РЕШЕНИЕ
№ 480
Плевен, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният
съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
СНЕЖИНА ИВАНОВА |
При
секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ Ш. като разгледа
докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20237170700542 /
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 2в от ЗОДОВ.
Административното
дело е образувано по искова молба на Н.Е.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***
Миладинови, №42 тел. ***срещу Държавен фонд „Земеделие", със седалище и
адрес на управление: гр. София 1618 , бул. „Цар Борис ПГ№ 136 и Върховен
административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, бул.
„Александър Стамболийски" №18 с искане на присъждане на обезщетение в
размер на 46 679 лева.
Посочва се че
ДФ „Земеделие“ и ВАС нарушават чл. 3, чл. 5, т. 1 и Приложение IV и чл. 5, т. 2
Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220
на Комисията, който заменя горепосочения регламент с идентични норми, като
ДФ“Земеделие“ нарушава и чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение № 809/2014 г.
Претендират се
от двамата ответници солидарно- сума в размер 24 446 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи ведно със законната лихва от 15.02. 2017г. до деня на окончателното
плащане на задължението.
- сума в размер
1433 лв. - представляваща обезщетение за направените разноски пред
Административен съд Плевен и Върховен административен съд ведно със законната
лихва от 01. 07. 2017 г. до деня на окончателното плащане на задължението.
- сума в размер
на 10 800 лв. - представляваща обезщетение за бъдещи вреди - пряка и
непосредствена последица от действията на Държавен фонд „Земеделие" и
Върховен административен съд, нарушаващи правото на Европейския съюз.
- сума в размер
на 10 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
пряка и непосредствена последица от действия на Държавен фонд „Земеделие"
и Върховен административен съд ведно със законната лихва от 28.06.2020 до
окончателното плащане на задължението.
В исковата
молба се посочва, че на 04. 09.2012г. е подадено заявление за подпомагане по
Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за
развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. в Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие", гр. Плевен /ОД на ДФЗ - Плевен/. Заявлението е одобрено
и на 14.02.2013г. е подписан Договор № 15/112/08038 с Държавен фонд
"Земеделие".
На 14.
09.2016г. - четвъртата година от петгодишния проект, чрез нотариус й е връчено
уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/588 от
19.08.2016г., в което директор на ОД на ДФЗ Плевен заявява, че спира проекта с
мотив - „неспазване на договорни и нормативни задължения, изразяващо се в
неподдържане на стопанство от минимум 4 икономически единици, установено при
проверка, извършена на 11.07.2016г, като това писмо е обжалвано пред
Административен съд Плевен, отхвърлена е жалбата с решение № 8/04.01.2018г.,
което е обжалвано и Върховен административен съд с решение № 8910/29.06 2018г.
го оставя в сила.
В жалбата се
посочва редът за подаване на документи по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ , като се твърди, че в чл.3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на
Комисията и приложенията към регламента се посочва, че икономическият размер на
посочените стопанствата се определя в зависимост от общия стандартен
производствен обем, изразен в евро, и се записва като стандартен производствен
обем /СПО/. В българското законодателство в цитираната наредба е прието
икономическият размер да се определя и записва в икономически единици – ИЕ,
като добите от съответните култури нямат значение. Посочва, че не съществува
ангажимент за бенефициера да се посочва, кога точно ще бъде засята отглежданата
култура, тъй като това са едногодишни култури.
Посочва, че
съгласно чл. 22 буква В от Регламент (ЕО) № 1968/2005 на Съвета, действащ при
стартирането на Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фепмери" от
ПРСР 2007-2013 г. помощите, предвидени за установяване на млади земеделски
производители, се отпускат на лица, които представят бизнес план за развитието
на техните селскостопански дейности и в съответствие с това изискване в
нормативната база по мярката „Наредба №9 от 3 април 2008г" е заложен
бизнес план, като в същия следва да се посочи културата, но не и месеца, когато
ще бъде засята, като това се посочва в таблица 9 и през годините вече е
необходимо и точно посочване на месеца на засяване. Счита, че при извършена
проверка за изпълнение на представен от нея бизнес-план проверяващият орган не
е следвало да приеме, че не е засадила и постигнала заложения резултата от ИЕ
на стопанството, тъй като не е е изтекла стопанска година.
Посочва, че
настоящата искова молба е за вреди, причинени от административен акт, издаден
при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на европейския съюз,
свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на
стопанствата, като за стопанската 2015 – 2016 г. в бизнес плана е записано 6,5
дка градински краставици за размер на стопанството от 12,74 икономически
единици, като не е посочен месец на засаждане, тъй като такава графа в
таблицата липсва.
Ищцата посочва,
че при извършена проверка на 11.07.2016 година икономическият размер на
стопанството й е 0 икономически единици, като причината за този икономически
размер е, че към тази дата за стопанската 2015-2016 г. е предвиждала
отглеждането на 6.6 дка градински краставици /късни корнишони/ и след тяхното
разсаждане икономическият размер на стопанството й ще достигне 12.94
икономически единици. Твърди, че пълномощникът й подписва декларация, в която
посочва периода на разсаждане на градинските краставици, заявени в бизнес
плана: 10.08.2016г. и на 14.09.2016г., когато е извършила прибирането на
корнишоните, които е разсадила и отгледала в съответствие с Таблица 9 от бизнес
плана и писмената декларация, й е връчено чрез нотариус уведомително писмо за
отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/588 с дата 19.08.2016г. /когато
икономическият размер на стопанството й, заявен в бизнес плана на проекта, е
бил вече наличен/, в което директора на ОД на ДФЗ Плевен, посочва, че спира
проекта с мотив, че не изпълнява договорни и нормативни задължения, изразяващо
се в неподдържане на стопанство от минимум 4 икономически единици, установено
при проверката на 11.07.2016г. Излагат се доводи относно неправилно извършване
на проверка преди края на стопанската година.
Прави се
описание на предприети действия по обжалване на уведомително писмо, като се
цитират съдебните решения на АС Плевен и ВАС и приетото относно приложение на
материалния закон, като се посочва, че не се оспорва решение на ВАС от
26.06.2018 г. , но се твърди, че то е издадено в нарушение на правото на
Европейския съюз; представлява съществено нарушение; съществува
причинно-следствена връзка между неговото издаване и причинените ми вреди и и
претендира за обезщетение.
Твърди, че с
издадено уведомително писмо от 19.08.2016 година на директор на ДФ „земеделие“
и с решение № 9810/29.06.2018 г на ВАС се нарушава директно норма, произтичаща
от вторичното право на Европейския съюз, която дефинира икономическия размер на
стопанствата, начина и периода за изчисляването им, а именно Регламент (ЕО) №
1242/2008 на Комисията - действащ към момента на одобряването на проекта и
подписването на Договор №15/112/08038 -14.02. 2013 г., 2. Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, действащ към момента на издаването на
Уведомително писмо за отхвърляне па плащанията №01-153-6500/588- 19. 08. 2016
г. и чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на комисията - действащ към момента на
одобряването на проекта и подписването на Договор №15/112/08038 - 14. 02. 2013
г..
След указание
на съда относно точно посочване на нормите от съответните регламенти, ищцата
уточнява, че ДФ „Земеделие“ и ВАС нарушават чл. 3, чл. 5, т. 1 и Приложение
IV и чл. 5, т. 2 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, който заменя горепосочения регламент с
идентични норми, като ДФ“Земеделие“ нарушава и чл. 26, т. 4 от Регламент за
изпълнение № 809/2014 г. – начин на определяне на икономически размер на
стопанството и се цитират нормите в исковата молба, като се твърди, че
икономически размер на стопанството се изчислява за същия период, за какъвто се
изчислява стандартния производствен обем.
По отношение
нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, действащ при
постановяване на уведомително писмо през 2016 година – чл. 5 и чл. 6,
Приложение V и VI – относно
изчисляване на икономически размер на стопанствата, твърди се, че и през 2016
г. стандартната продукция /СП/, която служи като основа за изчисляване на
икономическия размер на стопанството, както е видно от подточка (в) на
приложение VI, се изчислява за същия период - една календарна или една
стопанска година /в България се прилага стопанска година/, като се поставя
нормата при продукти с по-къс или по-дълъг период от 12 месеца СП да отговаря
за 12 месеца и съответно икономическият размер на всяко стопанство се
изчислява/измерва за същия период, за какъвто се изчислява СП - 12 месеца или
365 дни.
Посочва, че и в
уведомително писмо и в решение на ВАС икономическият размер на стопанство през стопанската
2015-2016 г. е изчислен за период от 284 дни вместо за 365 дни, като това
противоречи на европейското право, съгласно което се изчисляват икономическите размери на всички култури,
които се отглеждат в стопанство, през периода на цялата стопанска година и ако
една култура се отглежда в различни периоди на различни площи /като ранна,
средно ранна и късна/, съответно се изчислява икономическият размер на всяка
площ, като към икономическия размер на първо засадения парцел се добавя
икономическият размер на следващия, засаден със същата култура парцел, и така
до последния засаден парцел, през цялата стопанска година и след като се
сборуват икономическите размери на всички култури и всички парцели с една и
съща култура, засадена през различни периоди на цялата стопанска година, се
получава икономическия размер на съответното стопанство през съответната
стопанска година, като икономическият размер на всяко стопанство за всяка
стопанска година може да бъде изчислен/измерен едва след като приключи
съответната стопанска година, за която се отнася изчислението. Посочва, че
единственото ограничение е, че икономическият размер на всеки парцел /терен/ се
пресмята само веднъж през стопанската година. Дори на него да се отглежда втора
култура, тя не се добавя при изчислението.
Счита, че
икономически размер на стопанството от 4 единици следва да поддържа до годината
на проверката – 2016 , а не през годината на проверката и за ищцата през 2016
година не съществува задължение за поддържане на стопанство от 4 ИЕ, тъй като е
следвало да поддържа такова през 2103 година – 2015 г. вкл.
Счита, че й е
вменено несъществуващо задължени по чл. 8, ал. 1 ,т. 11 от Наредба № 9 за
поддържане на стопанство от 4 ЕИ вместо от 2 ИЕ, като приетото от органа и от
съда, че стопанството е 0 ИЕ е възможно само в хипотезата, че се приеме, че
през 2012 г., когато е подавам заявката и бизнес плана в Таблица 9 за 2016г. -
четвъртата година, е записала отглеждане на градински краставици, дка - 6.5,
месец на засаждане - юли, и постигане на икономически размер от 12.74
икономически единици през същия месец. Тъй като не се заявява месец за
постигане на размер на стопанството следва икономическия размер на стопанството
да се изчислява за период от 12 месеца според нормите на регламентите.
Посочва, че
според договора, анекс към него и Таблица 9 от бизнес плана, е задължена през
четвъртата година - 2016 г., да разполага със стопанство с икономически размер
от 12.74 икономически единици, постигнат с отглеждането на 6.5 дка градински
краставици, като не е заявен конкретен месец и няма друго, свързано с икономическия
размер на стопанството, задължение през тази четвърта година на моя проект и
ако се приеме, че през 2012 г., когато е подадено заявката и бизнес плана в
Таблица 9 за 2016г. - четвъртата година, е записано отглеждане на градински
краставици, дка - 6.5, месец на засаждане - юли, и постигане на икономически
размер от 12.74 икономически единици през същия месец. В този случай
икономическият размер на стопанството се изчислява за период от 12 месеца
според нормата на двата регламента на Европейския съюз и без значение в кой
месец от същата година се постига и колко продължава производственият период,
както е видно от нормата, заложена в приложенията на описаните регламенти, се
изчислява СПО/СП, който да отговаря на нарастването или на годишното
производство за 12 месеца.
Твърди се, че
Държавен фонд „Земеделие" нарушава чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията , съгласно който когато някои критерии за
допустимост, ангажименти и други задължения могат да бъдат проверени единствено
през конкретен период от време, проверките на място може да изискват
допълнителни посещения на по-късна дата. Твърди, че е отправена нот. покана до
Фонда за проверка и е налице
резултат, заложен в бизнес плана на проекта и може да се констатира единствено
през конкретен период - 10.08.2016 г.-20.10.2016 г. , тъй като през всеки от
дните извън този период стопанството е с икономически размер от 0 икономически
единици, защото това са дните извън вегетацията на късните градински
краставици.
Намира, че е
налице причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и
причинени вреди - в резултат на издадените в нарушение на регламенти на ЕС,
определящи начина и периода на изчисление на икономическия размер на
стопанствата, административен акт на Държавен фонд „Земеделие" и решение
на Върховен административен съд, при точно изпълнение в съответствие с
нормативната база, договора и Таблица 9 от бизнес плана проект, вместо да
получи втората част от сумата по същия този проект - 24 446лв., е задължена да възстановя
първоначално получената сума - 24 446лв.
Излагат де
доводи, че са спазени и други изисквания по договора, като моли да се осъдят
ответниците.
Представен е
отговор на исковата молба от ВАС, в който се посочва, че искът е допустим , но
неоснователен, тъй като не е налице нарушение на приложима норма от съюзното
право, предоставяща права на частно-правни субекти.
Посоча, че
ищецът твърди нарушение на разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕО) №
1242/2008 на Комисията от 08.12.2008 г., чл. 5 и чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията от 03.02.2015 г., както и на чл. 26, пар.
4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г.
Разпоредбата на
чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008, чрез препратка към съответното приложение,
регламентира начина и метода за изчисляване на икономическия размер на
стопанството. Разпоредбата на чл. 5, пар. 1 от същия регламент е дефинитивна,
като дава легално определение на понятието за „стандартен производствен обем“.
В следващите два параграфа, отново чрез препратка към съответните приложения,
са уредени начинът и методът за определяне на стандартните производствени
обеми. Идентични като характер и съдържание са разпоредбите на чл. 5, съответно
чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията от 03.02.2015 г.
Колкото до разпоредбата на чл. 26, пар. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014. същата регламентира възможността за извършване на допълнителни
проверки на място в случаите, когато някои критерии за допустимост, ангажименти
и други задължения могат да бъдат проверени единствено през конкретен период от
време.
Счита, че тези
норми не са насочени пряко към предоставяне на права в полза на частноправни
субекти, поради което и не могат да бъдат годен обект на нарушение, респ. да
съставляват основание на иска по чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС. От друга
страна, основната материалноправна уредба от правото на ЕС, относима към
мерките от ПРСР 2007-2013 г., респ. към правното положение на ищеца, се съдържа
в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и Регламент (ЕО) №
1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. Общият контекст на регламентите и
тяхната цел, подробно изложена в съответните преамбюли, навеждат на извода, че
те в никакъв случай нямат за цел да задължат държавите членки да отпускат
определени помощи, нито да ги задължат да използват всички създадени от тях
възможности за дерогация. Те дават обща рамка и насоки за развитие и постигане
целите на Съюза в областта на ОСП. Държавите членки прилагат Регламент (ЕО) №
1698/2005 чрез програмите си за подпомагане на развитието на селските райони.
Както е видно от член 15 от този регламент, всъщност ЕЗФРСР действа в тези
държави чрез посочените програми за развитие на селските райони и всяка държава
членка следва да изготви или национална програма за развитие на селските райони
за цялата си територия, или пакет от регионални програми, като тези програми
осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на
селските райони. Счита, че от това следва, че Регламент (ЕО) № 1698/2005 оставя
на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията за прилагане
на предвидените в него помощи - Програма за развитие на селските райони на
Република България 2007 - 2013 и приетите въз основа на нея подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и Наредба № 9/03.04.2008 г.
Посочва, че
съгласно разпоредбите за съвместно управление, след като програмите получат
одобрението на Европейската комисия, детайлното им изпълнение е отговорност на
компетентните органи на държавите-членки, включително разглеждането на
заявленията и изборът на проекти за финансиране т.е. изцяло в правомощията на
ДЧ е да определят вида на мерките, както и реда и условията за прилагане на
предвидените в Регламента помощи, от което също следва, че относимото в
областта съюзно законодателство по себе си не предоставя непосредствено
приложимо субективно право, защитимо пряко пред съд.
Счита, че не е
налице нарушение на сочените норми, като не е налице и вредоносен резултат,
както и причинно-следствената връзка между него и твърдяното нарушение.
Намира, че в
случая по отношение на претенцията за имуществена вреда под формата на
пропусната полза, следва да бъде отбелязано, че втората част от сумата по
проекта не представлява гарантирано увеличение в имуществото на ищеца,
съответно не е налице и изискуемата пряка причинно-следствена връзка с
постановеното от ВАС съдебно решение.
Заплатените от
ищеца съдебни разноски не представляват подлежащи на обезщетяване имуществени
вреди по предявен иск за ангажиране отговорността на държавата по чл. 4, § 3 от
ДЕС, съотв. по чл. 2в от ЗОДОВ. Съгласно Решение от 20.01.2010 г. на СЕС по
дело Т-252/07, Т-271/07 и Т-272/07 „Разходите, направени във връзка с
производствата по съдебен контрол, които са от компетентност на общностните
съдилища, трябва да се считат за обхванати от решенията относно разноските,
приети съгласно приложимите за този тип разноски специфични процесуални правила
в съдебните актове, с които приключва производството, и от решенията,
постановени в края на специалните производства, предвидени в случай на
оспорване на размера на разноските. Тези производства изключват възможността
същите суми или суми, изразходвани за същите цели, да се претендират в рамките
на иск, свързан с извъндоговорната отговорност на Общността, включително от
страна на лицата, които след като са загубили делото, е трябвало да понесат
разноските“. Посочва, че по делото не са представени доказателства за тяхното
реално заплащане.
Намира
претенцията за неимуществени вреди за прекомерна, неотговаряща на критериите за
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Отделно, по смисъла на
трайно установената практика на СЕС - решения от 27 януари 1982 г. по дело
51/81, EU: С: 1982: 20, т. 9, решене от 13 ноември 1984 г. по дело 256/80,
257/80, 265/80. 267/80, 5/81. 51/81 и 282/82. EU: С: 1984: 341, т. 9 и решение
от 16 януари 1996 г. по дело Т-108/94, EU: Т: 1996: 5, т. 54, извъндоговорната
отговорност на Съюза може да бъде ангажирана само, ако ищецът наистина е
претърпял действителна и сигурна вреда. Ищецът трябва да докаже, че това
условие е изпълнено (вж. решение от 9 ноември 2006 г. по дело С-243/05 Р, EU:
С: 2006: 708, т. 27) и по-специално да представи убедителни доказателства както
за наличието, така и за размера на вредата (вж. решение от 16 септември 1997 г„
по дело С-362/95 Р, EU: С: 1997: 401, т. 31 и др.), поради което и претенцията
на ищеца за бъдещи вреди е не само необоснована, но и недопустима и изобщо не
следа да бъде обсъждана. Намира, че неоснователни са и акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва.
Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
350 лева – 50 лева за подготовка на документи и 300 лева за процесуално
представителство.
Представен е и
отговор на искова молба от ДФ „Земеделие“, в който се описват фактите относно
подаване на заявление за подпомагане, издаване на уведомително писмо за
отхвърляне на плащания и развилите се съдебни производства, като се описват
заключения на вещи лица, факти по извършване на проверка и се посочва, че
правилно е определен размер на икономическото стопанство и съгласно чл.23б от
Наредба 9 от 03.04.2008г., преди подаване на заявката за второ плащане от
ползвателя на помощта, РЛ се извършва проверка и анализ за установяване на
фактическото съответствие с представения бизнес план по чл.13 и 14 и одобрените
от ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция, последващи промени. Резултатите
от извършените проверки се вземат предвид при за установяване на фактическо
съответствие по чл. 9. ал. 1. т. 8 и при обработката на заявките за второ
плащане по чл. 26.
Посочва,
разпоредбите на правото на ЕС, които се твърдят, че са нарушени, не са насочени
пряко към предоставяне на права в полза на частноправни субекти, поради което и
не могат да бъдат годен обект на нарушение, респ. да съставляват основание на
иска по чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, 8 3 ДЕС.
Счита, че
основната материално-правна уредба от правото на ЕС, относима към мерките от
ПРСР 2007-2013 г., респ. към правното положение на ищеца, се съдържа в
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и Регламент (ЕО) №
1974/2006 на Комисията от 15.12.2000 г.
Намира, че
липсва норма от европейското законодателство, която да предоставя директно
права за претендиращия обезвреда от извършено спрямо ищцата нарушение, още
по-малко липсва нарушение на такава, а това, от своя страна, означава липса на
елемент от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.
Излагат се
доводи, че не е налице и очевидно , съществено, сериозно нарушение на съюзна
норма, тъй като сочените като нарушени норми не създават права за частноправни
субекти и не е възможно да има нарушение.
Посочва, че не
следва да се извършава поредна проверка за законосъобразност на оспорен по по
съдебен ред административен акт. Излага доводи относно липсата на пряка
причинна връзка и посочва, че претендираното обезщетение е неоснователно.
Прави
възражение за изтичане на давност по чл. 110 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД.
Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищцата - Н.Е.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** Миладинови, №42 не се
явява, не се представлява. Представя писмени бележки, в които поддържа
изложеното в исковата молба.
В съдебно заседание ответникът – Върховен административен съд, не се представлява.
В съдебно заседание
ответникът – ДФ „Земеделие“ гр.София се представлява от юрисконсулт Л. Х.,
която оспорва иска и моли да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание за Окръжна прокуратура Плевен се явява прокурор Ш., който намира
исковата молба за неоснователна.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че ищцата е регистрирана с УРН 584423 в Интегрираната система за
администриране и контрол, като по подадено в ДФЗ-РА заявление за подпомагане с
идентификационен №15/112/08038/04.09.2012 год. по мярка 112-Създаване на
стопанства на млади фермери е сключен договор № 15/112/08038 от 14.02.2013 г.,
по силата на който ДФЗ предоставя на заявителя безвъзмездна финансова помощ в
размер на 48 892,00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и
цели, заложени в бизнес плана по проект №15/112/08038.
Съгласно т.3.1
от договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до
три години от датата на подписване на договора.
Съгласно бизнес
план е предвидено начален икономически размер на стопанството от 4,40 ИЕ, като
към периода на проверката на бизнес плана се предвижда стопанството да е 12,74
ИЕ и е избрано време на проверката – 3-тата година от сключване на договора,
т.е. 2015 година. Площите, които следва да се обработват са в с. Муселиево .
Предвижда се на третата година да се увеличи размера на обработваемата земя
чрез наемане, като същата достигне 7,000 дка, като бъде увеличено
производството на градински краставици и същите са единствената култура, която
се отглежда, и да е засята площ от тях в размер на 6,500 дка. Подписана е анекс
към договора през 2016 г. за промяна година на проверката.
Извършена е
проверка на място и резултати са отразени в контролни листит 11.07.2016 г..
Констатирано е , че дворни места в с.Муселиево – УПИ XIII-135, XII-135, I-130 и
ХІV-130, наети по договори за наем, по цялата площ на имотите има висок
тревостой, няма следи от обработка и няма засадена култура – градински
краставици. Съставена е декларациа от упълномощено лице Любенов, че имотите ще
бъдат засадени в период до 20 август с градински краставици /корнишони/.
Постановено е
уведомително писмо с изх.№ 01-153-6500/588 от 19.08.2016 г. на директора на ОД
на ДФЗ – Плевен, с което се отказва изплащането на финансова помощ,
представляваща второ плащане по Договор № 15/112/08038 от 14.02.2013 г. на Н.Е.Б.
с мотиви, че ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно
задължение, изразяващо се в неподдържане на минимално изискуемия се размер на
стопанството от 4 икономически единици /ИЕ/ и е разпоредено е на основание
т.4.4 „й“, т.4.7 от Договор № 15/112/08038 от 14.02.2013 г. и чл.8, ал.1, т.11
и чл.33, ал.1 от Наредба 9/03.04.2008 г. ползвателят да върне полученото първо
плащане по договора в размер на 24446 лв., ведно със законната лихва.
Срещу
уведомителното писмо е подадена жалба и е образувано адм. дело № 931 по описа
за 2016 година на Административен съд Плевен, по което е постановено решение №
8/04.01.2018 година, с което се отхвърля жалба срещу уведомително писмо №
01-153-6500/588 от 19.08.2016 г. за отхвърляне на плащанията на Директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Плевен. По делото с оглед
експертиза е установено, че срок за засяване на късни краставици е до 25 юни,
като засяване след 10 юли компрометира добива, което предполага при сочените
площи около 2 кофички растения на декар. Прието, че не са ангажирани
доказателства относно изпълнение на заложения план.
Решението е
обжалвано пред Върховен административен съд и с решение № 8910 от 29.06.2018 г.
по адм. дело № 1976/2018 г. ВАС- Четвърто отделение е оставил в сила решението
на АС Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Искът е
предявен от надлежна страна, срещу ответници, които имат надлежна пасивна
процесуална легитимация и е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е неоснователен.
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1,
т. 1 урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища от достатъчно
съществени нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).
Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за
имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на
Европейския съюз.
Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал.
1, т. 1 от ЗОДОВ включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския
съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е
достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната
практика на СЕС /Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др.,
съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело
Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker
Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по
дело Leth, C-420/11/. Реализирането на отговорността на държавата е обусловено
от кумулативното наличие на посочените материалноправни предпоставки. При липса
дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на
ответника за обезвреда не може да бъде реализирана, като доказателствената тежест за установяване на правопораждащите юридически
факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.
Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес,
затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва обаче да се
отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на
ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса,
но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като
гаранция за правна сигурност. Съдебният акт е влязъл в сила и неговата
правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство, не подлежат
на проверка и установените факти, на които е основан същи.
В решение от
2009. 2003 г., Kobler, по дело С-224/01 СЕС е имал възможност да се произнесе,
че принципът, според който държавите членки са длъжни да поправят вредите,
причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното правото, за които
те отговарят, се прилага и когато, нарушението произтича от решение на
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, ако нарушеното
общностно правило има за предмет предоставянето на права на частноправни
субекти, нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените от увредените лица
вреди. За да определи дали нарушението, което произтича от такова съдебно
решение, е достатъчно съществено, компетентният национален съд, като отчита
спецификите на юрисдикционните функции, трябва да изследва, дали това нарушение
разкрива явен характер.
Съобразно
трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е
пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от
такова нарушение. Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС
заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който
изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението произтича
от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд или от
погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези дейности
представляват основна част от правораздавателната дейност и неправилното им
упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС. Невъзможността държавата
да бъде подведена под отговорност за нарушаване на правото на ЕС от страна на
национален съд в подобни случаи означава принципът за отговорността на
държавата да бъде изпразнен от смисъл. Затова в производството по реализиране
на тази отговорност сезираният съд е в правомощието си да преценява процеса по
събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в
сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието
им с ПЕС.
По отношение на
условието относно неправомерното поведение на институция, изисква се да е
установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да
се предоставят права на частноправни субекти (решения от 4 юли 2000 г., по дело
C-352/98 P, EU: C: 2000: 361, т. 42 и 43 и решение от 9 септември 2008 г., по
съединени дела C-120/06 P и C-121/06 P, EU: C: 2008: 476, т. 173).
В случая се
твърди, че вредите са настъпили от неправилно прилагане на разпоредби на
общностното право относно определяне на икономическите единици на стопанството
по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери", тъй като ДФ
„Земеделие“ приема, че не са налице 4 ИЕ на стопанството при проверка извършена
преди изтичане на стопанската година на 30.09.2026 година, като постановява
уведомително писмо за връщане на сумата, а ВАС е потвърдил съдебното решение на
АС Плевен, с което е отхвърлена жалбата и неправилно приема, че стопанството на
ищцата не е от 4 ИЕ към 11.07.2016 година, тъй като неправилно е приложил
нормата на общностното право относно определяне на икономическите единици.
Съдът обаче
намира, че така сочените като нарушени норми от ищцата не предоставят права на
частноправни субекти, каквито са и възраженията на ответниците по делото.
Съгласно чл.3
от Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията от 08.12.2008г. за установяване на
типология на Общността за земеделските стопанства, икономическият размер на
стопанството се определя въз основа на общия стандартен производствен обем на
стопанството, който се изразява в евро, като методът за изчисляване на
икономическия размер на стопанството и класовете по икономически размер са
посочени в приложение II.
Съгласно чл.5
т.1 от Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията „стандартен производствен обем“
(СПО) означава стандартната стойност на брутната продукция, като СПО се
определя за всеки район, посочен в Приложение IV, и за всяка характеристика на
реколтата и животните от изследването на структурата на стопанствата, посочено
в Приложение III от Регламент (ЕО) №1166/2008. Методът за изчисляване за
определяне на СПО на всяка характеристика и процедурите за събиране на
съответните данни да разяснени в Приложение IV. Общият СПО на стопанството отговаря
на сумата от стойностите, постигнати за всяко производство, и се определя, като
стандартните производствени обеми за производствена единица се умножат по броя
на съответните единици. За целите на изчисляването на СПО за изследването на
структурата на стопанствата за годината N „референтният период“ обхваща петте
последователни години от година N-5 до година N-1 и се означава с N-3. СПО се
определят, като се използват средните базови стойности, изчислени за един
референтен период от 5 години, както се посочва в чл.3, ал.1. Те следва да се
актуализират за отчитане на икономическите тенденции най-малкото всеки път,
когато се извършва изследване на земеделските стопанства. Съгласно чл.3 т.4 от
регламент чрез дерогация от пар.3 държавите членки изчисляват СПО за
референтния период 2004г. за производствата, изброени в изследването на
структурата на стопанствата за 2007г., както е определено в Регламент (ЕО)
№204/2006 на комисията.
Съгласно
приложение IIб в.А икономическият размер на стопанството се определя в зависимост
от общия СПО, изразен в евро, като се определят класовете.
Съгласно
Приложение ІV, т.1, подт.“в“, СПО отговаря на производствен период от 12
месеца. При растителните продукти, за които производственият период е по-малък
или по голям от 12 месеца се изчислява СПО, който да отговаря на нарастването
или годишното производство за 12 месеца. СПО за растителни продукти се определя
на базата на площ, изразена в хектари. Базовите данни за определяне на СБО и
изчисленият СПО се изразяват в евро. СПО се определя за всички земеделски
продукти в съответствие с позициите в изследванията в Общността за структурата
на земеделските стопанства по начина, предвиден за тези изследвания ( т.1.“д“ и
т.2 а“ от Приложение IV ).
Регламент (ЕО)
№1242/2008г. на Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на
Общността за земеделските стопанства, стандартен производствен обем, е действал
до 31.12.2014г., когато с чл. 7 на Регламент №1198/2014 на Комисията от
01.08.2014г. за допълнение на Регламент (ЕО) №1217/2009 на Съвета за създаване
на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата
дейност на земеделските стопанства в ЕС, е отменен, считано от 01.01.2015г.
Съгласно пар.1
на Регламент (ЕО) №1242/2008г., СПО и данните, нужни за тяхното изчисляване,
трябва да се предадат на комисията от органа за връзка, определен от всяка
държава в съответствие с чл.6 от Регламент 79/65/ЕИО.
Същевременно в
чл. 5 и чл.6 от Регламент (ЕС) 2015/220 на Комисията е дадено легално
определение за икономически размер на стопанството, стандартна продукция и обща
стандартна продукция. Определени са методите за изчисляване на икономическия
размер на стопанството, класовете икономически размери, процедурите за събиране
на съответните данни и определяне на стандартна продукция на различните
характеристики на дадено стопанство, начин на определяне на обща стандартна
продукция на стопанството, с препратка към Приложение V и VI от същия
регламент, както и приложение III към Регламент (ЕО) 01166/2008г.
Методите за
изчисляване на икономическия размер на стопанството и класовете икономически
размери са посочени в Приложение V, като по същество приповтарят тези в
приложение II на Регламент (ЕО) №1242/2008г. с изкл. на формулировката в б.Б,
т.IV. Същевременно в Приложение VI е дадена легална дефиниция на стандартна
продукция (СП) - стойността на всяка селскостопанска характеристика, посочена в
чл.6, пар.1, която отговаря на средната стойност в даден район- т.1 б.“а“. При
растителните и животински продукти, за които производственият период е по-малък
или по-голям от 12 месеца, се изчислява СП, който да отговаря на нарастването
или на годишното производство за 12 месеца.
Горецитираните
норми от общностното право дават дефиниция на икономически единици, размер на
стопанството, метод на определянето му, период, за който следва да се отчита
изпълнението на поетите ангажименти, но те не създават права за частноправни
субекти, а служат като основа за компетентните институции на държавите-членки
при определяне на правила за отпускане, контрол и заплащане на подпомагане по
европейски мерки за подпомагане на земеделски производители, каквато е ищцата,
ползваща права по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" и
не е налице първият елемент от фактически състав за ангажиране отговорността на
ответниците.
В Регламент
№809/2014г. държавите членки са задължени да вземат необходимите мерки, за да
се гарантира правилното функциониране на системата за администриране и контрол
чрез приемане на правила по отношение на административните проверки и
проверките на място, измерването на площите, случаите, при които заявленията за
помощ или исканията за плащане могат да бъдат коригирани, прилагането и
изчисляването на частично или пълно оттегляне и възстановяването на
неправомерни плащания и санкции, прилагането и изчисляването на административни
санкции, изискванията към компютаризираната база данни, заявленията за помощ и
исканията за плащания, краен срок за подаване на заявления, извършването на
проверки, прехвърлянето на стопанства, и т.н.
В т.28 от
регламента изрично е предвидено, че държавите членки могат да прилагат различни
видове проверки, като по отношение на някои могат да се извършват проверки през
цялата година, за да може да се провери спазването на ангажиментите.
Продължителността на проверката следва да бъде ограничена до необходимия
минимум, а проверката на място може да изисква допълнителни посещения при
бенефициера. Съгласно чл.26 т.4 от регламента, когато някои критерии за
допустимост, ангажименти и други задължения могат да бъдат проверени единствено
през конкретен период от време, проверките на място може да изискват
допълнителни посещения на по-късна дата.
Същевременно в
глава 2 от регламента са предвидени провеждането на административни проверки –
чл.28, кръстосани проверки – чл.29, а в раздел I глава III е предвиден броя
проверките от страна на държавата по отношение на бенефициерите на място в
рамките на интегрираната система. Проверките на място обхващат измерването на
площта на земеделския парцел и проверка на критериите за допустимост,
ангажиментите и другите задължения по отношения на площта, декларирана от
бенефициента съгласно схемите за помощ и/или мерките за подпомагане, като за
всяка проверка се изготвя доклад, като се дава възможност на бенефициента да
подпише доклада , за да удостовери присъствието си по време на проверката и да
добави забележки, като при установено неспазване бенефициера получава копие от
доклада от проверката.
В случая съдът
намира, че също не е налице нарушение, тъй като нормите засягат организация на
работа и контрол от компетентните институции на държавите членки при прилагане
на мерките за подпомагане в различни форми и не създават права за
бенефициерите, а задължения за контролните органи за извършване на контрол за
изпълнение на проекта, като липсват точни времеви периода за осъществяването му
през съответната стопанска година, нито императивно правила за осъществяваното
му едва след изтичане на стопанската година, а напротив контролните органи
могат да следят за спазване на поети ангажименти през целия период на поетия
ангажимент.
По изложените
съображения съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - нарушени правни
норма на правото на Европейския съюз, които да предоставят права на
частноправните субекти и исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена, като не следва да се излагат мотиви относно факта, дали нарушението е достатъчно съществено и налице ли е причинна връзка, тъй като те ще бъдат
хипотетични с оглед извод за липса на нарушение.
С оглед изход
на делото и искането на пълномощник на ДФ „Земеделие“ гр. София за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение (л. 171 гръб) и на пълномощник на Върховен
административен съд за присъждане на разноски в размер на 350 лева за
подготовка и процесуално представителство и на основание чл. 10, ал. 4 вр. с
чл. 2в, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно който съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът намира, че претенциите са основателни..
Следва Н.Е.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: *** Миладинови, №42 на основание чл. 25 от НЗПП, вр.
с чл. 37 от ЗПП да заплати на Държавен фонд „Земеделие", със седалище и
адрес на управление: гр. София 1618 , бул. „Цар Борис ПГ№ 136 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на на Върховен
административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, бул.
„Александър Стамболийски" №18 с разноски в размер на 350 лева.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ :
Отхвърля искова
молба на Н.Е.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** Миладинови, №42 тел. ***срещу Държавен
фонд „Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София 1618 ,
бул. „Цар Борис ПГ№ 136 и Върховен административен съд, със седалище и адрес на
управление гр. София 130, бул. „Александър Стамболийски" №18 с искане на
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на
46 679 лева , както следва: сума в размер 24 446 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи ведно със законната лихва от 15.02. 2017г. до деня на
окончателното плащане на задължението; сума в размер 1433 лв. - представляваща
обезщетение за направените разноски пред Административен съд Плевен и Върховен
административен съд ведно със законната лихва от 01. 07. 2017 г. до деня на
окончателното плащане на задължението; сума в размер на 10 800 лв. -
представляваща обезщетение за бъдещи вреди - пряка и непосредствена последица
от действията на Държавен фонд „Земеделие" и Върховен административен съд,
нарушаващи правото на Европейския съюз и сума в размер на 10 000 лв. -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - пряка и
непосредствена последица от действия на Държавен фонд „Земеделие" и
Върховен административен съд ведно със законната лихва от 28.06.2020 до
окончателното плащане на задължението, поради нарушение чл. 3, чл. 5, т. 1 и
Приложение IV и чл. 5, т. 2 Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията и Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, който заменя горепосочения регламент
с идентични норми, и нарушение на чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение №
809/2014 г..
Осъжда Н.Е.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: *** Миладинови, №42 да заплати на Държавен фонд
„Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София 1618 , бул.
„Цар Борис ПГ№ 136 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Осъжда Н.Е.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: *** Миладинови, №42 да заплати на Върховен
административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, бул.
„Александър Стамболийски" №18 разноски в размер на 350 лева.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
|
Съдия:/П/ |
||