигурена достатъчно жилищна площ, липса на достатъчно мебели – маси и
столове, липса на вентилация в килиите и наличието на насекоми и гризачи, както
и че е бил ухапван от дървеници.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява,
че по време на престоя на ищеца в Арест – Пловдив в килиите, в които е
пребивавал, на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4
кв.м. През коментираните тук искови периоди, Ч. е пребивавал в спално помещение
№218 и в спално помещение №126 и двете с площ от 14,74 кв.м., в които са били
настанявани 3 задържани лица, на които е била осигурена пряка слънчева светлина
чрез наличния в килията прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо
крило и чрез който при желание на задържаните лица може да се извършва
проветряване. Отделно от това, установява се, че в Арест – Пловдив е изградена
и функционира вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията
се извежда навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна
система за диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата
осветеност. Установява се също така и че спалните помещения са оборудвани с
маса за хранене с размери 60/60см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30
см.
И най-сетне, за периода на пребиваване на ищеца в Арест – Пловдив от страна
на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.25 и сл./, които се
установи, че касаят целите искови периоди. Така представените справки не са
оспорени от ищеца, не са ангажирани и други доказателства в подкрепа на
твърденията му, поради което и същите следва да се приемат за недоказани. За
пълнота е необходимо да се посочи, че на датите 05.01.2017г. и 17.06.2020г.
ищецът не е пребивавал на територията на Арест – Пловдив, което е самостоятелно
основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС. При така
установеното следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени
незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които
да се явяват в нарушение на чл.3 ЗИНЗС.
Или, исковите претенции в размер съответно на 3 000 лева и 2 000 лева за
понесени от Ч. неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Арест – Пловдив за периодите от 14.09.2016г. до 05.01. 2017г.,
съответно от 23.04.2020г. до 17.06.2020г., следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По отношение на претенциите на лицето, касаещи пребиваването му в Затвора –
Пловдив за първия период, а именно от 05.01.2017г. до 30.10.2017г. вкл., нито
от ответника във връзка с дадените му указания за подлежащите на установяване
факти и обстоятелства и последиците от недоказването, нито от Затвора – Пловдив
във връзка със служебно изисканата информация, са представени конкретни данни
за броя настанени л.св. в спалните помещения, в които е пребивавал ищецът,
поради което и на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС съдът приема за доказани
твърденията на ищеца за пренаселеност за целия му престой от общо 299 дни.
Установява се и нарушение на чл.20 ал.2 предл. първо ППЗИНЗС за една част
от този исков период, а именно от 26.05.2017г. до 30.10.2017г. вкл., в който
ищецът е пребивавал в стая №3 на Шести пост, тъй като в това спално помещение е
бил наличен само един прозорец с размери 1,00/1,00м., т.е. 1 кв.м., която площ
не отговаря на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони.
На следващо място, като доказани следва да се приемат и твърденията, че в
Затвора – Пловдив липсва изолация и през зимата е било много студено, доколкото
по отношение на първото/че липсва изолация/ е налице признание в становището на
Н. Х. Д. – техник строителство и архитектура/л.147-148/, където се посочва, че
външна и вътрешна изолация на стените на
затвора не е правена, а по отношение на второто/че през зимата е било много
студено/ от страна на ответника не са представени никакви данни, в т.ч. по
какъв начин е било осигурявано отоплението на лишените от свобода.
Недоказани останаха обаче следващите
наведени от ищеца твърдения за лоши санитарно-битови условия за този исков
период/05.01.2017г. – 30.10.2017г./, които ще бъдат обсъдени съвместно с
наведените такива за Затвора – Пловдив за следващия исков период/17.06.2020г. –
01.03.2021г./.
През втория период, касаещ Затвора – Пловдив, а именно от 17.06.2020г. до
01.03.2021г. вкл. се установява от събраните по делото доказателства, че са
налице данни за период от общо 203 дни Ч. да е пребивавал в пренаселени килии,
а именно от 04.08.2020г. до 20.08.2020г. вкл., когато е бил настанен в спално
помещение №24 в Трета група, което е с площ от 30,95 кв.м., т.е. за 7 л.св., а
в него са пребивавали общо 8 л.св., както и за периодите от 21.08.2020г. до
15.09.2020г. вкл. и от 23.09.2020г. до 01.03.2021г. вкл., когато е бил настанен
в спално помещение №35 с площ от 27,91 кв.м., т.е. за 6 л.св., а в него са
пребивавали общо между 7 и 10 л.св.
И тук за една част от този исков период се установява нарушение на чл.20
ал.2 предл. първо ППЗИНЗС, а именно от 21.08.2020г. до 01.03.2021г. вкл., в
който ищецът е пребивавал в стая №35 на Трети пост, тъй като в това спално
помещение е бил наличен само един прозорец с размери 1,20/1,20м., т.е. с площ
от 1,44кв.м., която не отговаря на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба
№7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
За този период също следва да се приемат за доказани твърденията, че в
Затвора – Пловдив липсва изолация и през зимата е било много студено, доколкото
по отношение на първото, както вече се посочи и по-горе, е налице признание в
становището на Н. Х. Д. – техник строителство и архитектура/л.147-148/, а по
отношение на второто от страна на ответника не са представени никакви данни.
Не се установиха данни обаче да има дървеници и бълхи в стаите, в които е
пребивавал ищецът през двата периода на престой в Затвора – Пловдив, в каквато
насока са неговите твърдения и показанията на разпитания по делото свидетел. От
страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.41 и л.49 и
сл./, които се установи, че касаят целите искови периоди. Отделно от това, от
страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за
наличието на инсекти.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения, в които е пребивавал Ч. – ПО, ОП2; стая №65 в Пета
група; стаи №7 и 12 в Шеста група, в които е пребивавал при първия си престой в
Затвора – Пловдив, както и ПО, РЦ; стая №60 в Пета Група и стаи №24 и 35 в
Трета група, в които е пребивавал при втория си престой в Затвора – Пловдив, са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, като за такова
съдът приема и спално помещение №3 в Шеста група, тъй като въпреки, че санитарният
възел е ползван съвместно с лишените от свобода, настанени в съседното спалното
помещение, ищецът е имал денонощен достъп до него. А по отношение наличието на
топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в
Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
Като недоказани следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета,
липса на прегради и липса на работещи чешми и умивалници, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че дори и да не е бил
извършван основен ремонт в Затвора – Пловдив, своевременно е извършвана подмяна
на течащи кранчета и са отстранявани течове. Отделно от това, не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са
шумоизолирани - дали самото помещение в цялост не е шумоизолирано или се касае
за тоалетната чиния. А и неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може
да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на
шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Все в тази насока следва да
се посочи, че разпитаният по делото свидетел не посочва на л.св. да е било
ограничено правото на уединение. Действително, от твърденията на ищеца и
разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената
в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
задържаните лица, които се грижат за почистването и на които от свидетелските
показания се установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани
препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят
такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от
техните близки.
По идентичен начин стои въпросът и с твърденията за липса на вентилация,
доколкото се установява, че проветряването в стаите е оставено по преценка на
настанените в тях лишени от свобода, което се осъществява посредством отваряне
на наличните прозорци. Изключение от горното правят периодите, обсъдени
по-горе, за които се установи, че ищецът е пребивавал в помещения, в които площта
на прозорците не е отговаряла на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7
от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, а по отношение
на твърдените заболявания, липсват каквито и да било данни, това да е било
факт, т.е. ищецът да се е разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо
повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в
която се оплаква от лошото състояние на банята, непосредствено след като
заявява, че душовете са само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено
студена вода, съответно, че водата е с изключително лошо качество и не става за
пиене, който факт навежда на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете,
която вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред
– бойлер или друго подобно съоръжение/котел/, е напълно естествено да промени
своите качества.
От представените по делото данни от Затвора – Пловдив се установява и че
всички помещения/с изключение на обсъдените по-горе/, в които е бил настанен
ищецът, са с по два отваряеми прозореца. Отделно от това, проветряването и
наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода,
които избират кога и колко време да проветряват помещението. Това, че
прозорците имат решетки по никакъв начин не се отразява на количеството въздух,
което може да влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на
количеството светлина в помещението, но от друга страна решетките са поставени
поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода“. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че поради
липса на свеж въздух е имал задух и кашлица. По делото няма данни, а и самият
ищец не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни
проблеми.
От приложените по делото справки и становища се установява също така и че
грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в
утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и
четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника
на затвора. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски
показания, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или
за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели завивки, на която молба да е получил
отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
Съдът приема за недоказани твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. От
представените по делото становища, които не са оспорени, се установява, че
ищецът през първия си престой в Затвора – Пловдив е включван в различни форми
на групова работа – бил е участник в проект „Умения за свобода“ и клуб
„Сакура“, предоставяна му е възможност да участва при подготовката за отбелязването
на бележити дати от българската история, за което е и награждаван, като
поведението му е било поощрено, в т.ч. със замяна на режима в по-лек и
извеждане в общежитие от открит тип. По отношение на второто му пребиваване в
Затвора – Пловдив със същия са провеждани беседи и разговори по различни поводи
– при планиране на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за
започване на работа и при спиране от работа, при желание от негова страна и др.
Отделно от това, за част от престоя си в Затвора – Пловдив/348 дни за първия
период и 37 дни през втория период/, същият е бил назначен на работа, поради
което и не може да се приеме, че е бил лишен от социални дейности и в този
смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ, свързана с твърдяното от
него заболяване – туберкулоза, диагностицирано през 2009г. твърди, че не е
получил. Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Действително, установява се, че при постъпването си в Затвора – Пловдив Ч. е
декларирал като минало заболяване – ТБК 2009г., но няма данни да е заявил, че
се нуждае от някакво лечение и/или диета и/или диспансеризация в тази връзка.
За пълнота следва да се посочи, че по делото са налице данни, че ищецът е
имал главоболие, посетил е медицинския център и е получил болкоуспокояващи,
имал е и оплаквания за болки в стомаха, за което е повикана Спешна медицинска
помощ, т.е. не се установява лицето да е имало някакви здравословни проблеми и
да му е била отказана медицинска помощ. Тук е мястото и да се посочи, че по
делото няма данни също така да се е оплаквал от ухапвания от дървеници и да е
получил обриви. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на
ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с
неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболявания.
И най-сетне, по отношение на твърденията, че в периода 2016г. – 2019г.,
когато е бил в Затвора – Пловдив, на ищеца са налагани две дисциплинарни
наказания „изолиране в наказателна килия“, през което време на същия не е бил
осигурен санитарен възел, било е пренаселено, имало е мухъл и дървеници, от
събраните по делото доказателства се установява, че в този период той е бил на
територията на затвора единствено и само от 05.01.2017г. до 30.10.2017г., в
който период няма данни за наложени дисциплинарни наказания, поради което и
наведените в тази връзка твърдения се явяват недоказани само на това основание.
От всичко, изложено до тук, се установява, че за периодите, в които ищецът
е бил в Затвора – Пловдив, за период от 299 дни/по време на първия престой/ и
203 дни/по време на втория престой/ е пребивавал в килии, в които жизненото му
пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Отделно
от това, през двата престоя на лицето в Затвора – Пловдив ищецът е бил поставен
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно отопление, а за период от 158 дни/по време
на първия престой/ и 193 дни/по време на втория престой/ и липса на достатъчно
осветление и проветряване. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3
ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
По отношение исковата претенция, касаеща пребиваването на лицето в ЗООТ
„Хеброс“ от събраните по делото доказателства се установява единствено, че за
целия период на пребиваване на лицето, който се установи, че е от 31.10.2017г.
до 21.02.2018г. вкл., т.е. 114 дни, лицето е пребивавало в килия, в които
жизненото му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Това е така, защото стая №5, в която е бил настанен, е с площ от 19,27 кв.м.,
т.е. за 4 л.св., а в нея са пребивавали общо 6 л.св.
Не се установяват обаче други нарушения на чл.3 ЗИНЗС, доколкото съгласно
представените от ЗООТ „Хеброс“ данни, това спално помещение е разполагало с два
прозореца с размери от 1,10/1,30м., осигуряващи необходимите проветрение и
дневна светлина, осветлението е било лумисцентно, било е обзаведено с легла,
шкафчета, столове и маса, отоплявало се е посредством локално парно, няма
постъпвали сигнали от л.св., настанени в него за наличие на гризачи и
дървеници. Действително, в самата стая не е имало самостоятелен санитарен
възел, но лишените от свобода, настанени в нея са имали възможността да ползват
общ санитарен възел 24 часа в денонощието, с оглед по-лекия им общ режим, както
и достъп до баня три пъти седмично – в понеделник, сряда и петък. А по
отношение на датата 22.02.2018г. се констатира, че лицето вече е било
преместено в ЗО „Смолян“, което е самостоятелно основание за отхвърляне на
исковата претенция в тази й част. Тук е мястото и да се посочи, че по отношение
на тази искова претенция ищецът не ангажира конкретни доказателства, поради
което и следва да се приеме, че в останалата част същата се явява недоказана.
И най-сетне, във връзка с исковата претенция, касаеща пребиваването на
лицето в ЗО „Смолян“, от събраните по делото доказателства се следва извод, че
спрямо ищеца не са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на
специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Това е
така, защото през този период, а именно от 22.02.2018г. до 01.03.2019г./която е
крайната посочена от ищеца дата/, същият е пребивавал в спални помещения №311,
№302 и №209, които се установи, че отговарят на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. на един л.св. и на ищеца са били осигурени необходимите
отопление/посредством радиатори/, осветление /посредством осветителни тела/,
проветряване/посредством отваряеми прозорци, отговарящи на предвидените
стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12. 2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. Не се твърди от
лицето да не му е било осигурено медицинско обслужване през този период, както
и храна, облекло и условия за двигателна активност. Впрочем и за този период
липсват конкретно наведени от ищеца възражения. За пълнота е необходимо да се
посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че единствено в
периода, в който лицето е пребивавало на територията на ЗО „Смолян“ е бил
наказван два пъти с изолиране в наказателна килия за пет денонощия, като и при
двете наказания след третото денонощие е бил освободен от изтърпяване на
остатъка от наложените наказания. Няма данни какви са били условията в
наказателните килии, но и от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в
тази насока.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса
на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочените периоди такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, както следва: за период от 299 дни в Затвора – Пловдив, а именно
от 05.01.2017г. до 30.10.2017г.; за период от 114 дни в ЗООТ „Хеброс“, а именно
от 31.10.2017г. до 21.02.2018г. вкл.; за период от 203 дни в Затвора – Пловдив,
а именно от 04.08.2020г. до 15.09.2020г. вкл. и от 23.09.2020г. до 01.03.2021г.
вкл., както и достатъчно отопление за целия престой на лицето в Затвора –
Пловдив, липса на достатъчно осветление и проветрение в Затвора – Пловдив за
период от 158 дни през първия престой и 193 дни през втория престой, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и
за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, липсата на достатъчно отопление, осветление и проветрение, са
предизвикали такова ниво на страдание за Ч., което надвишава това, присъщо на
лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на
наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание,
които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в
затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че Ч. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за двата периода в Затвора –
гр.Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“, според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 800 лева за
първия престой на лицето в Затвора – Пловдив, 400 лева за престоя на лицето в
ЗООТ „Хеброс“ и 1 800 лева за втория престой в Затвора – Пловдив, или общо в
размер на 4 000 лева, при съобразяване на съдебната практика по идентични дела,
в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на присъжданото
от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали
вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не
следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Според
този съд, именно посочените размери най-точно и съответно ще овъзмездят
претърпените психически увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват
на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото
факти и съобразно обществения критерий за справедливост, в т.ч. и
обстоятелството, че ищецът не е пребивавал продължително време при
неблагоприятни условия, доколкото същият е излизал и отново влизал в затвора. В
останалите части исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/4 000 лева/, ще следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 13.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗН и претенцията
единствено за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва бъде осъден да заплати на адв.М. сумата в размер на 204,80
лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислена на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на П.Х.Ч. *** сумата от общо 4
000/четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 05.01.2017г. до
30.10.2017г. вкл. и от 17.06.2020г. до 01.03. 2021г., вкл. както и в ЗООТ
„Хеброс“ в периода от 31.10.2017г. до 21.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на
исковата молба, а именно 13.04.2021г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалите им части, а именно: до пълния размер от
8 000 лева за периода от 05.01.2017г. до 30.10.2017г. и до пълния размер
от 5 000 лева за периода от 17.06.2020г. до 01.03.2021г. за понесени от Ч.
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора
– Пловдив; до пълния размер от 2 000 лева и в останалите периоди в обхвата на
претендирания от 31.10.2017г. до 22.02.2018г., касаещи изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора – Пловдив; в
размер 3 000 лева за периода от 14.09.2016г. до 05.01. 2017г. и в размер на 2
000 лева за периода от 23.04.2020г. до 17.06.2020г., в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в Арест – Пловдив и в размер на 5 000 лева за периода от
22.02.2018г. до 01.03.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ към
Затвора – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, бул. ”Ген. Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г.М. с адрес ***, сумата
от 204,80/двеста и четири лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, бул.”Ген. Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :