Решение по дело №13047/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13049
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110113047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13049
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110113047 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

№ ***** от 18 ноември 2022 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 13047 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 47870/11.03.2022г. на
СРС, подадена от "*********" ЕООД срещу ***********.
Ищецът "*********" ЕООД чрез адв. Х. Л. - АК-София, е предявил
срещу *********** иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждането да му заплати сумата от 14300,00 лева, представляваща
имуществени вреди (заплатена на Г.Т.Д. неустойка по чл. 15, ал. 1 от
Предварителен договор от 16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен
отказ на съдията по вписванията (Определение № 349/12.03.2020г. по молба с
вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията - град София) да извърши
вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.03.2020г. подал заявление пред *********** за
отразяване на апортна вноска в капитала си - право на собственост върху имот
с идентификатор 68134.1107.330 и построената в него до етап груб строеж
сграда с идентификатор 68134.1107.330.1. Въпреки че заявлението било
надлежно комплектовано, с Определение № 349/12.03.2020г. Н.К. - Съдия по
вписванията, отказала да извърши вписването на апортната вноска. Ищецът
оспорил отказа, който бил отменен с Определение № 11863/24.07.2020г. по
ч.гр.д. 5030/2020г. на СГС, като било разпоредено вписване на апортната
вноска. Междувременно на 16.03.2020г. ищецът сключил като продавач
предварителен договор с Г.Т.Д. за апартамент, находящ се в сградата,
предмет на апорта. Постановеният отказ поставил ищеца в невъзможност да
изпълни задължението си по предварителния договор, тъй като не можел да
установи пред нотариуса материалното си право на собственост върху имота.
В крайна сметка на 01.06.2020г. страните по предварителния договор се
споразумели да го развалят, като ищецът се наложило да заплати неустойка
на другата страна в размер на 14300,00 лева. Невъзможността да се изпълни
договора и в частност заплащането на неустойката били в пряка връзка с
незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията, за чийто действия била
отговорна ***********. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се представлява от адв. Л., който поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Становище, вх. № 241526/08.11.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *********** чрез гл.юрк. Н.И.
е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 133972/28.06.2022г. на СРС, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че
Агенцията не е процесуално легитимирана да отговаря по него, тъй като
правоотношенията със съдиите по вписванията възниквали с Министерството
на правосъдието и то носело отговорност за техните действия по служба.
Служители на *********** не били извършили противоправни действия
спрямо ищеца. Същият имал недобросъвестно поведение, което довело до
пълно/частично съпричиняване: предварителният договор бил сключен
четири дни след постановяване на отказа, т.е. ищецът бил наясно, че това ще
2
му попречи да изпълни задълженията си по предварителния договор. Той
уговорил твърде кратък срок за сключване на окончателния договор, а и не се
сочели доказателства, че именно отказът на съдията по вписванията попречил
на ищеца да изпълни задълженията си по него. Апортът бил вписан още на
28.02.2020г., вещното му действие настъпвало с вписването, поради което
дружеството имало възможност да удостовери правата си пред нотариус.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
поведението на служителите на ***********. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. И.И., който
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Становището си обосновава допълнително и в Писмена защита, вх. №
242939/09.11.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Несъстоятелно е
твърдението на ответника, че искът е недопустим. Това, дали ***********
носи отговорност за твърдените от ищеца вреди, е въпрос на основателност, а
не на допустимост на предявения иск. Отговорността за вреди, настъпили в
резултат от действия на съдията по вписванията в кръга на правомощията му,
е се реализира по общия исков ред на ГПК пред общите съдилища, като
исковете са с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК: така
Определение № 468/06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 3479/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Определение № 55/23.10.2019г. по гр.д. № 34/2019г. на ВКС и ВАС, 5 чл. с-
в.).
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият
следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от
служители на ответника във връзка с възложената им дейност деяние,
противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на
причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с
извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че
е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа,
като обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от това увреждане (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази отговорност е
обективна, като възниква за възложителя, ако изпълнителят е извършил
виновно противоправно деяние и между това деяние и настъпилите вреди е
налице причинно-следствена връзка. Отговорността на държавните органи е
специфично проявление на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 279, ал.
1 и ал. 2 ЗСВ в районните съдилища има съдии по вписванията, чиито брой се
3
определя от министъра на правосъдието. Чл. 281 ЗСВ определя, че съдиите по
вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на
конкурс. Затова и именно Министерството на правосъдието е органът, за
който възниква отговорността да поправи вредите, последица от
незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, макар те във
функциите си да са тяхно свързани с дейността на *********** и
организационно да се причисляват към районните съдилища. Този извод
следва по аргумент от ТР 3/2005-2004-ОСГК, т. 6, като се възприема и в
съдебната практика - например Решение № 260034/26.02.2021г. по в.гр.д. №
607/2020г. на ОС-Ямбол. Соченото от ищеца Определение № 468/06.11.2019г.
по ч.гр.д.№ 3479/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., не разрешава въпроса дали
*********** следва да отговаря за вредите от незаконосъобразните действия
на съдиите по вписванията, а с него съдебният състав се произнася относно
това по кой ред се реализират претенциите (общия исков ред) и дали
конкретно предявените искове са допустими, а по отношение на останалите
обстоятелства е обърнато внимание, че касаят преценката за основателност на
исковете, респективно необходимостта да се дадат указания за тяхното
уточняване и конкретизация.
При това положение, доколкото ответникът не носи отговорност за
незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, то предявените
срещу него искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне на формално
основание, като обсъждането на останалите доводи на страните и събраните
във връзка с тях доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответникът. В полза на *********** следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "*********" ЕООД , ЕИК **********,
със седалище в град София, срещу ***********, със седалище в град София,
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането да му
заплати сумата от 14300,00 лева, представляваща имуществени вреди
(заплатена на Г.Т.Д. неустойка по чл. 15, ал. 1 от Предварителен договор от
16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен отказ на съдията по
вписванията (Определение № 349/12.03.2020г. по молба с вх. №
13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията - град София) да извърши
вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА "*********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на ***********, със седалище в град София, на основание
4
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски -
юрисконсултско възнаграждение по делото пред районния съд (гр.д. №
13047/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5